ЕВРОПА НА КРЪСТОПЪТ В ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА

Pan.bg 04 яну 2013 | 21:01 views (1910) commentaries(2)
img Маргинализирани сили, нерешителни лидери, носталгия по минало величие и предизвикателства пред сигурността

2 януари 2013 07:00 | Мариела Стоянова |Аргументи БГ

Немски войници от състава на EUFOR

В последно време, когато говорим за европейски военни сме свикнали да става въпрос за участието им в операции зад граница, поредното намаляване на бюджета или скандал около някоя оръжейна сделка. Изглежда обаче, че преди да започнем „да оправяме“ чуждите проблеми ще се наложи да „оправим“ собствените си – подобно на всички останали области и тази на сигурността и отбраната „не се измъкна суха“ от водовъртежа на кризата.

Последните събития в страните от Близкият Изток – и в частност т. нар. „Арабска пролет“ показаха една много важна характеристика на европейските отбранителни възможности, а именно, че те са на кръстопът и то на ниво много по–критично, отколкото повечето политици биха признали (или биха разбрали).

Според бившият председател на Военния Комитет (ВК) на Европейският Съюз (ЕС), ген. Х.Сайрен нещата са „отишли твърде далеч“.

„Маргинализирането на Европа не е риск, а факт.“ заяви той през септември.

Основните „притеснения“ на генерала са свързани с видимото намаляване на военните способности на държавите от Съюза и докато този процес продължава да се развива без да „му се обръща внимание“, рискуваме през 2020 г. много държави да не могат да поддържат значителна (и важна) част от националните си сили. Показателен пример в това отношение са „скъпите“, но осигуряващи съществени военни способности ВВС.

Причините довели до това състояние са трупани с години – устойчивото и последователно намаляване на военните бюджети, увеличената стойност на новите поколения военни способности (придобиването и поддръжката на оръжия, оборудване, подготовка на персонала и др.), както и „непрестанните“ операции.

В миналото, новите възможности „удвояваха цената си“ на всеки 15 г. – 20 г., но сега това става по-бързо. Допълнителен натиск идва и от икономическата и фискална криза. В миналото повишаването на „качеството на силите“ успяваше по-рано да компенсира намаляването на личния състав и въоръжението и техниката. Сега ситуацията е променена поради измененията в заплахите и рисковете за сигурността - асиметрични, високо комплексни, „идващи“ от доста широки зони и др.

Свидетели сме на чувствително влошаване на ситуацията в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия и Северна Африка, където „Арабската пролет“ ще бъде последвана от нова „Арабска зима“. Бързото формиране на




високо активните и идеологически хомогенни джихадистки групи „Ансар ал-Шариа“ в Йемен, Либия, Египет, Мароко и Тунис е много добър и показателен пример за промяната в обстановката по сигурността. В „допълнение“ имаме и ситуацията с ядрените амбиции в Близкият Изток – и в частност иранската ядрена програма – чието решаване само по дипломатически път съвсем не е „сигурно“. Зоните, в които действат силите на ЕС са не само големи, но и се разширяват и променят „лицата си“ и Западът ще се нуждае от повече отбранителни способности през следващите години, ако иска да защитава ценностите и интересите си.

Днес, често „устата“ на военните командири е затваряна от политиците (не само у нас, а и в цяла Европа), които изискват от тях повече и постоянни резултати с все по-малко пари възможности – изисквания, които вече не могат да бъдат „компенсирани“ от „по-доброто“ въоръжение и техника. В същото време, повечето страни от ЕС водени от националните си планове за отбрана, инвестират в отбранителни способности, които често не кореспондират на общите нужди на Съюза.
Знакът на Силите на Европейския Съюз - EUFOR.<br /> Снимка: Карнегиюръп
Знакът на Силите на Европейския Съюз – EUFOR.
Снимка: Карнегиюръп

Това изправя страните от ЕС пред един основен стратегически отбранителен проблем – намалени националните военни бюджети, използвани по неефикасен начин спрямо отбранителните нужди на Съюза.

Очаквано, най-голямата пречка, която трябва да бъдат преодоляна е начинът на мислене на националните лидери, които изглежда много искат да „подценят“ проблема и сериозността му. Подобен подход е „естествен“, защото последиците от настоящите им действия (по-често – бездействия) се разполагат далеч във времето – извън границите на собствените им мандати и дневен ред.

Това може да бъде избегнато – чрез увеличаването на бюджетите за отбрана и намиране на точния баланс между съществуващите отбранителни способности, разходите за текущи операции и инвестициите във възможности от „ново поколение“. Единственият възможен начин е радикално разширяване на сътрудничеството и координацията в ЕС с цел съвместно развитие, осигуряване, подготовка, поддържане и действие, т.е. развитие „заедно и споделено“, на ново и по-високо ниво. Само така ЕС може да постигне по-висока ефективност, да предотврати загубите на ресурси (от дублиране на възможностите) и успоредно с това – да намалява съществуващите празнини и пропуски.

Разбира се, такъв мащабен и „чувствителен“ – най-вече от политическа и национална гл. т. – процес изисква някои предварителни условия и предпоставки.

Политиката е от първостепенно значение. Националните лидери, трябва да се справят с проблемите, свързани със суверенитета и независимостта. Те трябва да разберат и приемат, че е много трудно – и дори илюзорно – запазването на пълен национален суверенитет и независимост в съвременната европейска икономика и сфера на сигурност (колкото и да е „удобно“ от пропагандна гл. т.).

Второто предварително условие е свързано с националното военно ръководство (а в доста страни, както и у нас, то в много голяма степен се припокрива с първото поради политическия характер на назначенията) и способността му да хармонизира и координира нуждите и доставките. Това означава планирането на отбраната да става съвместно и паралелно – както на национално ниво, така и на ниво ЕС. Новата Стратегия за сигурност на Съюза би могла да осигури на планиращите необходимата за това база.

Третата предпоставка е промяна във военната индустрия. Националните власти и тези на ЕС трябва да се ангажират със „заздравяване“ на общата база в сферата на отбранителната индустрия, но това няма да бъде нито лесен, нито бърз процес.

Последно, но не и по значение, е „приемането“ на въпроса за финансирането. Общо членовете на ЕС „харчат“ за отбрана почти 200 млрд. евро. Според изчисления на ВК на Съюза, процесът на съвместни инвестиции от страните в единна обща европейска отбрана може за започне с увеличаване на частите от националните отбранителни бюджети, които са предназначени за ЕС-отбрана с 5% от тази сума (10 млрд. евро), като след това той може да се „засили“ и да достигне ниво от 25% (50 млрд. евро) на година до 2023 г. с обща стойност от 250 млрд. евро за целия период.

На 15 ноември 2012 г., само четири дни преди срещата на министрите на отбраната от ЕС, министрите на външните работи и отбраната на Франция, Германия, Италия, Полша и Испания излязоха със съвместно комюнике, с което призовават за „нова военна структура“.

Целта на комюникето – по думите на френския министър на отбраната Жан – Ив льо Дриан – е „да създаде движение“ преди срещата на най-високо ниво на ЕС по въпросите на отбраната, която ще се проведе през 2013 г. Тази среща ще бъде изключително важна предвид факта, че държавните и правителствени ръководители на страните от Съюза не са дискутирали темата- отбрана от 2005 г., а динамиката и изострянето на обстановката в сферата на сигурността в съседните на ЕС райони се засилват непрекъснато.

„Ние сме убедени, че ЕС трябва да установи – в параметрите на работна рамка, която все още трябва да бъде дефинирана – истинска гражданско-военна структура за планиране и изпълнение на мисии и операции“ пише в комюникето.

Тези държави, поддържащи над 24% от всички военнослужещи, които НАТО може да развърне, считат че ЕС „трябва да може и да иска да носи своите отговорности в сферите, където неговите интереси и ценности в областта на сигурността са изложени на риск“. Според тях, това може да бъде постигнато чрез изпълнение на ангажиментите и отговорностите по сигурността и стабилността в зоните, където Съюзът вече оперативно е ангажиран, както и чрез нови мисии и операции за управление на кризи.

Представителите на петте са категорични, че европейците трябва да имат „възможности да посрещнат техните амбиции“ в сферата на сигурността и отбраната, а държавите трябва да покажат готовност за изпълнение на „подготовка, разполагане и поддържане на театъра на необходимите граждански и военни средства“ – вкл. инструментариум за бърз отговор, като батальонни групи на ЕС. В комюникето са дефинирани и най-важните отбранителни възможности, които ЕС трябва да създаде и поддържа – космически, отбрана срещу балистични ракети, дронове, дозареждане във въздуха, въздушен транспорт, медицинска поддръжка и радиокомуникации.

В срещата не участва Великобритания и „Петте“ не скриха „разочарованието“ си. Министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс заяви: „Текстът, който сме създали е отворен за всички наши колеги, особено – Великобритания“. Полският външен министър Радек Сикорски беше по-директен и в интервю за в. „Таймс“ обвини британската „носталгия“ по миналото величие, като основна причина „отдръпването“ на Великобритания от процеса на интеграция в ЕС и за желанието й за „орязване“ на бюджета на Съюза.

На своята среща на 19 ноември 2012 г., министрите на отбраната на държавите от ЕС приеха „Кодекс за поведение по набиране и споделяне“, включващ действия в подкрепа на съвместните усилия (по планирането и вземането на решения) на страните за създаване на отбранителни способности. Това е стъпка в правилната посока. Но в същото време, Кодексът доказва, че различията във вижданията, все още са твърде големи – той има по-скоро „пожелателен характер“ и предвидените в него дейности ще се изпълняват „на доброволна основа и в съответствие с отбранителните политики“ на отделните страни.

В същото време, евродепутатите се оказаха далеч по-далновидни – на 22 ноември 2012 г. с голямо мнозинство (442 гласа „за“, 92 – „против“ и 75 – „въздържал се“), те приеха резолюция, в която се казва, че ЕС и членовете му трябва да могат да се противопоставят на всички възможни заплахи за сигурността и да дадат силен отговор на конфликтите в „съседство“ със Съюза. Депутатите считат намаляването на военните бюджети, маргинализирането на общата политика в областта на сигурността и отбраната и „делегирането“ на отговорността за сигурността „на други“ за заплаха от стратегическото западане на ЕС.

„Европейският съюз не може безкрайно да делегира своята сигурност на други. Икономическата криза не трябва да става претекст за отказване от усилията по политиката за отбрана. За да се избегне индивидуално и колективно западане, европейските страни трябва да използват Общата политика за сигурност и отбрана и всички нейни инструменти, за да подкрепят техните собствени отбранителни способности.“, каза в тази връзка Арнауд Данежан, председател на Подкомитета по сигурност и отбрана в Европарламента.

Днес, маргинализирана Европа е на решаващ кръстопът за отбранителната политика и съвременните лидери ще решат по кой път да поеме тя. Всъщност, европейските лидери – макар и не винаги достатъчно бързо, винаги излизат с общи позиции по ключовите проблеми, въпреки че това никога не се е случвало в сферата на отбраната. Сега, обаче те ще трябва да решат каква ще бъде „формата“ на бъдещата отбранителна политика на ЕС и колкото по-бързо го направят, толкова по-добре, а и – по-рентабилно.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    moted 05 яну 2013, 07:46
     
    0
     
    0

    Това трябва да им се "набие" в главите на нашите пишман-политици, особено на ньойски!
    Не че ще го разберат ...

  2. #2
    Boy George 06 яну 2013, 19:21
     
    0
     
    0

    Хайде, баняджийския взвод да се готви. Защото друго няма.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker