Украинският капан за Тръмп и Путин

Pan.bg 15 фев 2017 | 12:44 views (749) commentaries(0)
img
/КРОСС/ По вина украинските власти и лично на президента Петро Порошенко и обкръжението му войната се върна в Донбас. Подготовката за нея започна непосредствено след избирането на Доналд Тръмп за президент, когато в нарушение на Минските споразумения властите съсредоточиха тежка бойна техника (танкове, артилерия, ракети) по линията съприкосновение. Тогава зачестиха и обстрелите срещу Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР), което също бе нарушение на споразуменията. ДНР и ЛНР предупреждаваха, че Киев се подготвя за военни действия, но Западът си правеше оглушки, макар че мисията на ОССЕ регистрираше нарушенията.

Напрежението ескалираше и последната седмица на януари вече пламна истинска война, каквато регионът не познаваше от 2014 година преди подписването на споразуменията в беларуската столица Минск (февруари 2015 г.). При това Киев сам призна, че води настъпателни бойни действия по линията на съприкосновение, макар те да са нарушения на Минските споразумения (известни още като Минск-2). Макар дълго време да се сдържаха, ДНР и ЛНР трябваше да отвръщат.

През седмицата 30 януари-5 февруари ОССЕ регистрираха 10 000 нарушения само за един ден, включително с използването на тежки въоръжения. Точността изисква да се уточни, че това са нарушения и от двете страни.

Украинските власти въведоха извънредно положение в контролираното от тях градче Авдеевка, който граничи с Донецк, контролиран пък от ДНР. Цяла седмица градчето без ток, парно и вода. В същото време за пръв път от почти две години индустриалният център Донецк бе обстрелван с ракетните комплекси „Град" и „Ураган". В тежко положение е съседния град Ясиноватая, който е под контрола на ДНР.

Сегашните събития може да се разглеждат от различни аспекти, все пак най-важен е аспектът за причините им и възможните последици.

Причините са международни и вътрешни. В случая обаче натежават първите. Тук най-важният фактор е Доналд Тръмп. Не един и два пъти новият американски президент показа, че украинският конфликт не му е приоритет и готов да го прехвърли на ЕС. А когато пък наскоро проведе телефонен разговор с Петро Порошенко, пречупи регулирането на конфликта през нежелана за Киев призма. „Ние ще работим с Украйна, Русия, а също с всички въвлечени страни, за да помогнем за възстановяването на мира по границата (руско-украинската)", това е казал Тръмп, ако се съди по официалното съобщение на Белия дом. Под


фразата „всички въвлечени страни" еднозначно трябва да се разбира работа с ДНР и ЛНР. Тоест Вашингтон ще работи и с тях за разрешаването на конфликта. А това е нещо, което никой в Киев не е очаквал и изобщо не иска да чува. Украинските власти и без това отказват всякакви пряк диалог с ДНР и ЛНР, дори по конкретни стъпки и мерки, предвидени от Минските споразумения.

Порошенко усеща, че от една страна Украйна изпада от радара на американската геополитика, а от друга - регулирането на конфликта може да тръгне в нежелана посока. Един вид Киев попада в капан от самия ход на събитията. За да излезе оттам не му остава друго, освен да драсне клечката на военната ескалация, с което се надява да излезе от капана. Не е лишено от логика, друг е въпросът на какво служи тази логика. И занапред може да очакваме не само ескалиране на бойните действия. Порошенко ще направи всичко, за да провокира Русия да се намеси - по възможност пряко - за да се върне положението от 2014-та (дали ще стане е друг въпрос). В това отношение той ще може да разчита на т.нар. доброволчески батальони, които по нацистки са насъскани срещу ДНР и ЛНР, а също и срещу всичко руско. Те отдавна го винят, че не действа с твърда ръка срещу ДНР и ЛНР и не ги подчинил на украинската шовинистична догма. И са готови да отидат докрай в провокирането на Русия и въвличането й във военни действия. В това отношение те могат да бъдат насъскани или да разчитат на международна подкрепа от Великобритания, Полша, Швеция, прибалтийските републики, Румъния - русофобската глутница на Европа.

Така според Киев може да се стигне до положението, при което хем украинският конфликт ще се върне в обектива на американската геополитика, хем Вашингтон повече няма да намеква за работа с ДНР и ЛНР, хем ще се зачеркнат всякакви възможности за нормализиране на отношенията между САЩ и Русия. И това вече ще е украинската клопка за Тръмп. Но и за Путин.

Дали Тръмп ще я избегне, ще зависи не само от него. Има опасност ходът на събития да го постави пред свършен факт и да му върже ръцете за подобряване на отношения с Русия. Нещата много ще зависят от това дали Русия ще запази хладен ум. Би трябвало да е така, като знаем, че Владимир Путин е минал през школата на КГБ, където хладнокръвието се е култивирало на клетъчно равнище.

Тук обаче има предел, тъй като предимството на Киев спрямо донбаското опълчение в жива сила е 2:1, на места и 3:1. Едва ли Москва ще стои безучастна, ако ДНР или ЛНР започнат да губят територии.

Нещата ще зависят и от политическия развой в редица европейски държави. Ако на предстоящите парламентарни избори в Холандия и президентските избори във Франция спечелят антиглобалистките сили и политици, Порошенко явно ще трябва да се откаже от капана си. Най-вероятно същото ще се получи, ако германската канцлерка Ангела Меркел почувства в започналата вече предизборна кампания, че победата на парламентарния вот през септември не й е вързан в кърпа. Берлин (заедно с Париж) е гарант на Минските споразумения, но Меркел често е давала повече рамо на Киев, вместо да бъде наистина безпристрастен гарант. И неведнъж си е затваряла очите за системните украински нарушения на Минск-2, включително и при сегашния развой в Донбас. На нея обаче изобщо няма да й е до Украйна, ако трябва да се хвърли в истинска битка за четвърти канцлерски мандат. Проукраинският й плам ще угасне и, ако президентските избори във Франция бъдат спечелени от Франсоа Фийон или Марин льо Пен. За разлика от Франсоа Оланд, те няма да бъдат партньори на Меркел в гарантирането на украинските нарушения на Минските договорености, дори ще действат за премахване на антируските санкции.

При вътрешните причини най-видимият фактор е тежкото политическо положение на самия Петро Порошенко. През 2014-та той бе избран за президент още на първия тур с 54% от гласовете. Допитване обаче от миналия ноември показа, че електоралните симпатии към него са се сринали до 14 процента, като в това отношение вече го изпреварва политическата му съперничка Юлия Тимошенко. Това не е случайно. По данни на Украинския институт за демография и социални изследвания средният месечен доход на украинците е паднал до 194 долара, а броят на хората под чертата на сносния жизнен стандарт се удвоил - 58 процента. Редовите украинци страдат от гнета на ценовия шок във всичко - от храни до отопление и ток. От президента са недоволни и избиратели, и олигарси, и националисти, и местни власти, и опоненти, които вече поставят под въпрос легитимността му и претендират за предсрочни президентски избори. Всъщност президентът е в нещо като обсада на общественото недоволство. Обичайна практика е при такава ситуация да се пусне в ход схемата за „външния враг". Явно Порошенко разчита, че с военните дейстия в Донбас ще отклони вниманието и ще притъпи недоволството от него. Тази схема обаче е толкова изтъркана, че е много спорно дали ще проработи. Това обаче едва ли ще попречи на президента да отиде докрай, за да оцелее, включително и на директен конфликт под някаква форма с Русия.

Не че САЩ ще скочат в защита на Украйна, но северноевропейската глутница ще поиска от Тръмп атлантическа твърдост и солидарност. Дали Тръмп ще стъпи в капана е друг въпрос, но при всички случаи така ще се създадат условия за провал на руско-американското нормализиране.

Юри Михалков; Поглед инфо
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker