Капитан втори ранг Стоян Христов: Фрегатите интегрираха флота ни в НАТО

Pan.bg 24 авг 2019 | 12:57 views (382) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Андрей Рангелов

Екипажът понася мисиите много добре, казва командирът на „Дръзки”

Родом е от с. Княжево, до Елхово. Завършил е икономически техникум и е бил приет в УНСС в София и ВИНС – Варна. От по-големия си брат, който завършва военното училище във Велико Търново, се повлиява да избере военната професия. Случайно видях, че има прием в Морското училище и отидох да уча там, никога не съм съжалявал за избора си, казва капитан втори ранг Христов.
На служба като морски офицер е от 2005 г., когато постъпва в десети дивизион – ракетните катери. През 2007 г. се премества на ракетната корвета „Мълния” – най-бързият кораб във флота. От 2008 г. е в състава на 4-ти дивизион. За кратко е на „Дръзки”. Участва в получаването и докарването у нас на другите две фрегати – „Верни” и „Горди”, след което отива на служба на „Верни”. Там е до тази година, когато е преместен на „Дръзки”, първоначално като старши помощник-командир, а от 1 юли – като командир на фрегатата. Завършил е ВА „Г. С. Раковски”.
Семеен, с две деца. Домошар човек съм и извън службата гледам да съм повече време със семейството си, споделя капитан втори ранг Христов.


image

– Г-н капитан втори ранг, в честванията на празника на флота „Дръзки” имаше основна роля, водеше парада. Какво означава за вас като командир и за екипажа това интензивно натоварване на фрегатата с участието в разнообразни събития от календара на ВМС?
– „Дръзки” е флагман на флота. За мен е изключителна чест да съм командир на този кораб. Би трябвало да бъде мечта на всеки офицер да служи тук. Нормално е да сме ангажирани почти във всяка проявар и то с водеща роля. Сега, за честването на 140-годишнината от създаването на ВМС, „Дръзки” беше натоварен с една от основните задачи – цялата организация по морската част на парада да се води от нашия кораб. Това е нормално. Тук са офицерите с най-много опит. Участието в международни мисии и учения повишава тяхната компетентност и е нормално на тях да се възлага организацията на такива задачи. И нещата да се случват така, както трябва.

– Кои са основните мисии и учения, в които участва




корабът напоследък?

– Фрегатата има ежегодно участие в много мисии. Тази година отново се включихме във Втората постоянна група на НАТО, която влезе в Черно море, и ние се присъединихме към тях. Миналата година, както и през 2017 г. корабът участва в операцията Sea Guardian. Бройката на подобни прояви е голяма. Всяка година „Дръзки” участва в някаква мисия, операция, активация на натовска група. Като цяло флотът гледа да ротира двете фрегати – „Дръзки” и „Верни”. Едната година да участва едната, другата – другата. Поради различни причини „Верни” пропусна две години, затова ние участвахме две години поред.

– Как екипажът понася тези многобройни мисии?
– Екипажът понася мисиите много добре. Участието в тях силно мотивира хората, дори и когато е кратко – както 20-дневното включване в натовската група. Видимо тонусът на хората се повдига в такава ситуация. Виждат, че това, за което се готвим целогодишно, го използваме в реални ситуации. Повишава се мотивацията. Освен това сега икономическите условия са такива, че нашите, българските плавания са по-малко. И едно такова участие от 20 дни, както беше тази пролет, позволява да си подготвим екипажа, да си повишим подготовката.

image

– Изплащат ли се навреме възнагражденията и всички допълнителни суми?
– В ежедневието по отношение изплащането на заплатите, няма проблеми. Е, всеки би искал заплатата му да е по-голяма. Но реално няма проблеми с изплащането. По отношение на възнагражденията за участие на кораба в мисия нещата реално може да се подобрят. Екипажът получава малко възнаграждение в сравнение с това, което върши на мисия. Винаги рискът на участието се пише нисък, макар че корабът отива да патрулира пред Сирия, пред Либия. НАТО декларира там някакви опасности, но ние се водим с нисък риск. Самата среда, в която плава корабът, е агресивна и с повишена опасност. През 2017 г. завърших Военната академия. Там имах възможност да контактувам с офицери от другите видове Въоръжени сили. Споделиха за участието си в мисиите в Косово, Афганистан, Африка и т. н. и какви възнаграждения получават – в пъти по-високи от това, което получаваме ние. Въпреки че за участие в натовска група възнаграждението се повишава, в сравнение с участието в учение, пак е в пъти по-ниско от Афганистан. А това, което екипажът върши, е тежка работа – дежурства, вахти, натоварването е голямо. Да речем, може да няма риск някой да потопи кораба, но работата е много, тя не спира. Освен това контролът на корабоплаването в Средиземно море е свързан със следене на кораби, които са заподозрени в трафик на хора, на оръжие. Налага се извършването на бординг операции и стоварване на бординг-групата. Изключително висок е рискът за тези хора. Въпреки че бордингът е доброволен и командирът на проверявания кораб е съгласен, никога не се знае какво може да изскочи. Но въпреки това тези мисии се квалифицират с нисък риск и заплащанията са малки.

– Как се вписват в екипажа новоназначените матроси?
– С кампанията по набиране на нови матроси има доста новоназначени, които дойдоха през последните 3 години. Това е много хубаво. Много добре се чувстват, много добре се адаптират към ситуацията. Става дума за млади момчета, енергични, амбициозни – 19–20 годишни. Това, че са млади, е изключително хубаво, защото може да се моделират както искаме, за да си изпълняват задълженията. Откъм матроси нямаме проблеми с попълването.

image

– Тоест, на кораба няма некомплект?
– Има текущ некомплект. Примерно – размествания заради повишаване в длъжност, в звание. Онзи некомплект, в който бяхме изпаднали преди време, лека-полека почти се занули. Но има кадрови проблем при старшините. Там е основното непопълнение в момента. В случая изискванията за владеене на английски език са основната трудност. Вярно, има курсове, те са хубави, може да се пратят хора. Но възниква социален проблем. Когато военнослужещият отиде на курс, чувствително му спада доходът, а му се увеличават разходите. Във Варна и в Шумен най-често пращаме хора да се подготвят по английски език. Курсовете са от 3 до 5 месеца. В това време на военнослужещия му се спира допълнителното възнаграждение за това, че служи на кораб. Там му се осигурява само спане. Сам трябва да си плаща разходите за храна. Това много затруднява хората и води до невъзможност да ги обучаваме по английски език. Хубавото е, че английският вече е заложен по-широко за изучаване в училищата и за новите попълнения, които идват, ваденето на сертификат е много по-лесно. Вярно, ще отнеме няколко години, докато преминат през кадровото си развитие. Но ето, трима души, дошли преди три години, вече са старшини. Факт е, че по-високото образование, което имат, и най-вече – по английски език, ги развива по-бързо.

– Как стоят нещата с офицерския състав?
– Също няма голям проблем. В момента на кораба ще дойде един новоназначен офицер – жена, завършила току-що Морското училище, и реално корабът ще бъде попълнен 100 процента с офицери. Около 10 на сто от личния състав са жени. Тук има места за настаняването им, така че условията не са проблем, а дори са комфортни.

– Вероятно и новите кораби ще са с подобни условия за екипажа?
– Не съм участвал в писането на проекта, но хората, които участваха, питаха основно каква ни е организацията. Тъй като се предвижда новите кораби да бъдат с организацията, която е на „Дръзки”, защото тя е стандарт, така е в НАТО. Като организация фрегатите от проекта Е-71 и минният ловец „Цибър” имат различна бойна организация в сравнение с останалия флот. Тя съвпада едно към едно с организацията в другите натовски държави. Затова ние не срещаме проблем, когато участваме в учения и операции с кораби на наши съюзници от НАТО. Докато при другите кораби, чиято ежедневна и бойна организация е различна, се създава известен дискомфорт.

– Когато бъдат готови новите кораби, ще се прехвърлят ли част от функциите ви на тях?
– Идеята е те да заместят други кораби от флота, които вече са морално и физически остарели. В началото на годината имаше идея част от екипажите за новите кораби да участва в плаванията с нас, да могат да придобият навици по тази самоорганизация и да могат след това да я използват.

– А какво предстои по модернизацията на „Дръзки”?
– Модернизацията на фрегатите от проект Е-71 стартира още миналата година. Основно – с възстановяване на способностите на електрониката по кораба и на оборудването, което започна да излиза извън строя поради това, че няма български фирми, които да поддържат тези неща. Беше сключен договор с холандска компания. Със свои сили и чрез подизпълнители тя започна възстановяване на способностите, които в течение на времето бяха загубени. Този ремонт беше удачен. Възстановиха се част от системите. Надявам се, че ще се изпълнят и ремонтите, които се отлагаха поради липса на финанси. Има проект тази година корабът да се качи на док точно за такъв планиран ремонт. Това ще стане може би през есента. На две години корабите трябва да се качват на док. Започват процедури по поддръжката. Много години корабите не се бяха качвали на док. Предният командващ стартира една хубава процедура да започнат регулярно да се случват нещата, което е добре. Ще има възстановяване на ресурса на фрегатите, които са абсолютно пълноценни кораби. С тях флотът ни придоби много способности. Тези кораби интегрираха Военноморските сили на 100 процента в НАТО. Флотът беше първият, който се интегрира в Алианса изцяло. Отговаря на всички стандарти на НАТО.

– В какви учения и мисии ще участва скоро фрегатата?
– През септември ще има учение на Флотилия бойни и спомагателни кораби. „Дръзки” отново ще е с основна роля. Командването на морската част на групата ще е на борда на фрегатата. „Дръзки” е флагманският кораб. Подготвяме се за учението. Започна изготвянето на документите, получаваме необходимите указания.

– Учението ще има ли нещо общо с отминалото „Бриз 2019”, негово продължение ли е?
– Ученията на флотилията досега предшестваха „Бриз” и бяха тренировка за него. Сега по-скоро ще се тренират чисто национални процедури, организацията на флота и воденето на бойни действия. При едно международно учение се тренират коалиционните действия, докато в националното учение по-скоро се тренира нашата вътрешна организация.

– Какво е вашето мнение за бъдещото развитие на флота?
– Трябва да бъдем оптимисти. Проблеми има винаги. И в живота си човек има проблеми – и финансови, и лични, всякакви. Трябва да работим постоянно за развитието на флота. Това, което имаме – да го поддържаме и да го развиваме. Да поддържаме знанията, способностите. Нови кораби ще дойдат, утре, другиден, следващата година, по-следващата. Но трябва да имаме хора, които да се качат на тези кораби, да продължаваме да се готвим. За своите 140 години флотът невинаги е бил огромен. Има върхове и спадове. Затриват го, пак го възстановяват, набират хора. Исторически погледнато, най-големи са били проблемите, когато идват корабите, пък няма хора, екипажи и започват от нулата. Но пак казвам – трябва да сме оптимисти. Да се надяваме да получим нещо по-добро – дали нов кораб, или както фрегатите – втора ръка, но поддържани.

Най-важното нещо на кораба е екипажът

Екипажът е най-важното нещо на кораба, категоричен е капитан втори ранг Христов. „Няма значение дали корабът е „Дръзки” или някой друг, той се управялва, експлоатира от екипаж. И всеки, който идва да служи тук, трябва да стане част от екипажа. Това означава да потисне част от егото си. Психологически и физически да се слее с екипажа”, обяснява той. Аз като командир трябва да поддържам този екипаж, да се стремя да е единен, да е едно цяло и да върши това, което трябва, изтъква командирът на „Дръзки”.
Той разказва, че когато фрегатата е някъде на мисия или операция, в някое пристанище, не спира да живее. Екипажът продължава да го поддържа, да си носи дежурствата. В малкото свободно време понякога логистикът на кораба организира за екипажа кратки екскурзии до някои близки забележителности. Хората събират пари, плащат си и отиват да видят някой исторически или културен обект. Миналата година при посещението в Израел екипажът е посетил Божи гроб в Ерусалим, нещо, което не се вижда всеки път, казва командирът. Когато сме в България, след свършване на работното време хората, 90 процента от които са семейни, се прибират вкъщи и се заемат с обичайните си семейни задължения, допълва той.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker