Димитър Списаревски или ...цайтгайст

Pan.bg 14 яну 2012 | 22:06 views (6610) commentaries(6)
img Димитри Иванов, в."СЕГА"


Що е цайтгайст? Събитията през една епоха? Мислите на хората? Злините и добрините им? Шегите им? Мелодиите им, включително онези, който дъновистите свиреха в барачките си около гроба на Дънов?
Няма го квартала на дъновистите; харизахме го за съветско посолство.
Няма го и парка, който харизахме за US посолство. Пред него се изтъпанил българският гвардейски оркестър, понеже US посланикът Джеймс Уорлик открил паметник на US летците, паднали над България.
От небето не падаха летци. Падаха бомби, шрапнели, а нощем, когато ни бомбардираха англичаните - flares (осветителни ракети на парашутчета), от които ставаше светло като ден. Нито виждах да падат писалки като онази, която съученикът ми Славчо намери недалеч от паметника на Патриарх Евтимий и тя му откъсна палеца и показалеца.
Вярно, видях трима US летци, паднали от небето с парашути. Когато нашите ги завели при гарнизонния, той заповядал: Да запалят цигара и да пият по една ракия да се окопитят. Нямало стол на летището; завели ги в селската кръчма. Там чипоносият зевзек, който ме возеше с моторетката си, посочил на Чък казана, сграбчил му ръката и изръмжал "ам-ам!", а Чък, току-що паднал от небето, уплашено се дръпнал.
После, кажеше ли "ам-ам!" US или български летец, всички се превиваха от смях. Бяха весели момчета и си допаднаха. Имаше едно въже, опънато между два кола пред бараката, а на коловете - приковани чембери от буренца. Там заедно играеха нещо като футбол, после нещо като волейбол, после нещо като джитбол, после нещо като баскетбол и немските инструктори, отвратени, извръщаха глави да не гледат как българските авиаторчета и техните врагове заедно се забавляват, преди да отведат враговете не знам къде.

image

В София не беше така. Евреите носеха големи жълти значки на ревера, а повечето българи - мъничка "виктория", червена буквичка "V". Същите българи после се закичиха с петолъчки. На Югозапад радио София имаше по-голям обсег от радио Донау и войниците на Ромел в Северна Африка, немските войници в Гърция и Югославия искаха немски шлагери, главно "Лили Марлен", която Гьобелс беше забранил. Гьобелс отстъпи. Радио София спаси песента "Лили Марлен". Над София падна розов сняг поради прашни бури в Северна Африка и българските вестници писаха "Поздрав от Ромел".
Засвиреха ли сирените тревога, радио София млъкваше. Но, завиеха ли ту възходящо, ту низходящо за отбой, дежурните редактори мигом изкачваха стълбите от бомбоубежището до студиото и за повишаване на духа ни пускаха "Дас Енгландлийд". "Лили Марлен" беше неподходяща за случая, а "Ерика" е страхотен марш, но в нея войникът пее, че в полето расте синьо цветенце, което се казва Ерика, и неговото момиче е със сини очи и се казва Ерика. А "Дас Енгландлийд" - хем сантиментална, хем войнствена: Leb' wohl mein Schatz/ Lebe wohl/ Denn wir segen Engelland fahren.
Преведоха я: Наш'то знаме вече се развява, ний ще литнем/ Ний ще литнем срещу Англия, Англия".
- Ще литнем ние... - не се доизказваше Спайч, моят кръстник Димитър Списаревски.
Нощем англичаните ръсеха неефикасни запалителни бомби; най-много да ти изгори таванът, понеже София не беше Лондон, а железобетонен град, но денем US бомбърите дънеха с фугасни бомби, пробиващи няколко бетонни плочи.
Ние се евакуирахме в Катуница преди най-тежките бомбардировки, но преди това, след една най-обикновена дневна бомбардировка, телефонът вкъщи звънна и нещо си говориха и после ми казаха да се обадя на Фроса Каблешкова, гаджето на Спайч. Той беше хубавец и когато бяхме заедно на Карловските бани, недалеч от военното летище, тя го изревнувала, заключила го в стаята. Но понеже знаеше, че призори той трябва е на летището, даде ми ключа да отключа Спайч, за да не разбие той вратата.
image

image

image

image
Когато позвъних на Фроса след най-обикновената дневна бомбардировка, тя каза унило: Да, Джимо, Спайч е паднал.
Аз възнегодувах. Как може Спайч да падне ?! Та нали на Спайч юмруците му колкото дюли. Нали спрял файтона с двама румънски офицери в Добрич, прегънал им парадните саби на буквата "г" и им ги върнал, казвайки: "Тук е България!". Нали щяха да разжалват Спайч, когато му арестували авиаторчетата и той влетял в кръчмата, развъртял се с един стол, размазал полицаите и си освободил момчетата. Нали Спайч, в бара под сегашния Военен театър на "Раковски", пребил немските офицери, понеже той станал прав, когато там засвирили немският химн, а немците останали седнали при българския химн, и призори Спайч ми донесе чирози. Сега не виждам чирози и аз няма да ви обясня какво е чирози, само ще ви кажа, че според Спайч българските офицери ги хранят, за да умрат за своята офицерска чест. Не че много-много ги хранеха; Спайч и момчетата му вечеряха в селската кръчма до летището. Само понякога вечеряхме заедно годеницата му Фроса и той, и ние в хотела на Карловските бани и за мен беше празник, понеже чипоноското с моторетката ме откарваше да нощувам на летището и на другия ден Спайч ми позволяваше да вляза в кокпита на Ме-109, само да не натискам червения бутон отгоре на лоста, щото той бил за топа, нито черната скобка под бутона, щото тя била за двете картечници.
Жестоката истина бе, че Спайч не го пускаха във въздушен бой. Като актьор, когото не пускат да се прояви на сцената. Той бил първенец в школата за изтребители във Вернойхен, а излъчили германец за първенец на випуска.
Джеки, Владимир Джейков от Княжево, по-късно мой колега преводач в БТА, също имаше немска диплома, но не я представи в отдел "Кадри" за надбавка за висше, щото дипломата - с орел и пречупен кръст и подписана от Херман Гьоринг.
Когато при обстрел от небето непукистът Джеки се мотаел на плаца, Спайч му заповядвал: "Куре, влез в заслона, че ще те убият!".
На 20 декември 1943 орлякът на Спайч излетял от Божурище. Двигателят на месера на Спайч не стартирал. Спайч се прехвърлил на старо дорние. Долетял със закъснение при момчетата си, опитващи се да принудят армада "летящи крепости" да хвърлят бомбения си товар извън София. Но не били B-17 Flying Fortress като на Чък, а В-24 "Либерейтър", ескортирани от двутели П-38 "Лайтнинг". Според Чък либерейторите бяха по-нови, но по-кофти от неговата B-17, щото имали повече място за екипажа между 8 и 12 души, но по-лесно се запалвали. Лайтнингите атакували Спайч, докато той вкарвал боеприпаса си във водача на либерейтърите.
Според Джеки Спайч съобщил: "Удариха ме в краката, да еба тяхната мама." После, дали защото самолетът му вече в пламъци, дали защото с прерязани крака загубил управлението, Спайч се врязал във втори либерейтър и в отломките при експлозията се разбил трети либерейтър. Трийсетина US летци и Спайч загинаха над Панчарево в първия и последен въздушен бой на Спайч. Уви!
По-горе аз цитирах думи, неприлични според някои хора. Ала няма скверни слова. Нито имат "срамни части" човеците. Имат срамни деяния. Ето две срамотии:

- US ambassador Уорлик откри паметник, който не е във военно гробище.

- В авиаторското гробище на Софийските гробища разбиха релефа на Спайч.

Близките му го реставрираха с техните скромни средства. Без гвардейски оркестър.

Повече не ми се говори за тоя Уорлик. Той е US посланик, така или иначе. Според мен - иначе.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 6

  1. #1
    catch 22 15 яну 2012, 19:55
     
    0
     
    1

    Тази статия стара ли е или съдържа части от по-стари публикации? Защото вероятно Д. Иванов вече е разбрал, че няма как Спаича да е летял на "старо Дорние",атакувайки американски Либърейтъри!(Дорние са марка немски бомбардировачи). Нито пък, че "с един куршум е убил 3 заека", след като на тоя ден има свален само един американски бомбардировач (този от тарана) и 3 изтребителя. От бомбардировача загиват 9 члена на екипажа и един е взет в плен. Тримата пилоти-изтребители също са пленници в Шумен. Освен Спаич от нашите момчета на този ден загива и Георги Кюмюрджиев.

  2. #2
    vodan 16 яну 2012, 01:18
     
    1
     
    0

    Ебаси, кво значение имало?!? Той иначе и Терминаторът е голям пич с чудесен "писмен портрет", нали?

  3. #3
    Major 16 яну 2012, 17:38
     
    2
     
    0

    Въпреки някои неточности, материалът е много добър. Повече такива патриотични материали трябва да се публикуват. Браво на Димитри Иванов!

  4. #4
    Николай калев 14 окт 2012, 17:59
     
    1
     
    0

    Искам да споделя един факт, който има отношение към смъртта на Д. Списаревски. Моят баща - художникът Любен Петков /дългогодишен сценограф на Шуменския театър/ първата година на своето поприще като художник в театъра е бил в Добрич. По негови спомени, които ми е разказвал, с майка ми първо се настанили в хотел Централ, а после на квартира.Един декемврийски ден при него идва кметът на Добрич, който бил бащата на Списаревски.Защо е бил там кмет, аз не знам.Бащата носел малка снимка на своя загиналия син и помолил баща ми да направи голям портрет на героя заг. погребението. Баща ми веднага се заел за работа, но нещо не излизало. Не му харесвало това, което рисувал. А време за губене няма. Тогава хванал черния въглен и... станал страхотен портрет. Очите на Списаревски горели като въглени, силен орлов поглед. Портретът имал много силно излъчване, както и живия летец-изтребител...
    Много години след този разказ, аз като военен пилот през 1984г. отивам от Равнец в София за годишните медицински прегледи. Моите колеги летци ме агитираха да отида в ЦС на БЛРС и да уредя да станат ловци. Същото желание и аз имах, но всички знаят колко трудно е това в те години. Историята е интересна и дълга. Затова само най- важното. Там срещнах сродницата на Д. Списаревски - Петя Списаревска,която бе отговорен секретар на ЦС на БЛРС, фактически една от заместниците на ген. Русков. С моите връзки аз й уредих веднага два билета за Балкан за Бургас,а тя ми помогна да се срещна с хората, от които зависи членството в БЛРС. Станахме ловци- това е добре. Но интересното е, че аз разказах на Списаревска за портрета, който е рисувал моя баща, ходих и при друг негов сродник на ул. Гурко в София. За жалост от портрета никаква следа. Поговорихме си с тоя сродник и той ми каза как Списаревски ударил плесница на немски офицер на публично място. Може би става дума за случая с българския химн...
    Чел съм книгата на Стоян Стоянов "Ние защитавахме тебе, София" и съм изпитвал дълбоко уважение и възхищение от българските летци. Защитата на София през 40- те години е втория връх от бойната слава на българските ВВС след Балканската война. Жалко за тези орли, които след 1944 г. не намират пълно признание. Винаги на острите завои на историята, каквито са революциите, има много човешки трагедии, много илюзии и заблуди.
    Днес не ни остава нищо друго, в навечерието на 100 годишнината на ВВС, да се поклоним дълбоко на тия, които дадохо младостта си, дори и живота си, за да има чисто небе над България. Ще цитирам пота- военен пилот Михаил Зиновиев:
    Ех, небе, небе,
    късче радост, късче жал.
    Младости да имах две
    пак на тебе бих ги дал!
    Честит празник авиатори!

  5. #5
    Preslav 14 окт 2012, 21:28
     
    0
     
    0

    Благодаря ви за чудните спомени г-н Калев! Прекрасни са! Поздрави от Росен и Преслав Панчелиеви.

  6. #6
    Трак 07 апр 2014, 16:25
     
    1
     
    0

    Калев --Благодаря за хубавия пост Бъди жив и здрав.Аз водя разследване на Бомбардировката над родната ми Перущица Най - големия военен обект на Бг Следите водят към Чърчил и неговите Викерси.Ако може помогни по въпроса остават малко дни до 17.04.2014г.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker