Как можеше да няма 9 май

Pan.bg 13 май 2019 | 11:55 views (593) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Добромир Пелов

„Капитулацията трябва да се отбележи като най-важният исторически факг и да се приеме не на територията на победителите, а там, от където е дошла фашистката агресия – в Берлин! И не едностранно, а от върховните командвания на всички страни от антихиглеристката коалиция.”

Това заявява Сталин на 7 май 1945 г., след като остатъците от хитлеристкото командване правят отчаяни опити за подписване на сепаративни актове за примирие с англичаните и с американците. Като същевременно, както пише един от авторите на „История на Втората световна война”, т. 10, (Военно издателство, София, 1981 г., превод от руски на История второй мировой войны, Москва, Воениздат, 1979 г.) се опитват „да излъжат и дявола”, само и само да продължат агонията в частичната отбрана в някои квартали на превзетия вече от Червената армия Берлин. Като територия на победителите съветският лидер визира френския град Реймс, където е Щабът на главното командване на генерал Айзенхауер.
Актът за пълна и безусловна капитулация на Германия няма юридически ефект за следвоенното бъдеще на победените. С Великобритания и с Франция Хитлер е във война още от 1939 г., когато тя му е обявена в отговор на нападението над Полша. Войната със САЩ нацистите получават „като подарък” от техните съюзници в Оста японците, които нападат и унищожават военноморската база Пърл Харбър и така превръщат във враг на САЩ и своите „събратя” от Тристранния пакт.
Със Съветския съюз обаче германците нямат обявена война. Нахлуването на 22 юни 1941 г. е извършено без изискваните от международното право действия, явно приети от Хитлер за „формалности”. Така че през май 1945 г. съветските представители подписват акта за безусловна капитулация на Германия като заповед до германското командване всички части на Вермахта да спрат огъня и да сложат оръжие.

Това е спасение за хиляди възрастни германци, вкарани в армията в края на войната и за хлапетата от „Хитлерюгенд”, останали последни защитници на Берлин. Има го и исторически назидателният момент – Сталин не случайно заповядва този акт да се подпише в Берлин първо от съветския представител маршал Георгий Константинович Жуков. А от немска страна „…нека подпише капитулацията някой от главатарите на бившата фашистка държава или цялата група нацисти, които са отговорни за всички нейни злодеяния пред човечеството.”


/219776849/in-articles

-->




alt="image" border="0" />
Маршал Жуков – победителят, който повелява капитулацията на Райха

Когато Червената армия вече атакува Райхстага „главатарите на фашистката държава”, както ги нарича Сталин, вече са други. „Течаха последните дни на кръвопролитната война, пише в цитирания том 10 на „История на втората световна война”. Съветските войски се приближиха плътно до Имперската канцелария и до Райхстага. Преди смъртта си Хитлер назначи Дьониц за президент на Германската империя и за военен министър, Гьобелс – за имперски канцлер, а Щернер – за главнокомандващ на Сухопътните сили. Провокирайки разногласия между Съюзниците нацисткият кабинет на Дьониц най-настойчиво се стремеше да постигне капитулация на германските войски само на Западния фронт. След като разбра, че правителствата на САЩ и Англия няма да приемат сепаративна капитулация на целия фронт, той взе решение да я осъществи на части.

Всъщност съюзническото командване (на САЩ и Англия) поощряваше тази тактика. Още на 21 април британската и американската военна мисия уведомиха Генералния щаб на Съветската армия, че в най-близко време е възможна безусловна капитулация на големи сили на противника на някои от участъците на главните фронтове.” Замирисва на сепаративни примирия и от становището на британците и американците, изразено в писмото до ГЩ на Съветската армия: „На никакво предложение за предаване (от страна на германците) не може да се откаже само заради това, че няма да присъстват представители на един от тримата Съюзници.” И докато съветските войски все още водят улични боеве в Берлин във френския град Реймс, където е щабът на генерал Айзенхауер се редуват като пълномощници на Дьониц генералите Фридебург и Йодл.

„От името на германското командване Йодл поиска да му се предоставят 48 часа, т.е. ако капитулацията бъде подписана следобед на 8 май, тя трябва да влезе в сила едва следобед на 10 май.” При така направените от нацистките генерали сметки, днес Денят на победата нямаша да е 9 май. Може би следващия или кой знае кой, ако освободените от Западния фронт немски дивизии биха стигнали до Берлин… Айзенхауер отначало отказва категорично, но след това приема компромисно решение – 48 часа, тъй като според Йодл сврързочните линии са лоши и не могат да се уведомят за капитулацията всички германски войски. Американският командващ приема 48-часовият срок да тече от полунощ на 6 срещу 7 май, въпреки, че подписването между силите на САЩ и германците става в 2ч 45 мин. на 7 май.

Този предварителен протокол за капитулация задължава германците да спрат бойните действия и срещу Червената армия. Те обаче имат своите 48 часа на последна надежда. Която се превръща в агония. И приключва в полунощ на 8 срещу 9 май 1945 г. в югоизточната част на Берлин, в Карлсхорст, в сградата на Военно-инженерното училище, когато е подписан Актът за пълна и безусловна капитулация на Германия.Първи подписа си под него слага маршал Георгий Жуков…

Гибелта на Третия Райх

image
На фелдмаршал Кайтел се пада да изпие горчивата чаша…

„Ние, представителите на Върховното командване на Съветските въоръжени сили и на Върховното командване на съюзническите войски сме упълномощени от правителствата на антихитлеристката коалиция да приемем безусловната капитулация на Германия от германското военно командване!”
С тези думи на маршал Георгийй Константинович Жуков започва кратката, но историческа церемония в полунощ на 8 срещу 9 май 1945 г. Търканията между съюзниците, започнали още преди да заглъхнат последните изстрели с подписаната от генерал Айзенхауер сепаративна капитулация, проличават донейде и в Берлин. Самият Айзенхауер, командващ Обединените съюзнически сили на САЩ и Великобритания имал намерение да отиде в Берлин и да присъства на подписването на акта, но бил спрян от Чърчил, според американския историк Погю, цитиран в „История на Втората световна война”. Така във Военно-инженерното училище в Берлин присъстват главният маршал на авиацията на Великобритания А.Тедър, от Въоръжените сили на САЩ – командващият стратегическите въздушни сили генерал К. Спаатс. Франция е представена в пълния си блясък с главнокомандващия армията генерал Ж.М. дьо Лятр дьо Тасини. От Фленсбург, под охраната на британски офицери, в Берлин са докарани фелдмаршал Вилхелм Кайтел, бивш началник на щаба на Върховното главно командване на Вермахта, адмиралът на флота Х. Фридебург и генерал-полковник от авиацията Х. Щумпф, които са упълномощени да подпишат капитулацията.
Съветската делегация е оглавявана от маршал Жуков. Церемонията е кратка и безкомпромисна: „В залата влязоха представителите на германското върховно главно командване. По предложение на съветския представител, Кайтел предаде на ръководителите на съюзните делегации документа, с който Дьониц упълномощава германската делегация да подпише акта за капитулацията. След това на германската делегация беше зададен въпросът дали има на разположение Акта за безусловна капитулация и дали го е изучила. След утвърдителния отговор на Кайтел по знак на маршал Жуков представителите на германските въоръжени сили подписаха акта, съставен в девет екземпляра. Когато процедурата по подписването беше завършена, на германската делегация беше предложено да напусне залата.”
С тази проста церемония завършва кошмарът в Европа. До разгрома на Япония и края на Втората световна война остават по-малко от четири месеца…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker