Разколът в Украйна – а сега накъде?

Pan.bg 11 яну 2019 | 00:24 views (400) commentaries(1)
img
Автор: Антон Крилов, „ВЗГЛЯД“

Президентът на Украйна Петро Порошенко се сдоби с дългоочаквания томос на вселенския патрирах Вартоломей за църковно самоуправление. Киевските власти вече имат поне една призната канонична структура на независимата украинска църква. Сега неизбежно ще започне борба за подялба на имуществото, най-вероятно с човешки жертви. И тези жертви ще лежат на съвестите на ония, които се домогваха до въпросния томос.




Предисторията – накратко. В продължение на десетилетия Константинополската патриаршия, самонарекла се Вселенска, игнорираше претенциите на разколниците от „Киевската патриаршия“ за самостоятелност – както и останалите поместни православни църкви.



През април 2018 г., тоест приблизително година преди президентските избори в Украйна, патриарх Вартоломей рязко промени позицията си и обеща да дарува Киев с томос. За целта той отмени решението на Константинополската патриаршия от 1686 г., според което киевските митрополити се назначават от Московската патриаршия. При цялата съмнителност на това решение, съществува една, пренебрегната както от Истанбул, така и от Киев, подробност: каноничната територия на киевската митрополия от 17 век значително се различава от територията, контролирана понастоящем от Украйна. Но нито Киев, нито Истанбул не обърнаха внимание на подобна дреболия.



След това процесът навлезе във финалната права – Вартоломей първо взе под управлението си разколническата „Киевска патриаршия“, после бе проведен „Обединителен събор“, на който не бяха поканени представители на Украинската православна църква - Московска патрирашия и, най-накрая, на 5 януари, в Истанбул беше подписан томосът, който бе символично признат от Киев на 6 януари, навръх Рождество Христово.



Защо истанбулският патриарх промени рязко позицията си спрямо Украйна и тръгна към неизбежен разрив на отношенията си с най-голямата православна църква в света – Руската? Има няколко версии, но на принципа на „бръснача на Окам“* най-вероятната от тях се явява настойчивата молба на Вашингтон.



Само при наличието на твърди американски гаранции Константинопол би тръгнал да се кара с Москва и да руши отношенията си с останалите, традиционно приятелски настроени към Русия, православни църкви.



Впрочем, няма съмнение, че турските власти също не биха имали нищо против това очевидно отслабващо световното православие решение.



Решението бе прието. Това, че нито Руската православна църква, нито каноничната Украинска православна църква, чиято единствена зависимост от Московската патриаршия се заключава в упоменаването на патриарх Кирил, не признават въпросния томос,


е очевидно. Затова главният въпрос е – какво следва?



Няма никакво съмнение, че в Украйна ще започнат спорове и стълкновения за църковната собственост, и което е по-важно, за църковните светини. Основната цел на подкрепяните от Истанбул разколници ще бъде завземането на Киевско-Печорската лавра. Те вече се опитаха да го направят и без томос, а при наличието на документ, усилията им ще нараснат десетократно.



Най-трудни за украинските православни ще бъдат мееците до президентските избори в Украйна. Но който и да дойде на власт след това – дали ветеранът Юлия Тимошенко, новакът Владимир Зеленский или някой трети, религиозната война в Украйна ще продължи.



Ще има ли жертви в тази война? Предвид крайно ниската цена на човешкия живот в Украйна, най-вероятно да. И всички тия, които способстваха за издаването на томоса за независимост, би трябвало да съзнават, че тези жертви ще лежат на техните съвести.



Трудно е да се прогнозира как ще завърши всичко това. Най-вероятно след няколкогодишни разпри УПЦ и новосъздадената ПЦУ ще успеят да стигнат до някакъв компромис – както стана през 90-те, след серията похищения на храмове от страна на разколниците. Но това при положение, че въобще просъществува държавата Украйна.



А съвсем не е сигурно, че Украйна ще продължи да съществува в сегашния си вид и граници. И тук основният риск, разбира се, не е „руската агресия“, макар че ако Киев продължи провокациите си в Керченския проток или по сухопътната граница с Крим, нищо чудно Съветът на Федерацията отново да разреши на руския президент да изпрати войски в Украйна.



Не, основният риск за Украйна е „разпадът“ на държавните институции вследствие на икономическия колапс. Както показва опитът на други страни, в условия на отслабване на централната власт, се усилва влиянието на неформалните институти, в това число на религиозните. Но когато и религиозните институции са разбити, степента на хаос и анархия може само да нарасне.



В Украйна не се забелязват ни най-малки предпоставки не само за „икономическо чудо“, но и за минимално нормализиране на ситуацията. Задлъжнялостта на страната е огромна, инфраструктурата е остаряла и се руши, гражданите искат само едно нещо от властта – да ги остави на мира.



Що се отнася до увереността на Порошенко и неговите привърженици, че томосът е даден „за вечни времена“ и че украинските православни най-сетне „окончателно“ ще скъсат с Русия, то тя не почива на никакви реални основания.



Както отмени собственото си решение от 1686 година, константинополската патриаршия без съмнение ще отмени и решението си от 2019 г., ако обстоятелствата го наложат.



Световната история се развива спираловидно. Територията, на която понастоящем се намира значителна част от република Украйна, неведнъж досега е била откъсвана от останалата част на Русия, но винаги се е връщала обратно.



Ще се върне и този път.





*Бръсначът на О̀кам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.



Превод: Гласове



Източник: https://vz.ru/world/2019/1/5/958246.html
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    анализатор 11 яну 2019, 08:46
     
    1
     
    1

    Ей не могат руснаците да преживеят независима украинска църква. Така са се чувствали и гърците когато получавам църковна независимост

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker