Донбас и Приднестровието – геополитически куфари без дръжка

Pan.bg 10 сеп 2018 | 11:56 views (1168) commentaries(1)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ПЛАМЕН ДИМИТРОВ

Краят на август се оказа тъжен и дори трагичен за проруски ориентираните жители на Донецк – столицата на непризнатата от никого сепаратистка Донецка народна република (ДНР). Първо от рак почина легендарният певец Йосиф Кобзон, който е подозиран във връзки с руската мафия. След това в последния августовски ден в донецкия ресторант, носещ многозначителното име „Сепар“ (от сепаратист), предварително заложено взривно устройство уби лидера на ДНР Александър Захарченко. По ирония на съдбата той отишъл в ресторанта, за да отбележи с помен смъртта на Кобзон, който е родом от Донецк и след 2014 г. многократно е организирал благотворителни акции в полза на жителите на града. Убийството на Захарченко е заключителен акт от драмата, в хода на която при атентати бяха унищожени почти всички военни лидери на донецките сепаратисти. Обикновено след всяко покушение властите в Донецк обвиняваха украинските спецслужби, а от Киев отвръщаха, че това са бандитски разправи между самите лидери на ДНР.

Диригентската палка на Москва

Убийството на Захарченко и оживяването на дискусиите за интегрирането в състава на Молдова на една друга сепаратистка държавица – Приднестровската Молдовска Република (ПМР) са знак, че Москва може би се стреми към нова формула на своето политическо присъствие в отцепническите райони на бившите съветски републики. ДНР, ПМР и тяхната „посестрима“ Луганската народна република (ЛНР) получават сериозна руска финансова и военна помощ. Те обаче си имат свои отделни политически сцени, където Москва задава само общите рамки, в които могат да се движат местните лидери. Освен това в Кремъл има различни групировки, които се опитват да дърпат конците на политическия живот в Донецк, Луганск и Тираспол, и понякога влизат в остра конфронтация помежду си. Засега официален кремълски „куратор“ на Донбас е помощникът на Путин Владислав Сурков, но много силно влияние в сепаратисткия регион имат и силоваците от Федералната служба за сигурност.
През ноември 2017 г. лидерът на ЛНР Игор Плотницки бе отстранен с преврат от силовите структури в Луганск. Още тогава се говореше, че подобна съдба очаква и Захарченко, но той контролираше доста стабилно ситуацията в Донецк и свалянето му не бе лесна работа. Въпреки образа си на „народен човек“ без висше образование, лидерът на ДНР не е случайна фигура. Той се занимава с политика и бизнес още преди 2014 г. По време на т.нар. Руска пролет ръководи отряд, щурмувал Донецката областна администрация, и през май вече е военен комендант на Донецк. След като родените в Русия участници в сепаратисткия бунт се оттеглят, през август 2014 г. Захарченко става министър-председател на ДНР, пост, който той удържа и на изборите през ноември с.г. Неговият подпис стои под прословутите Мински споразумения, които и до днес са отправна точка за търсене на мир в Украйна.

Сиви зони, сенчест бизнес и криминални структури

Захарченко управлява авторитарно и използва поста си за лични облаги. Той дирижира мащабното преразпределение на собствеността след ликвидирането на украинската власт в Донецк. Местните жители твърдят, че бившата верига украински супермаркети АТБ вече е собственост на семейството на убития министър-председател на ДНР. Той контролираше и нелегалната търговия с въглища от изоставените мини в региона. Икономическият модел на сепаратистките републики в постсъветското пространство е сходен. Те се оформят като сиви зони, в които се развива сенчест бизнес, преплетен с властта и криминалните структури.
Бъдещето на Донбас и Приднестровието зависи от отношенията на Русия с Украйна и Молдова и от хода на вътрешнополитическите процеси в тези две държави. Москва субсидира приднестровските сепаратисти повече от четвърт век, но разходите за ДНР и ЛНР вече й идват в повече – все пак населението на ПМР е под половин милион, а в отцепническите райони на Донбас надхвърля 3 млн. Русия не смята да анексира нито една от сепаратистките републики, нито да ги признава за независими държави. За разлика от Крим, Донбас и Приднестровието са депресивни промишлени региони, които не будят у руснаците романтични исторически сантименти. Освен това те нямат излаз на Черно море (Приднестровието няма и обща граница с Русия) и стратегическата им ценност е несравнимо по-малка от тази на военноморската база в Севастопол. Но Москва не смята да отива и в другата крайност – да изостави напълно Донбас и Приднестровието и да се примири с безусловното им връщане под властта на Киев и Кишинеу. За Русия двата региона са като куфар без дръжка – не е функционален и не можеш да го използваш, но е жалко да го изхвърлиш.

Краят на играта за „народните водачи“

Затова сега Москва предпочита да приключи с героично-революционния период от историята на проруския сепаратизъм в Донбас и да замени „народните водачи“, издигнали се в Донецк и Луганск през бурната 2014 г., с по-системни играчи с бекграунд от силовите структури. Впоследствие ДНР и ЛНР могат да бъдат интегрирани в Украйна като отделен регион с широка автономия. Така Кремъл би постигнал две цели: ще се сдобие с инструмент за влияние върху вътрешнополитическите процеси в Украйна и ще тръгне към помирение със Запада и евентуално смекчаване на санкциите от страна на ЕС. Този сценарий обаче едва ли ще се случи поне до пролетта на 2019 г., когато са президентските избори в Украйна. Дотогава общественият дебат в Киев ще се радикализира още повече и компромис с Русия и с донбаските сепаратисти е изключен.

Ситуацията с евентуалното реинтегриране на Приднестровието в Молдова също е неясна.

В Кишинеу има проруски президент – Игор Додон, но правителството и парламента залагат твърдо на прозападната ориентация. Редовните парламентарни избори ще се проведат през февруари 2019 г. Със сигурност победител ще бъде Социалистическата партия на Додон, но интригата е дали ще постигне самостоятелно мнозинство и дали ще може да се пребори за властта със силния човек в държавата – олигархът Влад Плахотнюк, или ще трябва да търси компромис с него. Повечето политолози определят Молдова като „пленена държава“, тъй като Плахотнюк контролира правителството, парламентарното мнозинство, съдебната система, всички силови структури и голяма част от бизнеса в страната. Партията на олигарха няма особена електорална тежест, но той успява да купи или да сплаши останалите политически играчи с пари, постове, компромати и шантаж. Извън орбитата на Плахотнюк са две нови прозападни формации, водени от Майя Санду и Андрей Настасе, но дори и да се коалират, те не могат да се преборят за парламентарно мнозинство.

Молдовската интрига

Ако социалистите овладеят парламента и правителството в Молдова, то шансовете за дирижирано от Москва сближаване между Кишинеу и сепаратисткия Тираспол се увеличават. Партията на Додон вече даде да се разбере, че отива на изборите с платформа за обръщане на геополитическия вектор към Москва и обединение с Приднестровието под формата на федерация. В Кишинеу има и шумно лоби, ратуващо за обединение на Молдова с Румъния, но то няма големи шансове за успех.

В крайна сметка най-вероятно е в близките месеци статуквото в Донбас и в Приднестровието да се запази и да си останат зона на замразен конфликт.

Кървавата диря

Повечето видни полеви командири на ДНР вече не са между живите. Оцеля само първият военен лидер на сепаратистите Игор Стрелков (Гиркин), който загуби доверието на Кремъл и се върна в Москва още през лятото на 2014 г.
• На 23 май 2015 г. край село Михайловка е убит Алексей Мозговой – командир на групировката „Призрак“.
• На 12 декември 2015 г. е взривен автомобилът на полевия командир на т.нар. Казашки полк на ЛНР Павел Дремов (Батя), който умира на място.
• През октомври 2016 г. друг легендарен сепаратистки командир – Арсений Павлов, известен като Моторола, е разкъсан от взрив в асансьора на блока, в който живее.
• За смъртта на Моторола се зарича да отмъсти предводителят на групировката „Сомали“ Михаил Толстых, известен с прозвището Гиви. Той обаче няма време да го стори, защото е убит от взрив в кабинета си в град Макеевка на 8 февруари 2017 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Genesis 10 сеп 2018, 15:02
     
    11
     
    3

    Най-после нещо адекватно по въпроса.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker