Съдбата на България не се решава отвън

Pan.bg 29 яну 2013 | 19:01 views (2745) commentaries(1)
img pressadaily.bg


Пораженията, които нанасят на българската държава собствените й политици, са по-големи от злините, причинени от всичките й външни врагове, взети заедно

Какво мислят големите държави за България? Как виждат бъдещето й? Кого ще подкрепят за президент или премиер? Това са част от въпросите, които години си задават много български граждани. С въздишка на безсилие и безпомощност пък някои от тях констатират: „Така са решили навън!“, „Те ни нареждат, а ние изпълняваме.“ Или: „Нямаме изход!“

Очевидно, формирано е убеждението, че всичко, което засяга България, нейното настояще и бъдеще, зависи от външни фактори. Те са отговорни за незавидната съдба на българския народ. Според упорито поддържани тези например турците са виновни, че ни поробили, руснаците, че ни половинчато освободили, англичаните, че ни разпокъсали, а пък германците, че не ни обединили.

Това умишлено премълчаване на отговорността на българския народ и преди всичко на неговите водачи и тяхната роля и място във важни исторически процеси и събития, засягащи ни като народ и държава, формира чувство на национално безсилие и безпомощност, поврежда народностната имунна система,

разхлабва единството и убива вярата

на българския народ в собствените му сили и възможности. Това разрушително дело върху националната ни спойка не е работа обаче на външни сили, а на българските политици.

Посредствени, безотговорни, продажни и крадливи, но със силен инстинкт за самосъхранение, компенсиращо некадърността им, те отчаяно се стремят да снемат личната си отговорност за лошото управление, за провалите, погромите, катастрофите, загубените войни, тлеещата десетилетия гражданска война върху външни фактори.

Без да се пренебрегват антибългарските злодеяния на външните врагове, трябва да се признае, че огромната част от външнополитическите катастрофални ходове и вътрешноуправленски безумия са изключително дело на българската политическа прослойка. За това свидетелствуват и многобройните факти и документи, които категорично разбиват мита за външните фактори, единствено виновни за трагичното ни минало, несигурното настояще и неизвестно бъдеще.

Кой на 3 ноември 1912 година нарежда на българската армия „час по-скоро“ да атакува турците при Чаталджа? Акт, който пречупва изключителния възход на България и я хвърля в безкрайна поредица от погроми, катастрофи, постоянни кризи и стогодишен упадък. Безспорно, извършител на това дело е българският цар Фердинанд. Отвън не само не го подтикват към този престъпен акт, но почти всички европейски столици настояват България да приеме




искането за мир от поставената на колене Османска империя. Още по-малко те му внушават налудничавата мания за завладяване на Цариград, възстановяване на Византийската империя и окичване с императорска корона. По изключително негова вина е проигран невероятно благоприятният и неоспорван от никого шанс България да се разпростре върху територия от 176 хил. кв. км, т.е. с 4 хиляди кв. км по-голяма от Санстефанска България, с 500 км излаз на Егейско море.


А кой преди Балканската война даде цялата власт в ръцете на

крайно неуравновесената персона Фердинанд?

Не парламентите на европейските държави, а българското Народно събрание делегира правото на Фердинанд да се разпорежда еднолично със съдбата на България.

Извършител на следващия престъпен акт от 16 юни 1913 година - нападението на Сърбия и Гърция, е също Фердинанд. Не външни сили, а сбърканият му характер, маниакалната надменност, свръхомраза и презрение към всичко и всички извън него довежда до

поредното безумие - Междусъюзническата война

Не европейските държавници, а за пореден път еднолично Фердинанд решава и предлага България за съюзник на Германия и Австро-Унгария, и то година преди началото на Първата световна война, въпреки убедителните прогнози, че те ще я загубят.

Неиздържана, а и несериозна е позицията на някои германофили, че България е нямала друг избор освен съюз с хитлеристка Германия. Ако всички държави жертви на германската агресия са приели тази позиция и не са оказали съпротива, то днес цяла Европа щеше да бъде нацистка, а хилядолетният Трети райх - факт.

Не Сталин е виновен за македонизирането на българите от Македония, а български „политици“, които разчленяват българския народ още през 1934 г. на тракийска, добруджанска и македонска нация. Не друго, а българско правителство с невероятно усърдие става съучастник в този най-мащабен еничарски акт в историята на Европа. Сталин умира през 1953 г., а България оттегля подкрепата си за македонизма чак през 1963 г.
Не в Москва, а в София се ражда налудничавата идея за присъединяване на България към СССР и ликвидирането й като държава. Съветската страна дори не реагира на това безумие.

Родно изобретение са и схемите, по които се извършва безпрецедентният криминален преход след 1989 г. и България изпада трайно от средно развита социално икономическа държава в най-бедната и изостанала страна в Европа.

Недоброжелатели и външни врагове България има, но не под техен натиск, а по вътрешна инициатива и с огромен ентусиазъм е разгромена нейната индустрия, селско стопанство,

закрити са най-големите й международни пазари

усложнени и дори влошени са отношенията с редица държави - важни икономически партньори, от което тя търпи огромни загуби.

Не под външно настояване или натиск България столетие провежда най-безличната, безотговорна и сервилна външна политика. Със слугинско послушание и лакейно раболепие пред лидерите на големите държави България твърдо държи първото място на най-голям сателит в Европа.

Равноправно и взаимноизгодно сътрудничество между държавите е най-важният принцип на международното общуване. Със сервилността, раболепието и самоунижението някои български политици се стремят да прикрият обаче собствената си некадърност и да използват външната политика не за защита на национални интереси, а за укрепване на властовите си позиции в България.

Без да се подценява външното влияние върху една държава, която колкото е по-малка, то е по-голямо, категорично трябва да се разсее митът за решаващата външна роля върху съдбата на България. Историята е категорична. Пораженията, които нанасят на българската държава собствените й политици, са по-големи от злините, причинени от всичките й външни врагове, взети заедно. Затова българският народ трябва да се пита и знае не толкова как се гледа на България отвън, а какво мислят българските политици. Ако, разбира се, сме ги избрали мислещи.

(в. Преса, печатно издание, брой от 375 от 25 януари 2013)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    morkow 29 яну 2013, 22:27
     
    0
     
    0

    ами така е! к"во правим сега? чакаме наготово! като щрауси, но не австрийски!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker