"Строго поверително" - СМЕРШ

Pan.bg 20 май 2013 | 09:20 views (5937) commentaries(0)
img "Строго поверително"
Контраразузнаванията на много страни заимстват опита на легендарния СМЕРШ
20. Май 2013, брой 114 - в.ДУМА
Иван Егоров, Аркадий Колибалов


Наскоро военните контраразузнавачи отбелязаха юбилея на една от най-ефективните специални служби от времето на Втората световна война. Преди 70 години, през април 1943 г. се създава нова структура на съветското военно разузнаване под наименованието СМЕРШ, което се дешифрирало като "Смърт на шпионите".
Днес в Русия има само малко над стотина ветерани от СМЕРШ. Спомените на всеки един от тях са безценни. СМЕРШ е просъществувал кратко, около три години - от 1943-а до 1946 година. Опитът, натрупан от контраразузнавачите през тези трудни години, се изучава и се използва от контраразузнаванията в цял свят.
СМУРШ се създава на 19 април 1943 г. на основата на Управлението на особените отдели на Народния комисариат на вътрешните работи на СССР. За ръководител на създадената структура е назначен комисарят на държавната сигурност 2-и ранг Виктор Абакумов. Той се подчинявал пряко на Сталин.
Със същото постановление морския отдел на НКВД е преобразуван в Управление на контраразузнаването СМЕРШ на НК ВМФ, а през май същата година бившият 6-и отдел на НКВД е реорганизиран в отдел на контраразузнаването СМЕРШ НКВД. Така през годините на войната са съществували три организации под общото наименование СМЕРШ.
Тяхна задача е била да се борят с шпионажа, тероризма, саботажа на чуждите разузнавания, борбата с предателството в частите и институциите на Червената армия, с дезертьорството на фронта.
В съответствие с условията на военното време органите на контраразузнаването СМЕРШ са имали широки права и пълномищия. Военните контраразузнавачи са можели да правят обиски, задържания на военнослужещите от Червената армия, а също така и на свързаните с тях цивилни, заподозрени в престъпна дейност.
Арестите на военнослужещите задължително се съгласували с военен прокурор. Служителите на СМЕРШ имали право "при необходимост" да разстрелват дезертьори, вредители и терористи. Основната задача на СМЕРШ обаче била да се противопоставят на диверсионната и разузнавателната дейност на абвера.
За първите 10 месеца от създаването си в германските разузнавателни органи и школи са били внедрени 75 агента, от тях 38, т. е. половината, са се върнали след успешно изпълнение на задачите. Те предоставили сведения за 359 сътрудници на германското военно разузнаване и за 978 шпиони и диверсанти, подготвяни да бъдат прехвърлени в нашия тил. В


крайна сметка 176 разузнавачи на противника са били арестувани, 86 сами се предали, а петима вербувани сътрудници на гурманското разузнаване останали да работят в своите подразделения по заповед на СМЕРШ. Под влиянието на нашата агентура редиците на власовската "Руска освободителна армия" били напуснати от 1202 души. А освен това през годините на войната от сътрудници на СМЕРШ са били обзевредени близо 3,5 хиляди диверсанти и над 6 хиляди терористи.
Постепенно в практиката на работата на военните контраразузнавачи влиза пращането в германския тил на агентурни групи, в които се включвали оперативен сътрудник на СМЕРШ, опитни агенти, добре познаващи местността и можещи да изпълняват ролята на връзка, а също така радист. През януари-октомври 1943-а в тила на противника били изпратени 7 такива групи - 44 души, непосредствено подчинени на ГУКР СМЕРШ, които вербували за сътрудничество 68 души. Фронтовите управления на СМЕРШ от 1 септември 1943-а до 1 октомври 1944-а са изпратили в окупираната територия 10 групи - 78 души. Те успели да вербуват 142 души, а шестима агенти успели да се внедрят в германските разузнавателни органи.
Нашите архиви и документите на противника свидетелстват, че сътрудниците на СМЕРШ са успели не само успешно да се противопоставят на опитните германски спецслужби, но и до голяма степен са ги превъзхождали. Това потвърждава и изказването на бившия началник щаб на върховното главнокомандване на вермахта генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел: "По време на войната данните от нашата агентура засягаха само тактическата зона. Ние нито веднъж не получихме сведения, които да окажат сериозно въздействие върху развитието на военните действия".
Така например, съветското разузнаване и контраразузнаване изиграват изключително важна роля в Курската битка. Те успяват не само да разберат за подготвяното от германците настъпление в курското направление, но и да определят мястото и времето на атаката. Разполагайки с пълната информация за плановете на врага, съветското командване на Курската дъга избрало тактиката на "преднамерена отбрана" с последващо контранастъпление. В съответствие с тази задача пред спецслужбите на СССР била поставена целта да засилят дезинформационните мероприятия, за да се прикрие подготовката за съветската атака. В резултат на битката при Курск и Белгород е бил осуетен опит за мащабна офанзива Вермахта.
За практичната дейност на военните контраразузнавачи през годините на Втората световна война дълги години не се знаеше почти нищо. За първи път открито за службата на СМЕРШ написа през 1964 г. Владимир Богомолов в книгата си "Моментът на истината. През август 1944-а". Но много от реалните примери от дейността на контраразузнавачите при Богомолов остава "зад кадър" - много от документите, които той изучавал докато пишел книгата си, били с печата "Поверително" и "Строго поверително".
Дейността на военните контраразузнавачи за издирването, особено в края на войната, на национал-социалистическото ръководство, ръководителите и сътрудниците на специалните служби и наказателните органи, военните престъпници и техните помагачи, а също така борбата с въоръжените нелегални отряди в Германия, страните от Източна Европа и временно окупираните съветски земи заслужават особено внимание. Достатъчно е да се каже, че в самия край на войната и през първите месеци след това военните контраразузнавачи успят да открият и да арестуват мнозина от враговете си - ръководителите на германското военно разузнаване. В резултат на дейността на СМЕРШ в Берлин са заловени ценни документи на правителствените, разузнавателните и контраразузнавателните органи. Също така в Германия били задържани видни дейци на нацисткия режим.
Известен е случаят, когато по време на Берлинската битка военните контраразузнавачи от 47-а гвардейска стрелкова дивизия на 8-а гвардейска армия на 1-и Белоруски фронт превземат едно от централните учреждения на абвера в Берлин. През цялата война това ведомство било основният противник на контраразузнавачите.
На 3 май в 4 часа 45 мин. началникът на УКР СМЕРШ на 1-и Белоруски фронт Вадис докладва на Лаврентий Берия за резултатите от издирването на дейци на нацистката партия и големи чиновници във ведомствата на фашистка Германия в Берлин. Сред тях се оказали началникът на отдела за радиопропаганда в Министерството на пропагандата Ханс Фриче, консултантът на Гьобелс по агитация и пропаганда Волф Хайнрихсдорф, началникът на болницата на райхсканцеларията и личен лекар на Хитлер проф. Вернер Хаазе, президентът на съюза на германските моряци в Берлин Ерн Гинцман. Последният твърдял, че Хитлер и Гьобелс са се самоубили, а труповете им били изгорени.
Историята на СМЕРШ приключва през май 1946 година. Тогава тази структура се влива в състава на Министерството на държавната сигурност на СССР като самостоятелно главно управление. Любопитно е, че за трите години на съществуването си в редиците на контраразузнавачите не е имало нито един случай на предателство, преминаване на страната на врага. В техните редици не успява да се внедри нито един вражески агент.

Александр Безверхни, ръководител на отдела за военно контраразузнаване на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия:
- За съжаление, през последните години се създаде такава ситуация, при която отделни "изследователи" се опитват да представят съветското военно контраразузнаване като репресивен орган, който е воювал не толкова със службите на врага, колкото със собствения си народ. Да, това са били тежки години, имало е репресии, имало е култ към личността, ние не отричаме това.
На този фон обаче абсолютно забравят за онзи огромен принос на редовите бойци, на контраразузнавачите за нашата Победа. Контраразузнаването извършва колосална работа, за да намери необходимата за настъплението на нашите войски информация. Това, че СМЕРШ прекратява дейността си през 1946 г. е било обективно. Войната е била свършила. Такъв мощен механизъм, в това число наказателен, вече не е бил необходим.

Началникът на Главното управление на контраразузнаването СМЕРШ генерал-полковник Абакумов има тежка съдба. През 1944 г. той участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените "Кутузов" и "Червено знаме". Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г. На 4 май 1946 г. сменя Меркулов на поста министър на държавната сигурност. В края на 1946 г. следи следствието срещу Трайчо Костов и изфабрикуването на материалите по неговото обвинение. През 1950-1951 г. фалшифицира т. нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. Заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело обаче е снет от поста. На 12 юли 1951 г. е арестуван заради "ционистки заговор". Той не се признава за виновен, казва само: "СТалин даваше заповеди, аз изпълнявах". По време на следствието върху него са използвани силови методи и скоро става пълен инвалид. След смъртта на Сталин и арестуването на Берия той не е освободен. Бил е обвинен във фалшифициране на съдебни дела, терористични актове, измяна към родината и е разстрелян през 1954 г. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker