Александър Александров: България има космически потенциал, трябва да се използва!

Pan.bg 12 апр 2012 | 15:33 views (8161) commentaries(2)
img Димитър СТАВРЕВ, сп."Клуб КРИЛЕ"

Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт.
Роден е на 1 декември 1951 г. в Омуртаг, където завършва средното си образование. През 1969 г. е приет в ВНВВУ “Г. Бенковски” коeто завършва през 1974 г. с първия 5-годишен випуск летци-пилоти. Разпределен е в авиополка в Чешнигирово, но се прехвърля в авиополка в Безмер, където лети на МиГ-17. По думите му причината е че по това време полка в Безмер дълго време няма произшествия и той иска да бъде обучаван от най-добрите. През 1977 г. кандидатства и е приет в първата група кандидати за космонавти. Дубльор e при първия космически полет на България през 1979 г. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР в Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" (доктор).
Александър Александров лети от 7 до 17 юни 1988 г. на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Екипажът извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
Женен, с 2 сина, големият е преминал през подготовка за астронавт в САЩ, малкият учи в Санкт Петербург за летец.
Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Народна Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. Герой на Съветския съюз.


image

- Кое ви накара да се кандидатирате за космонавт и как протече подготовката след като вече бяхте избран?
- Космонавтиката е по-висш стадия на развитие на авиацията. От малък се увличах в четенето на научна фантастика, четях книгите на Жул Верн и други фантасти които тогава излизаха на български език, също така списание “Космос” и “Наука и техника за младежта”, и имах доста познания за Космоса. По това време това изглеждаше като мечта в необозримото бъдеще и аз се насочих към по-близкия океан – въздушния. Когато станах летец за мен, освен постигането на върховете на тази професия, следващия връх стана Космоса. В момента в който бе обявен подбора за космонавти за мен бе най-естественото нещо да се кандидатирам. На въпроса “Искаш ли да станеш космонавт” когато се явявахме на комисия, моят отговор бе “Да”, защото това бе начин да реализиран детските си мечти, а и по това време Космосът бе интересен, привлекателен и даваше големи перспективи. Естествено не съм разчитал че мога да стана космонавт в началото, въпреки че вътрешно се надявах да успея да преодолея всички кръгове на подбор. А те бяха безкрайни – от група от 20 души оставаше 1, правеше са нова група от 20 души и отново оставаше 1. Гледах как отпадат колегите на медицинските прегледи, даже някои от тях си загубиха летателната годност, защото им откриха проблеми които до тогава не бяха открити при рутинните медицинските прегледи, толкова бе ситна цедката на подбора. Някои като виждаха това дори се отказаха да преминават през медицинските прегледи. Моето кредо е никога да не се отказвам след като съм поел по даден път и работя до край. Така останах във финалната групата от 20 човка, после останахме 9, после 7, после 4 и накрая останахме само двамата с Георги Иванов. С преминаването през нези групи в мен нарастваше надеждата и увереността че ще се справя и ще успея с всички трудности. Така бе и за първия полет и за втория. При това между тях имаше голяма разлика. За първия полет Георги Иванов бе назначен със заповед за космонавт №1, а аз за дублюр, докато за втория полет и аз и Красимир Стоянов бяхме оставени да се съревноваваме, за да може по-добрия да бъде избран и да изпълни максимално добре предвидената научна програма. Самата подготовка включва няколко етапа. Първият е общо-космическа подготовка, където се изучават основите на космонавтиката, следва летателната подготовка, парашутна подготовка, подготовка за оцеляване във враждебна природна среда. Аз имах щастието да премина тази подготовка и при зимни условия и при летни в океана, т.нар. морска тренировка. Това много ме обогати, даде ми възможност да видя че мога да се справям във всякакви екстрени ситуации. Това е база която калява човека и му дава способности в трудни ситуации да взема правилни решения, за да може да оцелее в екстремални условия. След тези етапи започва подготовката за самия полет поекипажно, т.е. с хората с които е определено да летите заедно. Този етап завършва с комплексна тренировка на която комисия от над 100 души проверява твоите действия от излитането през стиковането с орбиталната станция, отстиковането и приземяването на Земята. Тази комплексна тренировка продължава няколко дена, така че да се проверят знанията за цялата програма и най-правилно да се оценят състоянието и възможностите на екипажа да се справи с поставените задачи. При това през цялото време се въвеждат нещатни ситуации за да се провери как екипажа се справя с тях. Целта е независимо от тези непредвиден ситуации екипажът да може да се справи и да се завърне благополучно на Земята.

image
С руския президент Медведев

- Генерал Александров, вие сте първи български космонавт изпълнил научна програма в Космоса. Какви експерименти включваше тя?
- Програмата за нашия полет беше много богата и беше разделена основно в 4 направления – дистанционно изследване на Земята от Космоса; космическа физика и астрофизика; космически технологии и космическа медицина и биология. По време на 10-дневния космически полет бяха осъществени над 56 експеримента, което по онова време се правеше за първи път в света, имам предвид за толкова кратко време да се изпълнят толкова много експерименти. Това го постигнахме благодарение на компютъризацията на нашите експерименти. Това позволи получените резултати да се отчитат в реално време и ако се налагаше можеше да ги повторим многократно, така че да получим резултати които да се доближават до теоретичните разработки. В това отношение постигнахме много и това бе оценено от международната научна общност. България получи признание като една от водещите страни в космическата наука и техника. Един от най-сполучливите експерименти бе “Сон-К” за съня на космонавтите. Негов обект бе съня на космонавтите и възможността на хората да се възстановяват по време на сън в Космоса. Знаете че човек без сън не може и ако той липсва за определено време човек се изтощава и умира. При продължителен престой в Космоса като експедицията до Марс това е основен въпрос и ако космонавта не може да се възстанови по време на сън полетът е обречен на гибел. Американците бяха провеждали подобен експеримент няколко години по-рано, но при тях той се оказа неуспешен, защото техния астронавт не спа по време на целия полет. Нашият експеримент имаше за цел да потвърди или да опровергае техните резултати. Затова той се провеждаше на 3 етапа – няколко месеца преди полета, по време на полета и няколко месеца след полета. Целта бе да се натрупа база от данни, така че да се направи правилен анализ на този експеримент и дали човек може наистина да се възстановява по време на полет. За наше огромно щастие при нас се получиха отлични резултати. Експериментът бе провеждан върху мен и се оказа че по време на полет в Космоса съществуват същите 3 фази на съня които има и на Земята – дълбок сън, повърхностен сън и сън преди събуждане. С този експеримент потвърдихме, че космонавта може да се възстановява пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъде функционално работоспособен. Друг уникален експеримент бе технологичния при който на база разработките на доц. Попов от СУ “Кл. Охридски” бяха получени нови материали, които позволяват да се разработват акумулаторни батерии с минимални размери. Образно казано ако съвременните акумулатори за лек автомобил са няколко десетки килограма, то акумулатора на базата на този материал би бил голям колкото кибритена кутийка. Можете да си представите в една лека кола, камион или самолет до какви икономии на тегло, обем и площ би довело това, при това има възможност за многократно вдигане на капацитета съхраняват в акумулатора. Нещо повече - не се използва електролит, а този метал който бе създаден по време на полета. За съжаление промените в България доведоха до това че тези уникални резултати и материали все още не са намерили приложение в живота и бита. Наскоро имаше телевизионно предаване в което г-н Попов показа този материал и търсеше заинтересовани хора или фирми които да финансират неговото производство и приложение.

image
С Валентина Терешкова

- Генерал Александров, какви са тенденциите в развитието на космонавтиката в света, особено след края на совалките и опитите на частни компании да се намесят в изстрелването на космически кораби?
- След като американските совалки Space Shuttle прекратиха полетите си, на този етап останаха космическите кораби “Съюз” и “Прогрес” на Руската космическа агенция, които снабдяват Международната космическа станция (МКС) с екипажи и товари (храна, гориво, апаратура, резервни части, вода). И двете космически сили – Русия и САЩ разработват космически кораби от типа “спускаем апарат”, наподобяващи сегашните, но с много по-големи обеми и възможности. Все още те са в процес на разработка. Засега основният начин за снабдяване на МКС си остават корабите от семейството на “Съюз”, който доказа своята функционалност и надеждност. Световната икономическа криза също влияе на тенденциите в развитието на космическата техника, защото знаете че всяка 1 разработка и нова концепция изисква средства както за проектирането, така и за построяването и изпитанията и след това за въвеждане в експлоатация. Друга световна космическа сила в момента е Китай, който развива космическа програма на база руската космическа система. Китайците успяха не само да изведат свои космически кораби на орбита, но и да изведат и хора. Нещо повече, те развиха стандартния битов отсек използван при руската система и му сложиха слънчеви батерии. Това позволява след отделянето на спускаемия апарат той да остане в космоса и да игра роля на мини космическа лаборатория. Китай планира да скачи няколко такива битови отсеци със слънчеви батерии и на практика да получи мини космическа орбитална станция. Естествено бъдещето на космонавтиката, като предричаше и гениалният руски конструктор и учен Лозино-Лозински, ще е свързано със системи тип “самолет”, които да излитат от Земята и да се връщат по “самолетному” обратно. Това обаче е въпрос все още на бъдещето, защото има да се решават доста сложни проблеми и на този етап основните космически сили се стремят да изразходват максимално икономично наличните им средства за пилотирани полети. Естествено и Европейската космическа агенция (ESA) също е фактор в космонавтиката със своите ракети-носители “Ариана”. Както знаете разработения от нея безпилотен космически кораб онзи ден бе изстрелян за първи път и ще се използва за пренос на товари към МКС. Вероятно при възможност в бъдеще ESA ще разработи и пилотируем космически кораб. На този етап развитието и тенденциите в космонавтиката са подвластни на световната икономическа криза и основно ще се разработват проекти, а самата им реализация се отлага в бъдещето когато човечеството излезе от икономическата криза и може да си позволи такива разходи.
- Доколко са реалистични бъдещи полети до Луната и Марс?
- И двата проекта са напълно реалистични, разбира се този до спътника на Земята е най-бързо реализируем. При това може да се използва Луната като база, като трамплин за полети до Марс и до други планети. Погледите са насочени към Луната и по друга причина – там се намира елемента тритий, който липсва на Земята. А той може да разреши енергийните проблеми на нашата планета. Както Русия и САЩ, така и Китай са отправили погледи натам. Нещо повече, една от основните задачи пред китайската космонавтика е именно стъпването на Луната и нейното усвояване. Така че полетите до Луната и Марс са повече въпрос на финансиране, отколкото на технологии. Считам че всеки един такъм полет е много скъпо и ресурсоемко начинание и едва ли ще е по силите на една държава, така че очаквам те да се осъществят с обединените усилия на водещите космически сили. Бъдещето на човечеството е в усвояването на Луната и близките планети.
- В миналото България имаше много силна космическа програма. Каква е оценката ви за сегашното й състояние и доколко успяваме да използваме европейските фондове за финансиране на тези дейности?

image
Космическият му екип

- През 80-те години на ХХ век имахме много силни проекти – първия космически полет през 1979 г.; проекта “България 1300” с извеждането на спътници през 1981 г.; проектите за втория космически полет през 1988 г. обединени в програмата “Шипка”, която бе изпълнена успешно. За съжаление точно тогава, в пика на космическото ни развитие, настъпиха промените в държавата и от този момент нататък средствата отделяне за наука започнаха да намалят непрекъснато. В резултат нашите учени започнаха да заминават зад граница, много от тях работят сега в САЩ, Канада, Германия, Франция, Холандия. В същото време започнаха промени и в БАН и в Института за космически изследвания. Чест прави на хората които останаха и работят в България, че с оскъдни средства се стремят да не изостават от световните постижения. За съжаление в момента държавата няма научна космическа програма, няма перспективи за развитие в космическата област. Нещо повече - по незнайни причини не отпуска средства да се плати членството в ESA и България да получи пълноправен достъп до европейските фондове и проекти в космическата област. При това става въпрос за минимални суми и въпросът се протака с години. Независимо от трудностите ИКИ работи с много страни като в Европа, така и със САЩ, Русия, участва в редица техни проекти като подизпълнител естествено, и така запазва потенциала който през годините бе натрупан в България. С пълно право можем да се гордеем с тези наши учени които отдават всички свои сили, знания и опит да работят в тази област, да обучават млади кадри и въпреки всичко създават нова апаратура и развиват космическата наука и техника в България.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Земля в илюминаторе 12 апр 2012, 17:01
     
    0
     
    0

    Къде бяхме и до къде стигнахме..!?!??
    За сметка на това маса празноглавци се возят на лъскави луксозни джипове и лимузини.
    Честит празник!!!

  2. #2
    ДО Земля в илюминаторе 12 апр 2012, 18:19
     
    1
     
    0

    Как до къде?
    Следващият космонавтин ще от Сливен, града на стоте войводи и ще прилича много на индийците. Те ще финансират и полета му през 2021 година.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker