Лично обяснение на едно безлично отношение

Pan.bg 27 май 2019 | 10:34 views (665) commentaries(3)
img Източник:"Otbrana.com''
Бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов, председател на Столичната организация на СОСЗР

Всякакви размишления за обединението на запасното войнство, от хора които правят паралелни структури, а после търсят юридическата представителност на СОСЗР чрез Споразумения за сътрудничество са „смешен плач”.


В статията „Обединението на запасните, от непостижима цел към екзистенциален въпрос“ от 03.08.2017 , подробно са изложени вижданията ми относно непрестанните вопли за обединението. Затова няма да отегчавам вярната си аудитория, и ще се спра само на онези мисли в публикуваната наскоро, от един утвърдил се в последно време „специалист“ по проблематиката на запасните разработка: „Уроците на живота: Размишления на глас за обединението”, които манипулират общественото мнение с откровени неистини и егоистични внушения. (Б.р. – става дума за материала публикуван на 16 май т.г. в Otbrana.com.)

Авторът, както обикновено, е наситил своето повествование, с множество крилати мисли от видни личности, за някои от които признавам си, и аз не бях чувал. По този начин, той определено изтъква своята ерудиция, но струва ми се, започва да губи своята индивидуалност.

Още в началото, той ни въвежда в терзанията на лирическия герой: „Никой от нас не е правил обединение” и „…как да стане това?”, за да ни потопи в нерадостна съдба на интелектуалния му труд, който остава „глас в пустиня”, и накрая да стигне до кулминацията на библейското страдание с възгласа „Няма добро дело, което да остане безнаказано”. Изводът се налага от само себе си: „Обществената работа не е за всеки”, тя е „апостолско призвание”, завършва пламенно авторът.

А сега нека бъдем сериозни!

Обединението не се прави!

Едно от конституционно гарантираните права на гражданите, е свободно да се сдружават за задоволяване и защита на своите интереси. Сдруженията на гражданите не са подвластни на политически влияния и механични обединения. Важно е да кажем, че „Законът за юридическите лица с нестопанска цел“ (ЗЮЛНЦ) е създаден, за да обслужва избуялата инициатива на гражданите да се обединяват за своите интереси, но и за да помагат на обществото като цяло.

От поредната емоционална изповед, не става ясно, за какво обединение става въпрос ? На първо място - обединение на структурно ниво? Или обединение на идеи и възгледи?

Ако е вярна първата хипотеза, то това съгласно Конституцията, става единствено и само доброволно. Ако ли е втората, това е




концептуален въпрос, и той е уреден в устава по силата на императивна правна норма от ЗЮЛНЦ.

Следователно юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се сдружават за постигане на общи цели, а не се обединяват.

СОСЗР има своята стройна териториално-организационна структура, съгласно административно-териториалното устройство на Република България. В същото време, уставът на СОСЗР е приел либералния модел на членство, в т.ч. и възможността за създаване на клонове. Този уставен принцип може да бъде наречен „Единство в многообразието”. В същото време, разширяването на обхвата на членствените правоотношения отваря широко вратите за процеси на разединение. Отделните колективни членове, които са самостоятелни юридически субекти, със свои органи на управление и свои териториални структури, със своя автономия, макар и да са задължени да спазват устава на СОСЗР, по силата на своите устави „тичат по друга писта”, и макар формално да не нарушават устава на „големия Съюз - правоприемник”, те си градят свой облик, който не е заплаха за идентичността на СОСЗР, но е във вреда на неговите цели, а от там и на прословутото „единение”. Разпиляването на енергия, следствие свободното приемане на колективни членове, както и създаване на клонове, със своя териториална „еманципация” по своята правна същност не е в полза на „единението”. Именно тук е заровено кучето: в либералния устав на СОСЗР, и във вождиския манталитет на някой бивши ръководни офицерски кадри.

ЗЮЛНЦ (чл.12), е предвидил процеси на преобразуване, като най-близо до т.нар. обединение, са двете правно-организационни форми: сливане и вливане. Членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели, стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел.

Това ли е идеалната цел на СОСЗР?! Механично сливане на СОСЗР с КООСО, вливане на КООСО в СОСЗР или вливане на СОСЗР в КООСО? Какво ще се промени с това преобразуване? От посочените трудове „В единението е силата на българското войнство“ и „Визия за създаване, развитие и функциониране но Общ съюз на българското войнство“ не се извлича отговорът на този целеполагащ въпрос.

Преобразуването на СОСЗР е в пределите на компетентност на общото събрание. На Деветия конгрес на сдружението, такъв въпрос, за решаване от този конгрес не бе поставян! Бяха отправени призиви, направени оценки, вкл. и несъстоятелни, напр. за легитимността на Съюза, но всичко остана в сферата на намеренията. Препоръчвам на лицата, които са „посветили живота си” и „отдали много сили и енергия” на каузата обединение, да „озаптят” за кратко въжделенията си и да изчакат свикването на нарочно регламентиран „Обединителен конгрес“ или в краен случай на редовния Десети конгрес на СОСЗР, на които по съответния демократичен начин да бъдат обсъдени и евентуално приети тези фундаментални предложения. И тогава: „Глас народен, глас божи ”. Напомням на автора, че с тази нелека задача се е нагърбил създаденият през април т.г. Координационен съвет, в който участват и представители на бивши структури от КООСО, които преждевременно я напуснаха. Всичко останало вече съм го квалифицирал като популистка форма на изява, и то не за обединение, а за разединение на запасното войнство.

Както е добре известно Уставът на СОСЗР допуска колективни членове, които са самостоятелни правни субекти – юридически лица, със своя автономност, но при едно единствено условие, да споделят целите на СОСЗР и средствата за тяхното постигане, както и решенията на неговите органи, заложени в Устава. Тук въпросът, защо сдружение КООСО не е колективен член на СОСЗР, каквато юридическа пречка няма, се налага от само себе си! Авторът на статията твърди три неистини:

1. Ръководството на СОСЗР налага цензура на неговите научни трудове за обединението. СОСЗР не е дистрибутор на научна литература на когото и да било и няма задължение да я популяризира, особено когато същата, съдържа тези, които са в явна колизия с основния й акт – Уставът.

2. „В организираните от ръководството на СОСЗР съвещания и работни срещи, посветени на обединението не дадоха резултат. Откровено казано, с няколко изключения, огромното болшинство от ВПО ги бойкотираха”. Това твърдение е клеветническо. Без да бъде проверено, е оповестено публично. Истината е, че в разговорите и проведените работни срещи участваха ръководители на структури с реална членска маса зад гърба си.

3. Споразумението за съвместна дейност между СОСЗР и КООСО не е подписано. Това твърдение се опровергава от официалния уеб сайт Otbrana.com, на който е публикувано цялото споразумение, с коментар за неговото подписване на 13.02.2018г. По своята същност споразумението е твърде общо, без конкретен предмет, преписващ буквално текстове от устава, като напр. военно-патриотично и родолюбиво възпитание и пр. Прави впечатление, че в преамбюла се изразява безпокойство от разпокъсаността на запасното войнство и недостатъчната активност на съюзната дейност. Коя съюзна дейност не е ефективна на СОСЗР или на КООСО? От така написаното излиза, че КООСО се явява като спасител на СОСЗР и след подписването на това палиативно споразумение без конкретен предмет, СОСЗР вече ще се възроди.

Интересно е и обстоятелството, че в раздел " Цел на споразумението" - изобщо не фигурира думата запасно войнство - говори се само за българско войнство. Това разбиране, е издигнато в принцип в Устава на КООСО, където се преследват много "възвишени" цели, като анализи, стратегии, подпомагане на развитието на гражданското общество, граждански контрол, международна дейност и пр. Тази дейност е присъща на всеки вид сдружение, но не и на сдружение, което да защитава интересите на запасното войнство. Това някаква елитарна организация ли е, нарекла се конфедерация от по-малки 14 на брой юридически лица, които се занимават с представителна дейност, тъй като председателите и управителните им съвети са дяволски важни личности, като същевременно се уреждат на работа в държавната администрация, контактуват с управляващи и партийни централи. При това положение твърде съмнителна се явява ролята им на коректив на властта, чрез т.н. граждански контрол, който са си разписали в устава. Освен това подписаното споразумение с БСП за подкрепа на изборите през 2017г., влиза в колизия с характера на СОСЗР, който е непартийна и независима организация. Това обстоятелство определено ще отблъсне доста хора, които са членове на СОСЗР или биха били потенциални такива, ако в него биха членували - претенциозни сдружения, нарекли се КОНФЕДЕРАЦИИ, които са политически оцветени, и които са по-близо до властта отколкото до хората, имащи нужда от социална, морална и финансова подкрепа, а не от стерилно, безсмислено и самоцелно споразумяване, обединяване и тем подобни съвъкупления. Така номенклатурният образ на СОСЗР не само, че няма да бъде променен, но и ще се затвърди усещането за казионност, което е и основната преграда, препъникамък на съюза към пословичното единение.

За мен е притеснителен фактът, че радетелите на целокупното „обединение”, участват в управлението на редица неправителствени организации. В подкрепа на думите си, всяко средно интелигентно лице може да направи справка в Регистър Булстат към Агенцията по вписванията, от където с изненада ще установи, че авторът на статията, както и други представители от ръководството на КООСОь участват в Управителните съвети на редица сдружения с нестопански цели.

Относно принципите в споразумението:

За принципа „равнопоставеност”. От текста не става ясно равнопоставеност в какво? В гражданското право равнопоставеността се приема като равна възможност за извършване на правомерни юридически действия, т. е. признаването на равна правоспособност и дееспособност. Равната правоспособност изисква равни условия за проявяването й. Това е нонсенс, заобикаляне на Устава на СОСЗР, в частта за колективното членство, с единственото желание да се черпят блага от представителността му.

За принципа „самодейност и самоуправление”. Самодейността според тълковния речник е неумела самоинициатива, излизане от рамките на правилата, проявяване на самодейност. За самоуправлението няма какво да се каже, тъй като го пише в ЗЮЛНЦ и това е правната същност на сдруженията, да са самоуправляващи се. Не е ясно защо подобна безсмислица, е изведена в принцип в т.нар. споразумение.

А какво да кажем за принципа „колегиалност и уважение“ - на първо място това не са принципи, а израз на отношение към някого или нещо.

В заключение мога да кажа, че въпросното „неподписано” споразумение е еманация на самодейността, на хора, взели себе си за изключително важни и компетентни личности. В него няма нищо конкретно, то е една проформа, която дава възможност на определени представители на КООСО да се възползват от административния ресурс на СОСЗР за лични цели. Това е видно и от справката по-горе, че тези лица са навсякъде и преследват съвършено други цели, а не добруването на запасното войнство. Една от тях, с голяма вероятност е, да се възползват от промените в ЗЮЛНЦ (чл.4,ал.3), които предвиждат създаване на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики в подкрепа на развитието на гражданското общество и държавно финансиране. Сдружение КООСО, има точно такъв предмет на дейност, видно от неговия Устав - за гражданското общество. Това сдружение не е разпознаваемо, то все още няма популярност и достатъчна представителност, въпреки грандоманските цифри, които съобщава за членска маса (15 хил. члена) и неговия стремеж не е обединение, а възползване от представителността на СОСЗР, колкото й зле да е положението в него, пак според идеолозите на КООСО.

Авторът на статията обаче, с неприкрита злост говори за това, че в СОСЗР „се опасяват да не се лишат от привилегията да водят бащина дружина”. Това е висша форма на демагогия, способност за която, имат само обучавани на тези специални знания, а именно: политическите офицери от близкото минало. За жалост егото на тези стратези на обединението, се е възцарило на трон и трябват непрестанни усилия да се свали от там. То се превръща в тирания, а това омаловажава и дори срива усилията на обикновените членове в СОСЗР.

Всякакви размишления за обединението на запасното войнство, от хора които правят паралелни структури, а после търсят юридическата представителност на СОСЗР чрез Споразумения за сътрудничество са „смешен плач”. Популизъм граничещ с волунтаризъм, който търси себеизява, а не „Ключ за отваряне на вратата на обединението”!

Носителите на това право са редовите членове на СОСЗР. Те са непреодолим фактор! Договарянето на задкулисни Споразумения с неясна същност на ниво ръководство, е проява на неуважение към върховния орган-Конгреса.

Под формата на лично обяснение, авторът на статията още веднъж натрапи тезите си, спекулирайки с факти и обстоятелства и наричайки дейността си „апостолска”, което е твърде притеснително и без нотка на ирония му препоръчвам романа на великия Хенри Сенкевич - „QUO VADIS”.

За запасните, членове на СОСЗР са важни простички неща – да не бъдат забравени, когато са в трудна ситуация. В столицата изградихме структури във всичките 24 района и сформирахме още два нови клуба по интереси: „Първа Българска армия“ и „Ирак-участници в мисии“, с което общото им количество нарасна на 24. Очакваме в близките дни да подпишем договорите с Министерството на отбраната за безвъзмездно ползване на още три клуба за запасното войнство на територията на столицата – в районите „Овча купел“, „Витоша“ и „Искър“. Това са единствените средища за социални контакти и за споделяне на болките и проблемите им, за да преодоляват по безболезнено безобразията на българската действителност. Организираме и редовни срещи по техни сигнали, искания, предложения, изслушвания и др. С посредническата роля на СОСЗР над 450 военни пенсионери и членове на техните семейства преминаха през безплатни кардиологични прегледи в УМБАЛ „Света Екатерина“. Повече 10 члена на Столичната организация в онеправдано положение получиха еднократна парична помощ от специално създадения „Социален фонд“.

Всичко останало е илюзия и гонене на вятъра.

В края и аз на свой ред ще цитирам Станислав Лец:”На много нули им се струва, че са елипсата, около която се върти света.”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Така е ... 27 май 2019, 11:06
     
    11
     
    0

    Фани Стойков,та удари Стоименов и обратното. Колко са бившите военни от запаса и резерва и колко от тях са членове всякакви военни организации - малко. Още по-малка е бройката на членове на СОСЗР спрямо общата численост на запасните и резервистите. Така е защото не вярват нито на олигофрен като Стойков,нито пък на бившия работник от Челюстни войски Стоименов.

  2. #2
    Оправия 27 май 2019, 12:48
     
    1
     
    0

    Не се бори със себе си — ще загубиш. Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън.
    Нравите падат във все по-луксозни кревати. Разголените жени интелигентни ли са?
    Пробил си стената с главата си. Какво ще правиш в съседната килия?
    Автор:Станислав Йежи Лец.

  3. #3
    фдс 27 май 2019, 13:18
     
    8
     
    2

    В интелектуални напъни на един безидеен човек, освен злоба, омраза и желание да се самоизтъкне, присмее и нарани себеподобния няма нищо друго.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker