Капитан д-р Цветелина Тотомирова: Лекарят няма вълшебна пръчка срещу болестите

Pan.bg 14 сеп 2018 | 12:49 views (397) commentaries(1)
img
Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР РОСИЦА ЦОНЕВА

Пациентът трябва да приеме здравето си като приоритет и да носи своята отговорност, казва военният лекар от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА

– Д-р Тотомирова, да напомним как смяната на сезона влияе върху ендокринните заболявания?
– Протичането на някои от тях наистина е зависимо от сезоните. Като тези на щитовидната жлеза, включена в метаболизма на целия организъм, в терморегулацията. При пациенти със заместителна терапия най-често се налага да се адаптира дозата на лекарството. Някои пациенти не усещат смяната на сезоните. Но е добре „да улавяме” нещата, когато още не са предизвикали симптомите на промяната. А при ендокринните заболявания появата на тези симптоми често става късно. Затова в преходните сезони е добре да се изследват тиреоидните хормони, за да се адаптира и дозата лекарство, да не се чакат явните оплаквания. А когато идва по-студеното време с по-малко слънце, е добра профилактиката на остеопорозата с прием на витамин D. Знае се, че по нашите географски ширини заради по-малкото слъчневи лъчи през есенните и зимните месеци се нарушава образуването на този витамин, особено при жените след 50 г. Нови наблюдения върху този витамин показват, че той е включен в патогенезата не само на костните заболявания. Затова в определени случаи се приема циклично доза витамин D, като през лятото се приема по-малко или изобщо не се приема.

– Какви други фактори влияят върху този тип заболявания?
– Има и такива, свързани повече с ритъма на живот. Пандемия в цял свят е захарният диабет. През лятото ядем по-лека храна и повече се движим, „за да свалим някой килограм”. А е азбучна истина колко важен е диетичният режим и физическата активност особено при пациенти с диабет тип 2. Но идват по-студените дни и макар че храненето на българина се промени, все още с наближаването на Коледа търсим по-мазничкото, а на студеното се движим по-малко. Обучаваме пациентите си обаче да следят показателя за кръвната захар не сезонно, а постоянно. И да имат едно наум за зимата, да не изпускат контрола над храненето, макар трудно да променяме навиците си. От ендокринните заболявания по същия начин се повлиява и едно по-рядко заболяване – недостигът на производство на кортизол от надбъбречната жлеза. Кортизолът е стресовият, адаптационен хормон. Заради изпотяването през лятото човек има нужда от по-голямото му „производство“. Всъщност с промяната на времето почти всички органи преживяват някаква адаптация. Още повече че по-рязко се сменят температурите и организмът има по-малко време да се приспособи, включително и ендокринните му жлези. Доброто е, че днес възможностите за контрол в този раздел на медицината растат, но и пациентът трябва да е отговорен към себе си.

– Има ли новости в лечението на ендокринните заболявания?
– Напоследък в ендокринологията темата се фокусира върху захарния диабет. А динамиката в развитието на лечението му съответства на динамиката на увеличаване на честотата на заболяването. Има и предразполагащи фактори за развитието му. Затова има и две основни тенденции на лечение в световен мащаб. Едната е насочена към активното лекуване на ранен етап, като с различни средства комплексно се атакуват и различните механизми, които водят до заболяването. Успоредно с това обаче се налага тенденцията за превенция. А заболяването атакува обществата и в по-развитите, и в по-малко развитите държави. Затова и медицината задължително атакува затлъстяването. Много заболели въпреки диетите не успяват да върнат теглото си в норма и е нереално „да се обърне посоката“, затова се прилага активно лечение с медикаменти и оперативни процедури. Килограмите не се контролират с убеждение и се стига до порочен кръг: затлъстяване – ниска физическа активност и обратно. А излишните килограми отключват маса увреждания и усложнения и страда целият организъм. Напоследък затлъстяването се определя като самостоятелно заболяване. И се фокусира върху възможностите да не се допуска, защото уврежда сърцето, ставите, отключва диабет, а повишеният инсулин води до съмнения за туморогенеза и в дебелото черво – няма орган, който да не страда от него. Затова се акцентира върху ранното му лечение.

– А какви тенденции се очертават в състоянието на този тип заболявания?
– Срещу затлъстяването се използват масово инжекционни средства, които потискат апетита и променят метаболизма. Прилагат се по-дълго действащи медикаменти, като инжекциите се правят веднъж седмично. Самите пациенти не се възприемат като болни и е много трудно да ги поставиш на лечение с медикаменти… И другата тенденция, все още неразпространена много у нас, е за оперативно лечение при високостепенно затлъстяване. Прави се и в България, конкретно, във ВМА, с операции, които променят нормалния ход на стомашно-чревния тракт и резорбирането на хранителните вещества. То не е просто липосукция, не се махат тлъстини и не става дума за естетична хирургия. Рискът от такава операция е много по-малък от риска да си 200 кг, неработоспособен и в тежест на себе си, на близките и обществото. По отношение на диабета има нови, свръхбързи инсулини, които адаптират по-добре организма към усвояването на храни. При пациентите с диабет тип 1 през последните години се използват глюкозни монитори, чрез които практически нивото на захар се следи постоянно. Поставят се подкожно, а от началото на годината има и сензор, който поне 3 месеца може адекватно да ретранслира данните. Досега животът на сензорите беше максимум 14 дни, свързано и с травма, и с финансови разходи. Търси се дори и по-дълъг от 3-месечен ефект. Като цяло ние имаме достъп до съвременни медикаменти и лечение. Нормално е да има известно закъснение в сравнение със страните, в които новостите се прилагат за пръв път, но реално у нас получаваме и едно от най-съвременните лечения в Европа и в света.

– Какво Ви тревожи в развитието на този тип заболявания?
– Едното е голямата им честота, а другото, че не успяваме да постигнем оптимален контрол независимо от добрите лекарства и от постоянните ни грижи. И тук трябва да си поделим вината с пациентите. Може би не успяваме да ги мотивираме докрай, че нивото на захар трябва да се следи, че трябва хранителен режим, че при високи показатели вече сме с ограничени възможности за лечение… А пациентът трябва да приеме здравето си като приоритет и да носи своята отговорност. И да знае, че лечението му зависи основно от него. Въпросът не е само лекарят да ти изпише лекарствата, той няма вълшебна пръчка срещу заболяването. Пациентът трябва да извърви своя път в борбата срещу болестта. Истината е, че в България трудно се изписват, но се изписват качествени лекарства. Но да не се върви по инерцията: пия добри лекарства, значи ще оздравея… А хранителният режим? И той засяга и диабета, и всяко хронично заболяване.

– Смъква ли се възрастта на ендокринните заболявания?
– За съжаление, повишаването на телесното тегло започва като дисбаланс след 18-годишна възраст. И дали заради стреса, компютрите, обездвижването или неправилното хранене тези пациенти са с нарушен мастен профил. А то върви с тенденция и към по-високо кръвно налягане и лошо зрение. Сякаш отглеждаме поколение, което не е толкова здраво в сравнение с предишни поколения. А реално ще видим резултата от тези нарушения след 15–20 г. Но идеята е това да се предотврати и да се вземат мерки по-рано. Дали тези млади хора ще се влеят в армията или не, няма значение. Трябва по-внимателно да погледнем към сегашното поколение и да си направим генералния извод, както се казва, „какво да се прави”. Това поставя и въпроса за адаптиране и прецизиране на изискванията към тях при кандидатстване за професионална служба. За да не стигаме до крайността никой да не е достатъчно готов… И това е притеснение не само за службите, които изискват определен здравен статус, а за цялото поколение независимо с какво ще се занимава. И е диагноза на цялото ни общество, което ще си носи последствията.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    зелен фасул 15 сеп 2018, 08:36
     
    0
     
    0

    И защо пак сте публикували такава снимка? Оставили сте докторката Тотомирова без глава!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker