Warning: getimagesize(https://fakti.bg/img/news/46/310646/582f00fb2655298ff97bcd0a179b0cc4_big.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

Истината за "червения телефон" между Белия дом и Кремъл

Pan.bg 17 юни 2018 | 12:19 views (776) commentaries(0)
img fakti.bg


„Горещата линия” между държавните глави на САЩ и СССР е установена през 1963 г. след приключване на Кубинската ракетна криза

Един от най-големите символи на Студената война - Червеният телефон, все още стои на бюрото на американския президент, пише Дарик.

Но за какво всъщност се използва той? В своята автобиография Ричард Брансън разказва, че Барак Обама използвал червения телефон... да поръчва чай за гостите си. Американски медии вече писаха, че и настоящият президент Доналд Тръмп използва апарата, за да поръчва напитки. „Седяхме и вече се готвехме да си тръгваме, когато обърнах внимание на червената слушалка на бюрото му. Обама забеляза, че гледам в тази посока и каза: „По-рано такива телефони са се използвали за извънредни ситуации, но сега ги използвам, за да поръчвам чай на гостите си”, споделя британският милиардер.

„Горещата линия” между държавните глави на САЩ и СССР е установена през 1963 г. след приключване на Кубинската ракетна криза (както е американското й название, за руснаците тя е „Карибската криза”, а за кубинците - „Октомврийска криза”). Това е най-острият конфликт по време на Студената война, който възниква в отношенията между СССР и САЩ във връзка с разполагането на съветски установки за балистични ракети в Куба.

Кризата започва на 16 октомври 1962 г., когато американското разузнаване изнася данни пред президента Джон Кенеди, разкриващи стартови площадки на съветски ядрени ракети на острова, и завършва 13 дни по-късно, когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

В момента, когато напрежението е във връхна точка, важно съобщение от 3000 думи на Хрушчов е получено и разкодирано в рамките на 12 часа - опасно дълъг период в контекста на заплахата от ядрен удар. Докато САЩ подготвят отговора си, от Москва пристига следващо по-остро съобщение, с което се изисква изтеглянето на американските ракети от Турция. Това става повод за коментари между съветниците на Белия дом, че кризата би могла да бъде преодоляна, дори избегната, ако съществува по-бърза комуникация между двете правителства.

Първоначално създаденият „червен телефон” не е истински телефон, а система от телепринтери, използващи криптирана връзка. За първи път горещата линия влиза в употреба през 1967 г. по време на шестдневната Арабско-израелска война - тогава двете суперсили съгласуват помежду си военните си ходове, за да се избегнат недоразумения. В средата на 70-те години се въвежда и истинска телефонна връзка.

През периода, водещ до Кубинската криза, Америка има решително превъзходство над Съветския съюз по отношение на въоръжаването. През 1961 г. САЩ започват разполагането на ракети „Юпитер” край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Съветският премиер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв и приема този акт като персонална обида.

Разполагането на ракети в Куба се счита за директен отговор на Хрушчов на американските ракети в Турция, тъй като те могат да достигнат Вашингтон, както и половината от американските военни бази. През нощта на 8 септември 1962 г. първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида пристига на 16 септември. Планираният арсенал е 40 стартови площадки, които ще увеличат капацитета на СССР за първи удар със 70%. Това веднага e забелязано от кубинците и около 1000 съобщения достигат Маями, но първоначално са сметнати за фалшиви от американското разузнаване.

Информацията дълго се пази в тайна и едва на 22 октомври в телевизионна реч Кенеди съобщава за наличието на инсталациите и анонсира, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще й бъде отговорено по съответен начин. В същото време обаче американското разузнаване няма точна информация за броя на войниците в Куба, както и за 12-те ядрени бойни глави, разположени там. По стечение на обстоятелствата е избран по-добрият вариант - морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие, вместо инвазия на острова, която може да доведе до ядрен удар.

Кризата започва да се уталожва, след като през октомври Хрушчов изпраща писма на Кенеди, гарантиращи мирните намерения на Съветския съюз. СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба.

Втората спогодба е излъчена публично по радиото на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. На следващия ден Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. В отговор Кенеди нарежда да бъде вдигната блокадата на Куба на 20 ноември, с което е сложен край на Кубинската криза.

Дали „червеният телефон” между САЩ и СССР спасява света от ядрена война?

Линията е използвана в следващите години при покачване на политическото напрежение. След военния конфликт между Индия и Пакистан през 1971 г. „горещата линия” е усъвършенствана - появил се канал за спътникова връзка чрез американската система „Интелсат” и съветския апарат „Молния-2”. През 1985 г. връзката отново е модернизирана, като е добавен канал за факсимилна връзка.

А замлъква ли „топлата връзка” между Белия дом и Кремъл? За куриозен случай по „горещата линия” разказа преди години бившият съветник в Кремъл Фьодор Бурлацкий. Той си спомня как през 1979 г. президентът на САЩ Джими Картър позвънил на Леонид Брежнев и го попитал вярно ли е, че Москва подготвя нахлуване в Афганистан. „Не съм чувал, чакайте да попитам военния министър”, отвърнал му Брежнев и се престорил, че говори с някого. После го успокоил, че няма такива планове.

През 2016 г. Барак Обама използва „червения телефон” за директна връзка между Вашингтон и Москва, за да обсъди с руския лидер Владимир Путин проблемите с хакерските атаки в периода на предизборната кампания в страната.

Тогава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че „това е нормална закрита линия за връзка, която държавните глави използват за телефонни разговори”, с което остави впечатление у публиката, че всички разговори между двамата президенти се провеждат по тази линия. Американските медии обаче твърдяха, че никога по-рано Белият дом не е използвал системата „червен телефон” за връзка с Кремъл, което всъщност подчертавало и сериозността на ситуацията.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker