Отиват ли си Иване, Стояне... от българския език?

Pan.bg 20 окт 2018 | 21:09 views (1176) commentaries(0)
img
dir.bg


Препоръката на езиковедите е, където съществува звателна форма, тя да се използва

Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуска и чуваме в ефира обръщения от типа: "Добро утро, Иван", вместо "Добро утро, Иване". Немалко са и примерите от типа: "Стоян, ще кажете ли... Виктор, елате!...", вместо да се ползва фамилното име при употреба на уважителната форма.

Подобни обръщения все повече предизвикват дебати доколко е правилна подобна употреба.

Какво казват експертите по български език по този въпрос, обяснява доц. д-р Татяна Александрова - ръководител на Секцията за съвременен български език към Института за български език (ИБЕ) на БАН, в интервю за Dir.bg.

- Отива ли в историята звателната форма при имената и как е правилно да се обръщаме?

- Действително, употребата на звателната форма при личните имена в съвременния български език е доста разколебана. Погледнато в исторически план, това се обяснява с постепенното разпадане на падежната система в старобългарския език, където е имало отделни форми за звателен падеж. Независимо от това в съвременния български език при обръщение се използват звателни форми. Тяхното функциониране днес се обуславя от редица фактори, сред които традицията, особеностите на съвременната комуникация и промените в личноименната система на българите.

Звателните форми със завършек -о при традиционните женски имена от типа на Яно, Марийо, Елено отдавна са преосмислени като груби, неучтиви и остарели. По тази причина тяхната употреба се избягва. Те определено са маркирани и изразяват раздразнение или негативна оценка за постъпките на личността, към която се обръщаме, затова не са подходящи при неутралност на ситуацията. Вместо тях във функция на обръщение се използват умалителни имена като Янче, Марийче, както и съкратени имена, като Вили, Мери, Криси, които имат една и съща форма и за именуване, и за обръщение. Но поради това, че изразяват отношение на близост и фамилиарност, както и положителни емоции, те са подходящи единствено при неофициална комуникация в рамките на семейния и приятелския кръг. Някои от тях се използват и за мъже, и за жени: Тони, Вики, Краси. Така при неутрални ситуации във функцията на обръщение се е наложила основната форма на женските лични имена: Мария, какво правиш?; Добро утро, Яна.

Не така стоят нещата при традиционните мъжки имена, завършващи на съгласна, като Петър, Момчил, Ясен. Те имат звателни форми: Петре, Момчиле, Ясене, които се използват редовно и не са натоварени с негативни оценки, нито пък звучат фамилиарно. Затова ние препоръчваме, когато се обръщаме към някого, да се употребяват именно тези звателни форми, а не основните форми: Добро утро, Момчиле.

- Правилна ли употребата на комбинация между учтива форма и лично име, както напоследък доста често се използва?

- За българския комуникативен модел не е характерна комбинацията между учтива форма и лично име - независимо дали името е в звателна, или в основна форма. Затова като неестествени звучат обръщения от типа Здравейте, Момчил/Момчиле или: Елена, имате думата. Учтивата форма се комбинира с обръщения, които включват думите господин, госпожа и фамилно име или название на длъжност: Здравейте, господин Иванов; Госпожо Стоянова, моля да изложите Вашите аргументи; Заповядайте, господин кмете.

Съществуват обаче лични имена, които нямат звателна форма. Това са традиционни български женски имена на съгласна - Радост, Пролет, а също и мъжки имена на гласна или на -й - Добри, Димо, Евгени, Николай. А след като една граматическа категория не обхваща всички езикови обекти, които би трябвало да я притежават, тя разколебава статута си на задължителна.

- Влияе ли западният модел на обръщение при имената и това прави ли езика ни по-беден?

- Този процес на непоследователна употреба на звателни форми е стимулиран и от промените в личноименната система на българите във връзка с процесите на глобализация. Все по-чести са женските имена от чужд произход на съгласна - Никол, Ивон, Жанет, Изабел, или на гласна - Емили, Стефани, Натали, както и мъжки имена като Майкъл, Стивън, Дейвид, Алекс, които също нямат звателна форма. Въпреки това звателните форми проявяват удивителна жизнеспособност и дори чужди лични имена могат да бъдат вкарани в българската звателна парадигма, ако говорещият непременно държи да подчертае своята гальовност, нежност или друга положителна емоция и отношение. Тогава се използва звателна форма от умалителното име: Николче, Дейвидчо и др. Именно богатите значения и оценъчност, които могат да изразяват звателните форми, ги правят толкова жизнеспособни. Те представляват богатство на езика ни, от което не бива да се лишаваме.

Ето защо препоръката на езиковедите е, където съществува звателна форма, тя да се използва. Това се отнася не само за личните имена, но и за някои съществителни нарицателни имена от мъжки род: уважаеми господин председателю, господин професоре и др.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker