Какви са възможните варианти за бъдещето на Украйна?

Pan.bg 25 мар 2014 | 15:02 views (5703) commentaries(10)
img Продължение на първа част на статията "Какво очаква Украйна"

Предизвикателства и рискове пред света след Кримския референдум.
о. з. полковник Явор Генов, доктор на военните науки
Председател на Българския общонароден съюз «Бойна дружба»

Към първа част: http://pan.bg/view_article-62-22159-Kakvo-ochakva-Ukrajna.html

Втора и последна част:

Какви са възможните варианти за бъдещето на Украйна?


image

Първи възможен сценарий: власт на централизираната олигархия.
Този сценарий е възможен, само ако външните за Украйна сили (Русия, САЩ и ЕС) не се опитат да привлекат Украйна, всеки към себе си, а се договорят за това, страната да остане единна и съдбата ? да се реши на предстоящите избори, като същевременно окажат необходимото въздействие върху Киевското правителство и му предоставят достатъчна помощ, включително и силова (военна), за да обуздае крайно десните групировки – представители на бандеровския "Десен сектор".
Тогава, много вероятно, на предстоящите избори ще победи Юлия Тимошенко, т. к. няма време да бъде лансиран нов лидер, а Яценюк и компанията му, очевидно се дискредитираха окончателно с безсилието си на временно правителство при овладяването на кризата, обхванала всички свери на живота в цялата страна. В изказванията на Ю. Тимошенко все по-често и по-отчетливо личи, че тя не е изгубила политическите си амбиции и вече открито работи по избирателната си кампания.
image
Безспорно, Ю. Тимошенко е виртуозен майстор в овладяването на аудиторията до степента на масова хипноза. В едно от последните си телевизионни обръщения тя, с истеричен глас и сълзи на очи говор? за "великия украински народ, когото Русия угнетява и който е купил свободата си с кръв". Веднага след това майсторски премина към близката на сърцето ? газова тема и патетично попита: "Длъжни ли сме да заплатим свободата си и с цената на газта?" И продължи в духа: "Русия, разбира се, е узурпатор, но подписаните от нея – Тимошенко, договори са абсолютна неизбежност и по тях трябва да се плаща". След това наистина добави, че съвсем скоро, към 2020 година, (трябва да разбираме, ако я допуснат до властта), тя "завинаги ще избави Украйна от позорната газова зависимост от Русия", без разбира се да уточни, по какъв именно начин ще го направи.
В реалния си, а не сценичен живот Юлия Тимошенко е безкомпромисен прагматик и, независимо от позиционирането на




политическата си платформа като борба с олигархичните кланове, самата тя е олигарх. Състоянието ? се оценява в размер на 10 милиарда долара. В политиката Ю. Тимошенко се появи в самия край на 90-те години на миналия век, когато се сблъска с "незаконното" отнемане на активите на промишлено-финансовата корпорация "Единни енергийни системи на Украйна" (ЕЕСУ), която имаше годишен оборот над 11 милиарда долара. Тогава, ползвайки подкрепата на председателя на партия "Громада" и на премиер-министъра на Украйна Павло Лазаренко, тя фактически получи монопол над търговията с руски природен газ в Украйна.
Ю. Тимошенко притежава забележителен конюнктурен и политически усет. Веднага след като излезе от затвора, тя активно подхвана доминиращата днес в Украйна националистическа тема на "западенците" (жителите на Западна Украйна, които през 30-те, 40-те и до средата на 50-те години на ХХ век са основата на бандеровските Организация на украинските националисти (ОУН) и Украинска въстаническа армия (УПА), а в наши дни са основа на техните генетични наследници "Свобода" и "Десен сектор"). При това Ю. Тимошенко заяви за себе си като украинска националистка, независимо от това, че в жилите ? не тече нито капка украинска кръв – баща ? е арменец, а майка ? – рускиня, а самата тя говори на украински със силен руски акцент. Ако все пак след изборите през май Ю. Тимошенко дойде на власт, ще бъде принудена поне известно време да търпи олигарсите, с чиито пари беше финансиран Киевският "Евро майдан", след което ще започне да се избавя от тях, много вероятно и като ползва схемата, отработена в страните от Централна Европа, включително и с помощта на ЕС. Между другото, Виктор Янукович беше избран за Президент на Украйна през 2010 година, защото беше единственият кандидат, който беше готов и можа да прегради пътя на Ю. Тимошенко към властта. В действителност В. Януковича се завърна в политиката, а след това и във властта с протекцията на олигарха Ринат Ахметов. А тази протекция му осигури не някой друг, а "политическият му противник" Виктор Юшченко. Затова отношенията на Ю. Тимошенко с украинските олигарси след хипотетичната ? победа на предсрочните избори ще бъдат изключително сложни.

image
връзка към графиката.

При това не бива да се заблуждаваме, че Ю. Тимошенко е послушна марионетка в ръцете на Запада. В случай, че ? се удаде да управлява Украйна, тя, както и по-рано, ще се опита да "седи" едновременно на два стола в готовност да "продаде" и западните си партньор, и "лошите" руснаци, ако се появи и най-малката възможност. За Русия Ю. Тимошенко като Президент на Украйна не е най-лошият вариант. Но Ю. Тимошенко няма да се занимава с възраждане и развитие на Украйна. Още повече, че тя няма нито програма за развитието, нито даже виждане за бъдещето на държавата, която иска да управлява, ако не сметнем за такива взаимно противоречащите си популистки лозунги. А това значи, че в случай на победа на Ю. Тимошенко над Украйна ще надвисне "дамоклевият меч" на дестабилизацията.
Втори възможен сценарий: власт на феодалната олигархия.
Обикновените участници в Киевския "Евро майдан" се вдигнаха на борба с олигархията, за да я разрушат завинаги. Но същия този "Евро майдан" с е финансираше от същите тези олигарси, срещу които се вдигнаха киевските "революционери". А сега олигарсите, финансирали "Евро майдана" с право очакват своя дял от "победата", при това – в налични парични средства. С помощта на доведените до безизходица (и не само през последните 3 години на управление на В. Янукович, а през всичките 23 години "независимост") участници в "Евро майдана", (специално не разглеждам "юначагите" от "Десния сектор", които никога не биха постигнали какъвто и да било резултат, ако нямаха подкрепата на хилядите обикновени украинци), олигарсите отстраниха В. Янукович, който се беше самозабравил и разграбваше страната си, без да се "дели" с другите крадци. След "победата" отново те – финансовите "бащи" на Киевския "Евро майдан" пренасочиха протеста в нов коловоз, като противопоставиха едни срещу други обикновените украинци от западната и източната част на страната. А в момента, когато това противостояние стана факт и дори се проля кръв, украинската олигархия беше спасена. При това – не просто спасена, а получи нов, феодален статут.
Свидетелство за развитието на събитията в Украйна по описания втори сценарий са назначенията на редица олигарси за губернатори на източните украински области. Игор Коломойски – собственик на Украинската национална информационна агенция (УНИАН), която провежда откровено антируска и даже – русофобска пропаганда стана Губернатор на Днепропетровска област. А милионерът Сергий Тарута – изпълнителен директор на корпорацията "Индустриален съюз на Донбас" (ИСД), беше назначен за Губернатор на Донецка област. Президентът на Русия В. В. Путин определи Тарута като "рядък нехранимайко". На новата си длъжност последният се "прослави" с безумното си решение – да изкопае по тази част от руско-украинската граница, която преминава по територията на Донецка област ров широк 4 метра, край който да насипе още и двуметров земен вал. А своята изключителна заслуга за изграждането на това "непристъпно" фортификационно съоръжение оцени на "сума, която надвишава цената на 50 изтребителя", която заплатили двамата с брат му, като не забрави да добави, че в строителството на това "съоръжение" са участвали и двамата с брат му в свободното им от работа време.
image
С подобни назначения киевските управници преследват две цели:
Първо, отплащат се на олигарсите спонсорирали "Евро майдана" като им предоставят за разграбване най-благополучните украински области.
Втората и по-важна цел е да използват собствените ресурси на олигарсите, (както финансови, така и на частните им охранители и "служби за сигурност"), за да държат източните и югоизточните области под свой контрол и да не допуснат отделянето им подобно на Кримския полуостров и гр. Севастопол.
В този дух новият Губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойски вече отправи призив "към всички, които мислят за Украйна и нейното бъдеще, към всеки, чието сърце се къса от днешните новини, да консолидират усилията си, за да запазят целостта на държавата си" и направи "историческо" откритие, че "решенията, които се вземат в Москва, могат да доведат до разкол на страната ни (Украйна) и до продължителен, вечно тлеещ граждански конфликт с многобройни човешки жертви". В същата си реч Коломойски охарактеризира периода, предшествал преврата, като "продуктивно развитие на страната, но с отделни допуснати грешки". "Двадесет и три години ние влагахме своите знания, душа, сили, средства, време, за да стане Украйна действително независима, икономически развита и политически зряла, успешна държава". Но след този по принцип неоспорим и правилен увод, Коломийски премина към открита антируска пропаганда, според която причина за катастрофата, прекъснала това постъпателно развитие напред, съвсем не е държавния преврат и дори не са милионите недоволни украински граждани, а агресията на Русия.
Подобни оценки на ставащото днес в Украйна еднозначно определя по-нататъшната политика, която ще провеждат украинските олигарси, ако останат на власт и след месец май. Те ще преразпределят активите, които все още са останали в собственост на украинската държава, а т. к. нямат абсолютно никакво намерение да възраждат и да развиват същата тази държава, сценарият, по който може да продължи да съществува олигархията е само един един: външно финансиране от страни, преследващи в Украйна геополитически цели, (за сега това са само САЩ), рязко намаляване на социалните разходи, което неизбежно ще повиши социалното напрежение в страната и поредното преразпределяне на активите, (ако такива останат), с помощта на поредния "Майдан" след някоя и друга година.
Трети – най-неблагоприятен сценарий: фашистка диктатура.
image
Важно е да се разбере, че днес сценарият за фашизиране на Украйна е реален и най-вероятен. Украинската държава фактически не съществува. Единствената сила, която може да създаде нещо, което наподобява национална държава със съответните институции и държавен апарат, са украинските националисти – бандеровците от "Десния сектор", които са единствената сила сред киевските узурпатори, която има за това и ресурси, и желание, и кураж. При това, в случай на управление на "юначагите" от "Десния сектор", олигархичният капитал няма да изчезне. Той само ще отстъпи на втори план, както например, в Хитлерова Германия или в Италия на Дуче, в които нацисткият или фашисткият режими са взаимодействали доста ефективно с едрия промишлен капитал. В Украйна обаче, пред настъпващата фашистка диктатура от бандеровски тип стоят две много сериозни препятствия. Първото е украинската национална специфика. При цялото ми уважение към украинските ни братя по славянска кръв, дисциплината и желанието да се поддържа определен ред и да се работи без каквото и да било "кръшкане" и хитруване не са присъщи за националния им характер. Това е една от главните черти, която отличава нас - славяните от немците. При това, не в наша полза. Второто е, че украинският едър капитал, както впрочем – едрият капитал във всички наши, славянски страни, се различава много силно от немския. И тази разлика отново не е в наша полза. Така че, ако "юначагите" от "Десния сектор" успеят да установят своя диктатура, Украйна рискува да получи фашистки режим с всичките му отвратителни недостатъци, но без каквато и да била следа от каквито и да било изгоди. Друг пример за сравнително ефективен фашистки режим може да бъде Чили на А. Пиночет. Но и такъв тип фашистка диктатура е абсолютно невъзможен в Украйна, която няма основата на Пиночетовия режим – силна национална армия и ефективна държавна бюрокрация.
Независимо от всички тези теоретични разсъждения, но утвърждаването на властта на националистите от бандеровски тип, водени от Дмитро Ярош, Олег Тягнибок или Ондрий Парубий, след което в Украйна неизбежно ще бъде направен опит, да бъде установена национал-социалистическа диктатура, е много вероятно. Това е неизбежно, ако радикалните групировки "Свобода" и "Десен сектор" се почувстват недоволни от преразпределението на средствата и властта и се почувстват измамени. Това, че е невъзможно да бъдат разоръжени "юначагите" на кандидат-фюрера Д. Ярош по мирен път не предизвиква никакви съмнения не само у новите киевски управници, но и в безрезервно подкрепящия ги ЕС. Перспективата Украйна да се управлява от фашистки режим не плаши единствено САЩ, защото Вашингтонската администрация има изключително богат и, трябва да го признаем, често успешен опит от взаимодействие с различни диктаторски режими.
Да удържа крайно десните бандеровци от "Десния сектор" под контрол, като при необходимост ги използва в политически цели, би могла Юлия Тимошенко. Но за това тя трябва първо да спечели изборите през май. А днес лидерите на "Десния сектор" се отнасят крайно отрицателно към самата идея за връщане на Ю. Тимошенко в "голямата политика" и най-вероятно ще окажат активна съпротива, ако тя реши да опита да го направи. При това "Десният сектор" се опитва и трябва да признаем, не безуспешно, да се превърне в самостоятелна властова структура, която да обедини и политическото ръководство, и механизмите на силовата принуда, и – чрез "експроприация" – икономическата власт в Украйна.
Четвърти сценарий: федерализация или даже конфедерализация на Украйна.
Това е възможно най-плодотворният и най-ефективен сценарий за бъдещето на Украйна. Ако се случи това, бъдещото Украинско правителство няма да бъде принудено да съвместява несъвместимото – да насажда повсеместно такава политика, която да устройва всички. Сегашната криза, която преживява Украинската държава показа именно, че тя е по-способна да създава регионални, а не общодържавни властови структури. Т. е. украинците имат много повече шансове да възстановят реда в страната, като организират ефективна дейност в отделните региони.
Ако това бъде осъществено целенасочено и със съответната поддръжка от вън, (разбирайте – от Русия, която вече заяви подкрепата си за такова развитие на Украйна), този сценарий може да се окаже единствената алтернатива, за да бъдат преодолени както управлението на феодалната олигархия, така и фашистката диктатура от бандеровски тип. Но такъв сценарий е възможен само в случай, че регионалните власти бъдат силни политически и се ползват с широката подкрепа на населението, защото иначе олигарсите, опирайки се на икономическия си потенциал, няма да позволят да бъдат създадени нормални политически и административни институции.
Въпреки мнението на киевските управници, узурпирали властта в страната, федерализацията ще даде на Украйна шанс да остане единна и независима. Западните области, например, ще могат да създадат свой формат на икономическо взаимодействие с ЕС, както и да провеждат своя културна политика, а източните – да провеждат своя собствена, изгодна за населението им политика на сътрудничество с Русия, без да се страхуват от насилственото налагане на "западенските" (западните) идеология и език. (Между другото, източно-украинският и западно-украинският диалекти значително се различават помежду си. Много често говорещите на различен диалект на украинския език не се разбират помежду си). Ако киевските управници не разберат това и продължават да се държат към източните и югоизточните области като окупатори, те неизбежна ще ги принудят да търсят други начини за защита на интересите си и не е изключено да действат по примера на Автономна Република Крим и гр. Севастопол. Още повече, че Русия ще бъде принудена, но едновременно има и възможности, и желание, и готовност да подкрепят едно възможно решение на жителите на източните и югоизточните области да живеят един по-справедлив живот.
image
В случай, че икономиката на Украйна бъде разрушена от некомпетентността, а в много голяма степен – и от желанието за лично облагодетелстване на киевските управници, териториалното разпадане на страната, придружено с кръвопролитна гражданска война, практически ще стане неизбежно. Тогава държавното ръководство на РФ ще бъде принудено до реагира в тази нова обстановка, включително и като въведе войски в източните и югоизточните украински области чак до Приднестровието. В този случай вероятността събитията в редица украински региони да се развият както в Крим, ще стане много голяма. Сътрудничеството между Русия и Запада при такова развитие на обстановката на практика ще се окаже невъзможно.
Пети сценарий: временен газов протекторат.
Като се отчита значението на Украйна в транзита на руския газ в Европа, съществува сценарий, по който в страната може да бъде въведено външно управление за осигуряване на газовия транзит през следващите няколко години. Поне докато не бъдат построени и не започнат да работят обходните маршрути.
Многогодишните опити на Русия да създаде газопреносен консорциум (Русия, Украйна, ЕС) се оказаха неуспешни. През всичките тези години, както заради недостатъчните финансови средства, така и заради алчността на т. нар. украински елит, газопреносната система на Украйна не е поддържана и днес е сериозно износена и наложително иска незабавен ремонт. Стойността на ремонта, по украински оценки, може да достигне 10 милиарда долара.
В отговор на постоянния риск от прекъсване на доставките и от кражба на газ, Русия прие скъпоструващо във всички отношения, но единствено правилно решение, да построи обходни тръбопроводи по морското дъно (т. нар. "Северен поток", «Южен поток" и "Син поток"), а също и да увеличи обемите на транзитирания през Белорусия газ. (100% от газопреносната система на Белорусия принадлежи на "Газпром"). В резултат от всичко това обемите на транзитирания през Украйна руски газ в Турция и в Европа намаляха от 95% в края на 90-те години на ХХ век на 52% през 2013 година. През тази година "Газпром" планира да съкрати още повече обема на газовия транзит през Украйна – от 86 милиарда кубически метра през миналата година на 70 милиарда кубически метра.
В най-близко бъдеще този обем ще продължи да намалява – след като се напълни тръбата на "Северния поток", (сега газопроводът работи с 50-60% от мощността си) и след като бъде построен и заработи "Южен поток", (който трябва да заработи през 2015 година и да достигне пълната си мощност през 2017 година). При това, според някои анализатори, присъединяването на Кримския полуостров към Русия съществено ще ускори завършването на този проект. Украинските средства за масова информация (СМИ) пишат, че в новата обстановка Русия ще може да построи черноморския участък на "Южния потока" не в неутрални води, а по кримския шелф и даже отчасти и по черноморския бряг. Това би позволило да поевтинее проектът "Южен проект" с почти 20 милиарда долара, (при сегашна стойност на проекта 56 милиарда долара).
В резултат от строителството на "Северен поток", "Южен поток" и "Син поток" в определен момент Украйна може да престане да бъде транзитна страна за руските газови п.доставки. "Строителството на "Южния поток" в пълен обем ще осигури доставките в Южна Европа, – пояснява генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия Константин Симонов. – Ще останат незатворени няколко точки: Словакия, Южна Полша и австрийският Баумгартен. Всичко това ще се реши със строителството на газопровода Ямал – Европа – 2, като е необходимо незначително да се промени маршрутът му, като премине от Полша не в Германия, а в Словакия. И тогава Украйна окончателно ще изгуби своето транзитно значение, а своята тръба може да предаде в музея. Единственият проблем е, че за реализацията на този проект са необходими още около пет години".
Въпросът при разглеждания сценарий за бъдещето на Украйна е само кой ще контролира украинската газопреносна мрежа през следващите пет години. Ясно е, че да бъде отстранена Русия е невъзможно, но това, че третият партньор, който ще контролира системата, ще бъде ЕС и европейските компании в никакъв случай не е безспорен факт. Трети (или четвърти) партньор могат да станат американците, които са способни да провеждат по-твърда и последователна политика от европейците. Освен това, САЩ, които географски са доста отдалечени от региона, много по-трудно могат да претендират за дял от транзитните печалби и затова могат да се окажат по-подходящ партньор за Русия. Но това е възможен сценарий само за близките пет години.
Шести и най-лош сценарий: руско-украинска война.
Такъв сценарий не е просто маловероятен. Той просто е невероятен. Украйна до този момент не се съпротивлява истински срещу новата руска политика в Крим не защото "не иска да провокира" набедената от киевските управници за "агресор" Русия към завладяване на нови територии в Южна и Югоизточна Украйна. Просто Украинската армия не иска, не може, а и няма с какво да воюва. Украинската армия е неспособна не само да води настъпателни действия, тя е неспособна дори да се отбранява.
Даже новите киевски управници, узурпирали властта в Украйна, се отнасят изключително скептично към собствените си въоръжени сили. Показателен беше анализът на състоянието на същите тези Въоръжени сили, който направи пред депутатите от Върховната Рада и. д. министър на отбраната на Украйна адмирал Игор Тенюх. Депутатът от "Баткившчина" ("Отечество") Генадий Москаль беше още по-откровен: "Каква мобилизация? Кого ще мобилизираме? У нас нищо не излита и нищо не пали! В какво ще ги обличаме и какво ще им даваме в ръцете? Тояги и маски на лицата? Трябва да бъдем реалисти".
image
Политиците винят за това състояние на Украинската армия Виктор Янукович и естествено Русия. "Три години Янукович съвместно с Русия провеждаха операция по унищожаването на Украинската армия, по унищожаването на украинските правоохранителни органи, по унищожаването на нашата СБУ (Служба за сигурност на Украйна) и на разузнавателните ни служби. Те се опитаха напълно да унищожат материалната база и те се опитаха да поставят много представители на петата колона, които да служат не на Украйна, а на друга държава", – заяви Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) Ондрий Парубий. В действителност разгромът на Украинското армия се осъществяваше планомерно през всичките 23 "независими" години от всичките "независими" украински правителства. (По абсолютно същия сценарий, по който се громеше Българската армия).
Сега е трудно да се повярва, но след разпадането на СССР Украйна получи в наследство огромно количество съветска военна техника и въоръжение – повече от всяка друга съветска република с изключение на Руската Федерация. В Украйна останаха предните Киевски, Прикарпатски и Одески военни окръзи с цялото си военно имущество и инфраструктура. През 1991 година това бяха 20 дивизии с повече от 4 000 танка, четири въздушни армии с над 800 самолета, шест вертолетни полка с 330 бойни вертолета. Украинските власти обаче, нито искаха, нито можеха да поддържат всичката тази военна техника. В резултат от това безотговорно по отношение на украинската национална сигурност отношение част от наследеното беше разпродадено, а по-голямата част беше нарязана и претопена. Главният редактор на списание "Експорт на въоръжение" ("Экспорт вооружений") Андрей Фролов свидетелства: "Цялата горе-долу нова техника във Въоръжените сили (на Украйна) беше разпродадена – страната стана най-големият продавач на съветско оръжие на световния пазар. Продаваха се самолети, танкове, комплектуващи ги изделия. При чужденците заминаваха технологии, ноу-хау".
Днес от цялото това богатство в Украйна остават: 10 танка Т-84 "Оплот" и 1100 танка Т-64, от които само 76 са модернизирани в Т-64БМ "Булат". Още 650 танка Т-64, а също и 273 Т-80 и 474 Т-72 са консервирани. За изминалите 23 години наследилата Харковския тракторен завод, (в който през 1939 година беше създаден знаменитият танк Т-34, а в края на 50-те години на ХХ век – първият танк от II следвоенно поколение – основният боен танк Т-64), Украйна можа да произведе само 10 нови танка, както и да модернизира машините на 2 танкови батальона Т-64. Ударната авиация на Украйна има в състава си 16 фронтови бомбардировача Су-24М (и още 52 са консервирани) и 43 щурмови самолета Су-25, (включително 8 учебно-бойни и още 4 са консервирани). В състава на изтребителната си авиация Украйна има 60 съвременни изтребителя Су-27, (включително 13 учебно-бойни и още 5 са консервирани) и 96 фронтови изтребителя МиГ-29, (включително 18 учебно-бойни и още 48, от които 10 УБ са консервирани). Освен тях, консервирани са и голям брой остарели машини – 37 МиГ-23МЛД, 8 МиГ-23УБ и 19 МиГ-25. Разузнавателната авиация се състои от 5 фронтови разузнавателно-ударни самолета Су-24МР (и още 3 са консервирани) и 8 разузнавателни самолета Ан-30 (и още 4 са консервирани).
Консервирани са и 4 самолета-танкери Ил-78.
Проблемът на украинските въоръжени сили е, че в тях от 1991 година не се заменя остарялата техника с нова – нова просто няма – не се произвежда. Не достигат комплектуващите изделия и запасните части, поради което не се извършват и необходимите ремонти. А както стана ясно от анализа на и. д. министър на отбраната на Украйна адмирал Игор Тенюх, не достигат и боеприпасите. Причината за такова плачевно състояние на Украинската армия е преди всичко в това, че наследените от Съветския военно-промишлен комплекс (ВПК) отлични предприятия не работят за нуждите на Украинската армия. Главният редактор на списание "Експорт на въоръжение" Андрей Фролов твърди: "(Украинските) военни разработки носят безсистемен характер и се правят изключително в интерес на чуждестранни клиенти, а не за Въоръжените сили на Украйна. Сега в страната не се произвеждат самолети, вертолети, зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), артилерия, стрелково оръжие, надводни кораби, редица средства за поразяване (в частност – въздух-повърхност)".
Да, в Украйна се произвежда бронетанкова техника, но новите украински танкове Т-84 "Оплот" се произвеждат изключително за Пакистан, Ирак, Тайланд, само не и за Украинската армия, която просто няма пари за тези танкове. "В (Украинските) въоръжени сили постъпиха едва десетина "Оплота", след което там продължиха да се занимават с модернизацията на танковете Т-64, производството на които завърши през 1985 година, – казва Андрей Фролов. – Като цяло повече от 95% от продукцията на украинския ВПК се експортираше".
Липсата на пари се обяснява с две причини: ниското ниво на финансиране (около 1% от БВП) и явно "излишният" брой на военнослужещите - почти 200 хиляди човека. "Вместо да си играе на мини-империя, (Украйна) трябваше радикално да съкращава личния състав. Тогава щеше да има компактна, добра армия", – твърди директорът на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов.
"При това ниво на финансиране, което съществуваше, Украйна можеше да си позволи една-две бригади, вертолетна и самолетна ескадрили, а също и сили за брегова охрана, - продължава Андрей Фролов. – Властите се опитаха да решат проблема чрез преминаване към контрактна система на службата (професионална армия) и рязко съкращаване на броя на военнослужещите, но днес, според експертите, този преход само създаде нови проблеми". "В частност, практически изчезна ротацията, когато, например, момчета от Лвов можеха да служат в Донецк и обратно. В резултат сега в същия този Крим служат предимно местни момчета", – казва Руслан Пухов.
В резултат, Украинската армия в момента на кризата се оказа напълно неспособна за съпротива. "В Украинската армия служат 130 хиляди бойци, но реално боеспособни са само някакви елитни части, при това не в армията, а в други силови ведомства, – твърди Руслан Пухов. - Но новата власт сама разрушава тези части, например след събитията на Майдана отмени "Беркут". Затова сега малцина от военните са готови да воюват за днешната власт – всички разбират, че в случай на нови промени могат също така да се окажат до стената".
Русия, също взе участие в развала на Украинската армия, но не така, както казват украинските власти. "Последният морален удар по Украинската армия нанесе военната реформа в РФ, когато руските военни започнаха да получават хубави заплати. В същия този Крим стоят редом два кораба, и ако руските моряци си поръчват пица, кола, ходят на ресторант, то украинските са принудени да се хранят неизвестно с какво или да се ограничават и даже да гладуват", – казва Руслан Пухов.
image
В началото на март се появиха сведения, че в Украйна са започнали да пристигат сътрудници на чуждестранни частни военни компании като американската частна военна кампания "Xe" (бившата "Blackwater"). Наред с охраната на правителствени обекти те се занимават и с обучение на военни и правоохранителни структури, (каквито задачи са изпълнявали, например, в Ирак и в Афганистан). За да се постигнат обаче съществени резултати ще им е необходимо доста време и значителни финансови средства. А освен това, без сериозно финансиране на модернизацията на военната техника и въоръжението на Украинската армия, дейността на тези по същество наемници няма никакво отношение към възможна война с Русия. Освен ако разбира се, киевските управници не искат да започнат война, като тази в бивша Югославия през 1999 година или като войните в Ирак или Либия – т. е. войни, които предварително са обречени на неуспех. Да се "играе на война" на границата с Русия, която доказа, че е готова и най-главното – способна на решителни действия, още повече в страна с развита атомна енергетика, (Украйна притежава 4 работещи АЕЦ) е не просто рисковано, а е безумие.
Още по-невероятни са всевъзможните варианти на участие в такава война на войски от държавите – участници в НАТО. Такава авантюра може да бъде "по сърцето" на прибалтийските държави (или на Молдова), още повече, ако е одобрена от САЩ. Но техните възможности срещу Руската армия са по-нищожни дори от тези на "героите" на Саакашвили през август 2008 година. Такава авантюра обаче, в никакъв случай не е нужно на Западна Европа и дори на "русофобска" Полша.
Европа не е готова и не иска да оказва на Украйна военна помощ. Нещо повече, европейците не поддържат дори икономически санкции по отношение на Русия. За това свидетелстват резултатите от социологическите проучвания, проведени от водещите социологически агенции на Германия, Францияи Великобритания. Най-сензационни се оказаха резултатите, публикувани от берлинския вестник "Der Tagesspiegel". От 12 хиляди немци, участвали в социологическото проучване, проведено от вестника, 80% са изразили мнение, че "критиката на Запада срещу защитата на законните интереси на Русия е двулична". За "възможна военна намеса в Крим на страната на Украйна" са се изказали само 4% от запитаните и още толкова са се изказали за изключването на Русия от G8. 12% са поддържали решаването на украинската криза по "дипломатичен път".
Проведените в Германия по-сериозни проучвания на мнението на специалисти не се различават и от проучванията на широки слоеве от населението. Немските експерти прекрасно знаят, че Крим исторически никога не е принадлежал на Украйна и че през 1991 година Русия го е оставила в състава на Украйна повече по силата на обстоятелствата. За повечето обикновени немци фактът, че Крим не е Русия въобще се е оказал откритие. Но едно е да се познават историческите обстоятелства, и съвсем друго – да се разбира, че руско-украинският спор за Кримския полуостров може да прерасне във война. Немските експерти без изключение считат, че конфликтът трябва да се реши по мирен път.
Министърът на външните работи на Великобритания Уйлям Хейг е още по-категоричен. По телевизионния канал Sky News той заяви, че изключа какъвто и да било силов сценарий за решаване на кризата в Украйна. Заедно с това У. Хейг каза, че всякакви санкции срещу Русия не могат имат ефект. "В нашия (на ЕС) арсенал няма такива санкции, които биха заставили Русия да си отиде от Крим".
На въпрос за възможна военна намеса на Запада, министърът еднозначно отговори: "Не, никой от нас не планира да урегулира тази криза със силови методи".
Необходима ли е война в Украйна на САЩ? САЩ се отнасят открито недоброжелателно към Русия, която днес е главната преграда пред опитите им и в бъдеще да осъществяват ролята си на световен жандарм и световен носител на "демокрация и демократически ценности". Същевременно обаче, САЩ имат множество пресечни точки на сътрудничество с Русия в други региони и по редица глобални въпроси. Така че Вашингтонската администрация разбира, че няма никакъв смисъл да поставя на карта реалното сътрудничество заради съмнителната възможност да контролира Украйна. Още повече, че най-ценната част на Украйна – Крим е окончателно загубена, както за НАТО така и за САЩ.
В подкрепа на това твърдение е и изказването на Посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайетт, който е уверен, че американските и европейските политици ще успеят да урегулират кризата в Украйна и помогнат на страната да преодолее икономическите трудности. Но това и невъзможно без участието и помощта на Русия, която не по-малко от останалите се нуждае от икономически и политически стабилна Украйна.
Изключително авторитетно е изказването на бившия Посланик на САЩ в Москва Джек Метлок:
"Трябва да разберем, че Русия се върна Крим. През по-голямата част от новата си история – последните няколко века, Крим е бил руски. По-голямата част от населението там е руско. И те явно искат да бъдат в състава на Русия. Ние можем да обсъждаме до края на вековете, кой го е направил (Референдума в Крим), доколко е било законно и т. н. (Уверен съм, че не едно поколение историци ще чупи копия), но фактът си остава факт: Русия няма да отстъпи Крим. Ако пък гледаме на нещата трезво, то на Украйна ще ? бъде много по-добре без Крим, защото тя и без това и силно разделена".
image
Планът, предложен от Метлок предлага преход към федеративно устройство, (иначе Украйна не може да се спаси) и предоставяне на държавен статут на руския език. Асоциирането в ЕС няма да реши проблемите, е уверен американският дипломат. А отказът от членство в НАТО е задължителен.
"По-голямата част от украинците не иска присъединяване към НАТО, – напомня Джек Метлок. – А ние (американците) започнахме да нахлуваме в тази област, към която руснаците се отнасят пределно нервно. Как, според вас, ще реагират американците, ако руснаците или китайците и даже западно европейците започнат да разполагат свои бази в Мексико или на Карибите? Или се опитат да създадат там враждебно на нас правителство? Когато подобно нещо се с
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 10

  1. #1
    Грам мозък 25 мар 2014, 15:55
     
    1
     
    0

    Когато Гарибалди и съмишлениците му победили Гарибалди казал:"Създадохме италианска държава,а сега трябва да създадем и италианска нация."Същата работа е и Украйна - има имитация на държава,но украинска нация няма.Цивилизационно населението от Западна и Източна Украйна се различава драстично.Ако имат грам мозък Западът и Русия би следвало да се договорят Украйна да се конфедерализира.Иначе следва пълзяща гражданска война,която от определен етап ще прерастне в открита такава.

  2. #2
    коментатор 25 мар 2014, 16:44
     
    0
     
    0

    Украинската „баница”: да се раздели „по съседски”


    http://bulgarian.ruvr.ru/2014_03_25/Ukrainskata-banica-da-se-razdeli-po-ssedski-0745/

  3. #3
    полковника 25 мар 2014, 16:58
     
    1
     
    0

    Сценариите и анализа на състоянието на ВС на Украйна 1:1 могат да се приложат към българската действителност, условия, манталитет и т.н. Не разбрах само, защо българите да са славяни, като ние ги изкарахме от землянките и им създадохме държава?

  4. #4
    зрител 25 мар 2014, 19:54
     
    0
     
    0

    Защо САЩ до последно не са знаели, че Русия окупира Крим

    http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/03/25/2268408_zashto_sasht_do_posledno_ne_sa_znaeli_che_rusiia/

  5. #5
    украинеца 25 мар 2014, 20:26
     
    0
     
    0

    Радикалите вече са на мушката.

    http://ria.ru/world/20140325/1001035679.html

    http://interfax.com.ua/news/political/197750.html

  6. #6
    МиГ 25 мар 2014, 22:05
     
    0
     
    0

    Много добра 2-ра част от статията. Рядко може да се срещне толкова подробен и точен анализ.

  7. #7
    Добри 26 мар 2014, 06:12
     
    0
     
    0

    Представих си Боко като Тимощенко, Сидеров - като Десния сектор, Станшев - като представител на олигарсите, а Догаб - каот федералистите. И тогава у нас се получава както в Украйна. Само дето по някаква грешка сме в ЕС (не че европейците ни приемат за такива) и за това нещата стават по-меко и по-скрито.

  8. #8
    делфинариум 26 мар 2014, 08:08
     
    0
     
    0

    Кримските делфини влизат в ВМС на РФ

    http://ria.ru/defense_safety/20140326/1001084309.html

  9. #9
    Сун Дзъ 26 мар 2014, 21:15
     
    1
     
    0

    Поздравления за статията!Докато все-още има такива умни хора у нас,като о. з. полковник Явор Генов,има надежда и за България.

  10. #10
    voyageur 27 мар 2014, 18:06
     
    0
     
    0

    Съветвам автора да изуюи,ако може две теории - "Концепцията за обществена безопасност" и "Достатъчно общата тоерия на управлението" ...Написаното се базира на грешни идейни концепции...

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker