Илия Вълков : Румен Радев - по-скоро беквокал, отколкото алтернатива

Pan.bg 22 яну 2018 | 18:14 views (267) commentaries(0)
img
/Поглед.инфо/ Президентът проходи в българската политика, отвори прозорците в институцията и я проветри... но дотук. Защото си избира все „леки противници“ и се снишава по важните теми

"На нас ни трябва прагматизъм. Аз съм човек, който носи промяната", повтаряше по време на изборната кампания през есента на 2016 г. президентът Румен Радев. Тачен във военните среди натовски генерал, но непознат за родния политически естаблишмънт. Той буквално нахълта на публичната сцена в момент на политическа криза, която освободи енергия за нови парламентарни избори. Победата му съживи "столетницата" БСП, а с избора му се видя, че "машината за избори" на ГЕРБ може и да губи.

Едновременно с това първата година от мандата му показа, че в сградата на президентската институция се борят три лобита - на военните, на БСП и на леви интелектуални кръгове. Макар и президентът Радев да няма партийно-корпоративно излъчване на "опитен политик" (по д-р Николай Михайлов), борбата на кръговете, които влияят върху него, създава усещане за "лутане в лабиринт". И тази несигурност ще бъде овладяна в момента, когато

някое от лобитата надделее

През изминалите месеци бяха направени опити "Дондуков 1" да бъде алтернатива на "Дондуков 2". В условията на "кастриран" парламент, подчинен изцяло на изпълнителната власт, и смутена парламентарна опозиция, това изглежда, че не е особено трудно. Дали обаче беше изпълнено?

Президентът Радев все се опитва да излезе от "обувките си на военен", но армейската тема, вероятно и защото е върховен главнокомандващ, доминираше във вътрешнополитически дневен ред на институцията. Възгледите му за модернизация на военновъздушните сили превърнаха обсъждането на темата в институционална свада. Стигна се до там, че президентът беше обвинен от ГЕРБ индиректно в корупция, а той нарече депутатите на ГЕРБ "беквокали на Борисов". По традиция премиерът влезе в ролята си на бял гълъб и се зарече да не нарушава мира с президента, защото винаги считал, че "лошият мир е по-добър от най-добрата война". И даде нареждане, че само той ще говори с Румен Радев. От подобен мир обаче обществото може само да губи, а не да печели.

Отношенията между министър-председателя и държавния глава преминаха под знака на взаимната легитимация на конфликтния репертоар. Играта им от последната година показа, че междуинституционалните отношения могат да ескалират, но

"по свирката" на по-опитния в политическите интриги Борисов

И това


се видя на първия Консултативен съвет по национална сигурност по темата за борбата с корупцията. Заседанието беше провалено, защото премиерът закъсня с повече от час, а ресорни по темата вицепремиери не отидоха заради "планирани" задгранични командировки.

Конфликтните трептения между двамата генерали вероятно ще се запазят най-малкото и заради амбицията на президента Радев да намери своето място в държавното управление - тихото му засега желание да върне под шапката на "Дондуков 2" разузнаването. За разлика от предшественика си бившият шеф на ВВС няма да се задоволи само с окастрената до "кетъринг и автомобилен превоз" НСО.

Конфронтацията ще се поддържа и по линията на лобито на социалистите в президентската институция. Независимо че Румен Радев върна БСП на политическата сцена, продължава

да виси въпросът "кой на кого е длъжен"

Това се вижда от съвпаденията на позициите между парламентарната група на Корнелия Нинова и президентската институция. От това по-скоро печели лидерът на социалистите Нинова.

Макар и да търси начин да бъде алтернатива и коректив на съществуващия системен модел, Румен Радев вижда, че без търсене на диалог и съгласие, а оттам и компромиси, това няма да стане. Защото дори и да наложи вето и да връща спорни закони в парламента, управляващото мнозинство не се съобразява и ги приема повторно. Същото се получи и с отказа му да подпише назначаването на Георги Чолаков за шеф на Върховния административен съд - висшите магистрати също не се съобразиха с него. Свика КСНС, но беше институционално унижен с безпрецедентния бойкот. Вероятно и затова, с редките изключения, президентът не влиза в остър конфликт с нито един фактор в държавата и си замълчава, когато депутатите приемат очевидно скандални и дори противоконституционни закони. Президентът се побоя да заеме и ясна позиция по скандала "ЦУМ гейт" и управлението на главния прокурор Сотир Цацаров. Независимо от призива на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов държавният глава да сформира специална комисия по случая, от институцията обявиха: "Президентът не може да бъде арбитър в ситуация, когато фактите са противоречиви." А преди да бъде избран, президентът Радев заявяваше, че съдебната система "не е нито оперативна, нито ефективна - дела се точат с години, а престъпници с десетки висящи дела се разхождат по улиците и вършат същите престъпления, за които имат условни присъди". За момента не дава знаци да работи за преодоляването на тези проблеми. Липсата на правомощия е едно от обясненията за подобна пасивност. Другото е

нежелание да отваря нови фронтове

или липсата на визия как нещата могат да се променят. В полза на второто говори фактът, че Радев не наложи вето върху промените в Закона за съдебната власт, срещу които се обявиха авторитетни неправителствени и магистратски организации, както и Гражданският съвет на ВВС.

Президентът впечатли с първото си вето върху закон, който бетонираше вечните концесии, но странно мълчи за застрояването на 48% от Национален парк "Пирин" и протестите между неговата и министерската сграда на бул. "Дондуков". Той си замълча и по скандала с роднинските назначения във властта, въпреки че главният герой Делян Добрев го замеси, като заяви, че е по-роднина с него като бивши съученици, отколкото с останалите негови познати и приятели на ръководни постове в община Хасково. Така, иска или не, той се превръща в беквокал на управляващите.

В кампанията около президентските избори Румен Радев обеща да работи за осветяване на финансирането на медиите, да създаде тръст, в който да се изработват печеливши стратегии, за да останат българите в България, а и да върне обратно тези, които са зад граница. Засега това са само обещания.

По стара българска традиция, когато едно дете проходи, му се прави т.нар. прощъпалник. Нареждат се различни предмети и според това кой от тях си избере детето, се гадае с какво ще се занимава в бъдеще. Румен Радев проходи в българската политика, отвори прозорците в президентската институция и я проветри... но дотук.

Отказът от лустросани медийни изяви, обраните и в същото време разбираеми и съдържателни послания, постигането на баланс и възпиране на "отклонения" от другата страна на булеварда доведоха до това Румен Радев да се ползва с високо одобрение от страна на българските граждани. За да се превърне в реална алтернатива на съществуващия "модел" обаче, е нужно нещо повече. Засега президентът си избира само противници в "лека категория", а институцията все още не се е превърнала в "носител на промяната".

Снимка: Юлиян Савчев
По време на предизборната кампания Румен Радев обеща да е алтернатива на управляващите от ГЕРБ, но все по-често предпочита да не взема отношение по скандалите и темите на деня.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Източник: Сега
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker