Утопиите в името на доброто раждат чудовища

Pan.bg 21 май 2019 | 12:05 views (351) commentaries(1)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА

Лъчезар Лозанов

image

image

Една книга се превръща в събитие на културния ни живот – последната на Цветан Тодоров, която той не успя да види отпечатана приживе. „Триумфът на твореца” (с подзаглавие: Революцията и творците в Русия:1917–1941 г., изд. Изток–Запад, С., 2019) нашумя особено след диалога в предаването на Георги Коритаров с редактора є проф.Стоян Атанасов, които се опитаха да сведат до актуална разбираемост проблемите, заложени от антропологичния поглед на автора – големият френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог от български произход. За съжаление диалогът се плъзна по предварително заложени тези, които нямаха много общо със самата книга, а имената, изброени в съдържанието є, не са същинският акцент. Проследявайки събуждането и разклоняването на авангардизма, чийто повод в Русия стават събитията от 1905 г., Тодоров щрихова в кратки фрагменти личности като Бунин, Горки, Блок, Пилник, Манделщам, Булгаков, Пастернак, Шостакович, Айзенщайн, Бабел, Мейерхолд, Марина Цветаева и Маяковски. Но от сглобката им го интересува общият процес и разклоняването на „измите” след футуристичния взрив, като главната идея е въплътена в два основни образа – поетът Велимир Хлебников и художникът Каземир Малевич. Проследени са
паралелното развитие на двете революции –
едната в областта на художественото творчество, която, въоръжена с амбицията да разруши старото „буржоазно” изкуство, търси свободата и средствата вътре в самото себе си. И другата – социалната, която, разрушавайки стария ред, иска да свали християнския рай тук долу на земята – при това на всяка цена, с шопенхауровска воля, създавайки новия човек и новия свят. Само че ако „новият” човек трябва да бъде създаден от „стария”, преобразяването го превръща в материал. Едно от големите хуманистични послания на Цветан Тодоров е: Никога не превръщайте човека в „материал”, чрез който „скулпторът” политик да преобрази човешкото по пътя към някаква цел. Най-често възвишена. Тогава всяка жестокост и насилие стават оправдани, закономерни. Чудовищните жертви от терора и глада не са направени от злонамерени хора, а адепти на утопия. Авторът ги счита за не по-малко художници авангардисти, развили се паралелно с кохортата на художествените творци. И тук антропологът Цветан Тодоров си задава възлов за епохата и едновременно универсален въпрос: Възможно ли е тези




две революции – социалната и творческата, да се развиват паралелно? След победата на социалната това се оказва невъзможно – на лидерите є не им трябва свободно изкуство, а обслужващ персонал, да инжектира готовите политически идеи сред безпросветната маса неориентирани хора. За тая цел традиционното, „буржоазното” изкуство върши по-ефективна работа, отколкото предлагат изследвачите на нови художествени територии в изкуството. И за да пресече свободомислието и порива на изкуството като самодостатъчно, остават 2 избора:
или да изтребиш прекалено талантливите, или да ги пречупиш
така че да се превърнат в твоя прислуга. От тук нататък изложението на Цветан Тодоров се съсредоточава върху две фигури – Хлебников и Малевич. Наглед абсурдни концептуалисти Хлебников иска да отнеме смислорозличителната функция на думата и звука в езика, за да стигне до архетиповете – азбука с която да постигне „заумната” или трансцеденталната страна на света. И да напише по познаваем начин загадките на непознаваемото. Не по-малко амбициозен е пътят към абсолютно свободната живопис у Малевич – тръгвайки от футуристичното разрушаване, през кубистичното фрагментиране на фигурата във времето и се стигне до супрематизма – абсолютен отказ не само от фигуралното, но и от всякакво напомняне на форми, взети от реалността. Остават само математическите пропорции, симетрии и определени игри на цветовите съотношения. И тук Цветан Тодоров въвежда метафората за гущера – при опасност дали е по-добре да загуби само опашката си или да загуби главата си? Мнозина от творците авангардисти губят главите си, а други – въпреки че стават искрени инструменти за обслужване на социалните идеи, внушени от политическите рисувачи, свършват със самоубийство, разстрел, болести и изтезания или престават да творят. Оказва се, че въпреки абсурдността на концепциите, които изповядат Хлебников и Малевич, те късат „опашките”, но устояват в художествената си последователност докрай. Супрематизмът става по парадоксален начин могъщо оръжие за съпротива срещу примитивизма на второто поколение комисари на културата в страната на Съветите. Каземир Малевич доживява до 1935 г. и умира непречупен от рак – без пари, лекарства, продажби на картини, изхвърлен от преподавателската си мисия, с едно единствино излизане до Варшава и Берлин, където оставя най-хубавите образци на картините си и където завещава теоретичното си и епистоларното наследство.

image
Автопортрет._Художник._1933._ГРМ

Забравен в Русия близо 60 г., неговият триумф на Запад, а днес и в родината му, е реабилитация за честността, упоритостта, последователността и огромния размах на въображението в изкуството на авангарда.
В края на книгата Цветан Тодоров си задава парлив за съвремието ни въпрос, който привидно също звучи абсурдно:
има ли сходства между развитите демокрации и тоталитарните режими
И отговаря – въпреки че дълго време отхвърлях подобни идеи, каквито лансират Солженицин и др., трябва да призная, че когато демокрациите прегърнат утопии за износ на демокрация и повярват в своята месианска роля за промяна на световния ред, последиците са сходни. Още повече че за разлика от откритото насилие при тоталитаризма, днешните IT технологии предлагат много по-перфидни и прикрити начини за зомбиране на населението в широки мащаби. Идеята, която звучи в цялата книга на големия хуманист, е, не само че крехкият цвят на творчеството надживява във времето триумфа на сатрапите, а и тревога за днешнета опасност. Призивът е да не се успиваме в съня на постигнатото, а да пазим внимателно хуманистичните завоевания на цивилизацията, чувството си за емпатия, защото всяка утопия и превръщането на човека от субект в обект на преобразяване води до съживяване на смъртоносните призраци на миналото.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Повече от сходства 21 май 2019, 12:55
     
    11
     
    0

    Не само,че има сходства. Тоталитаризмът е логичният зъвършек на демокрацията и винаги се стига до там. Всичките революции - холандска,английска,френска,руска са започвали под лозунгите за повече свобода,братство и равенство и в името на това са поставени на бесилото,гилотината или ямата за резстрел милиони хора. Социалните инженери винаги с огромно самочувствие започват да преформатират света и винаги накрая катастрофират. Сега предстои катастрофата на износителите на либерастната демокрация.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker