Кога са евроизборите: 33% от българите дават грешен отговор, 19% казват, че не знаят

Pan.bg 25 апр 2019 | 17:25 views (256) commentaries(0)
img
dnevnik.bg


По-малко от 40 на сто от европейците знаят, че изборите за Европейски парламент ще се състоят през май, а едва 5 процента могат да посочат точните дати - между 23 и 26 май, показва проучване на института за политически анализи и сондажи "Кантар пюблик", проведено между 19 февруари и 4 март.

Общо 48% от българите знаят на коя дата ще се проведат евроизборите, 33% дават напълно грешен отговор, а 19 на сто отговарят, че не знаят. В България вотът ще се състои на 26 май. Най-много малтийци (73%) знаят кога ще е евровотът, а най-голям процент грешни отговори дават в Хърватия (49%).

Според допитването, публикувано днес от Европейския парламент, 38 процента от европейците (извън Великобритания) са знаели в края на февруари през кой месец ще са изборите. В седем страни, сред които и Италия, този процент е бил над 50, а във Франция - 34.

Сред българите между 18 и 24 години 20% са казали, че е много вероятно да гласуват, а сред тези, които са над 25 години - 25%. Най-нисък процент млади хора, казали, че е много вероятно да гласуват, има в Португалия (3 на сто), следвана от Хърватия (4%) и Чехия (5%), а най-висок в Швеция (48%).

За 53% от българите членството в ЕС е нещо добро. Нито добро, нито лошо е за 34 на сто, а лошо е за 8%. Най-голям процент хора смятат, че еврочленството е нещо добро в Люксембург (86%), а най-малък в Чехия (33%). Най-много хора го определят като лошо във Великобритания (22%), следвана от Италия (21%). Общо 43% от британците смятат, че еврочленството е нещо добро.

Общо 59% от българите са на мнение, че страната им е извлякла ползи от членството си в ЕС. На обратното мнение са 23 на сто от запитаните. Най-високият процент хора, смятащи, че има полза за страната им от членството в ЕС, е в Малта – 91%, а най-нисък в Италия (41 на сто).

Ако утре се провеждаше референдум за членството в ЕС, 13% от българите биха гласували за напускане, 64% за оставане, а 23% не са сигурни. Най-много британци (37%) биха искали излизане от ЕС, следвани от чехите (24 на сто). Най-голям процент холандци (66 на сто) биха гласували за оставане.

България




е последна в ЕС по процент хора (40 на сто), които са съгласни с твърдението, че възходът на политическите партии, които протестират срещу традиционния политически елит в няколко европейски страни, е повод за тревога. Еднакъв процент (30 на сто) са на обратното мнение или казват, че не знаят.

С твърдението "Гласът ми има значение в ЕС са съгласни 46%, а че гласът им има значение в България смятат 51%. Че гласът на страната им има значение в ЕС, мислят 48% от българите.

Като причина да гласуват на евроизборите най-често в България (41%) посочват, че това е техен дълг като граждани, следвани от 30%, които казват, че обикновено гласуват на избори.

Като основна причина да не гласуват най-много българи (39%) посочват, че техният вот няма да промени нищо. Вторият най-популярен отговор е недоверие в политическата система – 28%.

Най-много българи (65%) смятат, че по време на предизборната кампания приоритетно трябва да бъдат обсъждани икономиката и растежът.

Само 19% от българите казват, че си спомнят да са гледали, чули или чели в медиите и социалните мрежи послания, окуражаващи хората да гласуват на евроизборите. След България са само Италия (18%) и Гърция (13%). Че не си спомнят такива послания, казват 74% от българите.

Какво безпокои европейците?

Основните въпроси, които безпокоят европейците, остават икономиката, борбата с безработицата сред младите хора и имиграцията. Общо 44 на сто смятат, че имиграцията трябва да е приоритет в кампанията, при 50 процента през септември-октомври. Все по-важни за европейците обаче стават климатичните промени и опазването на околната среда, посочени от 43 процента от анкетираните (при 40 процента преди). Борбата с тероризма също е сред най-често назоваваните приоритети.

Според този пролетен "барометър" голяма част от европейците (средно 61 процента в 27-те страни без Великобритания) подкрепят присъединяването си към ЕС - небивало високо равнище от рухването на Берлинската стена през 1989 г. и приемането на Договора от Маастрихт през 1992 г. При все това "нивото на несигурност се повишава", както показва делът от 27 процента на европейците, които смятат, че ЕС не е "нито нещо хубаво, нито нещо лошо", като увеличение на този процент е отчетено в 19 страни", отбелязва "Кантар пюблик".
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker