39 години от гибелта на генерал-майор Дело Жулев

Pan.bg 04 мар 2015 | 07:06 views (3343) commentaries(2)
img На 04.03.1976 г. при прелитане с МиГ-17Ф от Равнец за Безмер загива генерал-майор Дело Георгиев Жулев.

Ето какво си спомня за катастрофата авиационният метеоролог Георги Марков:

„През есента на 1973 г. бях приведен на служба във 2-ра дивизия ПВО- Ямбол. По същото време командир на дивизията стана и полк. Жулев. За известно време с него живеехме в т. н. блок “Гигант”, в един вход и на съседни етажи. Понякога се събирахме на бридж, като негов партньор беше зам.-командирът на дивизията полк. Облаков, а мой - подполк. Илиев от щаба на летище Безмер. Полк. Жулев се оказа и страстен спортист. Той поддържаше летателната си подготовка, като със самолет МИГ-17Ф от летище Безмер прелиташе до летище Равнец за изпълнение на планираните задачи. При отсъствието му с устна заповед го заместваше началник щаба на дивизията полк. Шиваров. Искам да разкажа за гибелта на ген. Дело Георгиев Жулев поради факта, че бях пряко запознат с някои подробности, свързани с катастрофата. В понеделник, на 1 март 1976 г., ген. Жулев пристигна сутринта в командния пункт на дивизията. Повика ме при себе си, за да му докладвам метеорологичната обстановка за близките 3-4 дни. Помня точно какво ме попита: “Маркич, какво ще бъде времето през следващите няколко дни?” Разбрах, че ще ходи на проверка в зенитно-ракетните дивизиони в Пчела и Каменец с волгата и че в четвъртък щял да лети в Равнец, след което ще се прибере. Докладвах му, че времето ще бъде много променливо, ще преминават вторични фронтове, с ниска облачност и превалявания от сняг, съпроводени от силен вятър, “типично мартенско време”. После той повика встрани от нас дежурния щурман ст. л-т Жечо Кръстев, за да му даде някакви указания, във връзка с полета му. Не разбрах, какво точно му каза. Това беше последната ми среща с ген. Жулев - един изключително благороден по характер човек, достъпен за всички подчинени командир и летателен ас. На 4 март, четвъртък 1976 г., следобед моят заместник ст. л-т Иван Караиванов, който беше дежурен него ден, тревожно ми съобщи по телефона вкъщи следното: “Другарю капитан, “Лодка 10” загина, трябва веднага да дойдете в поделението!” Това ми дойде като гръм от ясно небе. Помня, че на този ден по улиците на града беше кишаво, с няколко сантиметра мокър сняг. Приготвих се бързо и заминах за щаба на дивизията, откъдето тръгнах с групата към мястото на катастрофата. Тя беше в района на Търнавския Бакаджик, близо до моето родно село Търнава. Самото място на удара бе на около 80 метра югоизточно, под най-високата точка на Бакаджиците - връх Асан баир, с височина около 515 метра. Ген. Жулев е идвал от изток и е снижил самолета под ъгъл от почти 45о, което личеше от изрязаните нискостеблени дървета, все едно че бяха подстригани с машинка. Мястото на удара върху земята беше скалисто, като от самолета бяха останали дребни парчета. Виждаше се запазена по-голямата част от двигателя, изхвърлена встрани от мястото на удара. Върху скалната повърхност имаше неголяма дупка, а близо бяха разпръснати и малки парченца - останки от летеца. В чаршаф беше събрано всичко възможно, след което се завърнахме в дивизията за изясняване на причините за катастрофата. Командването на дивизията и всички началници на отделения и служби бяхме събрани в една от стаите на командния пункт, където трябваше да прослушаме записа от магнетофонната лента с разговорите между ръководството от земята и летеца във въздуха. Очаквахме да пристигне и някакво началство във връзка със случая. Скоро вратата се отвори и отекна командата на началник щаба на дивизията полк. Шиваров: “Другари офицери!” Помислих, че заради катастрофата пристига комисия от щаба на ПВО и ВВС-София. Каква беше изненадата на всички присъстващи, когато в стаята влезе полк. Йотов, временно изпълняващият длъжността (ВРИД) командир на дивизията, който по закон веднага поемаше функциите на командира на дивизията. Сега нещата се обърнаха обратно и полк. Шиваров, който досега бе заместник на ген. Жулев, стана подчинен на полк. Йотов. Започна прослушването на записа от магнетофонната лента. Не мога точно да възпризведа всичко чуто по магнетофона, но някои от думите, които помня, бяха следните: ген. Жулев: “Намирам се на ешелон 700 метра, летя визуално, наблюдавам отпред облаци…!” След няколко други реплики се чу гласът на дежурния щурман в командния пункт на дивизията ст. л-т Кръстев: “Вие пресякохте Бакаджика, снижавайте за кацане!”, на което ген. Жулев отговори: “Не, не съм го пресякъл!” Последва второ указание: “Вие пресякохте Бакаджика, снижавайте за кацане!”, след което се чу недоизказаният до края отговор на летеца: “Изп…!”, което бе и краят на живота му.

Ето какво бях разбрал още за случая. В него ден командирът на летище Равнец взема решение да се откажат от полети поради очакваното от запад влошаване на времето, докладвано от дежурния метеоролог л-т Белчев. Времето не е било изненада, тъй като от запад фронтът се е следял и се е очаквал да премине и през летище Равнец. Предлагат на ген. Жулев да му изпратят служебната „Волга”, за да се завърне спокойно, но той решава за по-бързо да се прибере със самолета. Дочух, че е бързал за провеждането в този ден някакво мероприятие на Окръжния комитет на партията в Ямбол, на който той беше член, но в това не съм сигурен. От летище Равнец генералът се качва на самолета и се обажда на дежурния по СКП в Безмер, за да му съобщи барометричното налягане при тях. Лейтенантът, дежурен по СКП, му казва: “Седем петдесет девет!”, при което ген. Жулев не е направил корекция, тъй като при него налягането е било 760 милиметра и един милиметър разлика (около 11 метра височина) е счел за незначителна. Всъщност барометърът в Безмер е показвал 750, 9 милиметра и когато дежурният по СКП го съобщава на летеца, не е подчертал запетаята. В действителност летецът е летял на височина с около 100 метра по-ниско. Това разбрах в разговора си с началника на метеорологичния отдел към щаба на ПВО и ВВС полк. Пашелиев. От офицери в радиолокацията научих, че през същото време в летище Безмер не е била запусната радиолокационната станция ПРВ-10 (“Слона”), която предава информация за височината на полета. Натрупване на грешки.

Говореше се, че малко преди да достигне Бакаджиците, летецът е направил няколко кръга над близо разположения зенитно-ракетен дивизион до село Каменец, имитирайки “противникова цел” за проверка. Възможно е и така да е било, но това всъщност не променя нещата. Когато приближава Бакаджиците, той е летял вече в облаци и не е имал визуална ориентировка поради ниската облачност и снеговалежа. В командния пункт на дивизията го водят на планшет по данните от радиолокационната станция П-35, разположена в Безмер, даваща хоризонтално отстояние. Според специалистите в тази област при нея е възможно да се допусне грешка от няколко километра. Дежурният щурман ст. л-т Кръстев се намесва, като дава указание на генерал Жулев да снижава за кацане, считайки по планшета, че той е пресякъл Бакаджиците. Съгласно наставленията и инструкциите щурманът в КП на дивизията е имал контролни функции и само при нарушение на режима на полета е можел да се намеси за корекция. Командите за кацане е трябвало да се дават от дежурния по СКП в летище Безмер, където е трябвало да кацне летецът. Ген. Жулев е летял по този маршрут със същия самолет МИГ-17Ф в продължение на две години и пет месеца и подробно е знаел разчета на полета си дори по минути, но при настоятелното указание на щурмана той се подчинява. Лошото съвпадение е, че точно по това време през Бакаджиците преминава вторичният студен фронт, изразен с ниска облачност и краткотраен и интензивен снеговалеж. По-малко от половин час след катастрофата целият район се изчиства, като че ли всичко е било направено нарочно, за да загине ген. Жулев. Грешките, обусловили катастрофата, са няколко, насложили се една върху друга. Първата от тях е решението на генерал Жулев да се прибере със самолета при очакваното и видимо влошаване на времето. Втората грешка е в грешно даденото налягане, поради което летецът е летял със около 100 метра по-ниско над терена и при снижението за кацане не успява да прехвърли близкия връх Асан баир. Следващата поредна грешка е незапускането на радиолокаторната станция в летище Безмер, даваща информация за височината на полета, и накрая- фаталната грешка - намесата на щурмана в командния пункт на дивизията. Но както се казва, когато “колата се обърне, пътища много!”

За погребението бе определена група офицери от щаба на дивизията, която трябваше да замине за родното му село Лесичево. В групата се включи и полк. Облаков, бившият заместник-командир на дивизията, наскоро излязъл от болница. Преди известно време за него поради тежкото му положение ген. Жулев беше се бе разпоредил при нужда да му се осигури кръв. В групата забелязах и ст. л-т Кръстев, който вървеше встрани сам, като нежелан. Пристигнахме в село Лесичево, наречено тогава “Малката Москва”. Селото беше много добре уредено и чисто. Направи ми впечатление историческият музей, в който бяха изложени много архивни материали и снимки. От най-срещаните фамилии бяха тази на Жулеви, Ципоркови и Дърджикови. На погребението присъстваше и министърът на отбраната ген. Добри Джуров, който постави букет цветя върху ковчега на ген. Жулев. Със сълзи на очи той положи букет и за сина си Чавдар, загинал през 1972 г. също при самолетна катастрофа. Над гроба трогателна реч произнесе служителят от българското посолство в Москва, родом от с. Лесичево - Иван Пашов. Речта му започна с думите: “Бурята откърши крехкия клон и ни отне най-свидното...” Разбрах, че 4 март е била рождената дата на баща му, който загива през лятото на 1937 г. в Испания. За нелепата смърт на ген. Жулев на виновните лица бяха наложени някакви наказания, които не съответстваха на провинението им.

http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10180/thumb_zulev.jpg

Ген. Жулев беше образец не само на истински командир, но и човек, надарен с особено голяма доброта и справедливост, заради което всички ние го жалеехме. По-късно на мястото на катастрофата бе поставена паметна плоча, а в съседство близо до шосето, водещо до радиорелейната станция на вр. Асан баир, бе издигнат и паметник на загиналия летец.
(За сп."Клуб КРИЛЕ - из спомените на авиационния метеоролог Георги Марков, ТВ-МЕТ)"
===================================================
http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10180/thumb_gen_zulev.jpg
Роден на 5.09.1930 г. в с. Лесичево, Пазарджишко, единствен син на професионалния революционер Георги Жулев, загинал в Испанската гражданска война. Преди завършването на гимназията 1947 г. е бригадир на жп линията Перник – Волуяк. 1948 г. завършва гимназия в гр. Пазарджик. Лети в пловдивския аероклуб. Есента постъпва в летателната школа към Дирекцията на въздушните съобщения 1949 г., изпълнява първия си самостоятелен полет на самолет По-2 и извършва първия си скок с парашут. 1950 г. е произведен в чин подпоручик и е назначен в 27-и лекобомбардировъчен нощен разузнавателен полк (ЛБНРП) – летище Стара Загора. На самолет Лаз-7. Есента на същата година заминава на курс в СССР за изучаване на реактивните самолети МиГ-15.
1951 г. е старши пилот в изтребително звено, щурман и зам.-командир на изтребителна ескадрила със самолети МиГ-15 в летище Граф Игнатиево.
1953 г. е командир на ескадрила в летище Узунджово.
1956 г. е на висш офицерски летателно-тактически курс в СССР.
1959 г. майор Д. Г. Жулев е командир на 21-ви иап – летище Узунджово.
1965–1968 г. е слушател във ВА “Г. С. Раковски” – София.
1968 г. е на работа в щаба на ПВО и ВВС.
1971–1973 г. е слушател в Генералщабната академия “Суворов” – СССР.
Есента на същата година е назначен за командир на 2-ра ДПВО – гр. Ямбол.
1975 г. е повишен в звание “Генерал-майор”.
1976 г. – 4 март загива при изпълнение на служебния си дълг на “Бакаджика”.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Y@r 04 мар 2015, 09:19
     
    2
     
    1

    Защо не вземете материалите от анализа на на катастрофата, а помествате спомени на обслужващи полетите служби, пълни с несъвместимости и грешки. пример.
    В Безмер никога не е имало П-35. а П-18 трудно вижда под 1000 м. източно от Бакаджика ....
    Снижение за кацане в се изпълнява по указания на Ръководител кацане/РСП/ а не ...

  2. #2
    Митко Ганев 04 мар 2015, 13:48
     
    1
     
    0

    Уважаеми #1, в авиацията и въобще в бойната дейностна войските (дори и мирновременната) няма маловажни дейности и професии. Да не би радиолокационнот оосигуряване на полетите да не е обслужваща дейност при полетите?
    Н авъпросната дата бях на войскови стаж като курсант петокурсник във въпросното зенитноракетно поделение в Каменец, Ямболско. И мога да потвърдя, че казаното от г-н Марков е абсолютно точно. Годините на офицерската ми служба след това внесоха допълнителни подробности към трагичната кончина на ген. Жулев, но най-важно остана убеждението ми, че маловажни и незначителни работи и хора в бойната дейност не може и не трябва да има!
    Разбира се, и аз имам имвестно несъгласие с автора. Той пише: "За нелепата смърт на ген. Жулев на виновните лица бяха наложени някакви наказания, които не съответстваха на провинението им." Е, какво? И на кръст да бяха ги разпънали, и на кол да бяха ги набили - щеше ли това да промени факта, че един отличен пилот и авиационен командир загина така нелепо?...

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker