Ген. Кирчо Киров: Процесът на радикализация в Европа не е преставал, България не е извън полезрението на терористичните организации

Pan.bg 21 мар 2017 | 00:57 views (257) commentaries(0)
img
Радио „Фокус“
Ген. Кирчо Киров: Процесът на радикализация в Европа не е преставал, България не е извън полезрението на терористичните организации Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Нападение наложи затварянето и евакуацията на второто по големина летище във Франция „Орли“. Криминално проявен радикализирал се мюсюлманин се опита да отнеме оръжие от полицай на летището, след което беше застрелян от властите. Според тяхна информация целта на нападателя по всяка вероятност е била да открие огън по пътниците. Има ли опасност от активизиране на радикалните клетки в Европа и нова вълна от терористични нападения, и доколко подготвени са европейските служби за сигурност да реагират на подобни опити? Темата коментираме с ген. Кирчо Киров, бивш директор на Националната разузнавателна служба в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Фокус: Генерал Киров, властите съобщиха, че у нападателя е открито издание на Корана, както и самият той е заявил на полицейските служители на летището, че е дошъл, цитирам- „да загине за Аллах“. Как можем да квалифицираме атаката – като единичен случай на радикализация или част от план на някоя от терористичните групировки?
Кирчо Киров: Аз мисля, че е трудно на този етап да се направи една точна характеристика и анализ на това действие поради дефицита на повече информация. Но очевидно е, че става дума за лице, което е с противоречиви данни за своето поведение. От една страна, неговите близки в лицето на баща му твърдят, че той е злоупотребявал с алкохол и наркотици; от друга страна имаме действия, които по своя характер наподобяват действията на радикализирали се личности и меко казано, и на действията на т.нар. вълци единаци, както ние ги характеризираме в професионалната гилдия. Трудно е все още да се каже. Аз не изключвам възможността това лице да е действало по свои собствени подбуди; не изключвам възможността да е свързано и с други лица или да е получавало указания и нареждания от лица по-пряко и по-тясно свързани с екстремни терористични структури. Известно е, че при пораженията, които търпи „Ислямска държава“ в Близкия Изток лидерите на това образувание отправят нееднократно призиви към своите симпатизанти, привърженици и членове да извършват терористична дейност в страните, в които се изтеглят, ако са били на бойните полета на „Ислямска държава“ в Близкия


Изток или на свои симпатизанти, които не са били там, но споделят техните идеи и техните виждания.
Фокус: С оглед на това, има ли опасност от радикализация на терористичните клетки в Европа и вероятност кървавите атентати, на които бяхме свидетели, отново да се повторят?
Кирчо Киров: Аз мисля, че процесът на радикализация никога не е прекъсвал. Не е прекъсвал, особено в страни с големи мюсюлмански общности, ислямски общности, и в частност бих акцентирал върху Франция и отново върху Белгия, които са тясно свързани – там практически няма граница за дейността на подобни структури или за движението на лица, свързани с подобни структури. В този смисъл, впечатление прави обстоятелството, че такива лица се радикализират включително в условия на задържане, в условията на затвор, където те пребивават по една или друга причина, ако са засечени от специалните служби или от структурите, които наблюдават тези процеси и подобен тип лица. Така че по моя преценка процесът на радикализация продължава и той ще продължи и занапред, и неминуемо е свързан с начина, по който се развиват събитията в Близкия Изток и свиването на „Ислямска държава“, нейното притесняване в териториален план и в намаляването на нейните ефективни бойни възможности.
Фокус: Споменахте намаляването на бойните възможности на „Ислямска държава“, да разбираме ли, че това може да доведе до увеличен брой радикализирали се бежанци, идващи на наша територия, идващи в Европа?
Кирчо Киров: Във всички случаи трябва да сме наясно, че лица, които са в момента на територията на Близкия Изток, преимуществено в Сирия и в Ирак, и се бият в редовете на съществуващите все още структури на „Ислямска държава“, рано или късно една немалка част от тях ще се завърне в постоянните държави на своя произход, на своето уседание. И това са държавите от Европа, държавите от Балканския полуостров, автономните образувания на територията на Руската федерация. Това са регионите, от които произлиза най-голямата част от бойците на „Ислямска държава“, и разбира се на териториите на Ирак и на Сирия. Те ще търсят начини за своето прикриване, те ще търсят начини за своята реализация извън преките бойни действия, които се водят на територията на Сирия и на територията на Ирак. Така че следва да очакваме, аз от тази гледна точка правя нелекия извод, че следва да очакваме завръщането на подобни лица и в нашия регион, в близост до нашата държава, защото известно е, че немалък брой такива лица, произлизащи от Босна, от Косово, от Албания, от Македония, от Черна гора, се бият в редовете на т.нар. Балкански батальон на територията на Близкия Изток и в редовете на „Ислямска държава“, който по някои изчисления надвишаваше 1000 човека. Над 1000 човека са и произлизащите от Белгия, от Холандия, от Франция, от Великобритания, които също се бият в редовете на „Ислямска държава“. Известни са данните, които Руската федерация, руските служби за сигурност подават, че над 2000, близо 3000 са представителите на кавказките републики, на Дагестан, на Чечня, които се бият в Близкия Изток, така че тези хора рано или късно ще трябва да търсят поприще за своята професионализация, образно казано, във военен план. И тази реализация, това поприще неминуемо ще бъде в страните, от които те произхождат.
Фокус: В конкретния случай с френското летище властите са реагирали навременно, като нападението за щастие се е разминало без жертви. Можем ли да сме спокойни, че службите за сигурност в европейските градове са достатъчно подготвени?
Кирчо Киров: Аз вярвам, че службите за сигурност, и особено службите за външно разузнаване, полагат максимум усилие, в смисъл дотолкова, доколкото разполагат с определени възможности, защото няма служба, която да разполага със свръх възможности. И тук особено важно е това, което много пъти сме говорили – взаимодействието, координацията между специалните служби на отделните страни и обмена на информация в реално време. Иска ми се да мисля, че така, както в момента наблюдаваме едно намаление на терористичните актове, една тенденция към намаляване на терористичните актове на територията на Европа, на държавите от Европейския съюз, че тази тенденция ще продължи. Но това в никакъв случай не означава, че специалните служби трябва да намаляват своите усилия и трябва да заживяват с едни моменти на самоуспокоение, че видите ли, тази тенденция е преодоляна. Не, не е преодоляна и аз считам, че и занапред ние следва да очакваме опити за терористична дейност – дали плод на дейността на отделни лица, дали плод от дейността на свързани помежду си групи от лица, но това бъдещето ще покаже.
Фокус: За щастие към момента България не е ставала обект на подобни опити за нападение. Доколко това ще остане валидно и на какво ниво е подготовката на нашите специални служби за реакция при подобна ситуация, какво взаимодействие оказват те с останалите служби?
Кирчо Киров: За щастие България към момента остава настрани, относително настрани от активната терористична дейност, но това не означава, че е извън полезрението на основните терористични организации или че в България не съществуват условия за извършване на подобна дейност от радикализиращи се лица. Ние имаме като пример случая с младежа, който пристигна в България от Австралия и който се беше радикализирал в една съвършено цивилизована обстановка, каквато е средата, в която се е родил и е живял в Австралия. Ние продължаваме да живеем в условията на процес на ислямизиране на някои етнически групи от българското общество, визирам в частност процесите, които продължават да се развиват и на територията на Пазарджик, и в пазарджишкия регион, и в някои други региони на България, където действат определени емисари. Не бива да подминаваме с лека ръка и случилото се само преди ден-два, когато определени емисари от турски произход бяха екстрадирани от нашата страна, а на други беше забранено да влизат в страната, защото независимо че техните действия са оценени като вредни за териториалната цялост и суверенитета на нашата държава, не трябва да изключваме определени лица от тях да са привърженици на радикалния ислям и да развиват именно такава дейност с цел радикализиране на хората в България, които изповядват ислямска религия. Що се отнася до нашите служби, аз искам да вярвам, че нашите служби работят на върха на своите възможности, аз много пъти съм го казвал. И добър признак за дейността на нашите държавни органи е това, че беше приет Закон за борбата с тероризма, бяха приети други нормативни актове, които способстват за едно по-ефективно противопоставяне на нашите държавни структури на тероризма. И мисля, че България участва активно в общия фронт на борбата с тероризма. Мисля им и се иска нашите служби да са наистина на върхови позиции в обмена на информация, в координацията и взаимодействието със своите партньори от съюзнически и несъюзнически държави.
Фокус: На фона на обтегнатите отношения между Анкара и Европа, Турция заплаши да прекрати изпълняването на споразумението за бежанците. Доколко сериозно трябва да приемем подобни заплахи и възможно ли е, ако това действително се случи да се активизира нова поредна бежанска вълна към страната ни, с която да проникнат именно такива радикализирани граждани?
Кирчо Киров: Аз мисля, че нашите разузнавателни служби и нашите дипломатически органи трябва много внимателно да наблюдават развитието на обстановката в Турция, процесите в Турция, взаимоотношенията на Турция с влиятелни фактори в света, като Русия, като САЩ, като Европейския съюз. Мисля, че Турция засега се опитва по някакъв начин вербално да рекетира ЕС и държавите членки на съюза, защото Турция едва ли е в състояние да си позволи да освободи големи маси от бежанци, които се намират на нейна територия, първо поради обстоятелството, че една значителна част от тези около 3 милиона, за които се говори, бежанци на територията на Турция, вече търсят своето препитание, своята реализация именно в условията на турската държава. Второ, не трябва да се забравя, че най-големият всъщност външнотърговски икономически партньор на Турция е ЕС. Над 60% от външнотърговския икономически обмен на Турция е с ЕС. Не трябва да се забравя, че Турция има сключено митническо споразумение с Европейския съюз, поради което нейните стоки са приемани на европейския пазар при значително облекчени условия. И ако Турция си позволи да предприеме резки движения, радикални движения, да пропуска големи маси бежанци към своите западни граници, главно по протежение на границата с Гърция и границата с България, и да се оттегли от това споразумение с Европейския съюз, което почти наполовина е изпълнено – близо милиард и половина евро са преведени на Турция от страна на Европейския съюз на базата на това споразумение, аз мисля, че Турция ще бъде много по-пострадала страна, отколкото заплахите, които тя отправя към своите европейски партньори, в частност към държавите от Европейския съюз. Мисля, че Турция не може да си позволи това нещо и на този етап очаквам нещата да останат все още на нивото на вербални заплахи. Защото, забележете, дори в полемиката, която се води между Турция и отделни държави от Европейския съюз, като Холандия, като Германия, като други държави от Европейския съюз, не присъстват елементи от икономическо естество. Всичко е в сферата на политически мерки, всичко е в сферата на заплахи, на палиативни изрази и действия и т.н.
Виктория МЕСРОБОВИЧ
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker