Борисов и Симеонов дадоха на ДПС каквото иска

Pan.bg 18 ное 2018 | 00:55 views (614) commentaries(0)
img
ДПС получи каквото искаше: след оставката на Валери Симеонов движението ще осигурява мнозинството на Борисов, но пък формално не е във властта. А вицепремиерът участва с пълно съзнание в този фарс, пише П. Паунова.


dw.com


Случи се точно един месец след началото на протестите срещу него: лидерът на НФСБ и заместник на Борисов в кабинета Валери Симеонов подаде оставка.

Безвъзвратно закъснелият му акт предизвика радост у протестиращите и доведе до поредното мълчание от страна на министър-председателя. Само ден по-рано Борисов обясняваше, че напускането на Симеонов не стои на дневен ред. В “програмното” си интервю от предходната сутрин премиерът нито веднъж не се отказа от първоначалните си твърдения, че оставка на НФСБ-лидера ще доведе до “счупване” на правителството. Нещо повече – той прехвърли този въпрос изцяло на партньорите си от Обединени патриоти, като присъствието на Симеонов в кабинета изобщо не бе поставено под въпрос.


Какво се случи, че 24 часа по-късно вицепремиерът все пак подаде оставка? Понеже е малко вероятно да го видим да се покайва, мотивът трябва да бъде търсен другаде. И може да бъде открит лесно в думите на самия Симеонов.

“Воденичен камък”

На късния брифинг в Министерския съвет, наред с целия списък лични постижения, в които включи дори откриването на тоалетни на ГКПП “Калотина”, Симеонов го каза в прав текст: не искал да тежи като “воденичен камък” на правителството. Няколко часа по-рано тези думи бяха произнесени от друг политик - в същия контекст: след среща с Цветан Цветанов за вероизповеданията, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че ситуацията около патриотите (говорейки явно за Симеонов) е “като воденичен камък не само на шията на ГЕРБ, но и на цялата страна”.

Не е важно какви са били последвалите задкулисни совалки. Ключовото послание тук е друго - че желанието на ДПС е удовлетворено.

Показно жертвоприношение

Симеонов изигра централна роля в пиеската "Показно жертвоприношение". Разбира се, че то (жертвоприношението) се прави в името на стабилността. А стабилността в този момент, според разбирането на ГЕРБ, означава: парламентът да си работи, а правителството да не бъде атакувано по друга, формална линия, особено на фона на сегашните протести за горива, цени и заплати. Например да не допусне да се повтаря до втръсване как мнозинството на Борисов и патриотите всъщност не са мнозинство, защото не могат да осигурят нормалната работа на Народното събрание. Подобно нагнетяване на напрежение в дългосрочен план би довело до общо усещане за несигурност. Ето защо нормалната работа на парламента трябва да бъде възобновена. А това минава през показното жертвоприношение на Симеонов.

Всъщност, вицепремиерът в оставка е напълно наясно с това. Най-малкото защото ползва същите думи като тези на Мустафа Карадайъ. От тази гледна точка и той, и Бойко Борисов влязоха доброволно, и с пълно съзнание, в плана на ДПС. Което само за пореден път в последната година доказва напълно явната зависимост на управляващите от движението.

В името на стабилността

Оставката на Валери Симеонов дойде месец след началото на протестите срещу него

Разбира се, сега Симеонов ще опита да се представи като жертва на обстоятелствата и като непримирим борец срещу пороците в българския политически живот. Този му опит обаче е обречен на неуспех, защото всички досегашни “атаки” от страна на вицепремиера са завършвали без конкретен резултат. А иначе непримиримият нрав, който демонстрира, не се е проявявал, когато става въпрос именно за формацията на Доган. Колкото до показните опити в тази посока – те са без значение. Нека само си спомним инициативата му за промени в Закона за хазарта, която дружно - с гласовете на ДПС и ГЕРБ - бе удавена в процедури. Именно тогава стана ясно, че не – Симеонов не е антисистемен играч. Той е част от политическия картел и има удобна за всички (в това число и за самия себе си) роля в него.

На практика Валери Симеонов се превърна в легитимацията на това правителство, че ДПС е опозиция. Ако не бяха спорадичните и напълно неуспешни атаки по движението отдавна щеше да е ясно как формацията на Доган е част от управлението. Благодарение именно на Симеонов мнозинството имитираше битка с модела на ДПС, като винаги губеше тази битка и това никога не бе проблем за управляващите.

Фарсът

Сега, когато вицепремиерът подаде оставка, той отново ще послужи за затвърждаване на модела: движението получава всичко, което поиска, осигурява мнозинството на управляващите и... формално не е във властта. Впрочем, Симеонов участва с пълно съзнание в този фарс.

Разбира се, в оттеглянето му има и нещо положително: то все пак показва, че някаква нормалност трябва да се запази, и че политиците плащат за думите си. Въпросът е дали Валери Симеонов би платил тази цена и би отговорил на моралните претенции към него, ако не трябваше да се изпълни желание на ДПС? Желание, което - впрочем и за ДПС - е само и единствено имиджов въпрос, че са надделели. Защото проблем с това управление те никога не са имали. Даже и със Симеонов в него.


Автор Полина Паунова
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker