Паметникът на Незнайния воин пази спомена за всички знайни и незнайни български воини

Pan.bg 22 сеп 2019 | 16:47 views (167) commentaries(0)
img
Автор
Евгений Натов

Паметникът на Незнайния воин, наричан и Гробът на незнайния воин, е изграден до южната фасада на многовековната църква "Света София", дала и името на столицата на България и неин символ.

Той представлява тържествен паметен комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войн, съгласно първоначалната идея на създателите и съзидателите на първия и унищожен Гроб на незнайния воин. Но тук тя е продължена с респект и почитание в осъществения проект на архитект Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български войници , загинали за родината във войните, водени от българската държава.

Паметния комплекс съчетава "вечен огън", пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от стария паметник - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:

"БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!"

(от стихотворението "Новото гробище над Сливница" от Иван Вазов)

През 1918 г. в България е създадена комисия за направа на паметника. През декември 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър ген. Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на световноизвестния български скулптор Андрей Николов от южната страна на църквата "Света София". Решено е да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. На 8 юли 1931 г. паметникът е готов, но не е одобрен заради претрупаност - имало 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и, 6 месеца по-късно, новият вариант е приет - през декември същата година.

През 1933 г. е готов проектът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 г., но не е открит официално до 1941 година. Композицията е: бронзов лъв с дължина 4 м, който днес е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, широк 3 м и висок 2.55 м с бронзов релеф и два метални кръста "За храброст" с надпис




"На загиналите за Родината - вечна слава!", фланкиран с барелефи със скърбящи жени от двете му страни: от едната - плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата - две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от мъка и с наведени глави със забрадки.

При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след девети септември 1944 г. мястото е "почистено", шведският полиран гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят се ползва за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена отначало в "детския град" в Панчарево, по-късно, през 1952 г. - на брега на река Искър до моста край село Горубляне. Впоследствие ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, разпорежда да бъде поставен върху кръгъл постамент край пътя за Пловдив, току пред входа на бившата тогава царска резиденция "Врана". При строежа на магистрала "Тракия" следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг "Врана" и прибран в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.

През 70-те години на миналия век отново се поставя въпросът за изграждане на паметник на Незнайния воин. Провеждат се конкурси, изменя се мястото, но проектите не са одобрени. Във връзка с честванията по случай 13-годишнината на българската държава, от управляващата тогава Българска комунистическа партия вземат решение за възстановяване на паметника на Незнайния воин - на същото място, но с променен вид. През 1980 г. се възлага на колектив начело с арх.Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да изработи нов проект. Художественият образ носи всички белези на изискванията на програмата - тържествен, изпълнен с достойнство и национален дух, но без патетика. Открит е с голямо военно тържество на 22 септември 1981 година. Паметникът представлява саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, като по този начин паметникът се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в защита на Отечеството, без значение кога и къде се е случило това. Зад саркофага е поставен вечният огън, който е запален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците. В скулптурната композиция е включен и лъвът от стария паметник.

Днес Паметникът на Незнайния воин е мястото, където се извършват някои от най-важните държавни церемонии. Тук започва ежегодното честване на националният празник на България - 3 март, като официално се издига българският национален трибагреник, пак тук се извършва празничен Богоявленския водосвет за войската и Военен парад по случай Деня на храбростта и празника на българската армия - 6 май, Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол поднасят венци всички официални чужди делегации.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker