Мехмед Юмер: Отношенията Турция-САЩ остават в застой

Pan.bg 17 ное 2019 | 14:16 views (230) commentaries(0)
img
bgnesagency.com

Успешно ли премина посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в САЩ или не? Дипломатически успех за Ердоган ли беше срещата му с американския президент Доналд Тръмп или най-обикновено посещение без значими успехи? Това са само част от въпросите, които си задават анализаторите след срещата между Тръмп и Ердоган. За някои срещата може да се окачестви като успешна, тъй като вътре в страната си турският президент успя да се лансира като голям стратег, който умее едновременно да води преговори както с Москва, така и с Вашингтон, за да защити националните интереси на Турция.

Срещата между двамата лидери продължи около един час и петнайсет минути, а после се премина към работна вечеря, на която участваха и работните групи. На нея направи впечатление, че Доналд Тръмп беше поканил и няколко сенатори от Конгреса, сред които беше и Линдзи Греъм, който се открои напоследък с много острите си изказвания по адрес на Турция. След срещата двамата лидери дадоха съвместна пресконференция, на която Доналд Тръмп акцентира върху важността на съюзничеството на САЩ с Турция. От своя страна турският президент заяви, че срещата е била всеобхватна и полезна.

Основното послание на САЩ към Турция – спрете сближаването с Русия и се върнете към евроатлантическите си позиции.

Резултатите от срещата с техните ясни и неясни страни може да се обобщят в няколко точки. Първо, това е темата за писмото, което Доналд Тръмп изпрати на Ердоган и в което го нарече „Не бъди груб човек. Не бъди глупак!“ Преди посещението си Ердоган заяви, че ще върне обратно писмото на Тръмп, но по време на визитата стана ясно, че писмото е „поденесено“ на автора му, с други думи, турският президент много дипломатично избягна израза „върнах“ писмото, а вместо това каза, че то било поднесено. Второ, темата за санкциите, които бяха гласувани в Камарата на представителите не бе поставена на дневен ред или може да е била обсъдена при закрити врати, но по този въпрос не се получи яснота. Третата тема е свързана, разбира се, със Сирия. Но и по този въпрос не се разбра дали и до каква степен страните са постигнали някакъв напредък. Четвъртата тема е свързана с борбата срещу ДАЕШ, във връзка с която Турция е критикувана не само




в Америка, но и на Запад като цяло, че не оказва достатъчно подкрепа в тази борба. Появяват се и обвинения, че Турция дори поощрява тази организация под някакво форма. Но и по тази тема не стана ясно какво точно са се договорили страните. Най-жизнено важната тема в срещата, по разбираеми причини, беше темата за батериите за въздушна отбрана С-400, които Турция закупи от Русия. Американската страна съзнателно изведе този въпрос на преден план и посланието беше пределно ясно – спрете сближаването с Русия и се върнете обратно към евроатлантическите си позиции. Шесто, темата за обема на външната търговия със САЩ, която се цели да достигне 100 милиарда долара, а понастоящем е около 20 милиарда долара по мнението на специалистите. По най-голяма вероятност, ако е станало дума за увеличаването на търговията между двете страни, то този въпрос също е бил обвързан с темата за С-400. Седмо, успя ли Турция да получи това, което искаше от САЩ във връзка с военния лидер на сирийските кюрди Мазлум Абди когото Америка разпознава като партньор в региона, а Ердоган го нарече „духовният син“ на Абдуллах Йоджалан? И по този въпрос Ердоган не постигна успех, тъй като стана ясно, че Тръмп не отстъпи от официалната позиция на САЩ и стана ясно, че сътрудничеството между PYD/YPG (политическото и военизираното крила на сирийските кюрди) и Америка ще продължи и в бъдеще. Следващата по ред значима от гледна точка на Анкара тема беше свързана с екстрадирането на турския проповедник Фетхуллах Гюлен, който от двайсет години живее в САЩ, но и по този въпрос беше запазено дълбоко мълчание. Друга важна тема в отношенията между двете страни бе работещият в НАСА американски гражданин от турски произход Серкан Гьолге, който беше арестуван в Турция, а в последствие бе освободен след намесата на американския президент Доналд Тръмп. По време на визитата Тръмп благодари на Ердоган за това. Този акт за пореден път доказа нещо много важно, а именно, че в Турция правосъдието е заключено между двете устни само на един човек.

Визитата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в САЩ се състоя в много критичен момент от гледна точка на вътрешната и външната политика и на двете страни. Да бъде поканен в Белия дом и да се срещне с американския президент е много важно за режима на Ердоган с оглед на опитите за извайването на позитивен имидж за силна Турция, насочен за вътрешната публика. Това беше важно и от друга гледна точка – да се усети атмосферата във Вашингтон и по-конкретно какво е отнешението към разследването на личното богатство на турския президент. Турската делегация се интересуваше активно и от отношението на домакините към сирийските кюрди, темата за Ф-35, санкциите срещу турската Халкбанк.

От друга страна, едно сензационно посещение (то беше съпроводено с демонстрации против визитата на турския президент) на Ердоган в САЩ точно в деня, в който Конгресът проведе първите си национални телевизионни изслушвания в процеса по импийчмънт срещу Тръмп, американският президент прекара няколко часа в Белия дом с Ердоган, което беше добра възможност за отклоняване на общественото внимание. Не може да се отрече, че Тръмп харесва силните лидери. А що се отнася до имиджа на Ердоган сред американското общество, то за тях той е автократ, който избива цивилни граждани в Североизточна Сирия, бомбардира градовете с кюрдско население в собствената си страна, хвърля в затворите писателите и журналистите, плъзга Турция към идеологията на Мюсюлмански братя и по този начин я превръща в една средно статистическа държава от Близкия Изток.

По мнението на политолога от Мемориал Юнивърсити Нюфаундленд проф. д-р Мехмет Чаман: „За Ердоган визитата в САЩ беше важна. Той получи това, което искаше. Така той показа на своите поддръжници, че много лесно може да организира посещения в чужбина. Не си мислете, ама какъв успех може да е това. Наистина е успех. Турция до такава степен е затънала в беззаконие и се е откъснала от върховенството на закона, че не бихме преувеличили, ако кажем, че всеки авторитарен режим при такива обстоятелства сънува да е в Белия дом. Визитата на „световния лидер“ в САЩ за среща с американския президент дава много добра храна за вътрешната публика. Така и стана. Лидерът на ИДИЛ Багдади беше заловен на територия, контролирана от Турция, в замяна на това преди посещението Турция залови съпругата и сестрата на Багдади, т.е. те бяха взети от местонахожденията им, но по този начин недостатъкът беше компенсиран. Така беше отправено послание към Вашингтон, че Анкара е неин съюзник.“

Дори и да постигнат някаква договорка помежду си Тръмп и Ердоган, това не може да е за дълго, смята проф. д-р Илтер Туран от департамента за Международни отношения към Университет “Билги„ в Истанбул. В интервю за турската секция на „Гласът на Америка“ проф. Туран заявява: „Решаването на проблемите на ниво лидери също е стил в политиката. Обикновено това води до успех, когато между институциите е постигнат напредък и са нужни малки докосвания за изглаждане на проблемите и тогава лидерите поемат отговорност. Но когато политическите лидери действат по своя инициатива независимо от институцията, която представляват, това не води до дълготрайни резултати. Турският президент, особено разчитайки на правомощията, които той концентрира в себе си смята, че срещите между лидерите ще доведе до резултат и проблемите ще се разрешат. От гледна точка на американския президент, може би и той желае да има такива правомощия. Имайки предвид принципа за разделението на властите в Америка и фактът, че той е в своеобразна надпревара с Конгреса, не е възможно да се предоверяваме на обещанията на американския президент.“

Ако оставим всички тези съображения на една страна и се съсредоточим върху формалните белези в отношенията на Тръмп и Ердоган, ще забележим, че и двамата се разбират добре. Колкото и Тръмп да произлиза от заможно семейство, а Ердоган – от бедeн квартал на Истанбул, общата ценност, която ги обединява е значението, което и двамата отдават на парите. И двамата гледат на политиката не през примзата на общото благо, а с разбирането – каква полза имам аз.

В заключение можем да кажем, че отношенията между Вашингтон и Анкара са в застой, но Тръмп и Ердоган са приятели from day one.

——

Мехмед Юмер, главен редактор на електронното издание obzornews.bg

Анализът е написан специално за Информационна агенция БГНЕС.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

Advertisement

Login

Remember me on this device

Registration Forgotten password
eXTReMe Tracker