Забравените герои на България: Генерал от пехотата Данаил Цонев Николаев

Pan.bg 29 авг 2019 | 10:58 views (301) commentaries(0)
img Източник:"Svodka.start.bg''

Навършват се 77-години от смъртта на генералът от пехотата Данаил Цонев Николаев. Той е роден на 18 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия. Учи в Болградската гимназия. През 1875 г. завършва Одеското пехотно юнкерско училище и е произведен за портупей-юнкер. Като доброволец участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877-1878) е командир на 5- та пехотна дружина в Българското опълчение и се отличава в боевете при Шипка и Шейново.
След Освобождението поручик Николаев е назначен в Източнорумелийската милиция- 6- та пехотна Старозагорска дружина и 2- ра пехотна Пловдивска дружина (1880). При обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885), вече с чин майор, е избран за главнокомандващ всички южнобългарски войски до пристигането на княз Александър I Батенберг (9 септември). „За отличие” е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Източния корпус.
В Сръбско-българската война (1885) първоначално е началник на Източния корпус, а след това е назначен за началник на Западния корпус- след боевете при Сливница (7 ноември), който действа в направлението Сливница- Цариброд- Пирот. За бойни отличия след войната е произведен в чин полковник (17 ноември).
По време на преврата и контрапреврата (1886) той е на лечение във Виена, откъдето е извикан, за да заеме поста военен министър. На тази длъжност остава 10 месеца, до избирането на княз Фердинанд (28 юни 1887), който го задържа при себе си за военен съветник. По-късно е назначен за началник на 5- та пехотна Пловдивска бригада. На 8 февруари 1891 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1893 г. си подава оставката и преминава в запаса. От 1897 г. отново е приет на военна служба. На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. Първоначално е генерал-адютант на княза, а след това в продължение на 10 години е инспектор на пехотата. От 1907 до 1911 г. става за втори път министър на войната. Междувременно на 18 май 1909 г. достига най-високия чин в армията- генерал от пехотата, и е първият български офицер, удостоен с това звание. От 1911 г. той преминава в запаса.
В Балканската война (1912-1913), макар че е в запаса, изявява желание да бъде полезен на отечеството. Назначен е за комендант на Ямболския укрепен пункт. Тук завършва




неговата военна служба.
Умира на 29 август 1942 г. в София (с.Банкя).
Кавалер е на военния орден „За храброст” II и III ст.2 кл.; на великия кръст на ордена „Св. Александър” с брилянти и I ст. на същия орден; златния орден „За заслуга”. През 1936 г. цар Борис III го удостоява с най-големия български орден „Св. Кирил и Методий”, с което той става единственият български военачалник- кавалер на това отличие. Като най-стария генерал от българската войска е избран за кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски (12 юли 1937 г.)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker