Победени, без да бъдем бити

Pan.bg 27 ное 2011 | 21:54 views (3060) commentaries(0)
img Агенция "Фокус"

92 години от подписването на Ньойския договор

Днес е 27 ноември. Датата на подписването на Ньойския мирен договор. Мирният договор, който слага край на Първата световна война за България и който осакатява страната ни, като безмилостно орязва границите ни.
Добруджа се връща на победената Румъния, като освен Тулчански и Кюстенджански окръг, дадени на румънците още след берлинския конгрес, като компенсация за Бесарабия, под румънска окупация за 21 години – до септември 1940 г. остават Силистренско и Добричко, въпреки че румънците искали и Русе и Варна. Отнет и първоначално поставен под международен протекторат, а после присъден на Гърция е излазът на Бяло море между устията на реките Места и Марица с градовете Ксанти, Дедеагач и Димотика. Безславно разгромената Сърбия прибавя към Вардарска Македония цялата Струмишка околия, Босилеградско, Царибродско, части от Кулска околия.
image
Победени без да бъдат бити, както ще напише генерал Никола Жеков, а българските полкове се изтеглят в старите граници на царството, като оставят 96 хиляди души войници и офицери, от частите на 3 дивизии, разположени на запад от Скопския меридиан в заложничество като гаранция, че няма да подновим участието си във военните действия. България е унизена. Политическите партии, направили толкова много за разпространяване на политическа пропаганда по фронтовете и деморализиране на войската, подведени от историческите 18 точки на американския президент Уилсън, че на държавите напуснали войната няма да бъдат отнемани територии и няма да бъдат налагани тежки контрибуции, изпадат в дребни взаимно унищожителни войни и обвинения. 885 000-та Българска армия започва да се демобилизира. Корабите и тежкото й въоръжение са отнети от страните победителки. Ликвидиран е подводния и надводен флот. Разпространени са списъци с издирвани български офицери, които да бъдат съдени от съдилищата на съглашенците. Съюзническата комисия прокарва новата западна граница без да се съобразява дори с паметта на мъртвите. Така село Голеш, Босилеградско, е разделено като църквата остава в България, а селските гробища са дадени на Сърбия. На страната ни са наложени тежки икономически санкции и е забранено да има своя армия. Пехотните полкове са сведени на дружини.
image
Това е Ньой и неговите решения. От учебниците помним, че когато подписал договора, Стамболийски хвърлил перодръжката, с която се подписал. Днес трудно можем да




си представим цялостните измерения на човешката и националната трагедия от онези дни. Днес ние дори не говорим за това. Отбелязваме го само като дата в историческия си календар. Защото сме загубили връзката с паметта си. Защото не знаем. Защото не се възпитаваме да знаем. Така е по-лесно и по-просто. Всеки, който по един или друг начин се докопа до едно или друго ниво на управление смята, а след това приема, че така е трябвало, че това е даденост и от него започва историята на България, а той я твори тази история. За държавата ни това е не само погрешно, но и пагубно.
Защото през ноември 1919 г. България е обхваната от протести. Десетки и стотици българи протестират. Митинги покриват цялата българска земя – София, Пловдив, Бургас, Варна, Добрич, Пазарджик, Горна Джумая. Протестират българите, осъдени на изгнание от откъснатите землища. Протестират българите от вътрешността на страната. Народното събрание обявява тридневен траур. На държавните институции са провесени черни флагове. Военните ни части се изтеглят на осъдените на окупация райони и населението плаче, като се разделя с тях. Българските ученици в продължение на години отказват да посещават чуждите училища и да участват в служби на чужди свещеници.
По ирония на съдбата подписването на Ньойския договор съвпада с празника на победите на Българската армия - 27 ноември. Със специална заповед празникът е отменен, празникът на победите е преместен на 6 май, а 27 ноември е отреден за Ден на паметта, в който България е длъжна да помни това, което и е отнето несправедливо. Защото Ньойският договор обрича на забрава и унищожение стотиците хиляди братски могили и безименни гробове, посели добруджанските полета и чукарите на Македония, кръвта на героите, неимоверните усилия на един народ, повярвал в себе си полетял към своето национално освобождение и обединение.
image
Ньойският договор е прокобата, която предопределя комплексите и политическите изстъпления през следващите десетилетия. Деморализираната ни нация става лесна плячка на уклони, ереси, революционни и псевдореволюционни течения. Бившият ротен командир Коста Янков ще стане левичар и ще организира атентата в Света Неделя през април 1925 г., и ще извърши масовото убийство на повече от 120 генерали, офицери и граждани, между които цвета на българската армия и свои бивши другари по оръжие на Солунския фронт. Школниците от славната Дрангова школа в Скопие ще се разделят на комунисти и фашисти и ще се избиват едни други с неистова ярост, забравили посланията на безсмъртния си началник. Комунистът Крум Кюлявков ще преследва до смърт фашиста Йордан Бадев. Всъщност единият е толкова комунист, колкото другият е фашист. Защото българският комунизъм и българският фашизъм са всъщност побългарени уродливи форми на политическите различия и борбата за власт в обезверената и унижена България в годините след Ньой.
Такава е историческата съдба на днешната дата, превратна, тъжна и прокобна. Днес и забравена. Но с една разлика, много съществена. Тези, които тогава са стоели начело на държавата, на народа и войската, са знаели за какво са воювали и какво са изгубили, без значение на политическите си предпочитания. Това, което днес ние сме забравили или се мъчим да забравяме. Така е по-удобно. Или, както е казано в Библията, тъжно е, когато слепци водят слепци.
Представете си, че трябва да анкетираме настоящия военен и външен министър за Ньой и неговото значение, за българите останали под диктата на Ньой извън днешните граници, за националната отговорност и всичко ще ви стане ясно. Липсата на мъжество е преодолимо качество, но липсата на национална памет отрежда незавидно място в ъгълчето на низвергнатите и безименните. Защото в историята на народа ни е скрито умението да възкръсваме, да преодоляваме несгодите, без да се самосъжаляваме, да оцеляваме и да не потъпкваме националното си самочувствие. Всичко това, което днес просто ни липсва.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker