Пенчо Маркишки, физик: За 2017 година астрономическата пролет ще настъпи на 20-и март в 12.29 часа българско време

Pan.bg 20 мар 2017 | 10:20 views (284) commentaries(0)
img
20 Март 2017 | 10:00 | Агенция „Фокус“

Пенчо Маркишки, физик: За 2017 година астрономическата пролет ще настъпи на 20-и март в 12.29 часа българско време Снимка: Информационна агенция "Фокус"Пенчо Маркишки - физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките (БАН), в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с настъпването на астрономическата пролет.

Фокус: Г-н Маркишки, кога настъпва пролетното равноденствие?
Пенчо Маркишки: За 2017 година астрономическата пролет ще настъпи на 20-и март в 12.29 чaса българско официално време, когато Слънцето ще бъде в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. Това е датата на пролетното равноденствие.
Фокус: През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, на какво се дължи това и кога ще усетим тази промяна?
Пенчо Маркишки:Хората вече усещат по-голямата продължителност на деня, например по това, че се връщат от работа по светло или в полумрака скоро след залеза, а не по тъмно, както бе например през януари. Скоро ще има и друго събитие, което ще ни напомни за пролетта – ежегодното преминаване към лятно часово време, което тази година ще бъде въведено в 03.00 часа на 26-и март (неделя), когато ще превъртим стрелките на часовниците си с един час напред. За да обясним причината за нарастването на деня, ще трябва да си припомним един от първите уроци по география или по естествознание (мисля че сега предмета се нарича „човек и природа“) в четвърти или в пети клас – това, че оста на въртенето на Земята е с наклон от 66 градуса и 34 дъгови минути спрямо равнината, в която нашата планета обикаля около Слънцето. Тази равнина се нарича еклиптична и тъй като самите ние сме в нея, виждаме проекцията ѝ като окръжност, разделяща небесната сфера на две равни части. Тази окръжност, наречена еклиптика, съвпада с видимият годишен път на Слънцето по небето. Еклиптиката преминава през дванадесетте популярни зодиакални съзвездия и през южната част на голямото съзвездие Змиеносец – т. нар. „тринадесета зодия“, която астролозите не признават официално, но която е факт (от 29-и ноември до 18-и декември, вмъквайки се така между „съседните“ зодии Скорпион и Стрелец). Заради този наклон на земната ос, еклиптиката се оказва под ъгъл 23° и 26′ спрямо небесния екватор. Затова след датата


на пролетното равноденствие Слънцето се издига северно от небесния екватор, изгревът продължава да подранява, а залезът – да закъснява, което удължава деня. Предвид последното и поради това, че слънчевите лъчи огряват северното полукълбо на Земята под все по-голям ъгъл. времето бавно се затопля – настъпва пролетта. За южното полукълбо обаче е обратно – Слънчевите лъчи започват да го огряват по-косо, затоплянето е по-слабо, а денят се скъсява. Затова за южните географски ширини 20-и март е начало на есента. Интересен и не чак толкова известен факт е, че на датите на пролетното и на есенното равноденствие продължителността на деня и нощта са близки, но не съвсем еднакви, т.е. те не траят точно по 12 часа. При равноденствията денят е с около 9 минути по-дълъг от нощта за нашите географски ширини, поради атмосферната рефракция. Земната атмосфера действа подобно на оптична леща и това е причина да можем да виждаме Слънцето около 4.5 минути преди неговият геометричен изгрев и също толкова минути след геометричният му залез. Така продължителността на деня при равноденствие става близо 12 часа и 9 минути.
Фокус: Какво могат да забележат любителите на астрономията при настъпването на астрономическата пролет?
Пенчо Маркишки: Видът на звездното небе бавно се променя през годината, поради което астрономите разделят условно съзвездията на зимни, пролетни, летни и есенни. Това разделяне не е строго и в най-общия случай означава, че съответните съзвездия (например пролетните) се наблюдават най-високо в небето в полунощ, около датата на началото на дадения сезон. Известно е например, че красивото съзвездие Орион се наблюдава най-високо над южния хоризонт около полунощ в началото на зимата. Затова Орион е типично зимно съзвездие и заедно с още няколко ярки съзвездия, като Бик (Телец), Колар, Близнаци, Голямото куче, Малкото куче и др., придава особено красив вид на зимното нощно небе. През март същите тези зимни съзвездия са видими в самото начало на нощта. Около полунощ те вече залязват, а на тяхното място най-високо в небето са по-слабите пролетни съзвездия Дева, Чаша, Гарван, Хидра, Секстант, Лъв, Малък лъв, Косите на Вероника и др. През март около полунощ съзвездията Голяма мечка и Воловар също привличат погледа високо в небето. През тази пролет ярката планета Юпитер ще бъде в съзвездието Дева. За да наблюдаваме удобно всичко това е препоръчително да сме далеч от градските светлини в ясна и безлунна нощ.
Фокус: В останалите части на земята, където климатът е различен от нашия, периодът на така нареченото пролетно равноденствие отличава ли се с някакви явления?
Пенчо Маркишки: Датите на равноденствията и слънцестоенетата са едни и същи за целия свят, като трябва само да имаме предвид коментираната по-горе обратимост на сезоните в северното и южното полукълбо на Земята. Има обаче места по света, където сезоните не изглеждат така, както при нас. Например в субекваториалните, в субтропичните и в тропичните климатични пояси северно от екватора, от април до септември трае т. нар. дъждовен сезон. За едноименните климатични пояси, но южно от екватора, по същото време трае сухият сезон, т.е. тук също имаме обратимост, която е причина за миграцията на много животни в саваната. Да не забравяме, че долитащите от юг прелетни птици са типичен предвестник на пролетта и за нашите географски ширини. Друг интересен факт е следния: Ако си представим, че живеем точно на Северния полюс, то около ден преди пролетното равноденствие, т. е. на 19-ти март Слънцето ще се появи за пръв път на хоризонта за нас, след продължилата 6 месеца полярна нощ. Полярният ден за същото място ще продължи до около 1 ден след есенното равноденствие – до 24 септември. На Южният полюс е обратно – скоро там ще започне дългата полярна нощ.
Деница КИТАНОВА
© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker