Горд съм, че бях военен разузнавач

Pan.bg 17 окт 2013 | 11:51 views (5590) commentaries(8)
img duma.bg

Никога не съм постъпвал безпринципно, през целия си живот останах ляв, казва бившият шеф на военното разузнаване

Васил Зикулов е роден на 17.10.1923 година в село Ичера, Сливенско. От 1940 година става член на РМС. През март 1942 г. преминава в нелегалност. По-късно става командир на партизанския отряд "Смърт на фашизма". След 9 септември 1944 година участва в двете фази на Отечествената война като помощник-командир. По-късно завършва с отличие съветските военни академии "Фрунзе" и "Ворошилов". Заемал е отговорни постове в Българската армия Бил е началник-щаб на ПВО и ВВС, командващ армия, а от 1967 г. поема Разузнавателното управление (РУ), пост който го издига до зам.-началник на Генералния щаб на БНА.. 25 години е ръководител на военното разузнаване. Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд". Автор на книгите "Военното разузнаване на България и студената война" и "Истината за кризата в българската левица и нейните корени"

- Господин генерал, 90 години са една солидна и мъдра възраст. Каква е равносметката на живота, която правите днес?
- За да отговоря на този въпрос, трябва да кажа няколко думи за себе си. Аз съм едно обикновено селско момче от село Ичера, Сливенско. Роден съм през 1923 година, същата година, в която е отрязана главата на Александър Стамболийски. Оттам насетне целият ми живот мина в бурни времена. Но аз през целия си живот останах ляв.
- Защо избрахте да бъдете ляв?
- Когато раснех, човечеството още беше потресено от касапницата на Първата световна война. Това бяха страшни времена и за България. Две години след моето раждане се е случил позорът с атентата в "Света неделя", след това чистката и унищожението на интелектуалния потенциал на българската левица, загинал в терора след 1925 година. Целият ми живот е минал в такива бурни събития. Не се оплаквам. Беше ми интересно. Разбира се, имам и своите огорчения.
- Кога дойдоха те, след 1989 година ли?
- Да, основната част от тях дойдоха тогава. Макар че имам огорчения и отпреди това.
- Какви бяха тези огорчения?
- Ние живяхме и учехме марксизъм по това, което излизаше у нас. Основно преразкази. Учехме марксизъм, философски материализъм, история и развитие на човешкото общество. Още с отиването си в Москва през 1949 година обаче аз се сблъсках с една друга действителност. Всичко пишеха по биографиите на Ленин и Сталин и дори не толкова на Ленин, колкото на Сталин. За мен това беше разочарование и ме накара да мисля върху всичко, което се случва и става.
После се върнах от Москва. В България действителността беше вече друга. Процесът срещу Трайчо Костов тъкмо започваше. Търсехме врага с партиен билет. Проверка на кадрите. Бяха започнали интриги, взаимни противопоставяния. Това ме разочарова, но не предизвика в мен драма. Аз разбирах тези процеси.
- Тоест всичко това не ви отказа от левите идеи?
- Винаги съм бил ляв. Баща ми беше ляв. Ние, от моето поколение, не можехме да бъдем други освен леви. Времето беше ляво. Аз в моето село не познавах хора на моята възраст, които да не бяха леви. Всички бяха опиянени от тези идеи. Много по-късно се появиха двама легионери. Не казвам, че всички хора, които познавах, бяха ремсисти, но всички изповядваха моите идеи.
- Когато законът за досиетата приравни военните разузнавачи с агентите на ДС, как се почувствахте?
- Много хора смятаха, че ние се срамуваме от това наше минало. Никога не е било така. Ние сме горди с това, че сме били военни разузнавачи. Това не се отнася само за мене. Това се отнася за всички, които познавам и които са служили при мен.
- В книгата на дипломата Петър Воденски "А иначе дипломацията е сериозен занаят" авторът, който е бил военен разузнавач, откровено си признава, че се чувства предаден от българската държава". Мислите ли, че държавата наистина извърши предателство?
- Воденски наистина написа чудна книга. Те на мен ми викаха бай Васил. Аз винаги съм казвал на разузнавачите, че мен изобщо не ме интересува кой какви клюки приказва или какви вицове разказва за Тодор Живков. Мен ме интересуваше кой каква подготовка за война води, какви са военните приготовления на страните членки на НАТО, съседни на България. Защото времето беше страшно. Мисля, че с нашите действия ние допринесохме за мира. Студената война не прерасна в обикновена или термоядрена война, защото на нито един етап от нея нито една от двете коалиции не получи стратегическо преимущество.
- Защо обаче се стигна до разграждането на това разузнаване, защо разузнавачите бяха приравнени с доносниците?
- Най-голямото ми разочарование беше от БСП. Длъжен съм да бъда пределно откровен, защото биологическият ми часовник трака и се чувствам длъжен да го кажа. Аз създавах убеждение в своите бивши, че приемането на закон за досиетата е резултат на непрекъснат натиск от страна на хора като Иван Костов, Петър Стоянов и други. Прекрасно разбирах, че не е така. Но ние жалехме БСП. Как обаче се отплатиха те на хора като Воденски, които са самородни таланти, които са жертвали много в името на националния интерес? Абсолютна неблагодарност.
Аз започнах да пиша. Не само аз, моите бивши подчинени също. Грешат тези, които мислят, че ние почнахме да пишем, защото защитаваме себе си. Нищо подобно. Ние защитавахме правото на България да се защитава.
- Каква беше целта на този закон?
- Това наистина е главният въпрос. Ние си го задавахме, но и досега не можем да си отговорим на него. Аз съм го задавал писмено в лични писма на всички крупни ръководители на БСП. Питах ги какви са претенциите към нас? Според Конституцията защитата на отечеството е върховен дълг на всеки гражданин, ние правихме само това. Ние сме полагали клетва, че ще изпълняваме заповедите дори с цената на живота си. Защо това изведнъж го обявиха за вина?
- Какво е вашето обяснение?
- Направиха го, за да твърдят, че противопоставянето на т.нар. комунистически режим е било тотално, а срещу противопоставянето е била намесена и армията. Направиха го и още по една причина. Направиха го, за да покажат, че този, който изплюе камъчето и каже кой точно е водил студената война, той ще бъде превърнат в нищо.
- Успя ли тази поставена цел?
- Да. За голямо огорчение сред по-младите тотално успя. Успя и сред други, защото успяха да изплашат хората, да ги накарат да се дръпнат. Видях това дръпване в очите на хора, към които съм се обръщал. Знам, че не бях най-подходящият човек за председател на Комитета за защита на правата на военнослужещите разузнавачи на България. Бях неподходящ по една главна причина - хората ме възприемат като човек, който защитава себе си. Никога не съм искал да защитавам себе си. Но ходих при хора, които познавам, молих ги те да оглавят комитета, но срещнах само откази.
- Следите ли това, което става в политиката в момента, и мислите ли, че в България пак може да се появи едно ново ляво поколение?
- Убеден съм, че това ново ляво поколение вече се появява. Видяхме и леви протести у нас. Българската левица обаче трябва да осмисли и преосмисли много неща. Включително и фигурата на Тодор Живков. Знаете ли - той направи много лоши неща, но беше сложен човек. Не всичко, което направи, беше лошо. Той направи и много хубави неща. Никога България не е правила по-голяма крачка напред по пътя на своето културно и икономическо развитие, отколкото по времето, когато ръководеше той. Не защото той беше най-добрият, а защото въпреки неговите грешки народът вярваше, имаше вяра. Тази вяра хората я загубиха.
- Останахте ли верен на себе си през всички тези години?
- Никога не съм правил нищо безпринципно. На много хора подадох ръка. Обаче много е важно да има кой да прецени дали от един човек ще излезе нещо. Преценил съм много хора и съм им подал ръка. Не съм бил мек, бях суров началник, времената бяха сурови, но никой не ми се сърди. Имаше хора, които аз направих хора, но които след 1989 година почнаха да минават на другия тротоар, когато ме видят, не смееха да ме погледнат в очите. Дори и това смятам за свое постижение - не аз от тях, те се срамуваха от мен.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 8

  1. #1
    св. Никола 17 окт 2013, 17:28
     
    4
     
    0

    По скоро политкомисар на посочения партизански отряд.Може да е бил и командир за един месец, след като В. Драмов загива през август 1944 г.Това са хора от друго време. За младите те са мръсни комунисти, както за нас всичко преди 09.09.1944 г. бе фашистко робство.Говори за вярност на идеите на които се е посветил,за гордостта, че е бил военен разузнавач.Кого интересуват тези неща днес?!Картина на испанския художник Мурильо - ,,св.Диего раздава храна на бедните". Всички са се вторачили какво има в паницата и само един е отправил взор към благодетеля. Вече над 20 коментара по горещата новина за бонусите.Здрав народ! Ще пребъде!

  2. #2
    Реалист 17 окт 2013, 18:13
     
    2
     
    0

    Споделям огорчението на генерала, но той пропуска главното - колкото Т. Живков способствува за икономическото развитие, три пъти повече способства за моралното разложение! Днес това разложение е прераснало в морална катастрофа и това е главния проблем на България!

  3. #3
    Calmer 17 окт 2013, 19:08
     
    4
     
    0

    Харесвам стила и откровеността на написаното.

  4. #4
    Един никой 17 окт 2013, 23:06
     
    7
     
    0

    Не ми пука, какво пишат и казват. Ние знаем какво беше, как беше, защото ние бяхме там. Хубаво или лошо - поне донякъде се справихме. Да видим, тези след нас, какво ще направят.
    А Бай Васил, въпрек всичко го уважавахме и продължаваме да го уважаваме. Наистина беше суров, но лошото отминава. Сега, години по-късно, остана само уважението към него. Има за какво.

  5. #5
    Writer 18 окт 2013, 01:47
     
    1
     
    1

    Eх, този стил. Затова останалите специалисти завиждат на разведките, неграмотни са и това е.

  6. #6
    PosiTron 18 окт 2013, 07:49
     
    0
     
    0

    Нямаше ли един офицер от управлението на генерала, разстрелян след "постановка" и съдебна присъда? Покойният военен прокурор нещо нищеше по темата?

  7. #7
    Ако 18 окт 2013, 11:15
     
    0
     
    0

    Бай Васил застъпва две взаимноизключващи се тези - за много лошата ДС,описана в спомените му и за многото хубави неща направени от Тодор Живков.Та нали по времето на Живков, военното разузнаване се наводни с агенти на ДС по всичките му етажи?Понеже биологичния часовник трака,нека бъде така добър да разкаже дали е знаел за агентурата на ДС в подопечното му ведомство,как и доколко е успял да защити военни разузнавачи от политически доноси?Успял ли е поне да стопира стремителните кариери на поне няколко агенти на ДС във Военното разузнаване?Ако посочи конкретни примери ,това наистина ще е достойно за уважение.

  8. #8
    Недялко Неделчев 12 сеп 2017, 17:54
     
    1
     
    0

    Човекът е живял в своето време.Тогава живеехме 10 пъти по добре от сегашния момент...

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker