Тройната коалиция раздаваше поделения на концесия и закриваше военни летища

Pan.bg 31 дек 2012 | 12:52 views (2962) commentaries(5)
img http://www.vestnikataka.bg/2012/12/%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD/

Умиращата Българска армия непрестанно се “превъоръжава”, за да не спре притокът от комисиони

Публикуваме поредица от материали по темата „Кой и как унищожи Българската армия“, за да напомним на престъпните управници, че нищо не е забравено, а на българските патриоти – че е време да потърсим възмездие. В предишния брой видяхме как тройната коалиция подложи на системно унищожаване бойната техника на Българската армия и до какви взривове доведе далаверата с утилизацията. Сега ще видим как всред хаоса от безумни идеи и несмислени решения протичаше голямото крадене, в което дори човешкият живот изгуби своята ценност.

Бившето летище в землището на село Узунджово още се предлага за продан.

(Продължение)

Да се върнем за кратко към поделенията в Симитли и Разград, определени от лакеите на „царя“ като първия опит за преструктуриране на вече закрити поделения в бизнесцентрове или нещо подобно, т.е. бяха пример за предстоящата смяна на предназначението. Ето как кметът на община Симитли Апостол Апостолов се жалва, че реализацията на този проект се бави повече от година заради провалянето на първия търг. „От регионалното министерство не казват имената на двете фирми, които са дали оферти. Надявам се скоро да получим някаква информация. Общината е направила всичко необходимо за реализацията на проекта. Ако и този път се провали търгът, едва ли ще можем да задържим интереса на инвеститорите към бизнес зоната. Имаме и резервен вариант –

на терените на бившите казарми да се направи хубав жилищен квартал.

В момента има глад за жилища в общината и се надявам от това начинание да спечелим. Оказва се, че много фирми, включително от Испания и Италия, както и от съседна Гърция, са проявили интерес да наемат площи в бъдещата бизнес зона. Още от края на 2005 г. има подадени оферти и конкретни искания за наемане на площи. Благоевградска фирма пък искала да използва част от терена за център за организиране на шофьорски курсове. Няколко гръцки предприемачи вече са поискали информация за помещения, подходящи за шивашки цехове. Испанска фирма проучвала възможностите за започване на производство на полилеи. Бизнесмен от областния център е поискал да наеме халета за два цеха – колбасарски и консервен, както и за мандра. Той искал и терен от около 5 дка, върху който да изгради кравеферма, а




също така и други 20 дка от прилежащия район на бившето военно поделение за паша на животните. Други фирми от страната също искали да отварят в зоната край Симитли ресторант за бързо хранене, сладкарски цех, склад за строителни материали.

Зам.-кметът на община Разград Любомир Цонев пък гордо заявява, че търгът за казармите в Разград няма да се провали за втори път. Засега бил избран главен консултант на екипите, които ще управляват бизнес зоната след завършването й. Оставало да се избере фирмата изпълнител. „Надявам се строителството да започне наесен и най-късно до началото на 2008 г. да завърши. 12-13 от сградите на бившите военни поделения ще останат и ще бъдат реновирани. Останалите, които са по-голямата част, ще бъдат разрушени, защото са много стари и реконструкцията им ще излезе много скъпо“, допълва той. Около 18 български и една чужда фирми са изразили желание да наемат площи в бъдещата бизнес зона, която ще се простира на 210 дка. Когато започнела работата по реализацията на проекта, сигурно щели да се появят още. Чужда фирма искала 50 дка., за да изгради рафинерия за биодизел, но в зоната най-вероятно щяло да има атракциони, цехове за производство на гъби, за сладкарски изделия, замразени храни, заведения за хранене, спортни площадки, шоурум за селскостопанска техника. Пак същите бълнувания както през 2003-а, а годината е вече 2006-а, плановете са за 2008-а…

26 януари 2007 г. България ще дари на афганистанската армия въоръжения на стойност 6 милиона евро. Това са излишъци на българската армия, сертифицирани от експерти на Алианса. Това съобщи в Брюксел Ивайло Калфин по време на среща на външните министри на страните от НАТО.

Интересно – всички министри поддържат едно и също: „оказва се, че нашите войници са много способни и опитни в мисии (откъде е опитът, не знаем), постоянно обаче имаме нужда от ново превъоръжаване“, независимо от това, че имахме оръжие колкото всички страни на Балканите, взети заедно. А като сме подписали ДОВСЕ и

нарязахме почти всичко, което можеше да ни защити, защо искаме още?

Ами за да прибере някой по веригата комисионни от сделките. Били сме имали нужда и от обучение? А може би закритите военни училища можеха да го дадат това обучение?

Цялата военна реформа, погледната отстрани, изглежда нахвърляна, неясна, изменяща се всекидневно. Днес се реши едно, след 2 седмици друго… Като най-елементарен пример може да се даде „категоричният начин за избягване на напрежение при младежите до 1 януари 2008 г. е решение на Народното събрание за освобождаване от военна служба на всички набори от 79-и до 86-и, а в казармата да влязат 88-и и евентуално 89-и“. Евентуално?

В това време правителството е „замразило“ проекта за покупка на 90 нови бронирани машини за пехотата заради дебата в управляващата коалиция относно евентуално ново съкращение на войската и нуждата от стартирането на скъпоструващите проекти за нови изтребители и корвети…

Имахме 33 военни летища, припомня тогавашният министър на отбраната. Три от тях – „Щръклево“, „Стралджа“ и „Крайници“ – с решение на правителството от 2005 г. са предоставени за концесиониране. След тях МО предлага още 7 летища – „Узунджово“, „Горна Оряховица“, „Стара Загора“, „Равнец“, „Добрич“, „Габровница“ и „Крумово“. Летищата, които се предоставят за концесиониране, запазват предназначението си като резервни за Българската армия за ползване при кризи, бе категоричен Близнаков… МО запазва седем от летищата като активни и две за резервни.

Активните летища са „Граф Игнатиево“, „Каменен“, една част от „Крумово“, „Безмер“, „Чайка“ – Варна, „Балчик“ и „Долна Митрополия“. Останалите летища, които няма да бъдат предоставени за концесия, са в разпореждане на Министерството на отбраната, респективно на изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО“. Те ще бъдат заменяни за жилища. Интересно дали някога тези летища ще станат интерес на държавата или ще чакаме момента, от който няма връщане назад, за да осъзнаем как се самоубихме?!

В същото време на 1.02.2007, докато Българската армия се тресе в предсмъртни гърчове, е одобрен от правителството Проект за безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси между България и Афганистан. Дарението включва патрони, минохвъргачки и бинокли за 6 милиона евро. Това е четвъртото дарение, което България прави в помощ на Афганистанската армия (предните бяха при предишното правителство).

Военни шофьори с любителски книжки

Оказва се, че професионализацията на армията води до задънена улица, защото в редиците на армията влизат все по-малко качествени хора. Пример – нелепият инцидент, който на косъм не се превръща в поредна национална трагедия след като 16 военнослужещи се разминават със смъртта в мирно време – на леко хлъзгав участък военен камион „Мерцедес“, превозващ кадрови и наборни войници от поделение 52 740 – Хасково, се преобръща в канавка при лек завой на пътя между селата Корен и Малево. Шофирал е 27-годишен кадрови военен. Оставяме настрана качествата на новите превозни средства, които макар и комфортни, но отстъпват в пъти по маневреност и проходимост спрямо техните доскорошни руски събратя. Проблемът е, че голяма част от знаещите и можещите напускат. Става въпрос за войнишкия и сержантския състав – основата на боеспособната ни армия. Този състав не може да се набере и до ден днешен, независимо че числеността на армията ни непрекъснато се свива. Шофьори се търсят навсякъде, а заплатите им са доста по-атрактивни от тези на военните.

Преди много години армията имаше структури, които й обучават професионални шофьори. Курсовете в ОСО (Организация за съдействие на отбраната) са по шест месеца, а курсантите по цял ден се учат да карат руския ЗИЛ и чак след това отиват по разпределение в някое поделение. Този период за обучение се счита за отслужено време, а момчетата получават книжки за професионалисти, които им дават право да упражняват професията и в цивилния живот. Сега в армията може да постъпи всеки, който успее да пробяга 1000 метра и да направи няколко набирания на висилката. За водачите на МПС в армията се иска само да имат книжка. Как са я взели – тяхна си работа.

Първа категория труд за чиновници с фуражки

В един момент от поредната реформа всичко се забатачва, тъй като голямо количество полковници и подполковници – не по-малко от 600, скромно седят по местата си и изчакват годините за пенсия, независимо че имат навършените 25 години служба, но законът им дава това право. Проблемът е, че системата наистина е задръстена, а недоволството от страна на идващите отдолу офицери нараства. Друг кадрови проблем е, че в армията 46 генерали управляват около 36 000 военни. Според натовските стандарти (както ни ги обясняват преди да влезем в алианса) на един генерал трябва да се падат по 1000 бойци. И като се има предвид, че армията върви към свиване и в следващите години достига цифрата 24 000, то идва и въпросът за броя на висшите офицери и длъжностите, които заемат те.

Интересна тенденция от този период е, че в армията се приемат еднакъв брой жени и мъже. Жените обаче отиват в казармата на длъжности в администрацията или телефонистки – много малко са автоматчици или гранатометчици. Просто това заплащане им стига, а и има някаква сигурност.

Не един път при отчитане на негативните прояви в армията – като катастрофи, употреба на алкохол и наркотици – генералите са се оправдавали, че военните са хора от обществото и „нищо човешко не им е чуждо“. Защо тогава се водят за първа категория труд? Могат да се пенсионират след 25 години служба, да вземат накуп до 20 заплати и др. Човекът в униформа веднага ще отвърне, че той денонощно е нащрек да не бъде извикан за акция. Много ги юркат и изискванията към тях са убийствени. За сравнение един шофьор в частна фирма може да върти волана за повече пари, но го прави докато си свърши работата, а военният отива в 8 и си тръгва в 17 часа. Отгоре на всичко има и близо 45 дни платена отпуска.



Трудно ли се обръща петтонен „Хамър“?

За издръжката, транспорта и оборудването на 11-те български контингента с обща численост 3367 души за периода на операцията в Ирак (2003 – 2008) са изразходвани около 170 млн. лв. В Ирак дадохме общо 13 жертви и над 30 ранени.



На 26 май 2007 г. брониран автомобил „Хамър“ с четирима военни от българския контингент в Ирак попада в дупка и се преобръща при придвижване от град Тифа към лагера „Ашраф“. Редник Йордан Йорданов е със счупена кост в областта на таза. Останалите трима военни се отървават с леки натъртвания. Две години по-рано, на 3 май 2005 г. двама български военнослужещи от четвъртия ни контингент в Ирак загиват при катастрофа, след като „Хамър“-ът им по време на придвижване на ескорт попадна в дупка. Като причина за инцидента беше посочена усложнената пътна обстановка по маршрута в резултат на неравностите и ямите. Когато човек чуе инцидент и Ирак, приема всичко за нормално. Не е нормално обаче да обърнеш 5-тонен „Хамър“, който е широк колкото камион, устойчив и нисък. Още повече, когато се движиш с този автомобил по един и същ път всеки ден – шест месеца. В първия случай ВКР се опитва да пробута варианта, че момчетата бързали да занесат баките с храна на другарите си. Там няма баки, а пакети с храна…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 5

  1. #1
    Сашо 31 дек 2012, 18:54
     
    0
     
    0

    Защо няма име на този който е написал тази статия или коментар . Половината неща са пълни глупости .

  2. #2
    Гошо 01 яну 2013, 19:05
     
    0
     
    0

    Да ама при тройната коалиция военните се пенсионираха на 27

  3. #3
    Гошо 01 яну 2013, 21:46
     
    0
     
    0

    на 25 грешка

  4. #4
    dragon_69 06 яну 2013, 12:02
     
    0
     
    0

    Сашо- Сашооооооооооо служих по това време и гарантирам, че горенаписаното е истина. С малоумия от типа план 2006 или 2008-2010 се оправдаваха всевъзможни безобразия.

  5. #5
    Ангел 09 яну 2013, 22:02
     
    0
     
    0

    ДО №4! Какво гарантираш бе?
    - За сравнение един шофьор в частна фирма може да върти волана за повече пари, но го прави докато си свърши работата, а военният отива в 8 и си тръгва в 17 часа. Отгоре на всичко има и близо 45 дни платена отпуска. -ТОВА Е ПЪЛНА ГЛУПОСТ!
    - Не е нормално обаче да обърнеш 5-тонен „Хамър“, който е широк колкото камион, устойчив и нисък. Още повече, когато се движиш с този автомобил по един и същ път всеки ден – шест месеца.- ТОВА Е ПЪЛНА ГЛУПОСТ! И специално за теб- никак не се обръща трудно.На есен в Германия преминахме през специален тренажор, който най- общо казано е шаси на хамър на вилка, и там ни учиха как да действаме в случай на обръщане.Мислиш ли че, напразно са го предвидили американците?
    - Там няма баки, а пакети с храна… - НАЙ- ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ!
    А това за ЗИЛ-овете вече трепе рибата.Вярно е по- проходимост са по-добри, но там им свършват положителните качества!
    Искаш ли да ти кажа къде да си завреш гаранцията?
    В статията доста се смесват реални факти и измислици и според мен не е достатъчно обективна.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker