Акад. Георги Марков, историк: Валандовската акция е част от борбата за освобождението на македонските българи

Pan.bg 21 мар 2017 | 00:53 views (218) commentaries(0)
img Агенция „Фокус“
Акад. Георги Марков, историк: Валандовската акция е част от борбата за освобождението на македонските българиСнимка: Институт за исторически изследвания
Във връзка с Валандовската акция, осъществена на 20 март 1915 година от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), при която е взривен жп мост при Валандово, Агенция „Фокус“ разговаря с историка акад. Георги Марков.

Фокус: Акад. Марков, на 20 март 1915 г. се осъществява така наречената Валандовска акция, какъв е първоначалният замисъл на акцията и срещу кого е насочена тя?
Георги Марков: Тази акция е насочена срещу снабдяването на сръбската армия, която воюва срещу Австро-Унгария по това време. Цялото й снаряжение и боеприпаси идват през Солунското пристанище от съглашенските държави и през железницата, която е Солун – Скопие – Ниш и Белград. Поради това, четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) извършват това нападение. Забележително е, че има и австрийска намеса. Австрийският генерален щаб е дал сведения точно къде и кой мост да бъде взривен. Взривът е доставен от Австро-Унгария, поради което тази акция придобива международни измерения. Пълномощните министри на Съглашението връчват нота на българското правителство на Васил Радославов и го обвиняват, че работи в полза на Централните сили и не спазва обявения неутралитет.
Фокус: Какви са последиците от Валандовската акция и защо след нейното приключване, въпреки че се обявява в град Валандово , че е установена българска власт и предстои Македония да бъде освободена от сърбите, това не се случва?
Георги Марков: По това време има разногласие между правителството на Радославов и ръководството на ВМОРО. Васил Радославов смята, че не бива да се изпреварва определянето на България към коя от воюващите коалиции е. Води се оспорвана борба накъде – с Централните сили или със Съглашението. Все още не е решен въпросът: „Накъде България да бъде ориентирана?“. Разбира се, цар Фердинанд си има определени намерения да се ориентира към Германия и Австро-Унгария, но това не е решено. Тук възниква така нареченият неотговорен фактор – това е ВМОРО, която на всяка цена е за присъединяване към Централните сили, против Съглашението. При преговорите с двете воюващи коалиции, Съглашението отстъпва Източна Тракия до линията Мизия – Черно море – Енос на Бяло море, както е според Лондонския договор. Поради това, че воюваща Сърбия е съюзник на Съглашението, тя не


позволява да се преговаря пряко за отстъпки във Вардарска Македония. Тя казва условно да се види как завършва войната и ако Сърбия се разшири към Босна и Херцеговина и Адриатика, би могло да се отстъпи територията, източно от река Вардар, а ако Гърция се присъедини към Съглашението и присъедини Смирненския вилает в Мала Азия и Измир, би могло да се отстъпи на България Кавала. Вътрешната организация не приема това условно „ако“ и тя е един влиятелен фактор. Някои я наричат неотговорен фактор, но с акцията във Валандово доказва, че може да върши политика и въпреки волята на меродавното правителство.
Фокус: Каква е съдбата на бежанците от Македония след тази операция?
Георги Марков: Поредната вълна от бежанци идва в България, което утежнява положението, защото още не е решен бежанският въпрос от емиграцията от Втората балканска война. Засилва се негодуванието и навсякъде се пее „Съюзници, разбойници“. Това нагнетява отношенията между България и Сърбия допълнително. Да не забравяме, че по това време Сърбия има военновременна столица в Ниш и става ясно, че България по-рано или по-късно ще вземе страната на Централните сили срещу Сърбия, както и става.
Фокус: Каква е ролята на българските официални власти в тази операция?
Георги Марков: Няма роля, въпреки че цялата пропаганда, особено руската външна политика, обвинява Радославов, че видите ли той е провел тази акция заедно с австроунгарския генерален щаб. Поради това, че по това време се водят решаващи боеве на източния фронт и още не е известен изходът от тези боеве, цар Фердинанд се страхува от Русия да не го сполети съдбата на неговия предшественик княз Александър. Точно тогава тази Валандовска акция не е в полза на българската външна политика и не са прави съглашенците да обвиняват царя и министър-председателя Васил Радославов, че са знаели за акцията. Разбира се, има офицери от българската армия, които са свързани с Вътрешната организация и това е известно. Някои от тях са си взели отпуска, за да участват в тази акция, но официалната политика на България още е изчаквателна. Не бива да се твърди, че видите ли, било известно още от началото на Първата световна война, че България ще заеме страната на Германия и Австро-Унгария. Имало е още някои въпросителни.
Фокус: Какъв е международният отзвук за акцията?
Георги Марков: Той е обясним. Централните сили поздравяват българските чети в Македония и тяхната освободителна кауза. Заявяват, че ще подкрепят възвръщането на Македония ,не само безспорната, но и спорната зона. Обещават и Българското Поморавие, което става през септември 1015 г. след сключването на съюзния договор. Докато Лондон, Париж и Санкт Петербург протестират с ноти, твърдят, че България вече става оръдие на Германия на Балканите по пътя за Близкия Изток. Тази Валандовска акция има силен международен отзвук, защото и двете коалиции тогава се надяват да спечелят България на своя страна, тъй като още не е било ясно накъде ще тръгне България в Първата световна война.
Фокус: Каква е днешната оценка на историята за това събитие?
Георги Марков: Трябва да признаем ролята на ВМОРО като един съществен фактор в българската външна политика, включително за освободителната Първа балканска война, след нея за началото на Втората балканска война и за намесата й в Първата световна война. Естествено, че тези наши сънародници родени в Македония са искали на всяка цена да видят освободени своите погазени родни огнища. Има и доста емоции в тези желания. Сега повече от 100 години по-късно можем да кажем, че някои действия са били неразумни от страна на Вътрешната организация, защото те по този начин дават възможност на Съглашението да обвинява царя и правителството ,че вече са оръдие на Германия ,но трябва да разберем, че Валандовската акция е част от борбата за освобождението на македонските българи.
Деница КИТАНОВА
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker