Как градът убива врабчетата и защо те са толкова важни за нас?

Pan.bg 15 май 2019 | 12:30 views (453) commentaries(1)
img dir.bg

Мариана Вълчева е експерт и координатор за връзка с медиите към Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Поводът за срещата ни с нея е предстоящата кампания "Ние броим врабчетата", която чрез доброволци има за цел да установи числеността на врабчетата в градовете. За съжаление, дребните градски обитатели са намалели с 30% за последните 10 години. Със събраните данни от преброяването ще бъдат установени тенденциите и предприети необходимите мерки за опазването на врабчетата и други видове птици в градовете.

До 26 май може да видите 20-метровата инсталация от 500 птици във въздушното пространство на най-големия атриум, в Сердика Център, която също се включи в инициативата.

Ето какво разказа Марияна Вълчева пред Dir.bg:

- Г-жо Вълчева, кампанията "Ние броим врабчета" се провежда за трета година. Все повече хора се включват в детските работилници в Сердика център, където учите хората как да правят хранилки за птици. Какво очаквате сега, на 18 май?

- За трета поредна година се надяваме да можем да броим врабчетат в цялата страна. И призивът ми към хората е станете врабчебройци. Ние правим това изключително с доброволци. Става въпрос за граждани, които искат да ни помогнат да можем да съберем малко повече данни за това какво е състоянието на врабчетата у нас. По данните, които имаме, от близо 15 години се наблюдава една много ясна тенденция, че врабчетата в нашата страна, както и в много други страни, намаляват. Дори и в големи столици като Париж и Лондон, за съжаление, вече ги няма. Но там те ясно и категорично знаят защо е така и причината е шумът. Той е един от основните фактори. Разбира се, факт е и това, че врабчетата се лишават от местата, в които те се размножават, живеят или могат да си намират храна. Това са по-големи зелени площи. Това е тенденция, която вече е започнала и у нас. И това е причината да призовем хората да ни подкрепят в това да преброим врабчетата. Не е никак сложно това да броиш врабчета. Не се изискват специални знания и умения. Надяваме се да ни помогнат от различни места у нас с данни, за да разберем и ние каква е тенденцията за числеността на тези птици. Това, което можем да кажем




на база данните, които имаме от предходните две години, е, че наистина врабчетата у нас намаляват. И се забелязва това, че, когато хората подават сигнали от улици, на които е шумно, там врабчета няма. Когато сигналите идват от места, които са или зелени площи, или са близо до такива, врабчета има. Говорим за малкото останали места като паркове, градини, междублокови пространства. Там все още има дървета, има храсти, в които врабчетата се размножават, защото там правят гнездата си. Това показва, че има все още врабчета. В кампанията се включват най-разнообразни хора. Като възрастовата граница на доброволците варира от 20 до 65 години. Изследванията от предишните две години показаха, че хората много обичат врабчетата. Изключително много им липсват. Тревожното е, че и на доброволците им прави впечатление липсата или намаляващият брой врабчета, които виждат. Именно това ги мотивира да ни помагат.

- Може ли да формулираме какво означава "градски шум". Говорим за коли, за хора, за предприятия.

- Говорим за шума, който се генерира от автомобилите и от транспорта в големите населени места. Става въпрос за общия фон на шума, а не за такъв, който минава над определени децибели, примерно. Визирам общия градски шум от движението на колите. От това, което са изследвали в Лондон, например, е установено, че градският шум пречи на възрастните птици да чуят младите, които ги викат към гнездата да им донесат храната. Шумът пречи на възрастните да чуят малките и респективно да намерят малките, за да ги нахранят. И така възрастните птици не могат да отгледат поколението си. Оказва се, че и в София като град, защото най-много данни постъпват при нас от столицата, по големите улици и булеварди вече няма врабчета. В по-тихите квартали хората виждат птиците. Шумът е един от основните фактори, който влияе върху развитието на врабчетата. Друг неприятен момент е мащабният строеж на високи бизнес-сгради, фасадите на които са от стъкло. Това е допълнителен фактор, който води да висока смъртност на врабчетата.

- Защо?

- Просто врабчетата се блъскат в стъклото и падат. В стъклото птиците виждат отражение на действителността и си мислят, че могат да летят нормално или да кацнат. Но изведнъж отражението се оказва твърдо и за тях ударът е фатален. Те падат и умират. Тази тревожна тенденция се увеличава. Ние съдим по това, че получаваме все повече сигнали от офиси на високи етажи, че врабчета се блъскат в стъклата. Още по-често се среща проблемът, когато дойде момент за миграция и птиците имат повече движение във въздуха.

- Събирате ли статистика за т.н. "фатални сгради", които пречат най-много?

- Не. Не сме събирали такива данни. Но и тук има добра новина, както се казва, защото хората обръщат внимание на това и сигнализират.

- И какво може да се направи, ако се види, че около дадена сграда често се забелязват мъртви птици?

- Има изключително евтин и достъпен начин, за да се помогне в такава ситуация. Просто по стъклата се лепят едни тъмни силуети на птици и така се отблъскват летящите птици от сградата. Има начини. Просто хората трябва да се интересуват, ако имат желание, разбира се. Друг съществен фактор за намаляването на броя на врабчетата е това, че в градските паркове и градини, заради по-добра естетика или някаква друга причина, се изсичат храстите. Именно храстите са много удобни места, в които врабчетата едно правят гнездата си, второ се крият, когато има заплаха за тях. Там, естествено, те намират и храна. И това причината да стартираме тази кампания, за да се запознаят хората с проблема.

- Колко са намалели врабчетата у нас? Какви данни имате?

- Говорим за около 30% намаление общо в България. От двете преброявания, които сме направили, към момента придобиваме представа по-скоро къде са изчезнали и къде са се запазили, а не толкова като брой птици. Трябват ни просто повече данни, за да направим по-сигурни изводи. Първата година, когато ги броихме, беше през април. А тогава врабчетата още не бяха направили гнездата си. Това е причината миналата година и тази да ги броим през май, когато те вече са се установили. И по друга причина изместихме броенето през май, а това е, че у нас има един вид врабчета - т.н. испанско врабче, което мигрира. През април то още не се беше завърнало. Резултатите от миналата година показват, че го има у нас. И много хора са го регистрирали. То се среща основно в района на Южното Черноморие. Надяваме се, че тази година отново ще получим данни. Следим числеността на домашното, полското и испанското. Това са видовете, които се срещат у нас.

- Как броим врабчетата?

- Просто е. Всеки, който реши да участва, си избира на карта мястото, на което ще брои. Може да е най-близкото място до дома, може да е на улица, може да е в парк... Няма ограничение. Тази година преброяването ще е в събота - 18 май, а това предполага, че хората най-вероятно ще бъдат близо до домовете си. Мястото се избира на една специална карта, която може да се види на сайта www.vrabcheta.bg. Единственото, което е необходимо да направят хората, е да излязат в събота между 9 и 12 часа, те си избират кога, и да постоят 10 минути на това място и да наблюдават дали има врабчета. Целта е за тези 10 минути да се брои, като после на сайта се качва общият брой птици. Примерно, през първите 3 минути виждат 5 врабчета, после няма, а после идва още 3 и така в сайта трябва да се отбележат 8. Общ брой птици за определено време. Това е формулата. Врабчетата си имат т.н. местообитание и общо взето се задържат.


Включете се в броенето на врабчета този уикенд на адрес vrabcheta.bg

Фотограф: Мартин Валериев за Dir.bg
- Каква е ползата от врабчетата?

- Ползата е голяма, но не я забелязваме. Тяхното присъствие може да ни покаже какво е качеството на средата, в която живеем. Факторите, които влияят на тях, влияят и на нас, хората. Ако виждаме и около нас има повече птици, това е добре. Колкото повече птици може да се видят на дадено място, толкова по-здравословно е то. От друга страна има и естетическа полза от това да наблюдаваш птиците. Самата песен на птиците, която чуваме рано сутрин, създава усещането, че живеем в една по-добра среда. Неслучайно през зимата много хора правят хранилки, каквито ще правим и в Сердика център, а така те могат да наблюдават и птиците отблизо. Просто така наблюдаваме и света около нас. Забързани в ежедневието си, не обръщаме внимание на факта, че природата около нас е много богата. Ето и един пример. Малко хора знаят, че в Южния парк в София, който е голям градски парк, има над 65 различни вида птици. Подхранвайки птиците, хората си създават ежедневна радост. През зимата на моята тераса кацат 6-7 вида птици. Поставила съм хранилка. И това е удоволствие да ги наблюдаваш близо до теб. А и тези птици са много близо до българина заради книгата на Йордан Радичков "Ние, врабчетата". Има ли ги врабчетата, ще ни има и нас в градската среда.

Не е трудно да се броят врабчетата. Призивът ми е да излязат в събота повече хора и да отделят 10 минути. За нас е важно и дори резултатът да бъде 0. Това също е показател, защото ще знаем къде ги има и къде ги няма. И нека хората правят хранилки и захранват птиците през зимата, защото това е сезонът, в който те трудно си намират храна. Искам да отбележа и това, че ако някой реши да храни врабчета, то нека им дава сурови слънчогледови семки, а не печени и осолени. Солта е вредна за птиците.

- Защо все по-често се забелязват гларуси в градове, които не са близо до морето?

- Лесно си намират храна в големите градове. Те са всеядни и това, че ние оставяме отворени контейнерите, в които си изхвърляме боклуците, им позволява лесно да си намерят храна. Не е необходимо да изминават голямо разстояние между една или друга влажна зона, за да се хранят, защото на тях им е по-лесно в градската обстановка. За тях градската среда не е враждебна, сравнително безопасна и след като си намират лесно храна, логично е да завладяват нови площи. Размножават се и остават по тези места да живеят.


- Има ли проблем и с гълъбите?

- Те са синатропни видове и са се приспособили към хората в градовете и селата. За момента нямаме данни за тях.

- И да кажем още веднъж - кога броим?

- 18 май, събота, броим между 9 и 12 часа. Секцията за броене на сайта www.vrabcheta.bg ще бъде отворена в 8,00 часа и ще бъде затворена в 12,30. В този период трябва да бъдат въведени резултатите. Така се фокусираме само върху един период и броенето ще бъде коректно.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    ццц 18 май 2019, 02:01
     
    1
     
    0

    Врабците, песовете, смоците, ....а хората?

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker