Котки пазят мъртвите в колумбийско гробище

Pan.bg 21 окт 2017 | 16:29 views (230) commentaries(0)
img fakti.bg


Десетки котки сноват из гробище в града, вдъхновил Габриел Гарсия Маркес за един от романите му

Публикувано във факти.бг:
От дълбока древност котките са смятани за мистични създания, които имат връзка с тайнствени и необясними сили. Почитани като богове в Древен Египет, гонени и избивани през средновековието в Европа (особено черните), като пратеници на дявола и ключът към магическите сили на вещиците, които инквизицията преследвала и горяла на клада.

Независимо от вярванията обаче, котките винаги са били свързвани с отвъдното, със задгробния живот, с мъртвите. И като че ли хорските суеверия за това придобиват напълно реални очертания, поне в тази история, идваща от отдалечено и откъснато от света селце в Колумбия.

В изолираното селище Санта Крус де Момпос, вдъхновило един от романите на Габриел Гарсия Маркес, едно семейство е обвинено за връзки с дявола, защото десетки котки охраняват гробовете на техните близки.
Според местните, семейството е подписало договор с дявола, пише вестник El Universal.

С увеличаващия се брой на котлите, растял и броят на слуховете и историите, които разказвали за предполагаемо "магьосничество", "сделки с дявола" и нечисти сили.

Семейство Серано отдавна живеело в селцето, построено на един от най-големите речни острови в Латинска Америка, намиращ се насред река Магдалена.

Селището се отличава с колониалната си архитектура, а гробищният парк на Момпос — е известен като мястото, на което почиват останките на отдавна напусналите този свят и където млади влюбени се промъкват тайно нощем, за да се закълнат във вечна любов. Санта Крус де Момпос бе включен в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО през 1995 г.

От 2001 г. обаче, гробището става известно и с още нещо — то е дом на множество котки, които бдят над вечния сън на мъртвите и по-специално над този на членовете от семейство Серано.

Всичко започнало със смъртта на най-малкия син Алфредо с прякора Ел Гато (Котарака), който починал от сърдечно заболяване на 33-годишна възраст. Той бил погребан близо до баба си и дядо си по бащина линия, от които наследил и прякора си. Този прякор придобил по-голям смисъл, когато посетители в гробището забелязали, че черна котка се излежава върху гроба на Алфредо.

Семейството я хранело, а скоро черната котка се сдобила и с потомство. Тъй като броят им непрестанно се увеличавал,


се появили слухове, които твърдели, че семейството е в съюз с дявола и се занимава с магьосничество.

То тази страховита слава не притеснява семейството, дори напротив — то се гордее с нея.

"Не ни притеснява, че хората казват, че се сме сключили договор с дявола. Обратно, имаме чувството, че това е фантастично", заяви 80-годишният Виктор Серано, който ходи на гроба на сина си всеки следобед.

Някои от местните жители се опитали да прогонят животните с всякакви средства, но без резултат, защото те винаги се връщали.

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker