Българин с престижна награда от НАТО

Pan.bg 20 окт 2018 | 12:07 views (377) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

На официална церемония в Royal College of Surgeons, гр. Единбург, Великобритания, проф. д.с.н. Янцислав Янакиев, професор в Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“, беше награден от Главния учен на НАТО д-р Томас Килион с наградата на Организацията за наука и технологии – Individual Scientific Achievement Award. Професор Янцислав Янакиев към момента работи по два от основните европейски проекти, които Институтът по отбрана изпълнява.

– Г-н професор, получихте престижна награда от НАТО, кажете малко повече за това, каква е тази награда и за какво ви удостоиха с нея?
– Това е индивидуална награда на Организацията за наука и технологии на НАТО и се дава за цялостен и изключителен принос към дейността на организацията. Аз съм национален представител от 2005 г. в панел „Човешки фактор и медицина“ и вероятно това е оценка за моя труд не само заради продължителното време, в което съм бил представител, но през това време съм бил и ръководител на няколко изследователски групи и проекти. Имаме няколко домакинства на големи събития, последното, от които беше през април 2018 г. Въпреки че тази награда е индивидуална, аз я приемам като оценка за приноса на България към дейността на Организацията и за работата на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“, който координира и направлява българското участие в различните панели и изследователски групи.

– Как всъщност започна всичко, как бяхте избран имено вие?
– През 2005 г. започнахме с един изследователски екип, който събрахме в България, като поканихме четири други групи, които бяха работили по различни въпроси на взаимодействието между военнослужещи при работа в многонационална среда. Тук бяха засегнати въпроси на лидерството, фактори, които благоприятстват и стимулират взаимодействието при работа в многонационална среда, изграждането на умения за работа в многонационални операции и др. Така се роди една изследователска група, в която работихме повече от пет години – „Подобряване на организационната ефективност на коалиционни операции“. Имаше много широко представителство от страни – членки на НАТО, Инициативите „Партньорство за мир“ и „Средиземноморски диалог“. България беше водеща страна за първи път в тази група. Участваха още САЩ, Великобритания, Нидерландия, Белгия, Канада, Швеция, Норвегия, Израел, Училището на НАТО в Оберамергау, Германия, Командването по трансформацията на НАТО и Колежът по отбраната на НАТО в Рим. Целта на тази група беше да се разработи модел за измерване на ефективността на организационните процеси в щабове на НАТО. Започнахме с разработване на теоретичен модел на базата на предварително проведени изследвания и след това го операционализирахме, за да са подготви въпросник за набиране на данните. Въпросникът на два пъти го тествахме в училището на НАТО, беше одобрен. В щаба на KFOR беше проведено реалното изследване.

– Какво представляваше за вас тази група?!
– Това е моята гордост, защото за първи път България беше водеща държава. След като завърши работата на групата, още една година организирахме серия лекции в България, в Белгия и в САЩ. Освен тази изследователска група в момента ръководя една нова такава, която е свързана с интегрирания подход към киберсигурността, с фокус върху човешкия фактор. Нейната работа предстои да завърши до края на годината и да се разработи окончателният доклад. Важно е да посоча, че имаме и много домакински мероприятия. През 2009 г. за първи път домакинствахме заседанието на панел „Човешки фактор и медицина“ заедно със съпътстващия научен симпозиум, през тази пролет също имахме такива мероприятия. През девет-десет години държавите – членки на НАТО, домакинстват заседанията на Панела и това са много сериозни и големи събития, с над 140 души чужденци. Тази година през април този форум също беше посветен на човешкия фактор в киберсигурността.

– Това ли са основно темите, по които работите?
– Има и редица други по-малки изследователски групи и екипи, които са стартирали от България, и именно като цяло, за цялостен принос в тази сфера е и наградата.

– До каква степен има приемственост и преливане на темите, с които се занимавахте преди в Института за перспективни изследвания на отбраната (ИПИО) във Военна академия „Г. С. Раковски“ и тук, в Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“?
– Голяма част от дейностите, за които ви говорих, са извършени именно в Института за перспективни изследвания на отбраната. Аз бях седем години директор на това звено, така че има приемственост. Дейността в Организацията за наука и технологии на НАТО се координира от Института по отбрана. Полковник Николай Стоянов – заместник-директорът, е представител в Борда на Организацията. Освен това в повечето от панелите националните представители са имено от Института по отбрана. Организацията за наука и технологии на НАТО не е много добре позната в България. Тя е създадена три години след създаването на НАТО – 1952 г. В момента организацията се разраства до степен, че над 5 хил. изследователи и експерти работят в нея. Никой не плаща допълнително на тези хора. Те си получават заплатите там, където работят, това е допълнителен принос, който е напълно доброволен. Аз се присъединих към Организацията през 2005 г., когато бях номиниран за национален представител в панел „Човешки фактор и медицина“. Тогава тя се наричаше Организация за изследвания и технологии на НАТО с една агенция в Париж, която управляваше целия процес. Оттогава бяха извършени редица реформи.

– Кога беше последната промяна?
– През 2012 г. беше последната реформа. Тогава се създаде Офис на главния учен в Брюксел, който работи непосредствено с Генералния секретар на НАТО. Бившата Агенция за изследвания и технологии беше трансформирана в Офис за сътрудничество и подкрепа в Париж. За първи път ръководител на този офис е човек от Източна Европа – д-р Павел Жуна. Предишният директор г-н Алън Шейфър също беше добър един приятел на България и три пъти участва в наши конференции и семинари в София. Целта на този офис е именно да координира дейността на тези 5 хил. човека и да ги подпомага. Офисът на главния учен е в състав около 15 човека, а бившата Агенция беше сведена до Офиса за сътрудничество и подкрепа в състав около 50 човека.

– Какво представляват и как са структурирани панелите?
– Всеки един панел има по двама души щатни в офиса в Париж, които координират различните дейности, а ние изпълняваме над 200. Това са изследователски групи, уъркшопи, симпозиуми, серии лекции, две срещи на година – пролет и есен и всичко това се организира и координира от тези въпросни двама души. Има и още един Център за подводни изследвания, който е ситуиран в Италия и извършва много сериозни и важни изследвания. Цялата дейност в Организацията се изпълнява в панелите. Смисълът на работата на Организацията е да се стимулира взаимодействие между нациите. Нито една нация, без САЩ може би, не може сама да провежда и да инвестира в мащабни изследвания. Когато четири държави идентифицират, че имат общ интерес по дадена тема, стартира група. В продължение на три години работят изследователските групи. Основната и най-интересната работа е именно тук. Панелът се занимава предимно с планиране и отчитане на научноизследователската дейност. Цялата дейност на организацията се координира от борд. Ръководител на борда е главният учен на НАТО. Общо взето, по всички панели поне веднъж България е била домакин, след като сме станали член на Алианса.

– Доколко наградата, която получавате, е уникална?
– Тази награда е получавана от професор Христов от Института по отбрана като член на изследователска група, която е била наградена. Индивидуална засега никой от България не е получавал. Това е първата награда не само за българин, а първа и за представител на страна от Източна Европа. Позволете ми да изразя своята благодарност към ръководството на Министерството на отбраната и на Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ за подкрепата за моята работа, както и на колегите, с които съм работил през всичките тези години.

Път за успешно сътрудничество

Финансирането за участие в работните групи изцяло е национална отговорност. Стремим се повече да домакинстваме международни срещи, защото е по-лесно и по-евтино, отколкото да се пътува, твърди проф. Янакиев. Използва се активно платформа на CISCO WebEx за видеоконференции. Значението на българското участие в Организацията за наука и технологии на НАТО е голямо, защото това е начинът да достигаме до актуална информация, която няма от къде другаде да я получим, при това напълно безплатно. Освен това има възможност да се установят и поддържат ценни контакти с учени практически от цял свят. Това е пътят за успешно научно сътрудничество и за провеждане на научни изследвания на световно ниво.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker