Въоръжените сили на Китай

Pan.bg 27 мар 2010 | 19:27 views (5522) commentaries(0)
img Полковник от резерва доцент Гергин Гергинов
Основните направления за развитие на китайските въоръжени сили произтичат от приетата военна доктрина, чиято същност е създаване на потенциал за активна отбрана срещу евентуален агресор и за осигуряване на стратегически граници и жизнено пространство на страната. Най-важните от тях са свързани с комплектуване на войските със съвременно конвенционално въоръжение с тактическо и оперативно-тактическо предназначение, стратегически ракетно-ядрени комплекси, космически военни системи и информационни системи за контрол и бойно управление, притежаващи висока степен на автоматизация. Планът за осъществяването им бе разработен през 90-те години на ХХ век и включваше три етапа: до 2000 г. въоръжените сили трябва да придобият възможност успешно да отстояват интересите на страната в локални войни по цялата граница и да могат да нанасят неприемливи загуби на противника; до 2010 г. те трябва да придобият мощ, способна да разшири стратегическите граници и жизненото пространство на страната; до 2050 г. въоръжените сили трябва да могат да водят успешни бойни действия от всякакъв мащаб и продължителност с използване на всички съвременни средства и методи, т.е. към края на етапа страната трябва да има статус на световна военна сила.
Постигна ли Китай поставените цели?
Първият етап беше време за интензивно обучение, за постепенно превъоръжаване според възможностите на икономиката и за формиране на т.н. “втора артилерия”, т.е. на ракетни войски с оперативно-тактическо и стратегическо предназначение. Поради по-малките икономически възможности за закупуване на съвременни образци въоръжение и необходимост от време за разработване на собствени такива значителни резултати не бяха постигнати, но беше създадена добра база за реализация на втория етап.
Почти през целия втори етап военните разходи растяха с около 2.5 % от брутния вътрешен продукт,?
което създаде по-добри възможности за развитие и комплектуване на въоръжените сили. Това позволи значително увеличаване на вноса на съвременно въоръжение-през 1998-2002 г. той бе 9.5 % от световния, а през 2003 г.-14 %. От него руският експорт за Китай е около 96 %. Официалните военни разходи се увеличаваха с 10 % годишно, но за 2010 г. бяха намалени на 7.5 %, достигайки обаче 78 млр. долара. Според експертни оценки тази сума трябва да се увеличи почти двойно, тъй като в официалния бюджет не се включват разходите за съхраняване на стратегическите ядрени средства, за научни изследвания,




за иновации на държавната част на военно-промишления комплекс и за някои мобилизационни мероприятия. Освен това покупателната стойност на тези средства е коренно различна от тази в други страни. В страната има няколко десетки крупни държавни корпорации-производители на оръжие, а само в сферата на високите технологии за военно-промишления комплекс работят над 400 частни фирми.
Към края на етапа започна преструктуриране на сухопътните войски
чрез преминаване на бригадна организация, но със запазване на възможността за бързо формиране на дивизии, създаване на сили за бързо реагиране и на такива със специално предназначение и, което е особено важно, насищане на всички родове войски и видове въоръжени сили със съвременно оръжие. Резултатите от изпълнение на този етап бяха демонстрирани на октомврийския парад през 2009 г. по случай 60 г. от революцията през 1949 г. На него преминаха 8000 войници, около 500 бронемашини, 151 бойни самолета и вертолета, балистични, крилати и зенитни ракетни комплекси, от които 42 образци въоръжение са нови и модернизирани. В Сухопътните войски /около 90 дивизии и бригади, 14 арт. бригади, 19 бригади ПВО и 10 полка армейска авиация/ се внедрява собствена щурмова винтовка, съвременен противотанков комплекс “Хун цзян-9”, основен боен танк “Тип-99А2” със 125 мм гладкостенно оръдие, който е с лазерна активна защита, и нови и модернизирани БТР и БМП. Във войските навлизат 152 мм САУ, амфибийна щурмова САУ със същия калибър, 100 мм щурмово оръдие на колесно шаси и оригинална 120 мм гаубица-минохвъргачка, способна да води огън по настилна и навесна траектория. На реактивната артилерия, в състава на която са около 2400 системи с калибър 122, 130, 273 и 320 мм, се отделя постоянно внимание, доказателство за което е показаната 300 мм РСЗО, напомняща руската “Смерч”. За ПВО на Сухопътни войски са създадени ракетно-артилерийски зенитни комплекси с близко действие, подобни на руската “Тунгузка”, ЗРК “Хун ци-7В” с малка и “Хун ци-9”с голяма далекобойност до 200 и височина 30 км.

Съществен ръст бележат ВВС
-броят на самолетите в 30-те авиодивизии е втори след този на САЩ. На въоръжение са многоцелевия изтребител-бомбардировач “Цзян-7А” и изтребителите-прехващачи от трето и трето+ поколение “Цзян-10/-11”, а за далечно радиолокационно разузнаване се използва собствен самолет на база Ил-76, както и цяла гама бойни вертолети. Вече се разработва изтребител от пето поколение в два варианта-двумоторен както F-22 и едномоторен, подобен на F-35. Използват се и стратегическите бомбардировачи “Хун-6” /аналог на руския Ту-16/ и изтребителите-бомбардировачи “Цзян-5“. Три авиодивизии са с бомбардировачи “Хун-6Н”, носители на 4-6 стратегически конвенционални крилати ракети “въздух-земя”, а “Хун-6Д” от състава на морската авиация са въоръжени с противокорабни крилати ракети-общо във ВВС и ВМС има 1500-2500 крилати ракети с различно предназначение. Развитие бележи и безпилотната авиация-разработени са два образеца БЛА с продължителност на полета 16 и 7 часа и радиус на действие съответно 600 и 300 км, предназначени за РЕБ и за разузнаване в интерес на СПВ. ВВС използват все по-съвършени крилати ракети “въздух-въздух”, доказателство за което са всеракурсната PL-11 /pen lung-въздушен дракон/ и PL-12-първата със задхоризонтален обсег, действаща по принципа “стреляй и забрави”.
ВМС разполагат с над 320 кораба с различно предназначение,
около 10 атомни многоцелеви и 68 дизелни подводници, а в близките години в строя ще бъдат още 35-40 съвременни подводници, въоръжени с руски и собствени противокорабни крилати ракети за борба с подводни, надводни и земни цели. През 2006 г. започнаха изпитания на мобилен противокорабен комплекс на базата на балистична ракета “Дун фен-21”, която е с далекобойност 1800 км, ядрена бойна глава с мощност 300 кт и активна радиолокационна глава за самонасочване. Комплексът ще се използва за борба с крупни морски цели в акваторията на Тихия океан, каквито, например, са петте самолетоносача на САЩ. Сега те плават необезпокоявани в близост до крайбрежните води на Китай, но при кризисна обстановка ще трябва да се отдалечат на значително разстояние от тях. Успешен бе и първият полет на палубния изтребител J-10, аналогичен по характеристики с американския F-16, стартирал от авионосния крайцер “Ши Ланг”. Увеличава се и активността на подводния флот-през 2009 г. бойното патрулиране се е увеличило с над 2 пъти в сравнение с 2007 г. Нещо повече. Китайските подводници предприемат акции, характерни за съветските от студената война-в края на 2006 г. в крайбрежните води на остров “Окинава” една от тях изплува до самолетоносача “Кити хок” на разстояние за атака. За стремежа към излаз в световния океан говори и факта, че се разработва проект за военно-морска база в Аденския залив. Към 2015 г. се очаква завършване на 2 авионосни кораба, а след 2020 г. на още 2, но с атомна силова установка. С тях ще се формират авионосни групи за действие в Тихия океан, с което днешната брегова отбрана ще получи нов рубеж далеч навътре в океана, изграждан съгласно концепцията за “Океанска китайска стена”, т.е. стратегическите граници значително ще се увеличат.
Особено важни са ядреното оръжие и ракетните войски,
които са сведени в 6 ракетни армии /или бази/ с общо 17 ракетни бригади, като 5 от тях са въоръжени са с МБР и БРСД, а една, развърната срещу Тайван, с БРСД и ОТР. Ракетните бригади имат по 4 ракетни дивизиона, всеки от които е с 3-4 стартови батареи с по 1 пускова установка. Личният състав е около 120000 души, от които 50000 са в стартовите, 18000 в ракетно-техническите, а останалите в спомагателните поделения. Първите приети на въоръжение БРСД “Дун фен-3” /dong feng-rзточен вятър/ и “Дун фен-4” и МБР “Дун фен-5” бяха с течно гориво, стационарни и базирани в подземни тунели и шахти. Ракетите обаче са с малка точност, а предстартовата им подготовка заема значително време. Поради това, дори модернизирани през 80-те години, те можеха да се използват само за ответен, но не и за нанасяне на изпреварващ удар. Това е важна причина за предприемане на усилия за ускорена модернизация на стратегическия арсенал. Но има и друга. След като САЩ денонсираха договора от 1972 г. за ПРО и започнаха изграждане на такава система, включително и на морския ТВД в Тихия океан, Китай се почувства застрашен и започна разработване на второ поколение МБР, които са с твърдо гориво и мобилно базиране, и на касетъчна бойна глава с елементи с индивидуално насочване /тип МИРВ/, способни да преодолеят система за ПРО. Със същата цел се създава и комплект лъжливи цели за тези бойни глави. Представател на това поколение е “Дун фен-31”, разработена от “Четвърта аерокосмическа академия”, която е с моноблочна ядрена бойна глава и се базира в шахта, но нейната модификация “Дун фен-31A” се изстрелва от мобилна пускова установка. Създаването на касетъчни елементи тип МИРВ завърши за сравнително кратко време основно поради факта, че китайското разузнаване успя да се сдобие с документацията на касетъчната бойна глава на морската стратегическа “Трайдънт-2” на САЩ. Впрочем по този начин бе доставена и документацията на неутронната бомба, също произвеждана в страната. Така бяха спестени 8-10 години и милиарди долари за изследвания и експерименти, а “втората артилерия” вече разполага с МБР “Дун фен-5B” с касетъчна бойна глава с 3 елементи МИРВ с мощност по 150 кт и започна модифициране на “Дун фен-31A”. Вероятно такава касетъчна бойна глава ще имат морската “Цзю лан-2” и намиращата се в изпитания стратегическа с твърдо гориво “Дун фен-41”.
За поразяване на земни цели се използват крилати ракети “въздух-земя“ с далекобойност 400-800 км и “земя-земя” с далечина на полета 1500 км-пусковата установка на последните е с три направляващи. Полетът на ракетите е по профила на местността, а корекция на траекторията може да се извършва чрез собствената космическа навигационна система. След като Русия и САЩ, по силата на Договора от 1987 г. за ликвидиране на ракетите с далекобойност 500-5500 км, унищожиха своите мобилни комплекси крилати ракети “земя-земя”, съответно “Релеф” и “Грифон”, Китай днес е единствената страна, която има на въоръжение около 200 такива ракети.
Морският компонент на ядрената триада се изгражда с атомни подводни ракетоносци.
Първата от тях “Ся” е с 12 моноблочни ядрени ракети “Цзю лан-1” /”Гигантска вълна-1”/. Тяхната далечина на полета е 1800 км, а първият успешен старт бе в 1987 г. “Ся” обаче не притежава необходимите характеристики и затова е заменена с нов ракетоносец “Цин”, въоръжен с 16 балистични ракети “Цзю лан-2” с далекобойност 8-12000 км, създадени на базата на тристепенната МБР “Дун фен-31”. Първата от тях бе приета на въоръжение в 2006 г., а през следващата година на вода бе спусната втора такава подводница. Общо до 2015 г. се планира построяване на 4-5 подводници, което силно обезпокои някои страни от тихоокеанския регион. Към края на миналия век балистични ракети се разработваха и произвеждаха в “Ракетния град”, изграден близо до гр. Ван юан. В него са съсредоточени 13 научни института и 7 промишлени предприятия, в които работят около 30000 човека. След 2000-та година производство на ракетна техника започна и в гр. Ченг ду, един от силно развитите промишлени райони на Китай. В 2010 г. стратегическият потенциал на страната включва 150-155 ПУ МБР и БРСД, 28 ПУ в подводните ракетоносци и 100-120 бомбардировача \\\\\\\"Хун-6\\\\\\\", носители на ядрени бомби Б-5 с мощност 2-4 Мт. Нестратегически носители на ядрено оръжие са 500-600 ОТР и 30 изтребители-бомбардировачи “Цзян-5“, въоръжени с тактически ядрени бомби Б-4 с мощност 5-20 кт. За тези носители се съхраняват 240-280 ядрени бойни глави и ядрени авиобомби. Предполага се, че към 2015 г. Китай ще разполага около 100 мобилни МБР с бойни глави МИРВ и двигатели с твърдо гориво, с които ще замени остарелите вече стационарни образци. Трябва да се подчертае, че приведените характеристики на ракетите и данните за развърнатото количество са ориентировъчни-Китай строго пази тайните си. Независимо от това факт е, че ракетно-ядрената мощ на страната нараства и в количествено, и в качествено отношение и в бъдеще светът все повече ще се съобразява с нея.
Един от основните аспекти на доктрината за разширяване на жизненото пространство е овладяване и всестранно използване на космоса.
Китай изведе в орбита първия си спътник на 24 април 1970 г. със собствена ракета-носител “Чан чжен” /“Великият поход”/, всъщност модифицирана БРСД “Дун фен-4”. Още тогава започна активна работа в две основни направления-изграждане на космически военни системи за осигуряване бойните действия на войските и създаване на средства за противокосмическа отбрана /ПКО/. Първата система за осигуряване на бойните действия бе за оптическо разузнаване, а първият й апарат започна работа през 1975 г. От 2000 г. се използват апарати за оптико-електронно разузнаване, които имат разделителна способност е 2-3 м и срок за активно съществуване 2 г. Получената информация се използва за определяне целите на стратегическите оръжия, за контролиране на обекти в евентуалните ТВД и за картографиране. Изграждането на космическа система за свръзки “Чайна стар” започна през 1984 г. с извеждане на първия апарат от серията “Дун фан хун” на орбита с параметри 220х85000 км. Днес се използват апарати от трето и четвърто поколение, които осигуряват свръзка между стационарни и мобилни потребители по 24 канала и функционират не по-малко от 10 г. В 1988 г. бе изведен в орбита първият апарат за метеосигуряване от типа “Фен юн”, с което Китай стана третата страна след САЩ и Русия, способна самостоятелно да създава и използва такава апаратура. Нейната разделителна способност в инфрачервения и видимия диапазони е както тази на американските НОАА. Първият “проект 640” за ПКО се разработва от началото на 70-те години в Академията за антибалистични и антиспътникови ракети, днес Китайска академия за отбранителни технологии, но възникналите проблеми налагат прекратяването му в 1980 г. Няколко години след това на базата на БРСД “Дун фен-21A” започва разработване на нов комплекс, чието ударно средство е четиристепенна ракета КТ-1 с кинетичен прехващач-засега само САЩ и Китай имат ракети с такова миниатюрно самонасочващо се ударно средство. КТ-1 обаче е опитен, като постигнатите резултати се използват при проектиране на КТ-2, чиято базата е МБР “Дун фен-31”. Той е в изпитание през 2004-06 г. и доказва ефективността си на 11 януари 2007 г.-тогава от разстояние 1151 и на височина 864 км беше унищожен метеорологичен спътник “Фен юн-1С”. В 1999 г. Китай стана третата страна, която създаде свой космически кораб “Шен джоу” /”Вълшебен кораб”/ и го изведе в орбита със своя ракета-носител. Първият пилотиран “Шен джоу-5” с тайконавт полковник Ян Ли Вей, успешно летя през октомври 2003 г., а след две години го последва “Шен джоу-6” с двама тайконавти. След полетът на първия тайконавт ген. Е. Андерсън от ВВС на САЩ заяви, че остава малко време до момента, когато космосът ще стане бойно поле, а според ексминистър Д. Ръмсфелд един изпреварващ удар по орбиталната групировка на САЩ би бил “космически Пърл Харбър”.
***
Анализът на приведените данни за развитие на китайското въоръжение и бойната техника показва недвусмислено, че целта на втория етап е изпълнена в значителна степен. Това позволява в обозримо бъдеще да се създаде мощен потенциал от конвенционални, ракетно-ядрени и космически системи оръжия, обединени в единно информационно пространство. Наличието на такъв потенциал, заедно с високата воинска дисциплина и всеотдайност в обучението, ще създаде реална възможност за провеждане на бойни операции с голям пространствен размах едновременно във всички сфери, включително и в околоземното космическо пространство. Поради това с основание може да се направи извода, че е създадена добра основа за постигане целите и на третия етап от развитието на въоръжените сили на страната.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker