Словения – рай, но не и за пиячите

Pan.bg 20 юни 2019 | 13:39 views (304) commentaries(0)
img
Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Петър БОЙЧЕВ


image
Камник през деня е пуст, хората са на работа, децата на училище

Словения е прекрасна страна. Пътуваме с Бончо Бонев, един от най-известните български филателисти, до Камник. В красивото старинно градче, близо до столицата Любляна, се провежда световен филателен фестивал.
От София до целта са около 1000 км и докато пристигнем, през стъклото на синия фолксваген се вижда кой и как се е справил със задачата „живот след комунизма”. Ние и сърбите все пак минаваме, макар и с тройки нагоре, по-горния клас. Хърватите са от най-добрите ученици. Но словенците са пълни отличници. Още щом се мине границата с Хърватска и се навлезе в Словения, промяната боде в очите. Пейзажи като цветни пощенски картички. Тучни зелени ливади, борове и брези.

Крави поклащат пълните си вимета и те гледат малко насмешливо, къщички – дърво и камък, подредени и чисти – всичко като в приказките. Винаги съм си представял така Швейцария, без крака ми да е стъпвал там. И най-важното и най-странното – няма огради между имотите. Това ако трябва да се обяснява, ще го нищим твърде дълго и объркано, затова оставям тълкуванието на читателя. Навлизаме в Камник, най-влиятелният град в района почти до 18. век, когато го изпреварва Любляна. Старата част е действително уникална. Някои от сградите са от 17. век, други с един-два века „по-млади”. Словенците тачат традициите, центърът е изцяло пешеходна зона, няма коли и само по надписите на тениските на хората гостът може да се пренесе в сегашния 21 век.

image
Камник – неслучайно го наричат Градът на прекрасните покриви

Друго, което веднага прави впечатление, са пустите улици и празните кръчми и кафенетата. Питахме девойката от рецепцията на хотела защо е така пусто. Тя ни изгледа странно: ами хората са на работа. Чудничко. Това е положението, тука работят в работно време. И сигурно затова средната заплата е 1077 евро, а минималната пенсия 500. Църквата – красива сграда в романски стил е отворена и също празна. Никой не продава свещи, вземаш от улей в шкафа, на който пише 50 цента, 1 евро, 2 евро и пускаш монетата в касичката. Словенците не са особено религиозни – 60%




се обявяват за католици, 22% не посочват религиозна принадлежност, 10% признават, че са атеисти. В Хърватска за такава статистика ще направят държавен преврат.
Докато се прехласваме по алпийските пейзажи и средновеквното величие на Камник, забелязваме и яките словенки.

Ама верно яки – всички са руси, високи и с румени бузи. Очевидно основополагащи са били гените, използвани за високопланинско оцеляване. И словенците и словенките са усмихнати и дружелюбни. Кафето в Камник е перфектно, малко късо, по италиански, и струва 1 евро. Бирата също на поносима цена – от 2 до 3 евро. Добър обяд и вкусна вечеря са между 7 и 15 евро. Вино в каничка половинка е 10 евро.

Три ракии със салтанатите му се обаждат на 100 лв. Де е Киро на кирия! И как да му се и прияде на човек, отщява му се. Иначе виното е хубаво и на добри за Словения цени. Може да се мине без ракия, макар че си е престъпление от общ характер. Един добър масраф в средна словенска кръчма за четирима без тотално разпищолване и с по три малки ракии, по-скоро микроскопични, на човек и с по кана вино си отиват едно 300 евро. Сериозна работа. Но има и добри страни. Разкошни кръчми, вежливи сервитьори, музиканти свирят и не се мръщят, ако не им лепиш евро на челата.

Така минаха седем трудни дни в ракиения ад на Словения. Както е казал поетът, очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла Словения и Европейския съюз. По пътя се сещам за великия разказ на Елин Пелин „На оня свят”. Дядо Матейко, който попаднал в рая и започнал да се прехласва – чисто, подредено, няма бирници и затеглил ангелчето за ръкава да го води в кръчмата. То обаче му казало, че в рая няма кръчми, има, но в ада. И дядо Матейко поел уверено натам. Омаломощени от път и от словенските цени минаваме на транзит Хърватска и вече сме в Сърбия. Гледките стават нашенски. Мръснички, беднички селца на фона на лъскавата чиста Словения. Капанчета на всяка крачка, седят си млади мъже в работно време и къркат бира. Приятна, близка до сърцето, стопляща гледка. Пътуваме към къщата за гости „Чикич”, горещо препоръчана ни от приятел на Бончо. Близо до Сремска Митровица, в село Засава, на 200 км от Белград. Точно по средата на пътя София–Любляна – чудесно място за почивка. После ще се окаже чудесно и не само като разделяне на пътя. Но да карам поред. Открихме бързо „Чикич”. Посрещна ни младеж, оказа се син на собственика, по гащеризон, с ботуши, целият в лайна. Идвал от овцете, минал да нахрани и прасетата.

image

При Чикич всичко е собствено производство, имат и кози, кокошки, пуйки, гъски. Гледат ги три семейства от фамилията и наемни работници. Даже в средата на двора стърчи огромен казан за ракия. Обещаващо. Момчето се извинява, кани ни на една от масите в двора и отива да се преоблича. На масата има симпатични половинлитрови бутилки, бяла и жълта, сигурно за оцет и олио, солница и огромен пепелник. В Сърбия се пуши под път и над път. В Словения преброих шестима за седем дни.

image
Раят на земята е в Сърбия и се нарича 'При Чикич' – вляво са казаните за ракия.

Докато чакаме Зоран и се ослушваме, от съседната маса ни казват „Живели!” и надигат малки чашки. Ние смутено се споглеждаме. Аз съм напът да извадя пльоската от вътрешния джоб, с която по понятни причини не се разделях в Словения, когато единият сърбин ни сочи „оливерниците”. Не ми било олио, най-ми била ракия! Два вида, сливова и плодова! Перфектна, както се оказа. И безплатна, дар от домакините. И така беше и вечерта, и сутринта! Както и домашно вино. И домашни баници, домашни колбаси, домашно сирене и айран на корем. И огромна купа току-що сготвен гулаш. За всичката тази вакханалия платихме по 10 евро на човек. Плюс 20 евро нощувката за стая за двама. Велики сте, братя сърби! Върнахте ни настроението, любовта към хората и националното самосъзнание, че с това, което заработваш, можеш да ядеш и пиеш до насита. Не като в Словения. Рай, рай, ама ад за пияча. Бяхме в будна кома. „При Чикич” огънят тръгна по жилите и животът се завърна.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker