Равносметката от разрива в еврозоната между Севера и Юга

Pan.bg 17 ное 2019 | 16:01 views (329) commentaries(0)
img
capital.bg

Ексклузивно съдържание от The Economist
Откакто еврозоната беше обхваната от дълговата криза преди десетилетие, северните страни членки наложиха множество ограничения.

"Гърция, но също и Испания и Португалия трябва да разберат, че тежката работа... идва преди сиестата", съветва германският таблоид Bild през 2015 г. Две години по-късно, дори когато кризата леко отшумя, Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия, каза на южните страни: "Не можете да похарчите всички пари за питиета и жени и след това да молите за помощ."



Постоянният страх на северните страни, че ще трябва да покриват безотговорността на южните, накара политиците от Амстердам до Хелзинки да натиснат спирачка на банковите реформи и фискалната интеграция в цялата еврозона. Той предизвика и множество схватки за паричната политика, последната от които е в разгара си.

На 1 ноември Европейската централна банка (ЕЦБ) възобнови количественото облекчаване (QE) или закупуването на облигации с новосъздадени пари. Решението за това, взето през септември, беше атакувано от медии и дори бивши и настоящи централни банкери в северните страни, включително Германия и Холандия. Оплакванията отразяват опасенията на спестителите от отрицателни лихвени проценти и подозрението, че QE позволява на задлъжнелите страни да излязат от тежкото положение. Взети заедно, те правят паричната политика да изглежда като източник на трансфери.

Има ли скрити субсидии

В действителност въпросът дали северът субсидира юга е сложен. Разликите в жизнения стандарт остават големи, но трансграничните потоци станаха по-балансирани. А северните страни отчасти са отговорни за паричната политика, от която се оплакват.

При появата си еврото свърза в един съюз разнородни страни. БВП на човек от населението в Гърция, Португалия и Испания беше с 30-40% по-нисък, отколкото в Германия. Но Германия, все още усещаща последиците от обединението, се бореше с бавния растеж и високата безработица. Страната беше богата, но други бяха по-богати от нея. В Австрия по това време средният доход на човек е с една десета, а в Холандия с една пета, по-висок от този в Германия.

През първото десетилетие на валутния съюз трансграничните банкови заеми подхранваха публичните и частните преразходи на юг, което доведе до нарастване на заплатите и подкопаване на конкурентоспособността.

Дефицитът по текущата сметка се увеличи до 12% в Португалия и до 15% в Гърция. Когато кризата удари, частните финансови потоци пресъхнаха. В Гърция, Ирландия, Португалия и Испания те бяха




заменени със спасителни пакети.

TARGET2 - платежната система между националните централни банки и ЕЦБ, също действа като буфер, като дава възможност на централните банки в страните в криза в действителност да вземат заеми от други централни банки.


Ако разделим осем от страните, които се присъединиха към еврото преди 2001 г. (т.е. с изключение на предимно източните късно присъединили се държави), на север и юг, ясно се вижда, че икономическите различия са се увеличили (вижте графиката). Северът - Австрия, Финландия, Германия и Холандия, се откъсва напред, като Германия е теглена от реформи на пазара на труда. Югът - Гърция, Италия, Португалия и Испания - изостава. Франция се намира между тях. През 1999 г. приходите във Франция на човек са почти равни с тези на Германия и има излишък по текуща сметка. Днес с все още високата безработица, дълг и дефицит по текущата сметка страната изглежда повече южна.

Настъпва ли промяна
Германия е приела 2.7 млн. мигранти от други страни от ЕС през периода 2008-2017 г., като една трета от тях са от южните страни.


Южните страни обаче разчитат по-малко на финансовите потоци от севера. На много места балансът е заместил дисбалансите (въпреки че натрупаният дълг все още е голям). Да погледнем например паричните потоци между Германия и Испания. Дефицитът на Испания по текущата сметка с Германия почти е нулиран, като това се отразява на нетните капиталови потоци, които са се свили. През 2006 г. германските инвеститори влагат нетно в Испания 50 млрд. евро (63 млрд. долара). Миналата година сумата пада до 3 млрд. евро. Промяната отчасти отразява относителните подобрения в конкурентоспособността на южната част на еврозоната. Между 2015 и 2018 г. германските разходи за труд нарастват повече от два пъти по-бързо от тези в южните страни.

Работниците се движат от юг на север. Италианският журналист Федерико Фубини изчислява, че Германия е приела 2.7 млн. мигранти от други страни от ЕС през периода 2008 - 2017 г., като една трета от тях са от южните страни. Държави като Гърция и Португалия са загубили млади и сравнително високо образовани работници. Това означава голям трансфер на умения и инвестиции в образованието.

Нови оплаквания

Северните страни имат други оплаквания. В Германия например TARGET2 балансите често са в новините. През 2018 г., когато нейните кредити в системата достигнаха 1 трлн. евро (30% от БВП), някои икономисти твърдяха, че те представляват "скрити спасителни мерки" за страни като Италия и Испания, които имат големи дебити.

Централните банкери отговориха на тези притеснения, че голяма част от увеличението отразява "тайнственото счетоводство", необходимо за QE. Ако централна банка в южна страна закупи облигация от инвеститор, базиран извън еврозоната, но с кореспондентски банкови връзки във Франкфурт, тя се добавя към германските кредити в TARGET2. Даниел Грос, директор на мозъчния тръст в Брюксел Centre for European Policy Studies, изтъква, че тези отношения ще трябва да бъдат урегулирани само в случай че валутният съюз се разпусне изцяло.

Но възобновяването на покупката на активи от ЕЦБ означава, че кредитите на Германия в платежната система вероятно ще се увеличат още повече, което ще доведе до нови оплаквания.

Друг неспирен спор е за ефектите на паричните стимули. Испанските и италианските банки са най-големите потребители на евтиното финансиране от ЕЦБ. QE намалява доходността на облигациите, което означава по-ниски разходи за лихви за по-задлъжнели правителства.

Но паричната политика не е игра с нулев резултат (където печалбите на един са непременно за сметка на загубите на друг), казва Марсел Фратшер от Германския институт за икономически изследвания. Германското правителство също се възползва от по-ниските разходи за лихви. Северните страни, чиито икономики са по-ориентирани към износ, спечелиха най-много от слабото евро. И щяха да бъдат необходими по-малко стимули на първо място, ако Германия и Холандия стимулираха вътрешното търсене и инфлацията в еврозоната, вместо да трупат огромни излишъци по текущите си сметки.

Всички тези разделения правят реформирането на валутния съюз в най-добрия случай мъчителен процес. На 5 ноември германският финансов министър Олаф Шолц заяви, че би подкрепил обща схема за гарантиране на депозитите в еврозоната. Но уловката - и тя е много голяма, че банките в южните страни ще трябва да гарантират големите си вложения в държавни дългове с повече резерви. Страховете на северните страни, че може да се наложи да правят трансфери на юг, не отшумяват.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker