Бариера или мост за радикализацията?

Pan.bg 19 ное 2018 | 10:53 views (601) commentaries(0)
img
Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР РОСИЦА ЦОНЕВА

“Балканският ислям: Бариера или мост за радикализацията” е сборник от анализи на дипломати, научни работници и журналисти, с участието на Института за икономика и международни отношения, фондация “Фридрих Еберт” и Българското дипломатическо дружество. Eкспертен труд, който осветява риска от ислямския радикализъм и ислямизацията на региона, застанал на геополитическия път между Изтока и Запада. Любомир Кючуков, Боби Бобев, Бисер Банчев, Искра Баева, Петър Воденски, Любчо Трахаров и Любчо Нешков обхващат темите за традиционния ислям тук. Той се превръща, по думите на д-р Любомир Кючуков, в “бариера пред моста” и в препятствие пред рисковете външни сили да радикализират ислямските общности тук. Днес балканският ислям е по-умерен, традиционен, какъвто изповядват и българските мюсюлмани, а и ислямските общности в много от балканските страни. И днес традиционният балкански ислям запазва връзката си с Турция. Мюсюлманите на Балканите са основно сунити (в Турция – 80%), а останалите – шиити (предимно алевити) и различни секти.

image
Работен момент от конференцията за исляма на Балканите. В средата е посланик д-р Любомир Кючуков

Толерантните отношения между религиите в голяма степен са запазена марка на Балканите, като в по-новата история изключим войната при разпадането на Югославия. Инвазията на „Ислямска държава” и терористичните актове в Европа обаче внесоха напрежение и прокараха нови разделителни линии в обществата на етническа и религиозна основа. А сериозен брой ислямски бойци в Близкия изток произхождат от региона. Към края на 2014 г. „балканските доброволци“ са между 700 и 1000 души – предимно наемници, а не хора, обладани от религиозни страсти. Затова познаването на рисковете от ислямизация е основа за правилни национални решения във вътрешната и външна политика и на всяка балканска държава, но и търсене на общи регионални решения.

image
Джамията 'Крал Фахд' в Сараево е една от най-големите на Балканите

На Балканите има многообразие на религиозни вярвания, но с по една доминираща религия в повечето държави. Ислямът доминира в Турция и в Босна и Херцеговина, със засилващо се влияние и сред албанското население (в самата Албания, Косово, а и сред албанските малцинства в Република Македония, Сърбия и другите постюгославски държави). Във всички балкански страни религията е отделена от държавата по конституционен път. За Турция, Гърция, България е посочена и водещата или традиционната за страната религия. Специфичен пример за държавен ангажимент в религиозните дела е дейността на Дирекцията по религиозните въпроси (Дианет) в Турция като държавен инструмент за влияние върху организацията (а и вярванията) на мюсюлманите не само в страната, но и в целия регион.

Ислямските общности във всички балкански страни са ясно обособени (в повечето случаи – и етнически, и териториално) и добре организирани. С изключение на България и Сърбия те са и вътрешно консолидирани. През последните 20 г. масово се строят джамии в страните с преобладаващо мюсюлманско население, където ролята на исляма в политиката нараства (Турция, Босна и Херцеговина), но и в албанския ареал (Албания, Косово, Северна Македония, Западна Македония, Прешево, а и Санджак в Сърбия). Територията на религията се разширява, в това число и на исляма. Основната динамика е в Турция и в Албания, България и най-вече в постюгославското пространство. По-различно е в страни, където религията (навсякъде това се оказва ислямът) се превръща в основен отграничаващ и идентифициращ фактор. Така е в Босна и Херцеговина, където той е държавотворен, доколкото обособяването на независима държава е резултат от стремежа да се утвърди бошняшката идентичност. Но докато между сърби и хървати разделителната линия е етническа, между бошняците и останалите е религиозна. Превръщането на исляма в ключов политически фактор в страната създава условия за вътрешен фундаментализъм и за навлизането на радикално религиозното и военизираното присъствие чрез доброволците – джихадисти.

image

Турция през последните 20 г. се плъзга към ислямизация като елемент от укрепване на властта на Ердоган, намалява се влиянието на армията като гарант на светската държава и ерозира наследството на Ататюрк, реабилитират се ислямски традиции и символи в обществото, има дистанциране и конфронтация със Запада. Контролираната от държавата ислямизация осъществява и охранителна функция спред външни религиозни влияния и ограничава вноса на ислямски радикализъм от Близкия изток. Но тя значително разширява основата и значението на исляма в обществото.

image
Откриване на нова джамия в Албания

Местният ислям на Балканите набира сила и разширява влиянието си в Турция, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и обхваща по-плътно етническите малцинства, изповядващи тази религия сред българските турци, албанците в Република Македония и Сърбия и т.н. Ислямът навлиза и сред ромското население, по-податливо на радикализиране заради социалната маргинализация. В повечето страни от региона (Турция, България, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Република Македония) съществуват етнически партии и част от тях представляват основно интересите на съответните ислямски общности. В страните с преобладаващо мюсюлманско население, без Турция и Босна и Херцеговина, ислямът е отделен от политиката. В Турция наред с национализма той е основен консолидиращ фактор на властта – базата, върху която управляващата Партия на справедливостта и развитието изгради концепцията за политическия ислям. В Босна и Херцеговина всички партии са на етническа база, но само бошняшките партии застъпват и религиозния елемент. За водещата Партия на демократическото действие това са идеите на консервативната ислямска демокрация и босненският национализъм, отразени в „Ислямската декларация“ на Алия Изетбегович, формулираща несъвместимостта на исляма с не-ислямските системи и невъзможността за мир и съвместно съжителство между него и не-ислямските социални и политически институции. По тази причина и идеологическата основа на политическия ислям в Босна и Херцеговина, стъпваща върху тези идеи, засилени от кръвопролитния етнически и религиозен сблъсък, е доста по-радикална от тази в Турция. В Албания и Косово ислямът не е застъпен в платформите на политическите партии, а опитите да се създаде ислямистка партия в Албания са пресечени от правителството.
В държавите с ислямски общности в малцинство етническите партии също не застъпват ислямистки идеи в платформите си. Влияние ислямът оказва единствено върху политическото представителство на бошняшкото (но не и на албанското) мюсюлманско малцинство в Сърбия. Заради историческите корени на исляма на Балканите основното външно религиозно влияние в страните произхожда от вътрешен за самия регион източник. То е свързано с амбициите на Турция да се представя за защитник на мюсюлманите на Балканите. Водеща е линията на „пантюркизма“, а ислямизмът играе поддържаща роля. Този подход е изведен в ранг на държавна политика, намерила най-задълбочена обосновка в идеите на неоосманизма, където има по-разширена роля и за панислямизма. Тази политика разполага с административен и финансов инструментариум в лицето на „Дианета” и със значим финансов (над 2 млрд. долара за 2016 г.) и кадрови ресурс.

Турция се е насочила основно към турското етническо население в България и към мюсюлманските общности в Албания, Косово, Македония, Сърбия, Гърция. Босна и Херцеговина Анкара разглежда като братска държава, форпост за възстановяване на историческото си влияние на Балканите. Турската държава въздейства върху ръководствата на ислямските общности, като изпраща мюсюлмански свещеници и подпомага (финансово, организационно, с учебници и преподаватели) обучението на местни имами. Анкара се опитва да влияе и върху политическите процеси (на първо място в България), а и в други европейски държави, като стимулира създаването и подкрепя партии на турска етническа основа. Засега няма основания да се говори за пряко влияние на тази турска политика в радикализацията на ислямските общности. Но намесата й във вътрешните работи стимулира националистически тенденции и генерира конфронтационни процеси.

image

Върху тях се засили и влиянието на нетрадиционни и външни за региона религиозни фактори от Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, ОАЕ, Катар. НПО-та оказват хуманитарна помощ и финансова подкрепа първоначално срещу посещения от мъжете на службите в джамиите и забраждането на жените, впоследствие се строят джамии и училища за изучаване на Корана, осигуряват се стипендии за висше духовно образование в чужбина. Десетки младежи получават религиозно образование в арабския свят в духа на един по-консервативен канон. За някои страни външното влиянието на радикалния ислям навлиза и посредством вътрешни за региона канали – през Босна и Херцеговина (за Сърбия), през Косово и Албания (за Сърбия и Република Македония).

Процесите в Турция като „буферна“ страна между Близкия изток и Европа са от ключово значение за недопускане на радикализация на исляма на Запад. Това е преди всичко функция от способността на Ердоган, разчитащ на „контролираната ислямизация”, като на политически ресурс, за да удържа процеса да не излиза извън контрол. Неоосманизмът на Ердоган и радикалният ислям не са стратегически съюзници, а по-скоро съперници: неоосманизмът е държавна доктрина с регионално приложение, а радикалният ислям е политическа идеология с глобален прицел. Неоосманизмът налага турско влияние сред съседите и доминация в региона, докато радикалният ислям е завършена антизападна идеология с цел да противопостави и разруши обществата отвътре. От тази гледна точка Турция е преграда пред разпространението на радикалния ислям към Европа. Независимо от това в отделни случаи има съвпадение на интересите между неоосманизма и радикалния ислям – не толкова на целите, колкото по отношение на противниците – на първо място Асад и кюрдите.

В заключение – умереният ислям на Балканите е по-скоро препятствие пред радикални ислямистки идеи от Близкия изток към Европа, а в региона религиите традиционно съжителстват в толерантност. В повечето страни няма обществени натрупвания, които да провокират радикализация на по-широки мюсюлмански общности. Но и вътрешната динамика, и влиянието на външни за региона сили свидетелстват за наличие на фактори, чието развитие има потенциал да повиши опасността от подобна тенденция.

Възможен ли е внос на радикализъм?
Днес могат да се идентифицират две нива, на които радикализмът опитва проникване сред балканските мюсюлмански общности. Първото е намесата в традиционните вярвания чрез трансформация на характерната за региона умерена версия на исляма в по-консервативна, което затваря ислямските общности. Второто е свързано с опитите за създаване на среда, в рамките на изкуствено привнесено по-фундаменталистко тълкувание на исляма, за трансформация на социалната маргиналност и отчужденост, особено сред младите хора в агресия и радикализация на по-широки групи. Адресът е стеснен до потенциалните радикални елементи, но целта е разширена до дестабилизация и конфронтация на обществото.
Днес няма необходимото натрупване сред ислямските общности в балканските страни, което да тласне култивирането на местен радикализъм. И досега умереният балкански ислям по-скоро възпира преноса на радикализъм от Близкия изток към Европа. Тенденцията обаче не задължително е необратима. Вътрешната дестабилизация на страните, избуяването на национализмите в региона и превръщането на Балканите в арена на геополитическа конфронтация могат да създадат рискове за вдигане на бариерата на умерения балкански ислям пред радикализацията към Европа.

“Ислямска държава” и джихадисти новобранци
Привнесената отвън пропаганда на фундаменталистки идеи и радикален ислям (уахабизъм и салафизъм) в региона започва от началото на 90-те г. на ХХ в. основно в постюгославското пространство. Само в Босна и Херцеговина вътрешни условия за навлизане на по-радикални ислямистки идеи се създават още през 60–70-те г. Във всички останали държави то е функция от процесите след разпада на двуполюсния свят. Влиянието на радикални ислямистки идеи в Западните Балкани достига връх след началото на въоръжения конфликт в Сирия.
Основните канали са свързани с обучението на местни ислямски свещенослужители зад граница (С. Арабия, Египет, Кувейт), с изпращането на чуждестранни проповедници на Балканите. В по-ограничен обхват това засяга и България. Мишената са преди всичко ветерани от военните конфликти в съответните страни или безработни млади хора. Допуска се, че лагери за вербуване и обучение на ислямистки бойци може да съществуват в Босна и Херцеговина, както и в Косово, като официалните албански власти не изключват такива да е имало и на албанска територия. Индоктринирани джихадисти има в Босна и Херцеговина, а сред албанския ареал основно са наемници с финансово-икономически мотив. Но радикални ислямски идеи не са навлезли широко сред местните ислямски общности, макар бедността и безработицата да са хранителната среда за радикализиране на младите.

Рисковете
Страните, придобили първата си модерна държавност (Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония), се сблъскват с трудната задача да съвместят в хармонично единство противоположните процеси: Да сепарират дълго време съществувалото общо икономическо, политическо и културно пространство, да се отграничават, но и да градят суверенитет и институции и да консолидират обществото. Съпроводено със силна доза национализъм (особено след военните конфликти); от друга страна – да съхранят нормални междуетнически и религиозни отношения. Вътрешните етнически конфликти в тях са опасен дестабилизиращ потенциал не само от рязко изостряне на междурелигиозното противостояние, но и като условия за вътрешна радикализация и навлизане на фундаменталистки идеи отвън. Неукрепналата държавност прави Босна и Херцеговина и Косово, а при дестабилизация – и Република Македония потенциално най-застрашени от инфилтриране на радикален ислям.
Бежанската криза засили националистическите настроения, но в Западна Европа дебатът е свързан с пребиваването (настаняване и интеграция), а на Балканите е съсредоточен върху недопускането (охраната на границите) и транзита. Това определя и друг тип отношение към бежанците и мигрантите: има страхове за сигурността, но те не прерастват в омраза към чужденците и ксенофобия. Общественото съзнание ясно разделя „своите“ мюсюлмани (които не са заплаха за сигурността) и „чуждите“ (сред които се очакват и джихадисти).
Социалната несигурност, бедността и безработицата, деиндустриализацията и миграцията, особено сред младите, разпада социалната тъкан в повечето бивши социалистически страни. А това отваря врата за радикални течения, вкл. ислямистки. Особено уязвими са маргинализираните ромски общности. Нито един от вътрешните за региона проблеми не радикализира местното мюсюлманско население.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker