Как британските медии отразиха изборите в Русия

Pan.bg 19 мар 2018 | 23:56 views (539) commentaries(0)
img
ИноСМИ


Огромната част от публикациите на западните журналисти изобилстваха от потресаващи „сензации“ и „разкрития“, нямащи нищо общо с действителността. Но западните медии така и не успяха да раздухат темата за "недостатъчната легитимност" на руския президент, на която толкова разчитаха в периода на предизборната кампания.



Още по време на кампанията в повечето статии, претендиращи за аналитичност, не се изразяваха никакви съмнения в убедителната победа на Владимир Путин на изборите. Но голяма част от журналистите и кремлинолозите вещаеха с нескрита надежда ниска избирателна активност, внушавайки как това би подронило легитимността на избрания президент. Британският „Индипендънт“ дори освети плановете на руската опозиция за подготовка на провокации, включително разхвърляне на фалшиви бюлетини. А авторът на публикацията изразяваше нескрита надежда за успех на „армията на невидимите бунтовници“.



Огромните опашки пред изборните секции обаче бяха убедителният отговор, с който руснаците попариха тези лъжливи надежди. Тълпящите се избиратели ознаменуваха пълния провал на плановете на някои опозиционни сили за бойкот на изборите. Като не успя да измисли нищо по-добро, вестник „Сънди таймс“ илюстрира гласуването в Русия с карикатура, на която ошашавена баба отива да гласува под дулото на танк на фона на кубетата на „Василий Блажени“. Че как иначе може да се постигне тази висока избирателна активност? Естествено, че само под дулата на танкове и автомати! Резвеселена от тази карикатура, руската публика отвърна с подобаващи хумористични картинки за това как в Русия стрелят по отказващите да гласуват и ги завличат до урните с кучета и газ „новичок“.




Някои западни журналисти, съпровождани от гореспоменатите „невидими бунтовници“, се отправиха в някои „особено проблемни“ региони – тоест онези, в които традиционно активността е много висока. От репортажите им се видя, че това се прави с една едниствена цел: да се открият нарушения, а там, където липсват, да се измислят.



Така, например, московският кореспондент на британския „Файненшъл таймс“ Макс Седон отиде чак в Дагестан, откъдето предаваше сърцераздирателни данни. Снимал, например, обикновена маршрутка с неутрална реклама на Централната избирателна комисия и нейния слоган „Гласувайте за президент – гласувайте за бъдещето!“. Като цяло нищо осъдително: законът позволява дори в деня на изборите да се отправят подобни призиви за участие в изборите и за изпълнение на гражданския дълг, стига да няма агитация в полза на конкретен кандидат. Но Седон публикува „сензационната“ снимка със следния коментар: „Уау, този руски изборен автобус, разбира се, е удобен. Дали е случайно съвпадение, че е паркиран в близост до изборните секции“. Един вид, толкова ли не са могли да паркират въпросната маршрутка другаде? А защо въпросният факт е придружен с възклицанието „Уау“, също остава загадка за науката.



„Репортажът“ на Седон от Махачкала, публикуван в авторитетното британско финансово издание, е в същия дух. Главен герой в него е 30-годишният програмист Тимофей Тарасевич, пристигнал в Дагестан като наблюдател на изборите (навярно от групата на същите ония „невидими бунтовници“, на които възлагаше толкова надежди „Индипендънт“?). Въпросният господин твърди, че се натъкнал на изборни нарушения, но бил нападнат от неизвестни лица, които унищожили всички доказателства за това. Затова не ви остава нищо друго, освен да ми вярвате. За повече убедителност в „репортажа“ въпросният господин Тарасевич дори показва раната на лявата си ръка.



Не знаем кой Тарасевич има предвид британският журналист, но никъде, освен в този вестник, не се открива потвърждение на изнесените факти. Особено любопитно е, че същия ден Седон публикува в Туитър подобна история, със снимка на един от „пострадалите“. Вярно, той е 28-годишен, казва се не Тимотей, а Зухраб, и показва рана на дясната си ръка. Изглежда всички „бунтовници“-наблюдатели имат такива драскотини. Но защо Седон не е снимал героя на своя „репортаж“, така и не става ясно.



За „професионализма“ на творението му свидетелства и приложеното видео, на което някаква девойка обяснява на един от тези „наблюдатели-бунтовници“ (ако се вярва на Седон, името му е Марат) как той няма право сам да залавя „нарушители“ в изборната секция и да задържа когото и да било, дори и да го подозира в нарушение. Във видеото тя вежливо обяснява, че в случай на нарушения, наблюдателите са длъжни да се обърнат към правоохранителните органи, а не да ги заместват. Само че във версията, която Седон поднася на читателите си, момичето обвинява Марат, че, едва ли не, я е нападнал.



„Което не е вярно“, пояснява журналистът. Това се казва „репортаж“. При това, ако се съди от статията, публикувана във „Файненшъл таймс“, авторът въобще не си е направил труда да потърси други мнения, а също така е „пропуснал“ факта, че един от описваните от него „наблюдатели“ е обвиняван в опит да се прави на полицай. Но защо му е да занимава британския читател с излишни подробности?





Впрочем авторът на вече споменатата статия в „Индипендънт“ Оливър Керъл е ретуитнал видеото от Седон, като го е придружил с не по-малко потресаващи истории за ниско участие в някои избирателни секции. Но как да се обяснят кадрите с огромни опашки от избиратели? Тях ги видя целият свят.


Керъл е принуден да признае в статията си, че в изборните секции в Москва наистина имало хора и даже се виждали опашки. Но „не винаги с правилни мотиви“, отбелязва той. Тоест какво иска да каже? И кой определя „правилността“ или „неправилността“ на мотивите за участие в изборите? Британският журналист обяснява: „Секция 2204 привлече вниманието с необичайно високия брой на избирателите. Впоследствие се оказа, че голям брой студенти са се регистрирали тук заради шанса да спечелят таблет“.



Аха, излиза, че не навсякъде са подкарвали избирателите с танкове до урните, някъде са използвали и таблети. Само така, според британската преса, може да се обясни високата активност на руските избиратели и пълния провал на „армията на невидимите бунтовници“, но които толкова разчиташе журналистът от „Индипендънт“ само преди няколко дни. А може да е имало и още нещо? Във всеки случай авторът не привежда други мотиви в „суперобективната“ си статия.

Може би не всички репортажи и следизборни коментари на западни журналисти са толкова неадекватни, колкото британските. Отдаваме го на факта, че пресата на Мъгливия Албион, която напоследък е изцяло обсебена от „руската“ тема, е счела за свой дълг по този начин да продължи антируската истерия около случая „Скрипал“.



Но вече е ясно, че нито тя, нито останалите западни медии и анализатори, успяха да раздухат темата за „недостатъчната легитимност“ на руския президент. Тема, на която толкова разчитаха в навечерието на 18 март.
гласове


Източник: https://inosmi.ru/politic/20180319/241740417.html
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker