Двете души на Източна Европа

Pan.bg 12 яну 2019 | 21:49 views (373) commentaries(0)
img
dw.com



Автор Борис Калноки


Борис Калноки

Вероятно във всяка страна е така, но все си мисля, че при нас в Източна и Средна Европа явлението е по-силно разпространено. Източноевропейското общество е малко шизофренно. Във всеки един от нас се борят две души. Едната гледа с копнеж към Запада. Другата само бърчи чело и се ядосва на арогантността на първата и я смята за глупава. Вероятно при нас доминира втората половинка. Това раздвоение на личността се среща преди всичко в провинцията - най-вече в сърцата на онези, които не са вече първа младост, но и не са твърде стари, не са нито много богати, нито пък много бедни и имат семейство и работа. Особено омъжените жени с деца спадат към тази категория. Това се хората, които осигуряват две трети мнозинство на Виктор Орбан в Унгария.

Другите, в които доминира душата, гледаща с копнеж към Запада, живеят предимно в големите градове. Това са младежите, студентите и независимите. Това са младите жени, за които правото на аборт е по-важно от майчинските задължения. Това са хората, които владеят чужди езици и обичат да пътуват. Когато тези източно- и средноевропейци погледнат напред, искат да видят многообещаващо бъдеще. Сега често ги виждаме по улиците. Те демонстрират. В Полша, в Унгария, в Сърбия, в Румъния, в Словакия. Те не искат всичко да си остане по старому. За тях стабилността, най-голямата ценност на нашата друга консервативна душа, е нещо страшно.


"Гражданите" срещу "провинциалистите"

Тези два полюса винаги са съществували в нашите общества. През 1920-те и 1930-те години в Унгария ги наричаха "гражданите" и "провинциалистите". Както едните, така и другите създаваха култура, литература, музика, изкуство с трайна стойност. Но Западът винаги виждаше или искаше да види само "градската" част от обществото. Само нейните произведения се превеждаха на чужди езици. След промените само "гражданите" бяха търсените събеседници от западните медии. И това продължава и до днес. Но при нас имаше и "провинциални" писатели, които описваха провинциалното общество с любов и ставаха все по-популярни. Ние се вслушваме по-често във вътрешния си глас, в гласа на народната музика и на трагичната любов. В нашите сърца ехти вечната елегия на нацията.

И днес Западът гледа с умерен интерес към онези, които демонстрират срещу съответните властници в страните си. Вероятно на




Запад си мислят, че "онези" на Изток не са съвсем изостанали. А останалите - мнозинството - не представляват интерес.

Факт е, че днес израства едно ново поколение, за което "антикомунизмът" вече не е отправна точка. Неговата отправна точка е сегашната "грозна" власт. В известен смисъл това поколение има право. Дали социалдемократите в Румъния и Словакия, или консерваторите в Полша, Сърбия и Унгария - правителствата в тези страни се опитват да заемат всички властови постове в обществото и да подчинят икономиката.

А корупцията спада към същността на нещата. Това е стремеж към максимална власт, далеч от свободния дух, който изпълваше хората по време на промените. Това обаче беше поколението на родителите на днешните демонстранти. Техните деца днес казват: ние трябва да завършим това, което започнаха нашите родители.

Все някога възрастните умират. Израства една нова младеж с потенциал за промени. За съжаление, много от тези млади хора искат да емигрират на Запад. Защото там се печели повече, защото Западът отговаря на техните идеали. В Източна Европа това води до структурен консерватизъм. Нашата консервативна душа не си отива, тя остава и не одобрява миграцията на другите. Анкетите сочат, че на първо време правителствата в Полша, Сърбия и Унгария няма от какво да се притесняват. В Румъния и Словакия нещата стоят друго яче. Там е възможна промяна след нови избори. Може би защото в тези две страни не управляват консерватори, които говорят за семейството, Бога и отечеството, а корумпирани социалдемократи без собствено послание, които все по-трудно се справят с "гласа на народа".

Всички искаме едно

Бъдещето е неизбежно и представителите на нашия утрешен елит искат една по-различна държава от тази, в която живеят сега. Тази нова младеж обича ЕС, но EС очевидно не я разбира. Брюксел планира в бъдеще да отпуска по-малко пари за Източна и Средна Европа, а това само ще засили тенденцията на емиграция сред умните младежи. Ключът към промените е в перспективата за благополучие на младото поколение у дома. А не в обещанието за по-добро бъдеще в Германия или Англия. И ЕС трябва да го има предвид. А що се отнася до нас, средно- и източноевропейците, ние трябва да престанем да роптаем. Нашият "градски" Аз и нашето "провинциално" его са две души. Но те живеят заедно в нашите сърца. Ние - стремящите се напред и противящите се - съществуваме заедно. А по средата е равновесието, което всички искаме.

Унгарският журналист Борис Калноки е роден през 1961. Той е кореспондент на германския вестник "Ди Велт", както и на други немскоезични издания.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker