Китай с новия си "цар" Си Цзинпин със заявка да е център на света

Pan.bg 18 дек 2017 | 01:00 views (540) commentaries(0)
img
Когато пристигна неотдавна на официално посещение в Китай президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече китайския си домакин Си Цзинпин "цар". Мнозина изтълкуваха това като негов пореден гаф или просто като нова проява на дипломатическата му неопитност. Този път обаче, съзнателно или не, Тръмп се оказа недалече от истината. На конгреса на Китайската комунистическа партия през октомври Си не само бе преизбран за втори петгодишен мандат за неин лидер, което практически автоматично води и до преизбирането му за президент на страната. Начинът, по който стана това, мнозина оприличиха на коронация на император на издание от 21 век на Поднебесната империя, както това е ставало многократно в хилядолетната й история, пише БТА. Неговите мисли и името му бяха вписани в партийния устав редом с това на Мао Цзедун - чест, която никой от последвалите "великия кормчия" китайски лидери не заслужи.

Конгресът наруши установената в последно време практика в началото на втория мандат фактически да номинира бъдещия наследник на лидера, което оставя отворена вратата Си да остане на върха за още дълго време. Освен това най-важните партийни органи бяха основно обновени с хора, подбрани лично от Си, което не бе и особено трудно, тъй като след масираната кампания срещу корупцията през последните години той затегна контрола си над партийните редици и сложи свои съюзници на ключови позиции на всички равнища. Конгресът, който несъмнено бе едно от главните политически събития на 2017 година, утвърди неговите идеи и инициативи, широко рекламирани по време на първия му мандат, като ръководни насоки за страната за очевидно дълъг период напред.

Днес Си Цзинпин е не само най-могъщият лидер на Китай след Мао. Той е и най-амбициозният от лидерите на големите държави в света и вероятно е онзи, който ще остави най-трайна следа в историята. От висотата на царствената си позиция той заяви, че Китай навлиза в нова ера и е готов да заеме място в центъра на световната сцена като "могъща сила, способна да поема водачество по политически, икономически, военни и екологични проблеми". Пекин вече се държи по съвсем друг начин, с високо самочувствие и аплобм, подобаващи на страна с глобална роля. Още преди конгреса, на световния икономически форум в Давос, той се обяви за поддръжник на глобализацията, свободната търговия и борбата с климатичните промени и дори на мултикултурализма. Не може да не се забележи, че претенциите на Си за тази нова роля идват в много подходящ момент, поднесен му като на тепсия от президента Тръмп, който реши да затвори Америка в нов изолационизъм. Посрещайки Тръмп в Пекин, домакинът Си назидателно отбеляза, че "никоя страна не може да се затвори в собствената си черупка. Днес ние живеем в един общ свят и споделяме една и съща съдба".


Си Цзинпин вижда златна възможност Китай да запълни вакуума, освободен от САЩ, да разшири влиянието и обсега на международната си активност. Той стана първият китайски лидер в модерни времена, който открито заявява, че Пекин иска да играе роля, и то важна, в глобалната общност. И очевидно има защо - най-вече благодарение на забележителния икономически растеж в продължение вече на близо 40 години. Делът на Китай в общия обем на световния експорт днес е 14 процента и продължава да расте. А делът на САЩ не превишава 10 процента. Америка живее на кредит, и то огромен, и най-големият й кредитор е именно Китай. Бъдещето на американците зависи от това ще продължи ли Китай да ги кредитира. Доста преди Тръмп да стъпи на световната политическа сцена, Си обяви аспирациите си "да направи Китай отново велик", "да възроди великата китайска нация", по собствените му думи. Той формулира редица конкретни национални цели в тази насока, които сам нарича "китайската мечта" и за които страната може "да се бори и да победи". При това представи и "график" за тяхното поетапно постигане.


Още като пое ръководството на страната през 2012 г., той обеща, че до 2021 г., когато ще се чества 100-годишнината от основаването на китайската компартия, Китай ще построи "умерено проспериращо общество", като удвои брутния вътрешен продукт (БВП) на човек до около 10 000 долара годишно. Това означава на база на днешната покупателна способност, че китайската икономика ще бъде с около 40 процента по-голяма от американската, според Международния валутен фонд. А на партийния конгрес тази година той актуализира тази перспектива, като каза, че до 2049 г., когато ще се чества 100-годишнината от създаването на КНР, Китай ще бъде "велика, модерна и просперираща социалистическа страна" и "глобален лидер по цялостна национална мощ".


Това предполага БВП на човек към средата на века да достигне този на САЩ. И тъй като населението на Китай е 4 пъти по-голямо, това означава, че абсолютният обем на китайската национална икономика ще бъде 4 пъти по-голям от този на САЩ. При това Китай си поставя за цел да бъде пръв не само в икономическо, но и също и във военно, научно, технологично и културно отношение. Една от инициативите на Си - Made in China 2025, предвижда Китай да стане глобален лидер в ключови технологични области като компютри, роботика, изкуствен интелект, самоуправляващи се автомобили. Конгресът утвърди ключовата външнополитическа инициатива на Си за т.нар. "Нов път на коприната" като основна концепция, около която ще се върти външната политика на Китай в обозримото бъдеще, поне до 100-годишнината на КНР през 2049 г. Днес тя вече е известна като инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП) и практически цялата китайска администрация е впрегната за нейната реализация. Това е грандиозна геополитическа схема, несъмнено най-големият инфраструктурен проект в света днес, обхващащ почти цялата териториална шир на Евразия, включително степите на Централна Азия, Кавказкия регион и Западните Балкани. Целта е по древния път на коприната, използван от китайските търговци векове наред, Пекин с огромните си финансови и технологични възможности да изгради мрежа от магистрали, железници, тунели, мостове и пристанища, от които транзитните страни и региони се нуждаят, но и по които китайските стоки от днешната "работилница на света" да достигат както до новите пазари в Азия, така и до старите в Европа. Тя обхваща 64 страни от Азия, Европа и Африка и освен сухоземния, има и морски коридор, обхващащ страните от Южна Азия и Източна Африка около Индийския океан.


Така Пекин сам диверсифицира пътищата на своята търговско-икономическа и политическа експанзия, осигурявай си байпаси, ако американците се опитат да му пречат. Казано иначе, всички пътища ще водят към Пекин и Китай ще бъде новият център на света, защото това естествено ще бъдат не само търговски, финансови и инвестиционни канали, но и коридори за китайско геополитическо влияние. В Пекин казват, че това е "win-win" формула, т.е ситуация, от която печелят всички, и в много отношения наистина е така - въпрос на преценка и интереси. Китай обещава да вложи в изграждането на тази транспортна инфраструктура стотици милиарди. Това е съблазнително, особено за страни, които имат остра нужда от огромни инвестиции. А всички по тези трасета са такива. Китай вече ежегодно провежда регионални срещи на страните по трасето на ЕПЕП, на които проучва техните нужди и обсъжда инфраструктурни проекти от взаимен интерес. Само преди месец бе поредната среща на високо ниво в Будапеща с 16 страни от Източна Европа - регион, на който Пекин обръща особено внимание. Така се роди формулата "16+1" и кандидатите за тези проекти и инвестиции са много. От 2012 г. досега китайски компании с подкрепа на държавни банки са обявили около 15 млрд. евро инвестиции в инфраструктурни и индустриални начинания в този регион, по данни на "Файненшъл таймс".


Пекин намеква, че е готов и за много повече, ако бъдат преодолени бариерите, поставяни от Брюксел по различни причини и съображения. Това, разбира се, блазни източноевропейците, които все повече се дразнят от брюкселската бюрокрация, която естествено вижда опасен конкурент в лицето на Китай. Някои съвместни проекти с Китай са в ход или в напреднал стадий на обсъждане - например 350-километрова високоскоростна жп линия Белград-Будапеща (оценена на около 2,5 млрд. евро), автомагистрала Баня Лука - Млинище в Босна (за 1,4 млрд. евро), Y-образен канал, свързващ реките Дунав, Одер и Елба в Чехия (1 млрд. евро). Пекин има и своите изисквания и предпочитани партньори - например Сърбия, Черна гора, Гърция и Унгария, които или не са обвързани с бюрократичните и политическите правила и изисквания на ЕС и на НАТО, или си позволяват да бъдат значително еманципирани от тях. Само в Гърция Китай досега е инвестирал 13,6 млрд. долара. Той вече изкупи големи дялове в гръцкия обслужващ сектор и в компании за оптически кабели. Мажоритарен собственик е на гръцкото пристанище Пирея, което смята за своя морска врата към Европа, и се стреми да изгради съответната свързваща инфраструктура от него към континента. Сред 16-те, разбира се, е и България, с която Китай също обсъжда големи проекти в размер на стотици милиони долари от взаимен интерес. Пекин проявява интерес да участва в строежа на някои от българските автомагистрали, към модернизацията на нашите железници. Догодина България дори ще е домакин на поредната среща на върха Китай - Централна и Източна Европа.


Поканата към Пекин отправи лично българският премиер Бойко Борисов на срещата в Будапеща. Впрочем, в унгарската столица Борисов за първи път на високо ниво спомена за възможността високоскоростната жп магистрала през Турция, която вече достигна от Анкара до Истанбул, като пресече с тунел и Босфора и се строи с китайско участие, да бъде продължена през България до Белград. Тъй като перспективата е в източна посока тя да стигне през Задкавказието и цяла Централна Азия до големите китайски индустриални центрове, това значи, че ние можем да имаме удобна и бърза жп връзка както към Китай през Турция, така и до Централна Европа, достигайки само за няколко часа до Будапеща, а оттам до Виена и т.н. Американско проучване, извършено неотдавна, констатира, че евразийската мрежа, която Китай се стреми да създаде чрез плана си ЕПЕП, далече надхвърля мащабите на следвоенния (1947 г.) план "Маршал", който наложи американската хегемония в Западна Европа. Авторите на доклада констатират, че в рамките на ЕПЕП ще бъдат вложени до 1 трилион долара в 64-те страни по трасето.


А планът "Маршал" вложи 130 млрд. долара по сегашни цени, огромната част от тази сума в шест страни. Затова авторите правят констатация, че ЕПЕП е "програма с безпрецедентен обем и обхват със стратегическа цел да се изгради удобен и благоприятен за Китай регионален ред в цяла Евразия". Китай, опиращ се на силния си икономически растеж, се цели нависоко. Сегашната геополитическа обстановка в света е благоприятна за бързото реализиране на неговите намерения. Кой как ги разбира или тълкува е друг въпрос. А още по-различен въпрос е дали и доколко ще му достигнат силите да ги осъществи. Но малцина са онези, които се съмняват, че Китай се утвърждава на световната арена като водеща, а най-вероятно и като свръхдържава. TАГОВЕ: НОВ ЦЕНТЪР ЗАЯВКА СВЯТ Д

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/svyat/kitay-s-noviya-si-tsar-si-tszinpin-ss-zayavka-da-e-tsentr-na-sveta_news565432.html
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker