Пиърсин Шарп от Дума, Сирия: Няма никакви доказателства за химическата атака

Pan.bg 23 апр 2018 | 21:44 views (1825) commentaries(0)
img One America News Network
glasove.com

Репортаж от мястото на събитието за One America News Network: Отидох при случайни хора, понеже има много подозрения, че интервюираните хора са планирани, че са или руски агенти, или подставени лица за интервю и други подобни, така че избрах случайни хора, никой не е идвал сам при нас, интервюирахме може би трийсет или четиресет души из целия град и постоянно измежду всички хора, с които говорихме из целия град, никой не каза да е видял или чул нещо за химическа атака. Те казаха, че живеят там от 15 години, някои от тях, т.е. те са жители на града от дълго време и много от тях са били много близо до мястото, което се твърди, че е било атакувано в онзи ден, един мъж каза, че е бил на 15 метра от там, по времето когато се твърди атаката и не е чул или видял нищо необичайно. Когато ги попитах какво мислят за тези химически атаки, те ми казаха, че са инсценирани от бунтовниците, които са окупирали града по това време. Казаха, че е било постановка, че е било трик и когато ги попитах защо, те ми казаха, че бунтовниците са били отчаяни, имали са нужда от трик, за да отклонят сирийската армия и да избягат. Жителите ми казаха, използвам много често тази фраза „жителите ми казаха“, защото искам да е ясно, че това не е мнение, не е пропаганда, обвиняваща някого, това са фактите, които открихме на място, когато бяхме в града, неща, които видяхме от първа ръка. Така че, жителите казаха на мен, че терористите са инсценирали тази атака, за да накарат националните сили да нападнат сирийската армия, която е била по петите им, и така да могат да избягат. Тази история ни беше разказана от множество хора.






Водеща: Сега ще ви отведем в Сирия, където един американец – Пиърсин Шарп е на място. Пиърсин, какво ново научи ?



Пиърсин: Искаме да съобщим, че американски новинари направиха ексклузивно откритие. Днес влязохме в Дума, получихме изключителен достъп и бяхме заведени в град Дума, където се твърди, че е станала химическата атака. Влязохме там с правителствен ескорт и ни бяха показани районите, където се твърди, че е станала химическата атака.



Говорихме с жители в района и беше възможно дори да посетим болницата, откъдето белите каски показаха видео с обгазени хора. И така, когато влязохме в града, не знаехме какво да очакваме, но бяхме заведени в един от кварталите, там, където се твърдеше, че е имало атака. Говорих с няколко жители, може би около 10 жители от този квартал, имайте предвид, че това беше на една пряка от мястото, където се предполага, че е била атаката. Един от хората, с които говорих в този квартал, каза, че те не са видели нещо или чули нещо за химическа атака през този ден.



Казаха, че са били по нормалните си дела, всичко е било както обикновено в квартала през този ден и те не са видели или чули нищо, извън обичайното. Ние искахме да сме сигурни, че ще съберем основната информация и продължихме по-нататък и посетихме някои от щаб-квартирите на бунтовниците от Джейш ал Ислам, терористичната група, която до скоро контролираше града. Аз трябваше да сляза и да огледам няколко тунела в този район, влязох в помещения, в които те са правели оръжия, произвеждали са, цели помещения, пълни с боеприпаси на купчини, натрупани до тавана и беше шокиращо да видим колко много въоръжение са струпали терористите в района.



След това тръгнахме към площада и се натъкнахме на конвой, не съм сигурен точно какъв, дали беше сирийски освободителен конвой и те охраняваха редица от жителите, които се връщаха, може би около хиляда, беше наистина дълга редица, редящи се на опашка за доставки – хляб, храна, вода, дрехи и други такива неща. Говорихме с няколко души от тях.



Отидох при случайни хора, понеже има много подозрения, че интервюираните хора са планирани, че са или руски агенти, или подставени лица за интервю и други подобни, така че избрах случайни хора, никой не е идвал сам при нас, интервюирахме може би трийсет или четиресет души из целия град и постоянно измежду всички хора, с които говорихме из целия град, никой не каза да е видял или чул нещо за химическа атака.



Те казаха, че живеят там от 15 години, някои от тях, т.е. те са жители на града от дълго време и много от тях са били много близо до мястото, което се твърди, че е било атакувано в онзи ден, един мъж каза, че е бил на 15 метра от там, по времето когато се твърди атаката и не е чул или видял нищо необичайно. Когато ги попитах какво мислят за тези химически атаки, те ми казаха, всички те ми казаха, че са инсценирани от бунтовниците, които са окупирали града по това време. Казаха, че е било постановка, че е било трик и когато ги попитах защо, те ми казаха, че бунтовниците са били отчаяни, имали са нужда от трик, за да отклонят сирийската армия и да избягат.



Жителите ми казаха, използвам много често тази фраза „жителите ми казаха“, защото искам да е ясно, че това не е мнение, не е пропаганда, обвиняваща някого, това са фактите, които открихме на място, когато бяхме в града, неща, които видяхме от първа ръка. Така че, жителите казаха на мен, че терористите са инсценирали тази атака, за да накарат националните сили да нападнат сирийската армия, която е била по петите им, и така да могат да избягат. Тази история ни беше разказана от множество хора.



Аз ги питах също и какво мислят за президента Башар ал Асад, което също е голям въпрос за много хора, чувате хора като Борис Джонсън и други лидери, които казват, че президентът Асад тероризира своя народ и е много жесток към него. И отново, това е повтаряне на фактите, които са в медиите в момента – когато говорих с хората, живеещи в тези градове, те изрично казаха, че обичат Башар Асад, че той е велик и казаха, когато ги питах как гледат на умерените бунтовници, под чиято власт са живели, те казаха, че няма такова нещо като умерени бунтовници, казаха, че хората, които са ги подчинили, са ги уморявали от глад, един мъж каза, че е там от седем години и е бил почти умрял от глад, заедно с цялото си семейство, защото бунтовниците не им давали никаква храна, поръчвали са лекарствата, взимали са всичко за себе си.



Той каза още, че ако някой се оплаче, рискува живота си. Ще те убият, ще убият теб и семейството ти, затова че си се оплакал или си създал проблеми. Така че, той каза че е много благодарен, че президентът Асад е освободил града и че те изцяло поддържад Асад.



След това отидохме на кота нула, там където се твърди, че е станала атаката. Това е голям отворен площад с голям паметник в самия му център, диаметърът е може би около 100 метра, и не е ясно точно къде на този площад е станала атаката, но на този площад, според твърденията на терористите, е било ударено с химическо оръжие.



Аз се разходих наоколо, огледах всичко, имаше малко осколки, експлодирали в бетона, но нищо не приличаша на химическа атака. Разпитах и хората, които бяха там, имаше войници там, имаше военна полиция, казаха, че са разположени там от известно време и че в този ден не са видели нищо. Те ми посочиха, че има болница наблизо, всъщност точно на площада, която представлява подземие, всъщност два или три етажа под земята, преустроени в спешна полева болница, използвана от терористите да лекуват своите ранени.



Огледахме се наоколо, имаше няколко сгради, всички с по около 15 етажа. Една от сградите имаше голямо укрепление от отпадъци, събирани от отломките наоколо, очевидно за да пази от удари, така че хората вътре да не пострадат. Разходихме се наоколо и видяхме тунел, минаващ отстрани, в който може да се влезе и точно там те бяха изградили тази преустроена болница, която беше много устроена – имаше паркинг за коли, гараж, помещения за поддръжка на колите и такива неща, влязохме надолу, няколко етажа под земята, в самото пространство на болницата, която виждате на всички видеоматериали с обгазените хора.



Тя все още се използва като болница, има лекари, които се грижат за хората, но сега тези лекари работят за правителството, вместо за Джейш ал Ислам, терористите. Говорих с един от лекарите, той се обучава в момента, и той е бил на смяна по времето на атаката и го попитах какво е вдиял в онзи ден и той отговори, че за него това е бил рутинен ден, че е било много прашно през този ден и много хора са идвали кашлящи, с дразнене в гърлото и такива неща и други с обичайните наранявания при война, тъй като тази болница е била завзета от терористие и каза, че не е имало нищо необичайно и докато работели наоколо изведнъж няколко непознати нахлули в помещението с викове, че има химическа атака.



Казали, че са обгазени, внесли хора, за които твърдели, че са пострадали от атаката и започнали да ги обливат с вода. Лекарите се притеснили, започнали да помагат, а непознатите, които внесли жертвите записвали всичко на видео. Всичко това научих с преводач, възможно е да съм пропуснал нещо, не казвам, че точно това се е случило, но това разбрах от казанато ми от лекаря, с когото разговарях с преводач.



Те казаха, че са внесли камери, с които са заснемали всичко и веднага след като всички са били промити и всички вещи са били измити, те са опаковали нещата си и са си тръгнали и това е било краят на всичко. Лекарят каза, че докато хората са били там, те не са видели никакви признаци, че е имало химическа атака. Той каза, че при химическа атака очите отичат, слъзят, не можеш да дишаш от кашляне, а хората, които са дошли, са изглеждали съвсем нормално и те не са видели никакви доказателства за химическа атака.



Говорих също и с главния хирург на цялата болница и той потвърди това, каза, че през този ден не е имало нито един починал в болницата. Каза, че лично той не е видял доказателство за химическа атака. Каза също и за инспекторите по оръжията, за тях има две версии на историята, които са в конфликт помежду си. Първият лекар каза, че тези които е мислел за инспектори по оръжията, са влези, обиколили са болницата, минали са през нея и са излезли. Не са взели никакви проби, от стените на болницата, от леглата, за да открият химикал и нещо подобно, просто са се разходили, огледали са и са напуснали.



Главният хирург каза, че никакви инспектори изобщо не са идвали. Не съм сигурен кое от двете е вярно, но и в двата случая инспектори не са откривали или намирали нищо. При всички случаи, до момента не са намерени доказателства, че е имало химическа атака, това е основното от цялата история. Това не значи, че не еимало такава, нямам доказателства и за това твърдение, но отивайки там и търсейки някакви доказателства, дузини хора от жителите на града бяха интервюирани, войници, работещи там, военната полиция, правителствените власти, лекарите в болницата – никой не е видял и следа от доказателство за някаква химическа атака. Мисля, че това е главният извод, който можем да направим. Ще продължим да разследваме, да правим огледи, но на този етап това е ясно от разследването.



Превод: Екатерина Грънчарова
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker