Полк. Игнат Томов: Продадоха далекобойните оръдия

Pan.bg 17 фев 2013 | 22:41 views (11675) commentaries(7)
img Полк. Игнат Томов: Продадоха далекобойните оръдия
(в. Преса, печатно издание, брой от 398 от 17 февруари 2013)
Спирдон Спирдонов


След края на Студената война станаха ненужни

Полковник от резерва Игнат Томов е роден на 3 юни 1950 г. в гр. Трън. През 1971 г. завършва ВВАУ „Георги Димитров” в Шумен - специалност земна артилерия, а по-късно - Военната академия „Георги С. Раковски“. Служил е в артилерийския полк в Самоков, в щаба на ракетни войски и артилерия в Първа армия и в командването на Сухопътните войски.
В Самоков бях командир на взвод, на батарея и началник-щаб на дивизон със 130 мм оръдия. Такива артилерийски полкове имаше в трите армии - Първа, Втора и Трета. Много сериозно оръжие. Поделенията, които бяха снабдени с него, бяха в Самоков, Пловдив и Търговище. В началото имаше едно-единствено ръководство (б.р. - учебно пособие) в полка, и то на руски език. Във военното училище бяхме изучавали само четири часа тази артилерийска система. Дойде една проверка от армията. Видяха, че ни е трудно. Ставаше дума за сложни противооткатни устройства. В интерес на истината от проверката имаше голяма полза. Много скоро дойдоха материали на български език с най-големи подробности, включително и със схеми.
130-милиметровата артилерия е най- далекобойната. Поразяваше на 27 км разстояние. Но времената се промениха. Решиха, че не ни трябват, и ги продадоха. Имахме отлично подготвени разчети

Едно оръдие се обслужва от 7 войници в мирно време, а във военно - от 11. Това е тежка система за привеждане в бойно положение. Тежка бе и службата на 130-милиметровото оръдие. Тази артилерия обаче наред с всичко имаше за задача на поразява, включително средства на противника за ядрено нападение и негови стратегически обекти. Друг бе въпросът как ще бъде разузнат. Имаше малко несъответствие. Оптическото разузнаване правеше това до 6-7 км, но докъдето се вижда. А по-нататък? Без координати поразяването е невъзможно.

През септември войниците влизаха в казармата и декември вече провеждахме стрелба с право мерене по неподвижна цел. Така завършваше подготовката на разчета. След това идваше подготовката на взвода, на батареята и на дивизиона. Завършвахме с батальонни и дивизионни учения. Правехме мобилизационни сборове на дивизионите, които завършваха задължително с учения. Извиквахме запасните и така поддържахме подготовката им за война. Единственият проблем с тях беше студеното време. Обикновено тези сборове бяха през март. В Самоков температурите са ниски дори и в ранна пролет.

Първа армия беше много силна в ракетно отношение. В Самоков имаше армейска ракетна бригада и армейска подвижна ракетнотехническа база, ракетни дивизиони в танковата бригада в Горна баня, в дивизиите в Благоевград и Пазарджик, както и в полка в Самоков. През 1984 г. например развърнаха реактивен дивизион в Самоков. Бях назначен за негов командир. Първо докараха една бойна машина от Симитли, за да я изучаваме. В мирно време имахме две машини БМ-21 „Град“, а през военно - 12. Тежката артилерия беше в Самоков и в дивизионните полкове, които бяха със 152-милиметрови оръдия.

През 1971 г. започнах офицерската си служба. Случи се така, че още на следващата година участвах в най-голямото учение за моя 30-годишен войскови стаж. Това бе „Тунджа - 72“. Бях в състава на контролна група по подготовката на огневите позиции и материалната част. По-голямо от това учение нито съм видял, нито съм участвал в такова. Разбира се, всяка година провеждахме учения по управление огъня на артилерията. Привличаше се артилерията от всички поделения на армията за стрелба от закрита огнева позиция. Доста тежко мероприятие беше това.

Много се стреляше тогава. Във военното училище имахме 105-милиметрови немски гаубици. Стана обаче нещастие с един войник на випускни стрелби и ги забраниха. В Самоков обаче за тренировките стреляхме със 76 мм и 45-милиметрови оръдия, както и със 76-милиметрова полкова пушка.

За нагласяване на оценки и дума не можеше да става. Два пъти съм бил началник на контролна група. Засичахме разривите на снарядите на съединенията и частите и им давахме оценка. Много точно стреляха. Съвсем обективно се оценяваше.

Критериите бяха време и точност

Имаше и слаби оценки по отделни огневи задачи. До поправителни обаче не се стигаше. Като цяло всички се представяха отлично.

В артилерията имаше много строга и точно разпределена по времето подготовка на офицерите. В началото се наричаше артилерийско-стрелкова подготовка, а по-късно - подготовка по стрелба и управление на огъня. Всяка седмица с командирите на взводове и батареи се провеждаше 6-часова тренировка. Много се държеше на стрелбата и управлението на огъня. Командир на батарея да изкара „слаб“ беше голям проблем. То си беше направо недопустимо.

Всяка година обслужвахме слушателите във Военната академия. Правехме им учения. Обикновено беше края на май и началото на юни. Времето хубаво, тръгнем ли към полигона обаче, задухва един вятър от запад, подгизваме до кости, както се казва. През тези години всеки рожден ден празнувах на полигона в Сливница. Най-много учения обаче имаше, когато дойдох в щаба на Първа армия в София. Не съм ги смятал, но голяма част
от живота ми премина по полигоните. Армията ни имаше много мощна артилерия, която бе подготвена за истинска война. Двата ни основни противника бяха Гърция и Турция. Факт е, че във войската преобладаваше артилерията. Несравнимо е с това, което е в момента. Днес мобилизират един дивизон и всички се ангажират с това. Преди си беше нормално да се мобилизират дивизион след дивизион и след това бригадата. Спомням си времената, когато в Шумен се сформираше

артилерийска дивизия

През 1982 г. във военното училище в Шумен се създаде най-голямото в нашата военна история артилерийско формирование - 84-та фронтова артилерийска дивизия. Тя бе в състав четири артилерийски бригади - 85-а смесена артилерийска бригада (100 мм оръдие БС-3 и 122 мм оръдие 2А-19), 87-а гаубична артилерийска бригада (122-мм гаубица М-30), 86-а тежка гаубична артилерийска бригада (152-мм оръдие-гаубица Д-20) и 89-а реактивна артилерийска бригада (БМ-21 „Град“). Всяка една от тях включваше четири артилерийски дивизиона по 18 артилерийски системи, общо 72 системи. Всичките артилерийски бригади бяха мобилизационни.

Днес е трудно да се говори дори за артилерийска подготовка. Не за друго, а защото вече не разполагаме с необходимата техника. Както казах в началото, продадохме и най-далекобойната си артилерия.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    awiator 17 фев 2013, 23:23
     
    7
     
    0

    Каквото продадохме, продадохме....останалото го нарязахме и отиде за скрап. Остана само историята и докато има кой да я разказва ще е жива....после ще останат само музеите и нищо повече.

  2. #2
    Пенчо 18 фев 2013, 01:25
     
    6
     
    0

    Много болна тема, за съжаление ! Съсипаха всичко !

  3. #3
    Артилерист 18 фев 2013, 06:47
     
    8
     
    0

    "Артилерио, чест ти се пада да удариш врага първо ти ... "

  4. #4
    Иван Иванов 18 фев 2013, 19:47
     
    1
     
    4

    Тежка бе службата на 130мм оръдие.С това трябваше да почнеш.И с лошите битови условия на войниците във всички поделения в БА.Бил съм войник и знам какво беше. И няма да го забравя - да се къпеш един път в седмицата,да изпълняваш всякакви щури желания на пияни офицери след 18.00 часа, спално помещение за 27 човека,течаща вода само сутрин от 6.30 до 9.00 часа.И много други екстри, за които вече не си спомням.
    Да извикаш запасни също беше голямо геройство.И какво правиха там тези запасняци - пиеха и лежаха по гръб по цял ден.
    А иначе това оръдие не беше върха на сладоледа.Това беше една стабилна, но затова пък стара система.Модерни системи за управляем залпов огън нямахме.В управлението на огъня обаче сме слаби - за съжаление.

  5. #5
    канонир 17 мар 2013, 17:09
     
    5
     
    0

    В днешната ни армия не от вчера сме зле технически! Проблема, не е че се махат морално и физичиски остарели артсистеми в т.ч. и 130 мм, а че не се заменят с нови. Артилерийския ни парк е безнадеждно остарял, системи от ІІ Световна са масови, в най-добрия случай 122 мм САУ"Гвоздика" вече не отговарят на съвремените условия. Вечното оправдание - няма пари...Станахме единствената държава НАТО където полицаите са 2 пъти пову3чу от армията..

  6. #6
    аноним 26 мар 2013, 20:43
     
    5
     
    0

    Днес нямаме армия задоволихме се със службата на кенефчии на нато . Артилерията вече е безполезна изключая Тунджите и Гвоздиките и тях затриха а и БМ21 . Сега руснаците имат Искендер иподобните им . При тази навигация и ракети къде ще раставаш ОП ти докато я привържеш и насочиш просто няма да те има .За какво говорим . Последно бях СОБ на един запас 87 година с МХ-та 120 мм от тогава стратегията и тактиката на артилерията се измени драстично.Чудя се сега дали са останали хора да милеят за нея .Закри се ШЗО Плевен , Артилерийското училище в Шумен ,гледам и специалностите във Военната Академия пълна скръб . Новата стратегия са установките за залпов огън бърза мобилност и ракетите малки големи -бързо да се действа. Вече позицията се превръзва за секунди и т.н. Нямаме армията от едно време лоша добра но тогава през 80 -те години вършаше работа сега нямаме никаква армия това е тъжното

  7. #7
    Гери Охара 06 яну 2014, 19:05
     
    2
     
    0

    Още в края на 80-те,когато бях командир на 130 мм.О М46 бе остаряла система.Както и старите гаубици МЛ20 и другите буксирни остановки.Тежки за обслужване,трудно водене на огъня,пълна безперспективност.Всичките ми набори от полка в Търговище, служихме с мисълта,че подготовката ни(а тя бе на едно добро ниво),е абсолютно ненужна и закъсняла.Жалко за невероятната и изпълнена с успехи история на българската артилерия!Загробиха и нея.Нито йота развитие в област,където традиционно сме добри.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker