Думи за генерал-лейтенант Яко Молхов

Pan.bg 06 фев 2015 | 11:03 views (4092) commentaries(1)
img Целият жизнен път на генерал-лейтенант Яко Молхов е пример за достоен, изпълнен дълг към армията. Със своята вярна служба в българската артилерия, в структурите по автоматизация и ГЩ, със своята безрезервна отдаденост на командирската, преподавателската, научната и щабната работа, с всички свои действия като офицер, генерал и общественик Яко Молхов остава трайна следа в летописа на достойните български генерали и офицери-артилеристи, един от строителите на съвременната българска армия и артилерия.

Полк. доц. д-р инж. Нелко Ненов*

През 1979г. постъпих като курсант-артилерист във ВНВАУ в Шумен. 31 години по-късно бях избран за декан на настоящия факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи”, който е наследник на славното артилерийско училище. Повече от 35 години до сега съдбата ме срещна с много генерали и офицери, изявени експерти в сложното артилерийско дело. Това са хора професионалисти, отдадени на своята работа, хора които свещенодействаха в нашата артилерия. С много от тях се познавам лично, за други имам само впечатление на база написаното от тях, както и спомени за тях от трети лица. Безспорно в плеядата на артилерийските командири, началници и теоретици от периода след 1944 г. блести името и на генерал-лейтенант Яко Молхов, с когото за мое съжаление не съм се познавал лично. Смея да заявя обаче, че познавам основната част от неговите трудове и публикации.

Чрез предложената книга „Спомени за един незабравим и мъдър генерал”, съставена от неговия син Валерий Молхов мога да кажа, че определено обогатих своята представа за личността на Яко Молхов, на база впечатленията на много и различни хора, живели, работели и творили заедно с генерала.

Днес ще споделя пред Вас моите впечатления и оценки като военен специалист, само на база на анализ на написаното от и за генерал Молхов.

През 1948 година Яко Молхов завършва пълния курс на военното училище с чин поручик от артилерията и е награден с бинокъл като първенец на артилеристите. През октомври същата година в София, в кв. Лозенец се създава Народно военно артилерийско училище, на място където днес се намира музеят „Земята и хората”. Като първенец-артилерист на випуска той е назначен за командир на курсантски артилерийски взвод. Тук той обучава подчинени, които са едва 2-3 години по-млади от него. В периода 1948-1949г. наред с функционалните задължения на командира на взвода преподава на курсантите от различни курсове и история на българското военно изкуство. Много усилия и безсънни нощи са му необходими за собствена подготовка. С неподправена любов и желание изучава историята на създаването, развитието и бойното използване на българската артилерия. От историята научава качествата, които трябва да притежава военния експерт. Това са широта на вижданията, добросъвестност, която задължава към обективен подход при разглеждане на фактите и явленията, задълбоченост, което изисква точен анализ и верни изводи, висок професионализъм, който стои над любителското и некомпетентно отношение към решаване на поставените задачи.

Любимият му девиз е „Без история няма нито настояще, нито бъдеще. Опора на неговата военна служба е историята като наука, теория и практика.

През 1954г. завършва петгодишен курс на Артилерийската инженерна академия „Дзерджински” в Москва с отличие. Дипломата му връчва лично главният маршал на артилерията Воронов. И днес на мемориалната плоча на възпитаниците-отличници на академията стои и неговото име. След завършване на академията е назначен в командването на артилерията в МНО. Желанието му обаче е да бъде началник-щаб на артилерията на една от армиите. Може би това е причината да напусне министерството и от октомври 1955г. да бъде назначен за началник на катедра „Артилерия” в създадената от 1951г. Военнотехническа академия, и по-точно в нейния Артилерийски факултет, с началник тогава полковник Иван Аржентински. След кратко пребиваване във войските през 1960г. отново е назначен за началник вече на катедра „Ракетни войски и артилерия” във Военна академия „Г.С. Раковски”, която от 1958г. става единствен център за подготовка на квалифицирани командни, инженерно-технически и политически офицерски кадри. Молхов поема катедрата от едно друго голямо светило в нашата артилерия бъдещия генерал, тогава полковник Димитър Желев Тодоров. През този период се пристъпва към по-организирана научно-изследователска работа. Въвеждат се редовна и задочна аспирантура. Защитават се първите дисертации на артилерийска тематика. Пръв в катедрата през 1962 г. защитава дисертация майор Яко Молхов, като темата на дисертационния труд е „Борба с противниковите средства за ядрено нападение в настъпателната операция”. Майор Молхов демонстрира пиетет към преподавателската и научноизследователска работа. Не без значение е фактът, че негов научен ръководител е тогавашният командващ артилерията полковник, по-късно генерал-майор Мицо Гетовски. Гетовски е друга обаятелна личност в нашата артилерия, който освен всичко друго ще остане в историята като най-младия български генерал от артилерията, само на 37 години. За съжаление той почива година след това. Три години по-късно през 1966г. полковник Яко Молхов получава научното звание „доцент”. Първият по-значителен труд в катедрата е разработен през 1964г. под ръководството на подполковник Яко Молхов, с участие на целия катедрен колектив. Това е учебник по Тактика на артилерията.

Периодът, през който Молхов е началник на катедра съвпада с появата на тактическите и оперативно-тактическите ракетни системи. От ръководената от него катедра се очаква предложения за организация на подготовката на ракетните формирования, подготовката на ракетните специалисти, щабове и служби. Тази потребност го отвежда до едногодишен ракетен курс в артилерийската академия в Ленинград. Там участва и в ракетен пуск на полигона Капустин Яр.

Изключително ценно за Молхов се оказва редуването на командирска и военна научна дейност. Не без значение е фактът, че той преминава през длъжностите началник на артилерията на дивизия, и заместник-началник щаб на артилерията на армия.

Като човек изкушен от науката започва своите първи научни опити с публикации в сп. „Артилерийски преглед”, по-късно продължава своите научни търсения във „Военен журнал”, „Армейски преглед”, „Военно-исторически сборник”, „Военна техника”, „Народна армия”, „Български воин”, „Военна мисъл” и други. Научната му продукция включва над 100 публикации, между които и четири монографии – „От черешовото топче до ракетата”, „Средства за ядрено нападение и борбата с тях”, „История на Отечествената война на България” и „Автоматизация на управлението на войските”.

Първата си публикация Яко Молхов печата в списание „Артилерийски преглед” през 1954г. и касае изключително актуалния тогава въпрос за пълната подготовка на данните за стрелба. Следват статии, свързани с теория на артилерийската стрелба и бойното използване на артилерията. Голяма е страстта му към историческата тематика. Първата му публикация във „Военноисторически сборник” е през 1967г. и е на тема „Българската артилерия в отбранителното сражение при Сливница през Сръбско-българската война”. Особено силно влечение и любов изпитва към въпросите, свързани с развитието на българското военно изкуство през Балканската война. С искрена възхита и преклонение той анализира делото и творчеството на такива военачалници като Олимпий Панов, Атанас Бендерев, Иван Фичев, Радко Димитриев, Никола Иванов, Владимир Заимов и др. Изучава много материали и пише редица статии за образците на професионализма и за високото майсторство на младите български командири, за умелото бойно използване на артилерията.

След повече от 20 години служба в артилерията преминава на работа в областта на военната наука и по-конкретно в създаването и организирането на структурите, занимаващи се с внедряване на постиженията на научно-техническата революция, усъвършенстване на системите за управление на войските и оръжията. Това не е случайно. Българските артилеристи като цяло стават първите, които неистово се нуждаят и търсят пътища и способи за повишаване ефективността на бойното използване на рода войска. Това се реализира чрез прилагане на съвременни за времето си технологии и най-вече чрез използване на появилите се електронно-изчислителни машини.

Търсещата натура на Яко Молхов неизбежно го влече към новите технологии, към новите средства за въоръжена борба. Главният акцент според него следва да се постави върху развитието на програмното осигуряване, като основна част на автоматизираните системи за управление, както и върху подготовката на кадри по автоматизацията. Генерал Молхов е основният инициатор за създаване в Артилерийското училище в Шумен през 1962г. на специалност за курсантите „Военна кибернетика” и обучаващата катедра „МАУВ”. Години по-късно подобно на военните кибернетици и курсантите артилеристи и ракетчици също започват да се обучават по гражданска специалност „Експлоатация и поддръжка на електронно-изчислителна техника”. От тогава до сега Шумен е люлката на високоподготвени кадри по автоматизацията и експерти по информационни технологии за нуждите на въоръжените сили и на други институции.

През есента на 1966г. Яко Молхов постъпва на служба в ГЩ като заместник-началник на новосформиращото се Военно научно-техническо управление. Две години по-късно през 1968г. в ГЩ се създава отдел МАУВ. Началник става полковник доцент Яко Молхов. В последствие се създава длъжност помощник-началник на ГЩ по автоматизацията. На нея е назначен полковник Нешо Нешев, който става генерал. След него мястото е заето от генерал Яко Молхов.

Важно събитие в развитието на идеите на Молхов е създаването през 1968г. на Военен научноизследователски институт на ГЩ с изчислителен център към него. Основните задачи на института са изследване на въпросите, свързани с използването на кибернетиката, електрониката, математиката и други науки в областта на военното дело, разработване на нови алгоритми и програми за решаване на оперативно-тактически задачи за нуждите на БА, изследване на информационните процеси в БНА и въпросите за научната организация на труда и управлението на войските, и други задачи.

През 1972г. той е представител на МНО в Междуправителствена комисия в рамките на СИВ по изчислителна техника, създадена с цел координиране и ускоряване разработването и внедряването й. През 1975г. завършва едногодишна специализация в тогавашното ВМЕИ – София по изчислителна техника и програмиране.

Борбената му натура, увереността в предприетите действия му помагат да отстоява развитието на органите по МАУВ, тяхната самостоятелност, урепване и достойно финасиране. До началото на седемдесетте години създадените изчислителни центрове работят с руските ЕИМ „Минск 22”. Постепенно с общите усилия на страните от СИВ се разработва т.н. единна система от ЕИМ. България разработва машината ЕС-1020, а по-късно и по-мощната ЕС 1040 и ЕС 1037. За да се осъществят промените в БНА е свършена огромна организаторска работа от службата по МАУВ, под ръководството на генерал Молхов. Това той извършва съвместно с ДСО „ИЗОТ” и БАН.

След 35 години военна служба през 1979г. е удостоен със звание генерал-майор. Това е признание за дългогодишната му работа и приноса му в развитието на органите и структурите, които ръководи. По това време той помощник-началник на Генералния щаб и началник на служба МАУВ.

През 1983г. е произведен в чин генерал-лейтенант и е назначен за заместник-началник на Генералния щаб. В негово подчинение преминават нови структури в ГЩ, военната наука и управлението на войските. С това той успява да реализира принципа на единодействие в органите по свръзките, автоматизацията, радиоелетронната борба и др., както и тяхното техническо интегриране на базата на новите електронни технологии.

Завършва военната си служба през 1991г. като заместник-началник на Генералния щаб.

В заключение можем да кажем, че генерал Яко Молхов е човекът, който създаде и разви информационното общество във Въоръжените сили. Това се изрази в създаването на нови управленски и научни структури в МО и ГЩ, видовете въоръжени сили, обединенията, съединенията и частите. Генерал Молхов имаше стратегическия кръгозор да вижда няколко десетилетия напред, утвърждавайки неизбежната ключова роля на информационните технологии за бъдещите военни способности.

Генерал Молхов успява да се утвърди като генерал с голям авторитет, както сред своите подчинени, колеги и началници, така и сред сродните структури в армиите на тогавашните партньори от Варшавския договор. Това става на ежегодните съвещания по механизация и автоматизация управлението на войските – от първото такова през 1967г. до 1989г., когато съвещанието се провежда в България.

В съзнанието на хората, с които е работил, генерал Молхов, той остава като ерудиран, високообразован генерал, притежаващ висок интелект и обаяние, генерал, който е изпреварил времето си. В същото време той е скромен, прям, неподправен, човек който лесно предразполага хората, с които общува и работи. На първо място обаче той е професионалист. Той познава в най-големи подробности проблемите на автоматизацията на управлението. Отличава се със своята далновидност и висока организираност при тяхното разрешаване. Под негово ръководство автоматизацията на управлението на армията се развива с високи темпове и във възходяща посока.

Генерал Молхов има особен принос за изграждане на военния научен потенциал на Българската армия. Дългогодишен председател е на Военната подкомисия на ВАК, членува в няколко специализирани научни съвета, ръководи много аспиранти.

За приноса му в четиритомния труд „История на Отечествената война на България 1944-1945г.” заедно с академик Мито Исусов и полковник Нинко Косашки е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда”. През 1982г. е награден с орден от министъра на отбраната за изградения учебен център на МНО. Награден е и от Комитета за наука и технически прогрес със златна значка „За високо техническо равнище”.

Целият жизнен път на генерал-лейтенант Яко Молхов е пример за достоен, изпълнен дълг към армията. Със своята вярна служба в българската артилерия, в структурите по автоматизация и ГЩ, със своята безрезервна отдаденост на командирската, преподавателската, научната и щабната работа, с всички свои действия като офицер, генерал и общественик Яко Молхов остава трайна следа в летописа на достойните български генерали и офицери-артилеристи, един от строителите на съвременната българска армия и артилерия.

* Авторът е заместник-директор на ИПИО във Военна академия „Георги С. Раковски, бивш декан на факултет „Артилерия, ПВО и КИС” на НВУ „Васил Левски”. Публикацията е на основата на неговото слово по време на представянето на книгата „Спомени за един незабравим и мъдър генерал” за генерал-лейтенант Яко Молхов на 30 януари т.г. в Централния военен клуб.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Веселяк кадровик 09 фев 2015, 18:50
     
    3
     
    0

    Ген.Молхов бе един действително ерудиран,мислящ и консенсусен генерал В службата си съм контактувал много пъти с него по проблемите за подготовката на кадри ,необходими за автоматизацията управлението на войските.В беседите си с него съм срещал винаги разбиране на становището на УК-МНО при планиране на тази подготовка. Спокое,изслушващ с внимание доводите на УК , аргументирано излагащ своите и винаги с него сме постигали необходимото разбиране при планирането на кадрите.В заявките му за необходимите кадри/ курсанти и офицери на курсове/ за нуждите на МАУВ личеше здравият смисъл,трезвите разчети и действителните възможности за обучение у нас и в СССР .Никога не се е стремял от позицията на длъжността и званието си да налага мнение.Обаятелна личност,истински военен ръководител.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker