Д-р Кана Принова – неврологът с винаги включен телефон

Pan.bg 17 юни 2019 | 12:59 views (476) commentaries(1)
img
Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА; Росица Цонева

image

От ноември на миналата година д-р Кана Принова е началник на клиника „Нервни болести” на ВМА, но в болницата е вече от 30 г. Днес все сравнява началото на лекарската кариера на колегите й преди десетилетия и сега. Смята, че опитът й като интернист в болницата в Берковица, а и селската й практика в Замфирово след дипломирането като вътрешен лекар, й помагат през годините. По-късно специализира неврология. Затова, като сравнява обичайния старт на лекарската кариера „някога”, когато се е започвало с работа по разпределение, и днес обобщава: Сега системата не е достатъчно добра, за да имаме добри лекари…


Точно ранният опит на д-р Принова си казва думата при търсенето на диагноза, защото на пациента трябва да се гледа цялостно, да се имат предвид придружаващи заболявания и приемани ежедневно лекарства за тях. И много често неврологичните оплаквания са свързани с друго соматично заболяване. Когато днес тя търси диагноза, има предвид и това. И не приема факта, че голяма част от лекарите разчитат първо на параклиниката, на изследванията. Защото така се раждат много грешки.
Затова най-важна според д-р Принова е анамнезата – да разпиташ болния подробно, да разчоплиш всеки симптом. Това за нея решава диагнозата в 95%. После пациентът трябва да се прегледа и чак тогава да се назначат необходимите изследвания. При директните изследвания винаги се пропуска нещо. И дава за пример 37-годишна пациентка от Казанлък, на която заради изтръпване на двата крака вместо добра анамнеза и подробен преглед се започват серия изследвания. Открива се дискова протрузия в лумбалния отдел. Поради продължаване на оплакванията независимо от проведеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение е проведено оперативно без ефект. След неврохирурзите поради промяна в походката попада при травматолог. И това й коства смяна на тазобедрената става и „раздвижване” в Павел баня. След 3 години чак в кабинета на д-р Принова се установява, че става дума за множествената склероза.

На д-р Принова не й отнема много време да разпитва пациента „от главата до краката”
и да се ориентира на сто процента. Днес за това вече й трябват понякога и 5 минути… Но те са важните и решаващи понякога. А в областта на неврологията повечето заболявания остават хронични, трудно




се поставя диагнозата. И най-голямото й предизвикателство са точно трудните случаи, обиколили други болници, но останали без диагноза. Предизвикателството за д-р Кана Принова е моментът на откриването й. Неин принцип е, че всеки пациент, постъпил в клиниката, трябва да си тръгне с диагноза и назначено лечение. И че това създава лицето и на клиниката, и на болницата. Не бива да си тръгва пациент без максимално уточнена диагноза, без да знае къде да отиде след твоя кабинет, казва тя.
Д-р Принова сама определя като силен стремежа си към успех: на всяка цена да докаже това, което мисли. Смята, че и в диагнозата, и в лечението е важна и интуицията на лекаря. Но и силата на характера: да търсиш докрай. Питала се е защо нейни креативни колеги със задълбочени и многостранни познания понякога не са така ефективни. Отговорът й е: решението е в това, да можеш да концентрираш усилията си до финалната права. А във всекидневието й на ръководител на клиниката изповядва един принцип, обединяващ всичките й 25 колеги от екипа: мислим за добро, правим добро и резултатът няма как да е лош.
На въпрос как търси младо попълнение за клиниката отново разкрива свое качество. Тя държи лекарите да са мотивирани да работят, дори „да куца нещо” в началото. Цени желанието им да успеят. Тя самата вече 40 г. идва всеки ден с желание на работа.
Понякога д-р Принова се връща към избора си на неврологията като тясна специалност. Предизвикват я и трудните отговори в нея, и това че я наричат „математиката на медицината”. Самата тя е организирана и подредена, всичко в дневния й ред се планира и държи под контрол. Като време „извън контрол” определя трите години в Спешната клиника, от която практика обаче също черпи опит. И медицински, и личен: когато не можеш да промениш нещо, трябва да го приемеш. Затова и не разбира слабите хора. Тогава използва дните между дежурствата да учи английски и компютър. И до днес смята, че е особено важно да си човек на действието и че животът се променя от такива хора. А пациентите виждат и ценят желанието да им помогнеш и правиш всичко за тях. „Телефонът ми е винаги включен, на всички го давам”, казва д-р Принова. Това си има цена и тя е в напрежението. Всеки ден с встъпването в клиниката на всеки нов пациент.

Шансът е в първите 4-5 часа на инсулта

Неврологията днес също има своите малки и по-големи стъпки на успеха срещу трудни за лекуване доскоро заболявания. Множествената склероза е едно от тях, скъпи лекарства като интерферон се внасят от чужбина. Днес има достатъчно лекарства за нея и добрите резултати са факт, отпуска се и скъпо струващо лечение от НЗОК. Много неврологични заболявания имат своето по-сложно лечение. „Това не е бронхопневмония, за да открием бактерия и назначим антибиотика”, казва д-р Принова.
Успехи има и в лечението на дегенеративните и в наследствените заболявания, в паркинсоновата болест, в деменциите. Но особен напредък има медицината при лечението на мозъчните инсулти. Интравенозната тромболиза е вълшебният шанс в първите 4-5 ч от началото на симптомите на инсулта. И тук д-р Принова засяга болната тема – да се подобри здравната култура на българина. Плакат стоеше и пред клиниката с първите признаци за инсулта, исхемичен или хеморагичен, при които да се потърси веднага лекар: слабост в ръката и крака, когато те внезапно „не те слушат”, загуба на част от зрителното поле или двойно виждане, нарушения в говора, световъртеж, гадене, повръщане, залитане, силно главоболие с пулсиращ характер… Лекарят трябва да потърси и рисковия фактор: захарен диабет, високо кръвно налягане. Защото инсултът не идва случайно. И инсултът, и множествената склероза са един социален бич. Но ядрено-магнитното изследване днес по-лесно и бързо поставя диагнозата.
В клиниката все повече преглеждат болни с паник атаки. Понякога след лечение, при подобрено обективно състояние, болният продължава да се оплаква в продължение на месеци. Това е сигурен знак, че над органичната се е наслоила и функционална причина вседствие на стреса на всекидневието ни. Болки, завихрили се след хронична преумора – и физическа, и психическа…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    trez 18 юни 2019, 14:06
     
    0
     
    0

    подлога на Мути изгиниха военните Луда работа

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker