Албанците точат зъби за Прешево, Буяновац и Медведжа

Pan.bg 19 авг 2018 | 13:54 views (854) commentaries(0)
img
fakti.bg


Албанците точат зъби за Прешево, Буяновац и Медведжа. Това са погранични територии с Косово от сръбска страна с доста сериозен процент на албанско население

Агенция „Фокус“ представя без редакторска намеса материал на руската електронна медия Eurasia Daily, в който се твърди, че изтощено от натиска на Запада, ръководството на Сърбия е готово на неприятни компромиси за Косово, докато същевременно албанските сепаратисти са се прицелили в нови сръбски земи.

През тези дни в Сърбия отбелязват една от скръбните дати, с които щедро изобилства трудната сръбска история – петнадесетата годишнина от разстрела на сръбски деца, къпали се в река Бистрица в близост до село Гораждевац в Косово. Тогава от куршума на стрелеца, който остана неизвестен, загинаха двама тийнейджъри – на деветнадесет и дванадесет години, като единият умря в болницата в населения предимно с албанци град Печ, който през средновековието е бил резиденция на сръбския патриарх. Умря, защото местните лекари не побързаха да му помогнат, а пациентите откровено се надсмиваха над пострадалия. И това нямаше да е всичко. Ако не бе намесата на войници от западния окупационен контингент, то те, заедно с възрастните, които ги бяха докарали, просто щяха да бъдат разкъсани от местните, които вече бяха успели да счупят стъклата на сръбските коли и да хвърлят по седящите в тях камъни. Още четири деца получиха различни по степен наранявани, а едно от тях изпадна в кома за няколко дни. Престъпника, както вече бе отбелязано, не беше намерен, както, впрочем и виновниците за други аналогични престъпления, извършени от косовски албанци против мирното сръбско население.

Фатална рокада

Сега, петнадесет години по-късно, в хода на траурните мероприятия с участието на такива асове на сръбската политика, като вицепремиера и външен министър Ивица Дачич и министъра на отбраната Александър Вулин, бе изговорено много, че, за да не се повтори подобно нещо, трябва да се помни, че сърбите в Косово се нуждаят от защита и собствен съд и полиция. Но едновременно с това, Дачич заяви, че, като цяло, идеята за „демаркация на границите“ между албанските и сръбските общини в Косово може и да се обсъжда, но решението по въпроса още е далеч. В самото Косово няма единство по този въпрос итрябва да се види, доколко това е приемливо. А ако е приемливо, то трябва да се седне на масата за преговори и да се обсъди... И нататък още много думи и дипломатически витиеватости. Т.е. сръбският министър изглежда разбира, че темата е обозначена и че, най-вероятно, в условията на прокрустово ложе (от гръцката митология – Атическият разбойник Прокруст (Дамаст) виждал от далеч пътниците, отиващи към града и ги полагал на легло, което специално нагаждал, така че да не съвпада с ръста им и или ги „скъсявал“ или „разтягал“, за да паснат на ложето. Победен е от атическия герой Тезей, който с хитрост го накарал сам да легне в леглото си. – бел. „Фокус“) от ултиматуми, които Западът отправя към неговата страна, това е единствената възможност за запазване на сръбския контрол над нещо в Косово, но...

Тези „но“ са изключително много. Първо, извън територията на северните сръбски анклави в Косово, т.е. зад река Ибър и самият мост през на омразата през нея, на който не веднъж са започвали антисръбските погроми, все пак продължават да съществуват сръбски общини. Макар да са малки и оредяващи с всяка година, те остават да живеят в условия на нарастващ апартейд сред агресивно настроено албанско мнозинство. И, разбира се, задавайки въпроса за „демаркацията“, сръбските журналисти не можеха да заобиколят тази страна на въпроса: ще зарежем ли така своите след разделянето на територията?

„Никой няма намерение да дели сърбите на южни и северни, изхождайки от позицията: „всичко, което се върши на юг (от река Ибър) не ни интересува въобще“, заобяснява Дачич. „Ние прости искаме да разберем дали този подход е приемлив. Ако да, то тогава ще седнем и ще помислим, как може да бъде реализиран“.

Т.е. и да, и не, разбирай го, както искаш и веднага си спомняме за незабравимия Михаил Сергеевич (Горбачов – бел. „Фокус“). От друга страна, а какво друго може да се очаква от Дачич, който, от една страна е истински, без уговорки, патриот, но от друга е представител на конкретен режим, който в момента се намира на власт в Белград. Режимът, чиято задача, по същество, е неизпълнима, но който засега все още успява да направи чудеса на еквиблиристиката – да се и на Запада, и да угоди на своите избиратели, и да остане исторически съюзник на Москва.

Последна линия на отбраната на Вучич

Типичен изразител на тази противоречива, като преплетена топка от змии, триада е самият сръбски президент Александър Вучич. Който, апропо, също се изказа по темата: „Аз се застъпвам и представям това като своя политика, дали тя ще получи подкрепа от народа или не, за разграничение с албанците“, заяви държавният глава на Сърбия. „Ако имаме територия, за която не е ясно на кой принадлежи, тя винаги ще остане източник на потенциални конфликти и проблеми“.

Не по-интересно прозвуча интервюто на Вучич пред анализатора на хърватския ежеседмичник Globus Дарко Худелист: „Всички сърби знаят, че са загубили Косово, но аз правя всичко по силите си, за да го върна, за да не стане това пълно поражение или пълна загуба, в края на краищата“, заяви пред журналиста сръбският лидер.

А вече след разговора, той направи извод: „Северно Косово е последната линия на отбрана... ние фактически признаваме Косово (без акта на явно международно признание), но на свой ред ще водим преговори за северната част. Няма да дадем всичко и ще се опитаме да запазим нещо за себе си“.

Също в разговора с Худелист сръбският президент се оплака от това, че съгражданите му постоянно го притискат, възмущават се, заплашват, но не искат да направят нищо, за да помръднат ситуацията от мъртвата точка, а тойм напротив, опитва се, но остава неразбран...
И действително, едва откровенията на Вучич станаха известни на обществеността и в сръбската политика се чуха гласове, че президентът трябва да бъде арестуван за предателство на националните интереси. Изтъкнатият представител на патриотическата опозиция Бошко Обрадович предложи да бъдат съдени всички, които са се намирали на власт в Сърбия, когато албанците едностранно са провъзгласили независимостта на Косово – за да бъдем коректни, трябва да отбележим, че по това време действащият президент не е заемал никакви постове в ръководството на държавата.

Но всички тези интервюта, възмущения, заявления и заплахи имат смисъл само при наличието на съответстващо насрещно желание на отсрещната страна – косовските албанци. Но готова ли е Прищина да дели своите получени набързо и с много кръв, благодарение на намесата на НАТО и САЩ земи с тези, от които са ги отнели? До ден днешен косовските сепаратистки власти не са заявявали нищо подобно. Наистина, от тяхна страна има изказвания по териториалния въпрос, но всичките бяха в една посока, с интонация, позната от още от 90-те.

На хищника всичко му е малко

„Ще разговаряме за демаркация, за корекция на границите, но напомням, че при никакви условия от която и да е страна не може да бъде наложена реализация на сръбските искания за разделяне на Косово“, заяви довчерашният бандит с позивна „Змей“, а понастоящем уважаем партньор на САЩ и Европа, косовският „президент“ Хашим Тачи. „В същото време в рамките на корекцията, уверен съм, ще изпълним и приемливо от наша страна официално оформено искане на лидерите на Прешевската долина за присъединяване към Косово, ако се стигне до договор... Искането на политическите лидери от Медведжа, Прешево и Буяновац е оформено официално и ще го представя в Бюксел. Ще бъде тежко, практически невъзможно. И ако получим нещо, това ще бъде чудо. Ако няма резултати – в крайна сметка поне сме опитали. Не бива да изпускаме момента“.

За тези, които не са запознати, Прешево, Буяновац и Медведжа са погранични територии с Косово с доста сериозен процент на албанско население (албанците в образуващите Прешевската долина Прешево са до 90%, Буяновац – до 65%, а в Медведжа засега още са 26%). Веднага след косовските събития, локална война между албанските бойци и силите на малка Югославия (Сърбия и Черна гора) започна и там, но този път нямаше намеса на НАТО, благодарение на което бе наложен относителен ред. Вярно, само относителен – от 2013 година прешевските власти изнагляха толкова, че поставиха паметник на загиналите албански бойци, който, наистина, три месеца след откриването си бе демонтиран от сръбската полиция.

Както виждаме, усетили вкуса на кръвта и печалбата, албанските сепаратисти се обявиха против размяната и промяната на настоящото статукво. Но само по своя начин и по своите правила: за да вземат повече със сила, хитрост, ръмжене и без да дават нещо в замяна.

И като прекрасно потвърждение на тази теза могат да послужат думите на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович, който в прав текст заяви, че косовските албанци провеждат „тиха етническа чистка“, но вече не в Косово и не в Прешевската долина, а в Централна Сърбия. По неговите думи, мигранти от откъснатото от Сърбия Косово купуват земи, къщи, апартаменти, магазини и предприятия в Ниш, Куршумлия, Прокупле и Врание и образуват там местни етнически общини и меко казано изтласкват сърбите. Точно така, както е било в Космет преди половин век. И засега сръбската държава не може да противопостави на това почти нищо, защото само за косовските сепаратисти сърбите от Сърбия са чужденци, а косовските сърби – нежелан елемент, който търпят с неудоволствие. А за самата Сърбия, която не признава откъсването на южните територии, косовските албанци са съграждани. Затова сръбските власти не могат да им попречат да придобиват недвижими имоти, както и да се разселват в анклави и да правят бизнес. Могат само да гледат с ужас в бъдещето.

И на подобен фон какви илюзии може да има за успешно разделяне на историческия сръбски регион, откъснат от пришълци завоеватели? Същият Дачич в отговор на подобни съмнения казва, че инициаторът на цялата югославска геополитическа катастрофа, американците, вече не са същите. По-рано те нагло и открито игнорираха всички компромисни предложения на Белград, но сега ужким започнаха да се вслушват в тях. Да, външният министър на Сърбия също вижда, че вчерашните косовски бандити, терористи и голтаци продължават да са, по същество, същите максималисти, каквито са били, но техните покровители се били променили.

Някога изключително мъдрият сръбски патриот от упор не иска да види това, че американците правят всичко, изхождайки изключително от собствените си тесни прагматически интереси. Някога им беше в интереса да способстват развала на Югославия, затова заложиха на всички антисръбски сепаратистки движения. Сега интересите им диктуват да вкарат целите Балкани в НАТО и ЕС и единственото препятствие за това остава Сърбия с нейната алогична историческа любов към Русия. Затова Сърбия трябва да бъде максимално отслабена и желателно да бъде съкрушена. И може, разбира се, с години да използваме мека и аргументирана риторика, но по същество нещата ще останат същите.

Може би в Белград разчитат на охлаждането на отношенията между Анкара и Вашингтон, което се отрази и на американско-босненските отношения. Не е случайно, че в западните медии изведнъж си спомниха за пълзящата ислямизация на частично освободения от сърбите регион-държава. Само че албанците също са прагматици и в своето държавно и цивилизационно строителство те не се уповават на исторически митове, съгласно които сърбите винаги са с Русия, а бошняците – с Турция. Анкара, ако зад нея няма сила съпоставима с Вашингтон, за Прищина е нищо и никой и ако има нужда, правоверните косовски бойци, под ръководството на американците, ще започнат да воюват, а още по-точно, ще извършват наказателни операции и терористични атаки срещу правоверните турци. Ако, разбира се, от това имат изгода. НМо засега интересите на косовските албанци изцяло се реализират в рамките на реализацията на интересите на американците.

Затова за Белград все пак е по-добре да продължат с упорството на обречения да отстояват истината, отколкото с надеждата на призрачните илюзии да седнат на масата с мошениците – в противен случай сръбското ръководство може да се лиши от последното. Заедно с остатъците от доверието на своя народ и самоуважението.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker