Ген. Чавдар Червенков: Трябва да се преоцени като цяло политиката на Запада в Близко-Източния регион
01 сеп 2010 | 14:48 | pan.bg
(315)
(0)
Радио "Фокус"
Водещ: Добър ден на ген. Чавдар Червенков. Г-н генерал, Барак Обама обяви края на войната в Ирак, Джордж Буш го направи 1 май 2003 г. от самолетоносач „Ейбрахам Линкълн” в Персийския залив. Защо се случи това двойно обявяване?
Чавдар Червенков: Тя самата война започва и завършва условно казано по един доста странен начин. Аз си спомням добре 20 март 2003 г., когато беше обявено началото на операцията „Шок и ужас”, ако си спомняте. Течеха военни комюникета за колко ракети са изстреляни, очакваше се всеки момент съобщение, че Саддам Хюсеин е загинал вследствие на тази атака. Но аз искам да се върна малко по-назад. Като казах, че войната започна по един доста странен начин, имах предвид едно събитие, което не знам защо сега, когато за втори път се обявява края на войната, не се коментира. Това е поводът за войната. Спомняте си сигурно как държавният секретар Колин Паул самоуверено излъга целия свят, че са намерени доказателства за наличие на оръжие за масово поражение в Ирак и че едва ли не е въпрос на дни Ирак да употреби това оръжие за масово поразяване. Впоследствие та;кова не беше намерено въобще. Имаше там едни мъгляви обяснения подобни на извинение, но всъщност, така да се каже, белята беше направена. Очевидно президентът Буш, който започна войната, много оптимистично бързаше да я приключи по документи, затова на 1 май 2003 г., т.е. месец и 40 дни след започването й обяви края на бойните действия. Но всъщност войната и бойните действия както за Ирак, така и за САЩ едва тогава започнаха. И аз си спомням пак някакво подобно интервю дадох, някъде беше през месец април, когато американските войски наближаваха Багдад и въпросът беше дали ще го овладеят лесно и какво ще стане. Естествено, оценките ми не бяха много точни, защото нямахме достатъчно информация, но създаваше се едно впечатление в световната общественост, че войната ще приключи много бързо, американската армия шества победоносно, не среща никаква съпротива. И в резултат беше извършен един такъв формален акт, като обявяване на края на войната, но както казах, връщам се отново на думите си, проблемите и за САЩ, и за другия активен съюзник Великобритания, а и за Ирак започнаха едва тогава. И сега, когато Барак Обама обявява за втори път края на активното военно присъствие всъщност на САЩ в Ирак, равносметката никак не е оптимистична, не е весела.
Водещ: Какво произтича сега от това решение на Обама?
Чавдар Червенков: Ами вижте, за голямо съжаление прокламираната цел, т.е. създаването на един нов и демократичен Ирак, не се случи. Вече изминаха почти 7 години, е, това време не е кой знае колко много, но не и никак малко. Всъщност ако теглим чертата, какво имаме в момента? Аз не искам да говоря за статистика, бройки, жертви и т.н., които също никак не са приятни. Огромни разходи. Цялото това упражнение струва по официални данни към 750 млрд., а по неофициални на 1 трилион долара. Загиналите иракчани, има една статистика от 2007 г., където се говори за към 660 хиляди души, а цифрата е между тази и между 1 милион. Над 3,5 милиона иракчани са се разселили, изостри се етническото противопоставяне между трите основни етнически групи – шиити, сунити и кюрди. И всъщност аз не го виждам след тези 7 години този нов демократичен Ирак или поне основите му да са поставени, каквато беше прокламираната цел на войната. Точно обратното. Може би Ирак се намира в значително много по-сложно и тежко положение. Аз по никакъв начин не искам да изразявам съжаление за съборения режим на Саддам Хюсеин, но очевидно очакванията и на иракчаните, и на САЩ не се случиха.
Водещ: В Ирак обстановката е нестабилна и все още няма правителство. След официалното изтегляне какви са политическите прогнози за страната?
Чавдар Червенков: Аз не очаквам скорошно стабилизиране заради основните противоречия между двете основни политически групи на религиозна основа – сунити и шиити. Шиитите са повече като брой, освен това се ползват от много сериозната подкрепа на Иран. Всъщност едно от последствията на тази война е, че противниците на САЩ използваха тази война, за да подронят допълнително техния авторитет и да се засилят негативните настроения и тенденции. Ето това, което се случва в Иран например, политиката на Иран в голяма степен е подхранвана от резултатите на войната в Ирак. Това е мое мнение, разбира се.
Водещ: Няма ли опасност сега Ирак да се превърне в лесна плячка на „Ал Кайда”? Все пак лидерите на терористичната групировка са базирани в граничния регион между Афганистан и Пакистан.
Чавдар Червенков: Проблемът в Ирак беше, че след като американските войски бързо овладяха територията, те не се опряха на тази прогресивна и подготвена част на иракското общество. Те се превърнаха, така ми се струва от разстояние, разбира се, в едни колонизатори. Иракското общество беше оставено извън – особено в началото, през първите три-четири години – извън процесите на демократизацията. Защото за мен това е доста погрешна теза, да налагаш модел, който в Америка може да работи прекрасно, в редица европейски страни също, но там, в този свят не може да се пренесе и да се насади този демократичен модел, колкото и той да е добър тук при нас или в Америка. Това са региони и страни с друга култура, друга история, други традиции, с които не може да не се съобразяваш. Ако ги пренебрегнеш, ето това са резултатите – седем години без някаква значителна стъпка към стабилизиране, към създаване на тази нова държава, за която всъщност беше целта на операцията.
Водещ: Ролята на официалното изтегляне?
Чавдар Червенков: То хем е изтегляне, хем не. Остават около 50 хиляди военнослужещи, които обаче няма да участват във военни операции, а ще обучават иракските сили за сигурност.
Водещ: Обаче то не означава ли изтегляне и от региона? В речта си Обама говори за ограничено времево присъствие.
Чавдар Червенков: На мен ми се струва, че има нещо, което не се казва. Не твърдя, че аз съм толкова прозорлив, че съм го забелязал, но в момента САЩ участват най-активно на два фронта: в Ирак и в Афганистан. И в Ирак поддържаха значителен контингент и най-голям е техният дял в участието в Афганистан. Очевидно и двете раници стават много тежки. Барак Обама предпочита да се отърве от едната, т.е. от Ирак. Сега говори се, че вече отговорността за сигурността, за развитието на стабилността се прехвърля на иракския народ, на неговите въоръжени сили, сили за сигурност, политици и т.н. Нямам чувството, че там е създадена една системна структура, която е готова да поеме тази отговорност. Т.е. предстои един доста сложен, труден период, очаквам да се активизират тези противоречия, които си съществуваха и досега, между различните региони на страната за получаване на надмощие при едно бъдещо управление със за съжаление не особено ясна перспектива. А САЩ струвам ми се, че искат да се освободят от ангажиментите в този фронт, за да могат да се концентрират в Афганистан, където обстановката също никак не е добра
Водещ: Г-н генерал, обаче във внимателния прочит на речта на Обама няма как да не открием на финала ангажимент за кратко времево присъствие и там. Т.е. анонс да се очаква сходно решение и в Афганистан, подобно на това в Ирак сега.
Чавдар Червенков: Това не е първия анонс в тази насока, вече имаме подобни съобщения, че се мисли за излизане. Но аз, когато става дума за присъствието на войските на САЩ, на НАТО и на страните членки на НАТО в този регион, се питам за първоначалната причина за отиване там и все ми се струва, че не беше достатъчно добре преценено за последствията, т.е. не бяха много добре сложени на везната всички плюсове и минуси и добре премерени. Защото сега виждаме, че оптимизмът от първите години на присъствието в Афганистан вече се е изпарил бих казал почти напълно. Войските непрекъснато се увеличават и непрекъснато сме свидетели на ангажименти, да кажем от страната на САЩ, основната опора там за увеличаване на присъствието, и на решение на редици страни пък за изтегляне. Така че струва ми се, че някой трябва да събере кураж да преоцени като цяло политиката на Запада в този регион и да се потърсят други средства и методи да му се помогне, ако трябва, въобще да не му се помага. Но не и с военна сила, защото се оказа, че това е може би най-неподходящият начин.
Водещ: Прави впечатление, че в речта си Обама не споменава нито Иран, нито проблемите с ядрената му програма. А през август Русия пусна съвместно с Иран на територията на страната атомен реактор. Това вече не говори ли за паритет на интереси?
Чавдар Червенков: Вижте, Иран е страна, която ние не познаваме много добре и поради това непознаване ми се струва, че я подценяваме. Не е за подценяване. Това е голяма страна, със значителни ресурси. Може като цяло стандартът на живот да е нисък, но тя има възможност да задали средства и да създаде елит, който да може да стигне известни постижения в тази област. На мен ми се струва, че президентът Обама не иска да налива допълнително масло в огъня на противоречията и разногласията между САЩ и Иран по отношение основно на ядрената програма на Иран, защото Иран периодично подава едни сигнали, че е готов да седне на маса за преговори. Така че може би тази вратичка не бива да се затваря и на мен ми се струва, че една разумна политика сигурно ще доведе до резултати и с Иран може да се постигне договореност и разбирателство в това отношение. Най-лесно е да се предизвика конфликт, дори и военен, но виждаме какви са резултатите от военните конфликти досега. Ето в Ирак седем години от началото тази военна операция мисля, че ситуацията е по-лоша, отколкото преди нея.
Водещ: И понеже през цялото време кръжим около съществения въпрос, нека в този разговор-анализ да потърсим отговора му. Каква беше реалната причина на Запада за войната в Ирак, изобщо за влизането в региона?
Чавдар Червенков: На този въпрос може да ни отговори само президентът Буш, но той не иска да ни каже точната причина. Това, което беше обявено като повод, беше да се помогне на иракския народ да построи едно демократично общество. Да се премахне диктаторският режим на Саддам Хюсеин и да е създаде една нова държава. На какво виждаме като резултат? Тука може би трябва да се върнем на първия конфликт в Персийския залив, когато причините бяха същите – при Буш старши – войната за САЩ вървеше добре и в един момент обаче тя беше прекратена и на Саддам Хюсеин беше дадена възможност да се справи с едни вълнения в южната част на страната и просто го оставиха да продължи да провежда своята си политика. Защото Буш старши очевидно разбра, че ще се набърка в един много сериозен конфликт с непредсказуем изход и развитие, особено когато става въпрос за вълнения на етническа основа, и така благоразумно се изтегли. Докато Буш-младши не знам дали не е оценил, дали е подценил, дали е бил заблуден, но се е набутал до края в проблема и този проблем продължава и до днес, ще продължава очевидно и в бъдеще. Очевидно иракският народ трябва да реши сам своя проблем.
Водещ: Какво следва от всичко казано дотук за България?
Чавдар Червенков: Вижте, ние там по политически причини се наредихме в коалицията на подкрепящите, изпратихме известен контингент в Ирак, знаем какви са резултатите. И всъщност ние никаква икономическа изгода не получихме в това. Щяхме да участваме във възстановяването на Ирак, имаше едни грандиозни планове за едни милиарди печалби и т.н., търговия и не знам още какво си. Нищо от това. Очевидно доста оптимистични и не добре премерени прогнози и мераци сме имали. Сега в Афганистан участваме по силата на нашето съюзническо задължение в НАТО. Това не може да се избегне, но ми се струва, че трябва да бъдем малко по-умерени и участието ни да бъде в рамките на минимално необходимото. Преди време се чу, не знам доколко е вярно, не съм го чул на живо от министъра на отбраната, имаше съобщение, че той е поел ангажимент да се подготви един нов, допълнителни сили, състав на батальона, около 500-600 човека да изпращаме в Афганистан, което ми се струва не особено разумно, защото там трябва да се мисли за постепенно изтегляне. Очевидно тази страна преди, колко вече стават, 30 години ще станат от влизането на съветските войски в Афганистан, знаем печалния резултат от тази операция. Очевидно не само на нас българите, но и на други народности им е присъщо бързо да забравят. Някак си се забравят поуките от тези военни авантюри. Ето, тази огромна военна машина на Съветския съюз не можа да се справи в тази страна, в един момент, ако не се лъжа, бяха стигнали до над половин милион военнослужещи и всичко това завърши с катастрофа. Не виждам и сега как нещата могат да завършат по друг начин. Пак се връщам на това, което казах – очевидно военните средства не са начинът за решаване на тези проблеми днес. Очевидно, ако трябва да се търсят решенията им, това трябва да се прави с други средства или да се оставят тези страни да се развиват в съответствие с техните си традиции – исторически, цивилизационни, културни. Всякакво желание и всякаква силова намеса при едни традиции виждате до какви резултати води.
Водещ: Вторият вариант на действие – оставянето на тези страни на себе си - няма ли да ги превърне в инкубатор на тероризъм?
Чавдар Червенков: Вижте, военното присъствие, когато то се представя като окупация, всяко военно присъствие вие знаете колкото и да е добронамерено, това си е война. Там има едни такива съпътстващи явления с невинни жертви, с други такива неща, които са неизбежни при такива условия. Те не водят до нищо друго, освен до създаване на негативни настроения към „окупаторите”. Така че тези терористи, за които ние говорим, по този начин увеличават своята подкрепа, печелят повече привърженици. Така ми се струва, че се случва. Когато никой не те е канил там и ти си отишъл да освобождаваш някой, който не иска да го освобождаваш, каква може да бъде реакцията? Освен това, да не забравяме нивото на образованието, колко по-лесно тези хора се манипулират, ролята на религията, и то на тази религия, която ние много малко познаваме и ред други цивилизационни и културни особености, за които само сте чели и чували, и искаме да отидем там да налагаме един нов ред. Това просто е идея-фикс. Да се върнем в Европа, на Западните Балкани. Преди колко години започна и уж завърши конфликтът около разпадане на бившата Югославия – сега още има напрежение. В Босна и Херцеговина какво става, има ли стабилност – такава, каквато би трябвало да има в една европейска страна. Ето Косово, там тлее пак, Сърбия, Македония и Албания двете общности. Тук на европейска територия ние, които се смятаме за много цивилизовани и напреднали, не можем да се оправим все още, какво да говорим за онези страни там в планините на 2000-3000 км от нас, които са живели от векове при съвсем други условия. Първо да въведем ред при нас и около нас, тогава да оправяме държава, намираща се на 2000-3000 км. На юг от нас. Не звучи добре, усещам го аз, но така ми се струва на мен. Специално за Афганистан трябва да се мисли за изтегляне, военното присъствие явно не води до резултат. То е като една черна дупка, всмуква все нови и нови войски, нови и нови ресурси, а резултат на изхода няма.
Прочети още статии от раздела.
Коментари:
Задължителните полета за попълване са отбелязани със знака *
За да не пишете всеки път името си и кода за сигурност, когато коментирате, влезте в профила си или ако нямате такъв се регистрирайте.


