Участие на 6-ти изтребителен полк във войната

Pan.bg 16 яну 2014 | 12:20 views (5242) commentaries(1)
img Подполковник от резерва , д-р Петър Ненков

След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа , генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да се засилят и тя да бъде наказана за своята подкрепа на хитлеристка Германия и за разполагането на осем дивизии в Югославия и Гърция. На проведеното на 19 октомври 1943г. под председателството на Уинстън Чърчил заседание на Имперския комитет за отбрана се оформя решение да започнат масирани въздушни нападения над София, чиято цел е капитулацията на България, като съюзник на Райха. Привлечени са част от съюзническите бомбардировачи, действащи над Италия и Германия и е формирана нова 15-а въздушна армия, чийто щаб първоначално е разположен в Тунис, а от 1 декември 1943г., след успешния десант на съюзническите войски на Апенините и овладяването на летищния възел Фоджия, щабът на армията се премества в град Бари. Обединеният комитет на началник-щабовете планира целите и реда за поразяването им с тежките англо-американски бомбардировачи. Сред първостепенните обекти се очертава София.За предстоящите въздушни нападения по цели в България Чърчил се изразява вулгарно с неприкрита омраза към българския народ : „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок. София трябва да бъде бомбардирана, колкото се може по-скоро. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи !»
image
По думите на английския министър председател „времето на “символичната война” е изтекло. Потвърждение на това е планираната и реализирана в два основни етапа въздушно-настъпателна операция срещу нашата страна. Първият етап започва на 14 ноември 1943г. и завършва на 20 декември 1943г., а вторият етап стартира на 4 януари 1944г. и завършва на 17 април 1944г. .На 1 август 1943г. е нанесен първият масиран въздушен удар на съюзническата авиация по петролните рафинерии край румънския град Плоещ. Ударът е осъществен от пилотите на 8-ма въздушна армия, базирана в Англия и 9-та американска въздушна армия, базирана на летищния възел Бенгази в Либия. Операцията е извършена под кодовото наименование “Приливна вълна”. В удара участват 5 бомбардировъчни групи с общо 179 тежки бомбардировача, без изтребително прикритие, като 14 машини се завръщат в базите си, поради различни аварии. Бомбардировката трае един час. От огъня на немската и румънска ПВО са свалени 33 бомбардировачи, а 10 бомбардировачи са свалени от изтребителите. Различни повреди получават 58 бомбардировачи. Загиват 440 души от екипажите на свалените “летящи крепости” , а 200 души са пленени при скачането им с парашути. Когато англо-американските самолети прелитат над България на път за Плоещ, щабът на българските въздушни войски вдига във въздуха 10 изтребители “Авиа-534” от 1/6 орляк от Божурище и Враждебна и 10 “Ме-109” от 3/6 орляк от Карлово за отразяване на предполагаем удар срещу София . Единствено обаче двойката: подпоручик Вапцаров и подпоручик Даскалов влиза в бой над Враца с вражеските самолети. Останалите изтребители не успяват да догонят противника над въздушното пространство на България. При завръщането си от удара на Плоещ, съюзническите самолети прелитат над България и изсипват останалия си бомбен товар над населените места.Зенитната артилерия в Казанлък, Горна Оряховица и Пловдив ги обстрелва без видими поражения.В 15.00ч. съюзническите бомбардировачи са посрещнати от български изтребители . Поручик Стоян Стоянов с точни огневи удари в небето над връх Ком поврежда левия мотор на една “летяща крепост”, която впоследствие пада на земята, а поручик Петър Бочев над Цариброд води успешен бой с противников бомбардировач и го сваля.В донесението след боя е написано, че общо са свалени 3 противникови самолета Б-24 “Либърейтър” , като единият пада в Гоин дол край Цариброд, при което е пленен един пилот. Един противников самолет пада до махала Кокарци, Трънска околия , при което са заловени 8 души от екипажа му, а втори противников самолет пада при Суха морава в района на Владишки хан, където са заловени 5 души от екипажа му. По-късно се уточнява, че изтребителите от 6-и изтребителен полк са свалили 4 вражески бомбардировача, при което 22 съюзнически пилоти загиват под останките на самолетите, а 10 души от екипажите са пленени от български войници при приземяването им и са откарани в лагера за англо-американски пилоти край Шумен, на Илчов баир. Четири съюзнически пилоти успяват да избягат сред приземяването си и да се доберат до югославските партизани на Йосип Тито.В Заповед № 64 на щаба на Въздушните войски са уточнени българските победи в този бой и те са записани на поручиците Стоян Стоянов, Христо Кръстев, Петър Бочев и Иван Бонев . Поручик Стоян Стоянов е награден лично от монарха с офицерски орден „За храброст”и става първия български офицер през войната удостоен с това отличие.
Първият от серията удари по София е нанесен на 14 ноември 1943г. от 91 американски средни бомбардировачи Б-25 “Мичел” съпровождани от 49 изтребители П-38 ”Лайтнинг”, разделени на две групи, които влитат по направление Велес-Горна Джумая-София на височина 4500м. Задачата, поставена пред неприятелската въздушна формация е свързана с излизане в района над София, преодоляване на българската противовъздушна отбрана и нанасяне на удар по планираните цели. Хвърлени са над 600 фугасни бомби , които причиняват пожари и разрушават вагони, работилници и коловози на гарата, както и 44 сгради в столицата. Загиват 32 , а са ранени 120 столичани. Въпреки, че са оповестени късно летците от 3/6 орляк се вдигат незабавно във въздуха от летище Божурище и атакуват разпокъсано, без да оформят общ боен ред, противниковата въздушна армада.Тя вече се оттегля,след бомбардировката в южно направление . Българските летци я застигат над Кюстендил, където завързват бой и успяват да свалят един изтребител от прикритието на бомбардировъчното формирование.Загубите на орляка са 1 летец, който е ранен във въздушния бой и се опитва принудително да кацне, но загива.Част от самолетите получават пробойни. Вторият удар над София е нанесен на 24 ноември 1943г. от 60 тежки бомбардировача Б-24 ”Либърейтър” и 40 изтребителя “Лайтнинг”, които влитат във въздушното пространство на България по направление Драч- Щип-Дупница-Вакарел-София на височина 7500м. Над столицата са пуснати 156 фугасни бомби, от които загиват 9 души, ранени са 17, а са разрушени 87 сгради. Мъгливото време спасява София от повече поражения. Съюзническата авиация хвърля останалият си бомбен товар над Перник, Радомир, Банкя и Струмица . След оповестяването, във въздуха се вдига целият 3/6 орляк начело с неговия командир, капитан Чудомир Топлодолски. Този път летците от ятата на орляка действат по-организирано, успяват да формират общ боен връх над Черни връх и с това смущават и разстройват действията на противника. Групата за прикритие в състав от 7 изтребителя завързва бой с въздушното прикритието на вражеските бомбардировачи, а ударната група от 12 самолета „Ме-109” атакува формацията на бомбардировачите. Въпреки, че съотношението на силите е 5:1 в полза на съюзническата авиация, българските летци смело се впускат в неравния бой, разпръсват бойния строй на противника и го преследват до напускане въздушното пространство на България. Те му нанасят и тежки загуби. Свалени са два тежки бомбардировачи „Б-24”, чийто екипажи от 20 летци при приземяването си, са заловени. От 3/6 орляк загива един летец, а други трима летци кацнат принудително.
Третият удар над София е проведен на 10 декември 1943г. В удара вземат участие 50-60 тежки бомбардировача „Б-24”, прикривани от 60 изтребителя “Лайтнинг”. Влитането на противника над България се осъществява пак през Албания и Македония на широк фронт в няколко групи на височина 7000м. Пуснати са 240 фугасни бомби , които засягат някои от кварталите на столицата. В резултат на удара са убити 10 души, ранени са 21, разрушени са 83 сгради, а гарата избухва в пламъци .Летците от 3/6 орляк в Божурище вдигат във въздуха своите 17 Ме-109 със закъснение, но успяват да влезнат в бой с противника. От Карлово излитат 16 изтребителя “Девоатин-520” от 2/6 орляк, водени от командира на орляка, капитан Никола Бошнаков. Поради липсата на координация между българските летци от летищата Божурище и Карлово, въздушните боеве са водят по двойки и по единично. Това е причина за смъртта на командира на 652-ро ято, капитан Павел Павлов, който влиза със своята четворка в неравен бой с противниковата армада и успява да свали един бомбардировач, но впоследствие също е ударен и загива край Трън.
Четвъртият удар по София е нанесен на “Черният“ Никулден - 20 декември 1943г. В удара на съюзническата авиация над София на 20 декември 1943г. вземат участие 50 тежки бомбардировача Б-24 и 50 изтребителя “Лайтнинг”, които са разделени на две групи и атакуват този път от юг столицата. Влитането се извършва по направление Влона-Шкодра-Босилевград- София на височина 7000м. След сигнализирането от Въздушната предупредителна служба за влитането на Балканите на вражески самолети, почти едновременно излитат нашите изтребители от двата орляка на 6-и въздушен полк в Божурище и Враждебна . От 2/6 орляк излитат - 24 “Девоатин - 520”, а от 3/ 6 орляк - 12 „Ме-109Г”, които образуват общ боен ред и посрещат южната група самолети на противника над Дупница и Самоков. Те атакуват смело вражеските бомбардировачи, разпръсват ги и не им позволяват да достигнат до София, за да извършат бомбомятане над нея . Докато нашите изтребители се сражават с южната група бомбардировачи, северната група противникови самолети успява да достигне до София и без да срещне противодействие, хвърля над нея 267 фугасни бомби, които улучват няколко крайни квартали и причиняват големи щети. Убити са от разривите 68 души, ранени са 112, разрушени са 113 сгради, а 469 сгради стават необитаеми след пораженията по тях. В резултат на действията на нашите изтребители са свалени три тежки бомбардировача Б-24 и седем изтребителя П-38 “Лайтнинг”, което е най-голямата загуба дотогава за съюзническата авиация при нейните нападения над столицата. Пленени са 4 противникови летци след тяхното скачане с парашут. Собствените загуби са два “Ме-109Г”.В този бой загиват геройски поручик Димитър Списаревски – „първата жива торпила на българската бойна авиация”, извършил въздушен таран на вражеска “летяща крепост” и поручик Георги Кюмюрджиев. Трима български летци кацат принудително със своите повредени самолети, а повечето от българските изтребители се завръщат с редица пробойни.
На 4 януари 1944г.е нанесен първият удар по София за годината . Три групи вражески бомбардировачи Б-17 “Фортрес” и 200 изтребители атакуват София от височина 5500м. по различни трасета , но мъгливото време над нея, я спасява от нови разрушения и пожари . Това е причина съюзническите самолети да атакуват град Дупница, като хвърлят над него 150 фугасни бомби и го обстрелват с бордовите си картечници. По този начин убиват и раняват 80 души и нанасят сериозни щети.
На 10 януари 1944г. в 12 часа, 40 противникови самолети бомбардират Скопие. Те хвърлят 180 авиобомби, убиват 12 и раняват 16 души.Същият ден в 13 часа е осъществен удар по София. За първи път той се извършва по комбиниран нощно-дневен способ, причинява много жертви и разрушения и поставя гражданите на столицата на тежки изпитания. Англо-американска въздушна армада атакува София по направлението Скопие-Враня-Сливница- София. В дневния удар , нанесен от летците на 15-та американска въздушна армия участват около 330 самолета, от които 220 тежки бомбардировача B-17 - „Летящи крепости“ и B-24 „Освободител” и 110 изтребителя P-38 ”Лайтнинг” като прикритие. Те се построяват на пет вълни и от височина 6000-8000м. хвърлят своите бомби. Бомбеният килим с ширина 2 км. застила кварталите на столицата. Разгърнатата на 2.5 км. западно от София, в района на Чибаовци немска радиолокационна станция “Фрая” известява дежурните ята на летищата край столицата за влитащите вражески самолети. Срещу съюзническата въдушна армада излитат 39 български изтебители от летищата край София - Враждебна и Божурище. От тях 23 Dewoitine D-520 от 2/6 изтребителен орляк и 16 Me-109G от 3/6 изтребителен орляк. В бойните действия през този ден, освен 2/6 и 3/6 орляци се включват и една четворка “Девоатини” водени от поручик Тодор Ризов от 4/6 орляк, излетяла от летище Карлово, както и немска въздушна група от 30 “Ме-109G”.
Летците от 3/ 6 и 2/ 6 орляци свалят общо 6 тежки бомбардировача В-17 и 3 изтребители Р-38, а германската изтребителна групировка сваля 3 вражески бомбардировача . От българските летци загиват двама души - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев. Немската изтребителна група загубва в боя 4 “Ме-109Г”. Загиват четирима летци и командира на групата, капитан Герхард Венгел, който е свален край Радомир. Той служи в Луфтвафе от началото на войнта. През февруари 1943 г. е назначен за командир на 1-ва група от Изтребителната ескадра „Ледено море“. От 15 ноември 1943 г. до 9 януари 1944 г.групата е пребазирана от Норвегия в край Плоещ, Румъния, на летище Търгшорул Ноу, за да защитава нефтените рафинерии от англо-американските бомбардировки. На 9 януари 1944 г. групата е предислоцирана на летище Враждебна край София, за защита на българската сторица от нападенията на съюзническата стратегическа авиация .Зенитната артилерия и нощните прожектори са неефикасни. Зенитните оръдия не свалят нито един вражески самолет, въпреки, че изстрелват 1958 снаряда по метода на подвижния заградителен огън. Две от тежките зенитни батареи използват за първи път немски радиоизмервателни уреди .
Още се разчистват разрушенията и се гасят пожарите от попаденията, когато късно вечерта в 22.00ч. 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори удар. Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснато от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките разрушения.Зенитната артилерия изстрелва по вражеските самолети 1310 снаряда, но отново без резултат. При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени.Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията .
Следващият удар по София е на 24 януари 1944г. и той се извършва от 200 тежки бомбардировачи Б-17 и Б-24, съпроводени от 100 изтребителя П-38, но поради лошото време над София, столицата се разминава с атаката и тя се извършва над други населени места, като Враца, Ботевград, Драгалевци и Симеоново, в които са разрушени сгради, възникват пожари от експлозиите и са убити много хора.
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента Франклин Рузвелт , че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е декларирал готовността на е българското правителство да разисква възможността за промяна на своята политика спрямо съюзниците от антихитлеристката коалиция , без да поставя никакви предварителни условия с изключение на това да бъдат запазени границите на България преди Втората световна война и да бъдат прекратени бомбардировките над страната до приключването на евентуалните преговори в Анкара за излизането на България от войната. След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише цинично:” След като лекарството е свършило добра работа , нека продължат да получават допълнителни дози от него !!!”
На 16 март 1944г. са нанесени два удара по София през нощта. Участват 25-30 съюзнически бомбардировачи, построени в 3-5 групи, които влитат във въздушното пространство на България по направление Шкодра - Скопие - Качаник - Враня - София . От височина 3000-6000м. хвърлят своя бомбен товар и позиви над столицата . При първия удар са пуснати 317 фугасни бомби от които загиват 43 души, 58 са ранени, а са разрушени 72 сгради. При втория удар са хвърлени 3000 фугасни бомби, от които възникват 76 пожари и загиват 12 души. Зенитната артилерия въпреки мощния огневи бараж не успява и този път да свали вражески самолети .
На 18 март 1944г. през нощта съюзническата авиация атакува със стотици запалителни и фугасни бомби Пловдив, Първомай, Хисаря и други населени места, разположени по маршрута и, но няма данни за жертви всред мирното население .
На 24 март 1944г. е нанесен нов нощен удар по столицата от 30-40 самолета. От фугасните бомби е запален двореца на царя във Враня. Има попадения в Радомир и гара Искър, но жертви и този път всред цивилното население няма.
На 29 и 30 март 1944г. София е подложена на нов комбиниран нощно-дневен удар При нощния удар участват 40-50 съюзнически бомбардировачи, влетели по направление Шкодра - Качаник - Трън - София и от височина 3000-4000м. хвърлят бомбите си , като повреждат летище Враждебна. Избухват пожари и са убити 11 души.
На 30 март при ясно време се стоварва най-мощният въздушен удар над София, в който вземат участие 600 самолета - 450 тежки бомбардировачи Б - 17 и Б-24 “Халифакс” и “Митчел” и 150 изтребителя за прикритие П-38 “Лайтнинг” и П-51 “Мустанг”. Те влитат на височина 6000м. по направление Тирана-Шкодра-Трън-София на две вълни, като интервалът между тях е 50 минути и това причинява объркване в нашата ПВО . Общо са пуснати 960 тона фугасни и запалителни бомби над София. Възникват 2000 пожара, загиват 139души, разрушени са 3575 сгради, като всред ударените са сградите на Министерския съвет, Светия Синод, Народния театър и Държавната печатница. Противовъздушната артилерия изстрелва стотици снаряди по бомбардировачите, но без резултат . Поради липса на щаб за ръководство и координация на силите и средствата на ПВО, отново със закъснение във въздуха са вдигнати за първи път общо 77 изтребителя “Ме-109Г”, “Девоатин-520” и “Авиа-534” от летищата в Карлово, Враждебна, Божурище и Долна Метрополия. Въпреки това обаче, противникът има подавляващо превъзходство в съотношение на силите 7:1. При атаката на летците от 3/6 орляк, които единствени от другите орляци успяват да се построят и прехванат противника, се откроява един уникален случай във въздушния бой . Поручик Христо Костакиев поразява един бомбардировач, който при разпадането си във въздуха поразява още един бомбардировач на противника . Общо са свалени 4 тежки бомбардировачи “Б-24” и 3 изтребителя “П-38”.
На 17 април 1944г. е нанесен последният комбиниран нощно-дневен удар по София. В удара вземат участие 450 самолета, от които 350 тежки бомбардировачи Б - 17 и Б-24 и 100изтребителя П-47 “Тъндърболт”и П-51 “Мустанг”за прикритие. Влитането става по направление Шкодра-Прищина-Враня-Драгоман-София на височина 5800-6200м. Пуснати са общо 2500 фугасни бомби и множество запалителни бомби. Засегнати са много квартали на столицата, както и сградите на Военното училище, Съдебната палата, Централна и Сточна гара и други. Загиват 128 души, ранени са 69, а 749 сгради да разрушени. Противовъздушната артилерия този път участва с всичките се 12 тежки батареи и успява да удари 3 противникови бомбардировачи, които изостават от общия строй на въздушното формирование. Летците от 2/6 и 3 /6 орляци излитат късно, но успяват да атакуват по ята врага на постъпите на София. На този “черен” Великден нашата изтребителна авиация получава най-тежките си загуби от началото на войната с Англия и САЩ. Свалени са 9 самолети, като загиват 6 летци в това число и командира на 692-ро изтребително ято от 3/6 орляк поручик Кондаков. Трима наши летци се спасяват с парашути, всред които и командирът на 2 6 орляк капитан Никола Бошнаков. Общо от строя на българските самолети са извадени 13 машини - свалени и повредени. В този бой над пернишкото село Крапец за втори път в историята на българската бойна авиация е извършен въздушен таран на вражеска “летяща крепост” Б-24 “Либърейтър” от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Противниковият бомбардировач от удара експлодира във въздуха. Българският летецът остава жив, след като неговият изтребител се разпада на парчета, той е изхвърлен заедно със седалката си във въздуха и се спасява с парашут.
През нощта на 17 срещу 18 април 1944г. е извършен удар от 30-40 англо-американски бомбардировачи над Пловдив и някои съседни населени места като Садово, Асеновград и Перущица. Противниковите самолети влитат по различни маршрути в българското въздушно пространство на три отделни групи. В Пловдив загиват 69 души, а 19 сгради са разрушени от попаденията. Зенитната артилерия прикриваща Пловдив изстрелва стотици снаряди, но без резултат.
С цел подобряване на взаимодействието между немските изтребителни групи, базирани у нас и българската бойна авиация на 22 май 1944г. тяхното ръководство се съвместява. Командирът на 6-и въздушен полк, полковник Васил Вълков с малък оперативен щаб се прехвърля от летище Карлово в бившата сграда на немската въздушно-предупредителна служба в софийското село Бояна, от където по-успешно ръководи бойните действия на своите изтребителни орляци в Божурище, Карлово и Враждебна, в тясно съдействие с командването на немските изтребителни групи.
В рамките на проведената Въздушно-настъпателна операция от 14 ноември 1943г. до 17 април 1944г. неприятелските военновъздушни сили губят общо 30 самолета, от които 16 бомбардировача и 14 изтребителя. В резултат на въздушните боеве са засегнати общо 49 машини, от които 29 бомбардировача и 20 изтребителя.В защита на родното небе през периода 14 ноември 1943 г.- 26 август 1944 г. отдават живота си 20 български летци. От тях 18 загиват в резултат на проведените въздушни боеве и 2-ма при катастрофи. Собствените загуби възлизат на 22 самолета.
Очакванията, че Българските ВВ, вследствие на подавляващото превъзходство на противника, ще се огънат, остават неоправдани. В хода на 5 месечната въздушна офанзива на съюзническата бойна авиация срещу Царство България са проведени дневни, нощни и комбинирани 17 удара, като 12 са само по столицата . В тях вземат участие 2000 противникови самолети, от които 1400 тежки бомбардировачи. Те пускат 8800 бризантни бомби и няколко хиляди запалителни бомби В хода на варварските бомбардировки загиват 836 невинни граждани на столицата, ранени са 1025 души , разрушени са 12559 сгради от които 10002 жилища, 117 промишлени предприятия, много емблематични за столицата сгради на обществени учреждения. Повредена е електрическата, телефонната, водоснабдителната и канализационната мрежа на София . Населението понася тежки морални сътресения от жестоките бомбардировки . Българската бойна авиация със своите действия проваля трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: отслабване на българския военен потенциал; морално-психически натиск срещу гражданското население и дезорганизиране на държавно-административното управление. През следващия период от въздушната война между Царство България и САЩ и Англия – от 17 април до 9 септември 1944г. са характерни епизодични въздушни схватки на българските изтребители с въздушните армади на съюзническата авиация, които прелитат над България и се отправят на север за нанасяне на бомбени удари по петролните рафинерии край Плоещ. Подполковник от резерва , д-р Петър Ненков




Използвана литература :
1. Миланов,Й.,Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945,
С.,1997
2.Джоргов, Кр., Асовете на въздушната война, С., 1996
3. Стоянов, Ст. ,Ние бранихме тебе, София, С. 1993г.
4. Розев Т., Записки на летеца, С., 1990
5. Христов М.,Български въздушни войски през Втората световна война 1941-1945г. дисертационен труд
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Български офицер 20 юли 2015, 10:43
     
    1
     
    0

    ВЕЧНА СЛАВА , ЧЕСТ и ПАМЕТ на нашите героични Деди и Бащи от ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ !

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker