Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/YANKO.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

О.р. ген. Янко ЯНКУЛОВ: Плевен можеше да е пристанище на Дунав

Pan.bg 04 фев 2013 | 08:28 views (3277) commentaries(2)
image" alt="img" /> О.р. ген. Янко ЯНКУЛОВ: Плевен можеше да е пристанище на Дунав

www.otbrana.com

През 1986 г. с правителствено постановление бе създадена Военна хидростроителна организация (ВХСО). Наричахме я хидровойски. Причината бе съвсем конкретна. Предстоеше изграждане на Хидротехническия комплекс „Никопол - Турну Мъгуреле“ (ХТК-НТМ), който се явяваше най-големият строителен обект с национално значение. Отбелязваше се, че недостатъчните вътрешни водни ресурси на страната налагат още по-интензивно и комплексно да се използват потеницалните възможности на Дунав. За главен изпълнител правителството определи Военната хидростроителна организация, т.е. армията и комбинат „Хидрострой“. Категорично се посочваше, че участието в строителството на комплекса трябва да се оценява като проява на патриотизъм.

Уникално съоръжение

Проучването и проектирането на комплекса започва още през 1956 г. В него са участвали седем проектански института, учени и специалисти от БАН, ВИАС и други ведомства. Използван е опитът на Германия, Австрия, Югославия, Франция и други страни. ХТК е съвместен проект на България и Румъния. Комплексът обхваща зоната на Дунав от Белене до сръбската граница с дължина на зоната от 265 км.

Това уникално хидротехническо съоръжение щеше да осигури производство на електроенергия, вода за напояване и водоснабдяване на крайдунавските райони, условия за целогодишно нормално корабоплаване, надеждна защита на низините и населените места от подгизване и заливане, условия за стопански и спортен туризъм, пътна и железопътна връзка между България и Румъния и оттам с цяла Европа, развитие на промишлени предприятия, увеличаване на риболова и редица още ползи за България. Общата стойност на проекта бе разчетена за 2,25 млрд. лв. с чист годишен доход от 105,75 млн. лв. Срокът за откупуване бе определен на 2013 години. За съжаление представители на БАН излязоха със становище, че в проекта има недостатъчно изяснени въпроси, които биха довели до нежелателни последствия в експлоатацията, с което се противопоставиха на строителството на обекта. Въпреки че всички доводи на нейните представители по време на обсъждане в правителството бяха оборени от проектантите.

Акад. Ангел Балевски, който оглавяваше академията, изпраща материали до Тодор Живков с „оценка на неблагоприятните съпътстващи вторични ефекти от генетическо естество, които могат да възникнат след построяването на хидрокомплекса“. Десет писмени експертизи отхвърлиха това становище на БАН. Ангел Балевски обаче очевидно е повлиял на Тодор Живков.

Когато започнаха тези спорове, генерал Кузов намали непосредствените задачи по хидрокомплекса. Съсредоточихме усилията на хората по




изграждането на социалната програма. Във Видин направихме жилищен блок за служещите във войските, докато се изпълнява обектът. След това бе предаден на общината. Също там изградихме детска градина. В центъра на Лом построихме жилища. Така беше в Гложене. Там сградата се ползва от местното население. В Гулянци - и детска градина, и жилищен блок.

В Белене бе сформиран специален щаб по изграждане на обекти от социалната програма на града. Планирано бе не само инфраструктура, но и жилищно строителство за хидрокомплекса и атомната централа. Григор Стоичков, който тогава беше заместник министър-председател, ме назначи за началник на този щаб. Изградихме цял жилищен квартал, който се казва „Думом“. Това е старото, историческото име на Белене. В момента тези жилища не се използват и инфраструктурата е занемарена. Освен това прокарахме жп линия от гара Ореш до створа - мястото на изграждане на язовирната стена. Включително и релсите са поставени. Построено е земното платно на магистрала от Плевен до Белене.

По тревога заради Козлодуй

По проекта р. Вит се предвиждаше да е изградена като плавателен канал от Дунав до Плевен, който можеше да служи и за зимуване на кораби, а град Плевен - пристанищен град на Дунава.

Една от най-големите задачи, които изпълниха Хидровойските, бе изграждането по спешност на топлия канал на Козлодуй. Бригадата бе вдигната по тревога, защото имаше вероятност брегът да бъде подмит и отнесен и централата да бъде поставена под заплаха. Работехме денонощно на три смени. Когато се отчиташе изпълнението на програмата, Григор Стоичков каза: „За първи път, откакто съм на тази длъжност, един обект е изпълнен предсрочно с месец“.

От дистанцията на времето виждам безотговорно изоставане в усвояването на потенциалните възможности и използването на уникалното природно богатство на Дунав. Убеден съм обаче, че с възобновяването на идеята за изграждане на Хидротехническия комплекс „Никопол - Турну Мъгуреле“ това може да бъде бързо преодоляно. Във връзка с това през 2007 г. разработих становище и при интерес от властите с удоволствие ще им го предоставя.

Кое ме кара да мисля, че този проект е актуален? Има поне шест причини: спирането на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“; окаяното състояние на съществуващите диги, които не осигуряват надеждна защита на низините при високи води; постоянната заплаха и несигурна защита от водната стихия, която засяга особено Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Никопол и още 20 населени места; отводнителните системи са остарели морално и физически; в много участъци българският бряг е подложен на ерозия и България губи стотици декари плодородна земя; при ниски води корабоплаването спира, което води до големи загуби.

Проектите за използване на р. Дунав с непосредственото участие на армията бяха още по-големи. Направените проучвания показваха, че в българо-румънския участък за енергийния потенциал на реката е най-целесъобразно да се изгради и втори комплекс „Силистра - Калараш“. През септември 2008 г. например Министерският съвет беше решил да възстанови работата по хидропроекта. На заседанието си кабинетът натовари със задачата за рестарта на проекта за изграждане на хидротехнически възел, който да свързва през Дунав градовете Никопол и Турну Мъгуреле, министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Ходът беше очакван с оглед на това, че при последните си срещи с крупни енергийни инвеститори като кандидатите за влизане в АЕЦ „Белене” германската РВЕ и белгийската “Електрабел” Димитров представяше хидромощността като възможност за вложения и се опитва да ги заинтригува. Надявам се това уникално съоръжение все пак да бъде изградено. Смятам за уместно да се покаже, че България е единствената страна в Европа, която не използва достатъчно водите на р. Дунав. От медиите научих, че министър-председателят и някои държавници от Германия повдигаха въпроси по използване водите на Долен Дунав. Това е друг аргумент в полза на актуалността на проекта.

Генерал-майор от резерва Янко Янкулов е роден на 20 май 1934 г. в с. Сараево, община Мизия. Завършил е военното училище в Силистра, Военната академия „Георги С. Раковски“ и Генералщабната академия „Ворошилов“. Служил е като войскови инженер в Лом, Свищов, Белене и София. През 1986-1988 г. е началник-щаб на Хидротехническия комплекс „Никопол - Турну Мъгуреле“ и хидровойските. Военната си служба завършва като заместник-началник на Военната академия „Георги С. Раковски“.

(Спирдон Спирдонов, в.Преса, печатно издание, брой от 384 от 03 февуари 2013).
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Мите 04 фев 2013, 09:13
     
    0
     
    0

    Янкулов, янкулов снаха ти не се наяде нито в МО, нито в МВР. ЖИВА И ЗДРАВА ДА Е. ИМА ГОСПОД.

  2. #2
    Комунистов 04 фев 2013, 09:20
     
    0
     
    0

    И сина ти и всичките ти роднини. Урод, комунист. Пример ЧЕЛОПЕЧЕНЕ, вие родата си знаете.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker