Спарта : Градът на храбреците и хубавата Елена

Pan.bg 22 окт 2018 | 11:57 views (458) commentaries(1)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР АНДРЕЙ РАНГЕЛОВ

image
Гледка от крепостта на Мистра към царския дворец

От западния бряг на Пелопонес тръгваме на юг, после на изток и стигаме град, дал името си на едни от най-известните гръцки маслини – Каламата. Пристанището, заливът, накацалите по плавната стръмнина хубави, слънчеви къщи, пленяват със спокойствие и южна приветливост

Но имаме време само за кафе и се втурваме по магистралата през планината към града на най-храбрите елински воини и на… хубавата Елена – Спарта.

След по-малко от час джипиесът рапортува: „Достигнахте целта”. Днешна Спарта е модерен гръцки град, с прави, широки улици, по които се извисяват големи палми. Без бавене тръгваме към старините, намиращи се зад местния стадион.

Пред спортното съоръжение се издига бронзова скулптура на класически спартански воин, екипиран с ризница и шлем, в ръцете с меч и щит. На постамента е гравирана известната фраза, с която преди битката при Термопилите през 480 г. пр. Хр. шепата спартанци, бранители на прохода, под водачеството на своя цар – Леонид, дръзко отговарят на призива на атакуващите ги перси, предвождани от Ксеркс, да си предадат оръжията:

Molon labe – „Елате и ги вземете!”

Спартанците не се огънали пред многократно превъзхождащия ги противник. Воювали героично, до последния човек. Битката останала в историята като апотез на храбростта на спартанците.

image

Достигаме руините, които са незначителни за мащабите на легендите за Спарта. Останките от обществени и религиозни сгради дават само бегла представа за живота, кипял някога тук, в града под високата планина Тайгетос.

Спартанците са имали силно развита система за обучение на всички младежи на военно изкуство и умения. Градът е военен конкурент на Атина и останалите гръцки полиси. В други години е техен съюзник, както във войната срещу персите.

Но силата на Спарта се оказва и нейна слабост. Робите се бунтуват, издръжката на войската става непосилна за населението, противниците атакуват от всички страни. Накрая, в първите векове на новата ера в Пелопонес нахлуват варварите, които сриват някога великата Спарта до основи.

Градът е възроден едва през 19 век

image
Бронзовият воин на пост пред стадиона в Спарта

На връщане от руините виждаме масивна мраморна плоча на малък площад пред стадиона. На монумента са издълбани имената на всички олимпийски шампиони от древноста до днес от областта Лакония, в която се намира Спарта. Скоро достигаме центъра на града, където в невисока сграда се помещава общината, а срещу нея – отново монумент на спартански воин.
Не само защото площадът е пуст, но усещаме някаква липса. Очаквахме някъде из града да има и статуя на хубавата Елена. Нейната митична история също тръгва от Спарта. Тя е дъщеря на местния цар Тиндарей.

За Елена красотата се превръща в проклятие, когато, още като момиче е отвлчена от Тезей, който искал да се ожени за нея. Боговете обаче осуетяват плановете му и Елена се връща в Спарта.

Цяла Древна Елада обаче вече е научила за изключителната хубавица. Върволица мъже, сред които добре познатите от митологията Одисей, Аякс, Патрокъл, Идоменей, се извървели да искат ръката ū.

Елена обаче избрала Менелай

чийто по-голям брат Агамемнон бил женен за сестра ѝ Клитемнестра. Следва известната история с Парис, с когото Елена бяга в Троя. Градът е победен в Троянската война и в крайна сметка Менелай отново връща Елена в двореца им в Спарта.

Като се разхождаме из града се чудим как местните не са превърнали мита за хубавата Елена в туристически продукт. Нещо повече, по улиците го няма и обичайният туристически наплив. Като че ли сме единствените чужденци тук насред лятото.

Липсват сергии със сувенири, което разчитаме като знак за спартански аскетизъм. Едва намираме магазин, в който, покрай щандовете с ядки и бонбони, откриваме магнити със спартански шлемове и изображения на Спарта на фона на планината. А в няколко града по маршрута ни от България дотук ни се набиваха на очи фанелки с емблематичния вик на Джерард Бътлър, в ролята на цар Леонид, към персийския пратеник от филма „300”: „This is Sparta!” – „Това е Спарта!”.

Не си купихме тогава, защото смятахме, че трябва да сторим това тук, в митичния град на храбреците. Но, не би. За капак – и Елена я няма! Явно антична Спарта е повече мит и легенда, отколкото реалност. Обяснението може да е и в това, че след залеза на древния полис, настъпват вековете на Византия. Християнската империя не се интересува от античното минало на предците си – елини. Османлиите, дошли след това – хич.

image

Тук, в Спарта, едва няколко километра делят Елада от Византия. Над града, в планинските стръмнини, достигаме Мистра – забележителен комплекс, който през Средновековието е бил вторият по големина център на православието след Константинопол. Разглеждането на старините, някои запазени в добър вид, отнема няколко часа. Усилието да достигнеш върха, увенчан с величествена крепост, си струва. Долу, в селището Мистра, има паметник на последния византийски император Константин ХI Палеолог. Той е коронясан именно в православния комплекс, след което отива да царува в Константинопол. Загива при падането на византийската столица под османска власт през 1453 г.

Тръгваме си, изпълнени с впечатления за историческите епохи, през които преминаваме като туристи, за възходи и падения, за царе и хубавици. Наистина – „Това е Спарта!”. Продължаваме напред, на североизток в Пелопонес, към Аргос и Микена, по следите на хубавата Елена и митологичните образи от античността.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Много са 22 окт 2018, 19:03
     
    2
     
    0

    се обичали един друг спартанските воини.... За жени не помисляли!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker