Девети пехотен полк е бил една от емблемите на Пловдив

Pan.bg 22 фев 2011 | 10:22 views (3972) commentaries(0)
img БА

През тази година многобройни ще бъдат проявите в Пловдив по повод 125-годишнината от създаването на 9-и пехотен полк. В основата на честванията е общество „Gradus ad Parnassum” („Стъпала към Парнас”). Един от инициаторите за образуването на това общество е д-р Личо Обрейков, член на Пловдивската организация на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство с председател капитана от запаса Боньо Бонев, син на прославения командир на 9-и полк полковник Иван Бонев.

Общество „Gradus ad Parnassum”
(Парнас е планински връх в Гърция, на който по митологията са живеели Аполон и неговите музи) има за цел да чества личности с голям принос към Пловдив. Регионалният исторически музей в Пловдив с директор Стефан Шивачев, който членува в „Стъпала към Парнас”, вече издаде юбилеен календар. При илюстрациите му са използвани снимки от този музей, Националния военноисторически музей и частни колекционери.
С няколко изречения в календара е дадена лаконично историята на славното формирование: „Девети пехотен Пловдивски полк е създаден с Указ № 61на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. На 13 февруари 1888 г. полкът се кръщава на името на Н.Ц.В. Княгиня Клементина. В следващите две десетилетия новите казарми на полка в квартал Каршияка стават една от емблемите на Пловдив, а бойците се подготвят за постигане на националния идеал – освобождението на Тракия и Македония и обединението на българските земи… В полковата книга със златни букви са записани имената на бележитите командири майор Петко Стоянов, капитан Никифор Никифоров и полковниците Стилиян Ковачев, Васил Делов, Иван Бошнаков, Димо Христов, Борис Дрангов, Коста Киселов и Иван Бонев”.
Всъщност история на 9-и полк има, но тя обхваща периода от създаването на формированието до неговото участие в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. „Посвещава се на светата памет на Клементинци, които дадоха своя живот
през войните за освобождението на българския народ; на техните потомци, които ще продължат делото на нашето обединение”. С тези думи към читателите се обръщат съставителите на „История на 9-и Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк 1878-1918 год.” Като съставител е подписан Г.В. Мустакерски, а книгата е издадена през юни 1935 г.
Но защо тази написана история на 9-и пехотен полк започва от 1878 година ? Защото в нея




е проследено развитието на 20-а и 21-а Пловдивски дружини, по-късно с наименования съответно 1-ва Пловдивска и 2-ра Пловдивска, които са предшественици на полка. С указ № 61 от 23 декември 1885 г. от войските на Южнобългарската милиция са формирани 4 пехотни полка – Пловдивски, Шейновски, Сливенски и Шипченски. По-късно, на 24 януари 1886 г., те стават с наименования съответно 9-и пехотен Пловдивски полк, 10-и пехотен Родопски полк, 11-и пехотен Сливенски полк и 12-и пехотен Балкански полк. Тогава двете пловдивски дружини са били в състава на 11-и Сливенски полк, но от 27 март 1886 г. се завръщат в Пловдив и заедно с 3-а Пазарджишка и 4-а Пещерска дружина окончателно образуват 9-и пехотен Пловдивски полк. Първи негов командир е майор Петко Стоянов. На 31 август 1886 г. формированието получава първото си бойно знаме.
Полкът участва в Балканската война през 1912 г. в състава на Родопския отряд, когато са освободени градовете Девин, Доспат, Гоце Делчев…Водят се боеве при Булаир и Шаркьой на брега на Мраморно море. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. клементинци са включени във Втора пехотна тракийска дивизия и се сражават при Криволак, Бияз тепе и хребет 1450. През Първата световна война полкът влиза в битки с френски войски при с. Чепели, връх Голаш и на позициите при Дойранското езеро, а по-късно е прехвърлен на Битолския фронт и участва в кръвополитните боеве при Завоя на р. Черна, където загива и неговият командир полковник Борис Дрангов.
На 5 септември 1944 г. по време на Втората световна война полкът получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни подразделения да формира самостоятелен отряд и да се изнесе най-бързо в района на град Кюстендил, като прегради пътя за Крива Паланка в участъка с. Бобешано – връх Руен и не позволи на немски части да преминат старата граница. Позицията е удържана, а командирът на полка полковник Иван Бонев е награден с орден за храброст и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. Паметни са сраженията при Варовище, Крива Паланка и Стражин. След завръщането на полка от войната, командирът на Първа армия генерал Владимир Стойчев приветства воините: „В тези 40 дни от Деве Баир до Чифте хан вие написахте една истинска епопея. От днес нататък 9-и пехотен полк ще носи името Стражински!” И нарича полковник Бонев юначен командир.
Но да се върнем към изданието „История на 9-и Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк 1878-1918 год.” Иска ми се да завърша с думите от предговора към книгата на полковник Тунтев: „Нека сегашните и бъдните чинове от частта да прочетат, заучат и знаят, как техните бащи и деди, въодушевявани от върховния дълг към Родината, са намирали сили в себе с да понесат всички несгоди на войната и да нанасят една от друга по-величави победи, които красят днес най-новата ни история и учудиха света”.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker