Из потайностите на клиринговата спогодба „Нойбахер”

Pan.bg 22 сеп 2017 | 15:52 views (373) commentaries(1)
img Христо Георгиев

Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-новата българска история, автор на книги със стихове и проза. Водещ на страницата „Черно на бяло” във в. „Дума”.


/Поглед.инфо/ Според скромни изчисления задълженията на Райха към България от времето на Втората световна война днес биха възлезли на десетки милиарди, а според нескромни – на стотици милиарди лева.

Днешното германско икономическо чудо е стъпило и върху пладнешкия грабеж на България.

И Иван Костов, като министър на финансите в правителството на Димитър Попов, отправя искане към Германия за ограбеното от България.

(Основни моменти от това изследване бяха публикувани в официоза на Руската федерация „Российская газета” на 4 май 2016 год. виж линка https://rg.ru/2016/05/04/bolgariia-potrebovala-ot-frg-3-mlrd-za-kredity-tretemu-rejhu.html)

За тази спогодба почти не се пише и говори – дори най-жълтеникавите медии си траят, ако въобще са чували за нея. Малцина са и опиталите да изнесат в публикации има ли ги наистина и в какъв размер точно са неразплатените задължения на Германия към България по клиринговата спогодба „Нойбахаер”. А и над други спогодби и споразумения между двете страни от времето на войната също тегне сянката на мълчанието.

Нека надникнем в тайнствената „Спогодба между българското и германското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България (спогодба Нойбахер)”, подписана на 1 февруари 1941 год. Освен за надникване за друго не става и дума, защото разкриването на цялата истина e възможно само ако с разследването се заемат висококвалифицирани екипи от историци, икономистии финансисти. Всъщност, допускам, че това може да е направеновече, но да е потънало дълбоко в нечий свръхсекретен архив, до който простосмъртни нямат достъп.

От Спогодбата, а и от споразумението между Българската народна банка (БНБ) и Главното управление на кредитните каси на Райха в Берлин, става ясно, че за да се предотвратят смущения в стопанския живот на България” двете страни се договарят БНБ да предоставя необходимите суми в левове за покриване нуждите на германските войски в България. Предоставените левове ще се заверяват с тяхната равностойност в райхсмарки, пресметнато по курс 1 ПМ = 32.50 лв. по сметката в райхсмарки, а съгласно Споразумението сумите в левове, които трябва да се предоставят за нужди на германската войска, първоначално възлизат на около 500 милиона лева. При необходимост, след допитване до българското правителство, се допуска възможност да бъдат


отпуснати и допълнителни суми. А германците се задължават да се разплащат с нас с внос на индустриални стоки и оръжие.

Накратко казано всички разходи по пребиваването на немските войски в България се поемат от българския бюджет, като таванът за тях не е изрично закован, а им се дава възможност да растат до небесата. И немските бойни другарчета не закъсняват да нахлуят през едва открехнатата вратичка.

Вместо предвидените 500 млн. лв. от февруари 1941 до септември 1944 те изтеглят от БНБ 7,039 млрд. лв. Както ще стане ясно и по-долу действителността се оказва кошмарна.

Освободителните германски войски започват да опоскват всичко, мярнало се пред очите им, и се снабдяват с хранителни и други стоки, предимно от първа необходимост, не с внос от Германия, както е договорено и подписано. Не стига това, ами те изпращат ежедневно колкото и каквито храни докопат, щото в родината им недохранването вече е ежедневие. Според някои твърдения на ден към нея се пътуват към 200 хиляди колета. Какво от това, че е изрично забранено от спогодбата „Нойбахер”, а всеки износ е трябвало да се извършва от българското интендантство! Скоро истината става безпощадно ясна – немската армия ни ограбва безмилостно и безцеремонно, сякаш сме окупирана от нея държава, а не верен съюзник и трагикомичното е, за капак на всичко, че не го правят чрез заплащане с техни финансови знаци, а с наши собствени, които българското правителство и Българската народна банка им предоставят от щедро по-щедро. При всеки плах опит на българските власти да спрат ограбването, германците намекват, че чия ще бъде Македония след края на войната зависи само от тях. И намекът е бил разбиран съвсем бързо. Не ни е тема тук дълбоко засекретената тогава клирингова спогодба „Клодиус”, но десетки милиарди лева в крайна сметка България губи и от нея. България изплаща своята пропорционална част от дълга на Югославия към Германия, която ние, заради възвръщането на Македония към Родината, сме приели като наша.

Министърът на финансите Добри Божилов съобщава на министър-председателя Богдан Филов, че „исканията на суми за издръжка на германските войски в България постоянно се увеличават и за последното тримесечие те възлизат на 900 милиона, което за година би дало три милиарда и 600 милиона.”

Нелегалната радиостанция „Христо Ботев” започва предаванията си от Москва на 23 юли 1941 год. и ги приключва на 22 септември 1944 год. от Москва. Тя отделя място и на икономическото и финансовото положение на народа ни, една доста чувствителна тема и тогава.

В нея работят няколко от най-видните политемигранти комунисти - Васил Коларов, Вълко Червенков (отговорен редактор), Станке Димитров, Карло Луканов, Фердинанд Козовски и др. Гостува и Георги Димитров. Много чести теми са ограбването и разсипията, на които е подложена българската икономика. Периодически се изнасят и цифри за постоянно увеличаващият се германски грабеж.

На 9 декември 1941 год. в своя коментар „Германия ни дължи 10 милиарда лева” Вълко Червенков съобщава, че „Германия дължи на България 10 милиарда лева, …че курсът на германската марка изкуствено е покачен на 39 лева…”

Само три дни по късно в коментара си „Хитлеристите обират нашите селяни, но чуват, че под краката им бухти вулкан” Васил Коларов потвърждава тази цифра от 10 милиарда.

На 30 декември същата година в коментара си „Нашите финанси” Вълко Червенков съобщава, че дългът вече е 11 милиарда лева, а сумата банкноти в обращение се е увеличила 3 пъти и е достигнала 13 милиарда лева.

В двата си коментара от 16 май 1942 год. с красноречивите заглавия „БНБ и германския дълг” и „Дългът на Германия към България”, Васил Коларов смята,че сумата на дълга „не ще е по-малка от 15 милиарда лева”, а в коментара си „Разковничето на „твърдите цени” е пресметнал, че тази сума далеч е надхвърлила 20 милиарда. А Вълко Червенков в коментара си „Какво нещо е клирингът?” твърди, че „По клиринговите спогодби хитлеристка Германия вече ограби нашата страна на повече от 20 милиарда лева”

На 5 август 1943 год. Васил Коларов отново изнася в ефира крайно нелицеприятното твърдение: „..че и първото тримесечие на тая година Германия пак не ни е довнесла стоки за повече от 2 милиарда лева.”

На 9 декември с.г. Рубен Леви в коментара си „Четири лъжи на Добри Божилов и Шишманов” задава въпроса „Кой ще плати на България 20-те милиарда лева, които Германия ни дължи, след поражението на Германия?”

А на 6 юли 1944 год. същият водещ в коментара си „Багряновщината на думи и багряновщината на дело” отново сипва сол в раната с твърдението, че при правителството на Багрянов дългът на Германия към България е достигнал „…30 милиарда лева, че германците се отказват да внасят индустриални стоки в нашата страна, наши храни и сурови материали, продължават да се изнасят в Германия в кредит, т.е. фактически безплатно…”

Но държавните ни мъже нямат нужда някое чуждо вражеско радио да ги информира какво е положението с финансите на държавата. Много скоро след влизането в сила на наредбата „Нойбахер” нещата стигат дотам, че българското правителство постоянно се занимава с приложението й. Министърът на външните работи Шишманов често поставя въпроса пред германското посолство, но резултатът е никакъв – германците просто не му обръщат внимание, въпреки че обещават да отстранят пропуските и нередностите. Проблемите се задълбочават дотолкова, че на 10 февруари 1942 год., българският министър на войната и германският пълномощен министър в София сключват допълнително споразумение към Спогодбата „Нойбахер” с цел отстраняването им. Но националното ни богатство продължава да изтича по посока на гладуващата вече Германия.

Угроза от фалит на държавата ни дотолкова надвисва над нея, че Външно министерство събира кураж и се одързостява да изпрати на Германската легация на 12 ноември 1942 год. вербална нота № 1153 в която се настоява да се прекратят нарушенията по Спогодбата „Нойбахер” и да се засили контролът по изпълнението й като Министерството поема задължението да се задоволяват в бъдеще в максимален размер нуждите на германските войски. В т. 1 на прелюбопитната нота са записани такива констатации, които почти по нищо не се различават от тия, изнасяни по радиостанция „Христо Ботев и заради тях членовете на българското правителство също е могло да бъдат осъдени на смърт по ЗЗД.

Българското правителство констатира, че постановленията на спогодбата „Нойбахер” не се спазват и този начин на снабдяване на германските войски има безспорно последствие сериозно разстройство, предизвиква увеличение на цените, отнема на правителството възможността за техния контрол и съдейства за развитието на черната борса…

На проведените срещи с легацията на Германия в България се набелязват мерки, подписват се споразумение след споразумение, и допълнения към тях и някои разходи се понамаляват, но общо взето всичко си остава само на хартия. Огромните финансови инжекции продължават дори и през 1944 год. С писмо № 529 от 8 април 1944 год. германският войскови интендант в България отправя ново искане за още 733 милиона лева за тримесечието април-юни. На 19 юли, по-малко от два месеца преди пълния крах, безволевият министър-председателят Иван Багрянов не проявява дори капка мъжество и парафира превода на сумата. За последен път му е.

А въпреки, че почти всичкият кожен материал в царството се използва само за войската, поради липса на кожа и гьон на 3 юли, същия месец, министърът на войната Иван Русев издава заповед № 241, в която се заповядва, войниците да носят налъми, дървени сандали, терлици или да ходят боси… Това вече е наистина скандальозно.

За да се улесни Министерството на външните работи и изповеданията в преговорите му с германската легация Министерството на войната му изпраща на 2 февруари 1943 год. писмо със сведения за ограбването на стоките от вътрешния пазар, за контрабандния износ и рязкото повишаване на цените, причинени от германските войски. Ето част от него:

„…3. На 16 и 17 т.м. германски офицер и войници от Военното транспортно комендантство в София натоварили на спирка „Бърдарски геран” 10 чувала с месо. Това съобщение дава началникът на ж.п. гара в гр. Бяла Слатина. На същия германски офицер е издадено преносително свидетелство за 40 гъски, 40 пуйки и 100 кокошки от ветеринарния лекар в с. Бърдарски геран. Преносителното е адресирано до: „Германско военно транспортно комендантство” – София…

…С № 49281 от 8.Х. 1941 г. Главното комисарство съобщава, че германските войски (г.в. – б.а.) са се снабдявали със сапун в големи количества направо от пазара, а не по установения ред – чрез Централата за нарочни доставки. Закупени са били 3000 броя тоалетни сапуни и от 8000 – 10000 килограма сапун за пране направо от пазара в Скопие….

….По вх. № 20145 от 10.ІV. 1941 г. на Дирекцията за гражданска мобилизация Централата за нарочни доставки донася, че в Пловдив фирмата на Петър Трендев е продала 30 тона картофи на германските войски по 5 лв. килограм, вместо нормираните такива, без да се спазва установения ред за доставки…

С № 5048 от 9. ІІІ. 1941 г. Министерството на вътрешните работи донася на дирекцията, че в Пловдивска област – Неврокопско, германски войски са закупували направо от производителите сено на високи цени, а там където производителите отказвали доставката, насила изземвали сеното. По същия начин били закупувани коне и друг добитък.

За такива случаи нашият народ има една много изразителна дума – кокошкари!

С № 6348 от 13. ІІІ. 1941 г. се съобщава, че германците са закупували големи количества салам и луканка, а именно 3 тона луканка и 3 тона салам в Ст. Загора, направо от търговците – от търговеца Стойко Кънчев.

Фирмата ОО д-во „Мас” – София, ул. „Цар Борис” № 109 е доставила на г.в. 60 тона бекон, без да има предварително разрешение за това… По въпроса се води проучване и следствие.

Д-во „Циклоп”, АД, е доставило на германския комисар за мините в България 2000 тона цимент без предварително разрешение от Дирекцията за гр. мобилизация и не по установения ред от централата за нарочни доставки. Впоследствие доставката е била оформена.

Вагон № 30172 „Хановер” „ … е бил натоварен с 1100 авиаторски комбинезонаи 40 пакета с най-различни стоки и припаси, като шоколад, масло, сланина и др… За случая е съобщено на столичната полиция – г. Петров и Дирекцията на полицията и наредено да се провери на изходната ж.п. гара, което г.в. отказали да сторят, казвайки, че този вагон е пломбиран. Подобни случаи има доста много, при което са изнасяни пакети с припаси и не се е допускало проверка на германските вагони.

П о н а р я д и з а с в и н с к о м е с о з а г. в: имаме да доставим на г. в. 130 тона свинско и 74 тона говеждо месо, от което към 25 август остава да доставяне 60 тона месо….

Ясно е, че определените контингенти месо за г. в. се изнасят напълно, макар да са предназначени за вътрешна консумация на г. в. в България….”

Давид Коен в своето прелюбопитно, но много сериозно научно изследване „Финансирането на германските окупационни войски в България и отражението му върху народното стопанство (1941 – 1944 г.)” изнася освен десетки документи и много интересни сравнения, от които също може да се надникне в потайностите на бедствието:

„Средствата, изплащани за храна на един германски войник, възлизали 83,17 лв. дневно без стойността на хляба и на трайните продукти (док. 31), докато п ъ л н и я т дневен оклад на българския войник през 1942 г. възлизал на 30,37 лв. за обикновена месна дажба и на 50,37 лв за усилена месна дажба…

Общият размер на сумите, които се плащали за издръжката на едно лице от германските окупационни войски, през 1942 г. възлизал на грамадната цифра от 10 311 лв. месечно (док. 31). За баснословния размер на тази цифра може да се съди от обстоятелството, че в същата година един български пълномощен министър в легация получавал заплата от 8 560 до 9 900 лв.;през 1943 г. – от 10 600 до 12 800 плюс 2 000 лв. представителни пари, а през 1941 г. един български генерал, командир на дивизия, получавал от 10 100 до 10 550 лв. В същото време един текстилен работник получавал средна надница от 52.20 лв., което месечно при 25 работни дни прави 1305 лв., или осем пъти по-малко от издръжката на един германски войник.”

Издирените от Давид Коен финансови документи показват, че за времето от 1941 до 1944 год. германците изтеглят от БНБ общо 7 039 000 000 лв., а общото клирингово салдо с Германия към 9.ІХ. 1944 год. възлиза на 23 641 456 540 лв.

Друг начин на ограбване е определянето на твърде висок курс на марката към лева.

Но Х-ти състав на Народния съд по наказателно дело П 10/1945 г. срещу управата на Българската народна банка оправдава подсъдимите по това обвинение и заявява в мотивите си, че курсът на марката, установен на 32.50 лева с клиринговата спогодба между БНБ и Райхсбанк от 5 април 1932 година, която урежда плащанията във връзка със стокообмена ни с Германия, не е произволен и случаен, а е определен въз основа стабилизацията на златната марка от 1924 година. Този курс не се различава от курса, по който е котирана райхсмарката на европейските девизни борси. до марката банкнота, а не до клиринговата марка.

В какъв размер са щетите, нанесени от клиринговата спогодба „Нойбахер”? Проф. Евгения Калинова в интервю с журналиста Милен Вълчев от в. „Хасковска Марица” в броя му от 2 септември 2015 год., изнася, че съгласно Парижкия мирен договор България може да си потърси вземанията от Германия, от дългове, натрупани до 1939 година, но че не можем да искаме да ни се върнат натрупани дългове по време на самата война, че става дума за огромни задължения, много повече от 100 милиона марки, че Иван Костов, като министър на финансите в правителството на Димитър Попов, отправя искане за преговори за изясняване на дължимите суми от страна на Германия, но тя отказала да води преговори, но е настояла ние да си изплатим дълга си към бившата ГДР . Какво да правим. Победител е в Студената война.

Различни суми се споменават в различните източници - една от друга по-стряскащи. В том 9 на академичното издание История на България се посочва, че към септември 1944 год. Германия натрупва задължения за „колосалната сума от над 38 милиарда лв. (само по клиринга са над 26 милиарда лв.), от които към частни български лица 2 милиарда лв.”

А съдиите от Х състав на Народния съд в процеса срещу ръководството на БНБ не произнасят нито една смъртна присъда. С 15 години строг тъмничен затвор е удостоен управителя й Кирил Гунев, срещу д-р Петър Косев,подуправител, е произнесена 10 годишна присъда, а останалите директори на БНБ получават от 1 до 3 години строг тъмничен затвор. Народното обвинителство в процеса твърди, че задълженията на Германия са 23 938 000 000 лева.

На някои видни обвиняеми по другите нашумели процеси на Народния съд, особено на министър-председателя и членовете на Министерския съвет от 1941 до 1944 год., очевидно много е подхождало да бъдат съдени и по делото за разрухата на българската икономика и финанси. Какви ли присъди е могло да получат по него?

В Окръжно № 11 на Отечествения фронт от началото на 1945 год., във връзка с вътрешния заем за свободата, подписката за който ще се открие на 15 февруари с.г. с надеждата да се съберат няколко десетки милиарда лева, се изнася още по-шокираща цифра от 75 милиарда несъбираемо вземане от Германия. И до 15 милиарда дефицит се е стигнало.

Парижкият мирен договор 1947 год. слага край на надеждите на България, че Германия ще се разплати, рано или късно, по договорните си задължения си с нея. Очевидно победителите във Втората световна война не са се хич колебали какво да решат в тази сложна ситуация. Репарациите, които България трябва да изплати на Гърция и Югославия, възлизат на 70 милиона долара, а задълженията на Германия към България са многократно повече. Ако те приемели решение, с което тя да ни изплати дълга, това означава, че с него България ще излезе на голяма печалба от войната. И в решението няма и капка милост.

Според член 26, т. 4 на Парижкия мирен договор с България от 10 февруари 1947 год. тя се отказва да претендира към Германия по отношение на „дългове, всякакви междудържавни претенции по отношение на сключени споразумения в течение на войната и всякакви претенции за загуба или вреда в резултат на войната.”

Не са много вариантите за излизане от разрухата в преломната във всяко едно отношение втора половина на 40-те години. Фирмите, както се казва днес, са декапитализирани изцяло, задлъжнялостта е огромна, а стана ясно, че Германия дължи и на частни български фирми 2 милиарда лева. Българската комунистическа партия избира национализацията за изход от катастрофата. Рискът е огромен, но е постигнат голям успех. Това се дължи и на СССР, който ни отпуска изгодни заеми и поощрява индустриализацията на България. Икономиката започва да се търкаля неудържимо напред с трудно достижимият и днес от която и да е страна по света среден ръст от почти 23%. Уикипедия, която не се слави с кой знае каква симпатия към комунистическата идея, твърди, че между 1950 и 1973 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението нараства от $ 1651 на $ 5284,а през 1989 г. е $ 6217, че по времето на Вълко Червенков (1950 – 1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%.

През 1969 год., двадесет и пет години след промяната през 1944 год., България е индустриална държава със завидни световни класации във всяка една сфера на живота. През 2015 год., двадесет и пет години след промяната през 1989 год. България е напълно разрушена индустриална държава с незавидни световни класации във всяка една сфера на живота.

Нека скъсалата напълно с националсоциализма демократична Германия си отговори сама какви са заслугите й и за двете класации.

Напълно скъсала ли казах? Подличък въпрос, но дали наистина е така щом тя си затваря широко очите и се ползва и до ден днешен на наш гръб от някои нацистки благинки като тия от спогодбата „Нойбахер”?

Винаги с Германия ли?

Източник: в. Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Стойо 22 сеп 2017, 20:25
     
    6
     
    0

    "През 1969 год., двадесет и пет години след промяната през 1944 год., България е индустриална държава със завидни световни класации във всяка една сфера на живота. През 2015 год., двадесет и пет години след промяната през 1989 год. България е напълно разрушена индустриална държава с незавидни световни класации във всяка една сфера на живота."

    През 70-те години на 20 век сме били меду 25-30-то място по стандарт на живота в света, а сега сме след 80-то. Да живее идиотската "демокрация"!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker